Р Е Ш Е Н И Е
№ 768/19.10.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 586 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и е
образувано по жалбата на Д.П.З. с ЕГН ********** ***, срещу Разпореждане № 4506-40-36 от 10.05.2022 г. на
Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, гр. София,
с което на основание чл. 26, ал. 3, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане на Д.П.З..
В
жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, поради нарушение на
материалния закон, постановен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и
неспазване на установената форма. Моли се да бъде отменено оспореното
разпореждане, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане и преписката
да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., която по изложени
съображения моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно оспореното
разпореждане. Претендира присъждане на сторени по делото разноски по приложен
списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът
– Директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, редовно призован, не се представлява. В писмено
становище счита жалбата за неоснователна. Моли оспореният административен акт
да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По
делото е безспорно и това се установява от представените по преписката и от
страна на жалбоподателката писмени доказателства, че същата е била в трудово
правоотношение с работодател ДКЦ
„ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД. Трудовият ѝ договор
е бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ със
Заповед № 36/17.10.2019 г. на работодателя, считано от 17.10.2019 г.
(л. 16 от делото). В заповедта е посочено, че причината за прекратяване на
трудовия договор е отправено от страна на Д.П.З. на 17.10.2019 г.
заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно разпоредбата, работникът
или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие,
когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на
обезщетение по Кодекса на труда, или по общественото осигуряване. В заповедта е
посочено също, че на работника следва да се изплати обезщетение по
чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ.
Установява
се от доказателствата, представени с административната преписка, че със
заявление-декларация вх. № 4502-12-46/29.10.2021 г., подадено по образец
до директора на ТП на НОИ – Пазарджик (л. 34-37), жалбоподателката е поискала
да ѝ бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВСНР, като е декларирала, че
е работила при работодател ДКЦ
„ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД от дата 28.10.2002 г.
до 17.10.2019 г. на длъжност „икономист – организатор производствен
процес“ и е посочила банковата си сметка за изплащане на вземането.
На 26.11.2021 г.,
след като органът е констатирал, че към заявлението-декларация на З. е липсвала
приложена справка по образец за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други
нормативни актове, изготвена от работодателя по реда на чл. 4 съгласно
Приложение № 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя (наричана по-долу за краткост Наредбата) или
изпълнителен лист, с писмо
с изх. № 4502-12-46#1 (л. 37) жалбоподателката е уведомена, че следва да
представи информация за изплатени и неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения, дължими ѝ от работодателя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД.
В указания едноседмичен срок от Д.З. не е представена справка
за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни
актове, или други документи (изпълнителен лист, съдебно решение), доказващи
неизплащане/частично изплащане на дължими трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове
за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г.
Въз основа на Заповед № ГИ-5-12-01014156 от 08.10.2021 г.
на ръководителя на ТП на НОИ – Пазарджик от контролните органи на НОИ са
предприети и действия за извършване на проверка по реда на Наредбата, като са
направени посещения на адреса по седалище на дружеството, но не е открит д-р К.
Н. – управител, или упълномощено лице, което да представлява осигурителя. На
основание чл. 108, ал. 6 от КСО е потърсено съдействие от органите на
МВР, но д-р К. Н. не е установен на постоянния и настоящия му адрес. Осъществен
е контакт с г-жа В. З. – ръководител финансов отдел в ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“
ООД, която е представила декларация с вх. №4005-12-303#13 от 10.11.2021 г.
В същата лицето е декларирало, че не притежава необходимото пълномощно, с което
да представлява осигурителя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД и че счетоводната
документация се намира в сградата на ул. „Свети Арахангел“ № 19а в гр.
Пазарджик.
От страна на административния орган е изискана информация
относно наличие на ведомостите за заплати на работниците и служителите и други
трудовоправни документи, доказващи изплащане на трудови възнаграждения от
Окръжен съд – Пазарджик, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик и частния
съдебен изпълнител, наложил възбрана на имота, собственост на ДКЦ
„ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД. Получени са отговори, че в образуваните преписки не се
съдържат гореописаните документи.
Също така до д-р К. Н. – управител на дружеството, са
изпратени задължителни предписания за осигуряване на достъп на контролните
органи на ТП на НОИ – Пазарджик до сградата на ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД за
издирване на необходимите документи в архива на дружеството. Достъп до сградата
е осигурен, поради което на 21.01.2022 г. контролните органи на НОИ са
посетили сградата на ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД в гр. Пазарджик, ул. „Свети
Арахангел“ № 19а. Открити са ведомости за работни заплати и други документи,
свързани с дейността на дружеството, но само за периода от 2017 г. до 2018 г.
