Определение по дело №15/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 7
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20207270700015
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№ ........

гр.Шумен, 10.02.2020г.

 

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                                       

                                                         Председател: Росица Цветкова

                                                                Членове: Снежина Чолакова

                                                                                 Бистра Бойн

 

         като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 15 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр.с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.63, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба рег.№ 22658/20.12.2019г. по описа на ШРС, депозирана от С.Х.П. с ЕГН **********, с адрес ***-р Петър Кърджиев № 8, партер, чрез адвокат Й.С. от ШАК, против решение № 693 от 05.12.2019г., постановено по ВАНД № 2251/2019г. по описа на Районен съд-гр.Шумен. С атакуваното решение районният съд е отменил Наказателно постановление № 19-0869-003148 от 25.09.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Х.П. са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП; 3. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП; 4. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и 5. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП; както и е оставил без разглеждане  искането на процесуалния представител на С.Х.П. за присъждане на направените деловодни разноски съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.

С касационната жалба, поставила началото на настоящото касационно съдебно производство, е оспорено горепосоченото решение само в частта му, с която съдът е оставил без разглеждане искането на С.Х.П. за присъждане на направените деловодни разноски.

С определение № 4/22.01.2020г. по КАНД № 15/2020г. по описа на ШАдмС, постановено в закрито съдебно заседание, решение № 693 от 05.12.2019г. по ВАНД № 2251/2019г. по описа на Районен съд – град Шумен е отменено в частта му, с която е оставено без разглеждане искането на С.Х.П. за присъждане на разноски, а делото е върнато на същия съд и същия съдебен състав за произнасяне по съществото на искането на С.Х.П. за присъждане на сторените от него деловодни разноски в производството по ВАНД № 2251/2019г. по описа на Районен съд – град Шумен.

Постъпила е молба рег.№ ДА-01-277/23.01.2020г. по описа на ШАдмС, подадена от С.Х.П. чрез процесуалния му представител адв.Й.С. от ШАК, съдържаща искане за допълване на определение № 4 от 22.01.2020г. по КАНД № 15/2020г. по описа на ШАдмС в частта за разноските, като е отправено искане да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция деловодни разноски в размер на 300 лева.

Ответникът по искането - ОДМВР-гр.Шумен е депозирал писмено становище рег.№ ДА-01-335/29.01.2020г. по описа на ШАдмС, като е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, позовавайки се на разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Като прецени доводите на молителя и насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Шуменският административен съд установи следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предл.2 от ГПК (т.е. в едномесечен срок от постановяване на окончателния съдебен акт), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следните съображения:

С определението, чието допълване се иска, касационната инстанция е отменила решение на Районен съд-гр.Шумен в частта му, имаща характер на определение, с която съдът е оставил без разглеждане  искането на молителя за присъждане на направените деловодни разноски и е върнал делото на същия съдебен състав с указание за произнасяне по съществото на искането на С.Х.П. за присъждане на сторените от него деловодни разноски в производството по ВАНД № 2251/2019г. по описа на Районен съд – град Шумен, т.е. по същество е уважил жалбата изцяло. Към касационната жалба, имаща характер на частна жалба, по която се е произнесъл ШАдмС, е приложен договор за правна защита и съдействие № **********/20.12.2019г., удостоверяващ, че С.П. е заплатил сумата от 300 лева на адв.Й.С. за процесуално представителство във връзка с изготвяне на касационната жалба и представителство пред касационната инстанция.

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая С.П. е направил разноски в размер на 300 лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18, ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. В случая се касае за касационно административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на решение, отменящо наказателно постановление, с което са наложени административни наказания глоба в общ размер 370 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок общо 3 месеца. При това положение разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. не са приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.17, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички оставали случаи извън изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Именно в този размер е и договореното и заплатено от молителя адвокатско възнаграждение. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от С.П., не е прекомерно. Ето защо възражението на процесуалния представител на ОДМВР-гр.Шумен за прекомерност на същото се явява неоснователно.

При това положение, доколкото искането за присъждане на разноските е направено своевременно (с жалбата, поставила началото на касационното съдебно производство) и съдът не се е произнесъл по него, на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.78, ал.5 от ГПК в полза на С.Х.П. следва да се присъдят направените деловодни разноски на обща стойност 300 лева, като същите следва да се възложат в тежест на  ОДМВР-гр.Шумен.

Мотивиран от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ДОПЪЛВА Определение № 4 от 22.01.2020г. по КАНД № 15/2020г. по описа на ШАдмС в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА ОДМВР-гр.Шумен да заплати на С.Х.П., с ЕГН **********,***, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща  направените деловодни разноски по КАНД № 15/2020г. по описа на ШАдмС.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................................  ЧЛЕНОВЕ: 1............................

 

 

                                                                                                        2............................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.02.2020г.