О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 10.02.2020г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание
на десети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
като
разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 15 по описа за 2020г.
на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр.с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр.с чл.63, ал.3 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба рег.№ 22658/20.12.2019г. по описа на ШРС, депозирана от С.Х.П.
с ЕГН **********, с адрес ***-р Петър Кърджиев № 8, партер, чрез адвокат Й.С.
от ШАК, против решение № 693 от 05.12.2019г., постановено по ВАНД № 2251/2019г.
по описа на Районен съд-гр.Шумен. С атакуваното решение районният съд е отменил
Наказателно постановление № 19-0869-003148 от 25.09.2019 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Х.П. са наложени
следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 25,
ал. 2 от ЗДвП; 3. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП; 4. „глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и 5. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП;
както и е оставил без разглеждане искането
на процесуалния представител на С.Х.П. за присъждане на направените деловодни
разноски съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.
С касационната жалба, поставила
началото на настоящото касационно съдебно производство, е оспорено
горепосоченото решение само в частта му, с която съдът е оставил без
разглеждане искането на С.Х.П. за присъждане на направените деловодни разноски.
С определение № 4/22.01.2020г. по
КАНД № 15/2020г. по описа на ШАдмС, постановено в закрито съдебно заседание,
решение № 693 от 05.12.2019г. по ВАНД № 2251/2019г. по описа на Районен съд –
град Шумен е отменено в частта му, с която е оставено без разглеждане искането
на С.Х.П. за присъждане на разноски, а делото е върнато на същия съд и същия
съдебен състав за произнасяне по съществото на искането на С.Х.П. за присъждане
на сторените от него деловодни разноски в производството по ВАНД № 2251/2019г.
по описа на Районен съд – град Шумен.
Постъпила е молба рег.№
ДА-01-277/23.01.2020г. по описа на ШАдмС, подадена от С.Х.П. чрез процесуалния
му представител адв.Й.С. от ШАК, съдържаща искане за допълване на определение №
4 от 22.01.2020г. по КАНД № 15/2020г. по описа на ШАдмС в частта за разноските,
като е отправено искане да бъдат присъдени направените пред касационната
инстанция деловодни разноски в размер на 300 лева.
Ответникът по искането -
ОДМВР-гр.Шумен е депозирал писмено становище рег.№ ДА-01-335/29.01.2020г. по
описа на ШАдмС, като е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, позовавайки се на разпоредбата
на чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Като прецени доводите на
молителя и насрещната страна, както и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, Шуменският административен съд установи
следното:
Молбата е подадена в срока
по чл. 248, ал. 1, предл.2 от ГПК (т.е. в едномесечен срок от постановяване на
окончателния съдебен акт), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е основателна, предвид следните
съображения:
С определението, чието
допълване се иска, касационната инстанция е отменила решение на Районен
съд-гр.Шумен в частта му, имаща характер на определение, с която съдът е
оставил без разглеждане искането на молителя
за присъждане на направените деловодни разноски и е върнал делото на същия
съдебен състав с указание за произнасяне по съществото на искането на С.Х.П. за
присъждане на сторените от него деловодни разноски в производството по ВАНД №
2251/2019г. по описа на Районен съд – град Шумен, т.е. по същество е уважил
жалбата изцяло. Към касационната жалба,
имаща характер на частна жалба, по която се е произнесъл ШАдмС, е приложен
договор за правна защита и съдействие № **********/20.12.2019г., удостоверяващ,
че С.П. е заплатил сумата от 300 лева на адв.Й.С. за процесуално
представителство във връзка с изготвяне на касационната жалба и представителство
пред касационната инстанция.
По силата на разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение
намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото
пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
случая С.П. е направил разноски в размер на 300 лева, представляващи договорено
и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за
правна защита и съдействие. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени
в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от
7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без
процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18,
ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е
300 лв. В случая се касае за касационно административнонаказателно съдебно
производство, което е образувано във връзка с обжалване на решение, отменящо
наказателно постановление, с което са наложени административни наказания глоба
в общ размер 370 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок общо 3
месеца. При това положение разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от
7.09.2004г. не са приложими, тъй като са относими единствено към производства,
по които се обжалват наказателни постановления с имуществени санкции.
Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в
случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.17, ал.3 от Наредба №
1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички оставали случаи извън изброените
в предходните алинеи по административнонаказателни дела се дължи минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Именно в този размер е и
договореното и заплатено от молителя адвокатско възнаграждение. С оглед на това
и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на
адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона
за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от С.П., не
е прекомерно. Ето защо възражението на процесуалния представител на
ОДМВР-гр.Шумен за прекомерност на същото се явява неоснователно.
При това положение,
доколкото искането за присъждане на разноските е направено своевременно (с
жалбата, поставила началото на касационното съдебно производство) и съдът не се
е произнесъл по него, на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.78, ал.5 от ГПК в
полза на С.Х.П. следва да се присъдят направените деловодни разноски на обща
стойност 300 лева, като същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР-гр.Шумен.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 4 от
22.01.2020г. по КАНД № 15/2020г. по описа на ШАдмС в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА
ОДМВР-гр.Шумен да заплати на С.Х.П., с ЕГН **********,***, сума в размер на 300 (триста)
лева, представляваща направените
деловодни разноски по КАНД № 15/2020г. по описа на ШАдмС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................... ЧЛЕНОВЕ: 1............................
2............................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 10.02.2020г.