За релевантния период от 2019 г. до 2021 г. не са открити ведомости
за заплати и каквито и да е други документи, свързани с начисляването и
изплащането на трудови възнаграждения на служителите, в това число за г-жа З..
При извършената проверка от контролните органи на ТП на НОИ –
Пазарджик, обективирана в констативен протокол № КВ-5-12-01068238 от 31.01.2022 г.,
не са събрани документи и доказателства за определяне на правото и размера на
гарантираното вземане във връзка с неизплатени/частично изплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на
труда и други нормативни актове на Д.З. за периода от 01.10.2018 г. до
30.09.2021 г.
В мотивите на издадения административен акт административният
орган е приел, че доказателства за размера на начислените, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и
други нормативни актове, не могат да бъдат извлечени и от наличните данни в
Регистъра на осигурените лица, тъй като те съдържат информация за осигурителния
доход, броя на отработените дни и обхвата на осигурените рискове, но не дават
отговор на въпроса – начислени ли са и неизплатени ли са трудовите
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на
труда и други нормативни актове на работниците и служителите, които са били в
трудово правоотношение с работодателя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД.
С Разпореждане № 4506-40-36/10.05.2022 г. на директора
на Фонд ГВРС е отказано изплащането на гарантирано вземане на Д.П.З. на осн. чл. 26, ал. 3, вр. чл. 3 от
ЗГВРСНР, тъй като по отношение на г-жа Д.З. не са се проявили всички заложени в
закона материалноправни и процесуалноправни предпоставки за изплащане на
гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР. По тази причина на З. е отказано отпускането на гарантирано
вземане като е посочено, че същата може да обжалва разпореждането в 14-дневен срок
от получаването му пред административния съд по седалището на ТП на НОИ гр.
Пазарджик.
Разпореждането е връчено на 16.05.2022 г., видно от
приложената по делото обратна разписка (л. 33) и в законоустановения срок Д.З. е упражнила правото си на жалба пред
Административен съд – Пазарджик.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен
орган съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, съгласно
която директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато
не са налице условията по този закон, но при неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на
работниците и служителите по този закон са начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и
парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Правото на гарантирано вземане възниква при
кумулативното проявление на предпоставките на чл. 4 и чл. 6 от същия
закон, а именно: вписано в ТР съдебно решение за: 1) откриване на производство
по несъстоятелност; 2) откриване на производство по несъстоятелност с
едновременно обявяване в несъстоятелност; 3) откриване на производство по
несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието,
обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради
недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството;
наличие на трудово правоотношение или прекратено такова, независимо от срока му
и от продължителността на работното време; работодателят е осъществявал дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.
Редът и начинът за информиране на работниците и
служителите, както и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, са уредени в
Наредбата.
Не е спорно между страните, че с Решение № 20/01.10.2021 г.,
постановено по дело по несъстоятелност № 49/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик е обявена неплатежоспособността на работодателя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, като е определена началната
ѝ дата – 31.01.2019 г.; открито е производство по несъстоятелност;
обявено е дружеството в несъстоятелност; спряно е производството по несъстоятелност,
като е указано на длъжника и кредиторите, че производството може да бъде
възобновено в едногодишен срок от обявяване на решението в ТР по молба на
длъжника или кредитор, ако е депозирана необходимата сума за предплащане на
началните разноски в размер на 2 500,00 лева. С оглед на което е налице
първата предпоставка.
От приетите по делото и неоспорени от ответника доказателства
– Трудов договор от 28.10.2002 г., сключен между ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, от една
страна, и Д.П.З., от друга, е видно, че е налице и втората предпоставка, а именно:
жалбоподателката е била в трудово правоотношение с дружеството от 28.10.2002 г.
до 17.10.2019 г., когато правоотношението е било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Относно наличие или липса на обстоятелството дали
работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата
на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6, съдът констатира, че в процесното разпореждане липсва произнасяне.
Както вече се посочи, с разпореждането е отказано от административния орган изплащане на гарантираното вземане,
приемайки че не са се
проявили всички предвидени в закона материалноправни и процесуалноправни предпоставки,
тъй като не е установен
размерът на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения.
