№ 17612
гр. С-ИЯ, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110138027 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с искова молба от „Топлофикация С-ИЯ” ЕАД срещу Ц.
М. П. и М. Т. П., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно правоотношение мужду
ищеца и ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на
топлоснабден имот с адрес: град С-ИЯ, ж.к. „Младост 3”, блок 345, вх. 4, ет. 7, ап. 88, с
абонатен № .... и номер на инсталацията **********. Поддържа, че съгласно тези ОУ
ищецът е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не
е заплатена дължимата цена. Съобразно изложеното е направено искане съдът да
постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят следните суми: Ц. М.
П. – сумата от 121,36 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сума в размер на 21,57
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. – 31.05.2021 г., сума в размер
на 8,55 лв., представляваща главница за извършване на услугата „дялово
разпределение” за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и
сума в размер на 2,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за услугата „дялово разпределение”, начислена за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г.;
М. Т. П. – сумата от 121,36 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
1
на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сума в размер на 21,57
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. – 31.05.2021 г., сума в размер
на 8,55 лв., представляваща главница извършване на услугата „дялово разпределение”
за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и сума в размер на
2,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата
„дялово разпределение”, начислена за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК са подали
писмени отговори, в които излагат доводи за извършено плащане на претендираните
суми след датата на депозиране на исковата молба. Прилагат доказателства за
извършено плащане на сумите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са от ищеца обективно кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове срещу ответниците с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия с
ответниците за процесните период и имот, извършена от ищеца реална доставка на
топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната
стойност в него, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. При
доказване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да установят погасяване на
процесните вземания.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава, а в тежест на
ответниците – да установят погасяване на вземанията за главница в срок или
заплащане на претендираната стойност за обезщетение за забава.
С оглед изложеното становище на ответниците в депозираните от тях писмени
отговори по реда на чл. 131 ГПК, с определение № 28660/16.08.2023 г. /л. 110 и сл. от
делото/, на основание чл. 146, ал. 1, т. и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване съдът е отделил следните обстоятелства: че ответниците са съсобственици на
процесния имот – апартамент № 88, находящ се в град С-ИЯ, ж.к. „...., с абонатен
номер ...., при посочените в молбата-уточнение към исковата молба квоти, че същият е
топлоснабден през релевирания период, както и че количеството и стойността на
доставената до същия топлинна енергия са на посочената в исковата молба стойност,
включително че ответниците са изпаднали в забава за плащане на претендираните
главници, вследствие на което дължат законна лихва за забава в претендирания от
ищеца размер за процесния период.
Предвид изложеното, предпоставките за основателност на предявените срещу
ответниците обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са доказани по делото.
С депозираните писмени отговори от ответниците са представени доказателства
за плащане на претендираните суми в хода на делото.
По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В процесния случай
2
между страните не е спорно и от представените доказателства – фискални бонове, се
установява, че след датата на депозиране на исковата молба и връчването й по реда на
чл. 131 ГПК, претендираната сума е погасена изцяло чрез плащане от ответниците. С
молби от 22.08.2023 г. и от 19.10.2023 г. ищецът е потвърдил извършеното от
ответниците погасяване на претендираните вземания след датата на депозиране на
исковата молба, както следва: на 28.07.2022 г. М. П. е платила сума в размер на 167,48
лв. и на 28.07.2022 г. Ц. П. е платила сума в размер на 167,69 лв.
В обобщение, предвид изложеното, претендираните от ищеца вземания, предмет
на делото, към датата на устните състезания са погасени чрез извършеното в хода на
процеса плащане, поради което предявените срещу ответниците обективно
кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед отхвърляне на исковете поради извършено в
хода на производството плащане, право на разноски има ищеца.
Реализирането на отговорността за разноски при отхвърляне на иска – частично
или изцяло, поради плащане в хода на процеса, не се решава само и единствено въз
основа на това обстоятелство, а и след преценка на кумулативно дадените
предпоставки: конкретното поведение на ответника, което да е довело или не до
завеждане на иска и направено от него признание след предявяване на иска. Ако искът
е отхвърлен поради извършено след предявяването му плащане на търсената от ищеца
сума, без да са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът не се
освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и
извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на неговото поведение, свързано
с отричане на претендираното вземане или с отказ същото да бъде изпълнено
доброволно. В конкретната хипотеза предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице, тъй като плащането на процесните суми е извършено
след връчването на препис от исковата молба, т.е. ответниците са дали повод за
завеждане на делото.
От ищеца е представен списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират разноски в
размер на 400 лв – държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение. Последното
съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.
В обобщение, по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация С-ИЯ” ЕАД,
ЕИК ....., със седалище в град С-ИЯ и адрес на управление: ул. „..., обективно
кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу срещу Ц. М. П., с ЕГН
**********, и М. Т. П., с ЕГН **********, за осъждането им да платят следните суми:
- Ц. М. П.: 121,36 лв. – стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., доставена в топлоснабден имот – апартамент 88,
находящ се в град С-ИЯ, ж.к. „...., с абонатен номер ...., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 21,57 лв. -
3
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2018 г. – 31.05.2021 г., 8,55 лв. – главница за извършване
на услугата „дялово разпределение” за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането, 2,01 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово
разпределение”, начислена за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г.;
- М. Т. П. – 121,36 лв. – стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., доставена в топлоснабден имот – апартамент 88,
находящ се в град С-ИЯ, ж.к. „...., с абонатен номер ...., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 21,57 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2018 г. – 31.05.2021 г., 8,55 лв. – главница за извършване
на услугата „дялово разпределение” за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането, 2,01 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово
разпределение”, начислена за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г., поради погасяване
на паричните задължения чрез плащането им в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Ц. М. П., с ЕГН **********, и М. Т. П., с
ЕГН **********, да платят на „Топлофикация С-ИЯ” ЕАД, ЕИК ....., със седалище в
град С-ИЯ и адрес на управление: ул. „..., сума в размер на 400 лв., представляваща
държавна таксa по делото, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4