Този извод съдът намира за неправилен.
Невъзможността да се извърши проверка по определен
нормативен ред от контролните органи на НОИ не е въведена като елемент от
фактическия състав на публичното право на отказ по отпускане на гарантирано
вземане. Аргумент за подобно законодателно решение е обстоятелството, че
задължение на юридическото лице в ликвидация или несъстоятелност, а не на
неговите работници и служители, е да предостави своя архив, ведомости и книжа
пред НОИ. Неизпълнението на такова задължение не следва да бъде вменено в тежест
на трети правоимащи лица, каквито са неговите работници и служители.
Административният орган, в нарушение на чл. 35 от АПК,
не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил
задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички
доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил
основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК да събира всички необходими
доказателства, независимо дали има искане от страните за това.
Напротив, разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР
предвижда, че директорът на фонда издава
разпореждане за спиране на производството, когато 1) са налице доказателства,
които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ и 2) не могат да
бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното
вземане.
Цитираната законова разпоредба е ясна и недвусмислена.
При затруднения по събиране на доказателствени
източници, производството не следва да бъде финализирано, а трябва да се спре,
за да се осигури възможност по събиране на относими доказателства, дори и това
да доведе до удължаване срока за произнасяне. Тази правна норма свидетелства,
че законодателят не е поставил като приоритет бързината на производството по
заявления за отпускане на гарантирани вземания, а събирането на доказателства
за начислени и неизплатени трудови възнаграждения. Спирането на
административното производство осигурява събирането на доказателства,
включително чрез способа на административнонаказателното санкциониране.
Издаденото разпореждане е незаконосъобразно и поради
неспазена форма на акта. Произнасянето на административния орган е обективирано
в изискуемата писмена форма по чл. 59 от АПК. В обстоятелствената му част има
позоваване на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСН, т.е. има посочено правно основание на
отказа, но разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисква в мотивите на
акта да фигурира и фактическото основание за издаване на същия, т.е. следва да
се обективират юридическите факти, от чието съществуване ответникът извежда
извод за несъществуване на право на гарантирано вземане в полза на Д.П.З.. В
мотивите на оспорения административен акт е посочено, че не са се проявили
всички, заложени в закона материалноправни и процесуалноправни предпоставки за
изплащане на гарантираното вземане. В оспорения акт липсва посочване кои
материалноправни и процесуалноправни предпоставки не са налице.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че оспорваният
акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не са
изяснени всички относими факти и обстоятелства.
Следва да бъде отбелязано, че доказването в
административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите
факти. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт, е в тежест на административния
орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което
да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото
на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл. 4 от
ЗГВРСНР.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че
оспореното разпореждане на Директора на Фонд „ГВРС“ – София е неправилно, като
постановено в нарушение на материалните и процесуалноправни разпоредби и като
такова следва да бъде отменено. Доколкото естеството на акта не позволява
делото да се реши по същество, същото следва да се изпрати като преписка на
Директора на Фонд „ГВРС“ – София за ново произнасяне по заявлението на Д.П.З., при съобразяване с мотивите
на настоящото решение.
При новото разглеждане на преписката органът следва да
осъществи контакт с работодателя и да изиска необходимата информация, както и
да направи проверка, където е необходимо, в т. ч. и при необходимост да спре
производството в хипотезата на чл. 26, ал. 2, т. 2 от ЗГВРСНР, и едва тогава да
формира извод за наличието или не на документи, доказващи начислените, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения на жалбоподателката от работодателя
ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“
ООД.
Предвид
изхода на делото и своевременно направеното искане, съдът намира, че ще следва
да бъде осъден ответникът да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 410,00 (четиристотин и десет) лева, от които 10,00 лева –
заплатена държавна такса и 400,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-36/10.05.2022 г. на Директора на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, с което на основание чл.
26, ал. 3 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане на Д.П.З. ***.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Фонд „Гарантирани вземания
на работниците и служителите“ – София за ново произнасяне по заявление-декларация
с вх. № 4502-12-46 от 29.10.2021 г. на Д.П.З. при спазване на
указанията на съда, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
– София да заплати от съответния бюджет на Д.П.З. с ЕГН ********** ***, сумата
от 410,00 (четиристотин и десет) лева, представляващи разноски за първа
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
СЪДИЯ:
(П)