Решение по дело №159/2016 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 441
Дата: 12 август 2016 г. (в сила от 9 септември 2016 г.)
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20163530100159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 441                                       12.08.2016 година                                       град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Търговищкият районен съд                                                                       единадесети състав

На двадесет и осми юли                                                   две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

                   Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Я.Т.

 Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 159 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по предявен иск с правно основание  чл. 92 от ЗС във вр. с чл.  57,ал.2 от ЗЗД.

          Ищцата Ф.Д.Н., действаща чрез процесуалния си представител и съдебен адресат а..С. Б.-***, твърди в исковата молба, че между нея (и другите съсобственици) бил сключен  Договор за добив и покупко-продажба на дървесина по чл. 114,ал.2 от ЗГ с ответника ЕТ“БОЗЕВ ЛЕС-ХЕТИДЖЕ ТАХИРОВА“ ЕИК *********, гр.Търговище, представляван от Х.Т.Д., но в хода на изпълнението му и след делба, ищцата придобила индивидуална собственост върху новообразуван имот № 173009 с площ 29,414дка, находящ се в землището на с.Априлово, общ.Попово; била поканена от ответника за сключат нов договор, но отказала, при което в последвал съдебен процес по гр.д.№ 39/2015г. по описа на ПРС било установено, че ответникът е добил дървесина в размер на 442куб.м.(равняващи се на 884 пространствени метра) от нейния имот, което е доста над договореното по съществувалия договор, при което ищцата счита, че ответникът се е обогатил неоснователно с посочената дървесина, с оглед на което приема, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за сумата от 22 310лв.(след допуснато изменение в размера на претенцията с протоколно определение 23.06.2016г., постановено по делото на осн.чл. 214,ал.1 от ГПК), претендира законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание и в писмени бележки иска се поддържа от процесуалните представители на ищцата- а..С. Б.-ШАК и а.. К.П.-ТАК, които поддържат иска и пледират за уважаването му, претендират разноски.  Предявен е и акцесорен иск с пр. осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 8000лв. за периода от 04.12.2012г. до 11.02.2016г., като с определение № 747/05.07.2016г., постановено по делото, съдът е прекратил производството по този иск, на осн. чл. 129,ал.4,вр. чл. 128,т.2 от ГПК.

           В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника чрез процесуалния му представител по пълномощие а..С.А.-ТАК, иска се оспорва изцяло, като неоснователен, с доводи за частично изпълнение на договора поради осуетяването на позволената сеч от страна на ищцата, извършено след делба на имота и по отношение на новообразувания имот на ищцата, при което ответникът добил дървесина само от 518куб.м. гора, извършено до края на 2012г. Поради това и като счита, че добитата дървесина от него е изцяло платена на ищцата, ответникът приема, че претенцията е неоснователна и иска отхвърлянето й, претендира разноски.В съдебно заседание процесуалният представител на ответника а..С.А.-ТАК поддържа възраженията си, като приема, че заключението по назначената комбинирана съдебна лесовъдна и икономическа експертиза не отговаря на фактите по делото относно количеството изсечена дървесина, поради което пледира за отхвърляне на иска, ведно със законните последици; не се е възползвал от предоставената му от съда възможност да депозира писмени бележки.

          След преценка на събраните доказателства по делото, като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът  приема за установено от фактическа страна следното:

          Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че между тях е съществувало договорно правоотношение по Договор за добив и покупко-продажба на дървесина по чл. 114,ал.2 от ЗГ от 30.11.2011г., за имот № 173001 по КВС с площ 90,504дка, представляващ залесена горска територията, находящ се в местността „Чатърлъкв землището на с.Априлово, общ. Попово, правото на собственост върху който е възстановено с решение №156 от 17.07.2000 г. Поземлената комисия в гр.Попово на наследниците на Н.К.К., починал 1961 година, в нови реални граници по чл.4, ал.2 от ЗВСГЗГФ, като ищцата е един от наследниците, видно от удостоверение за наследници № 100691/03.08.2011г., изд. от Община Попово, с дял от 1/3ид.ч. от имота. Не е спорно и обстоятелството, че след делба между ищцата и останалите съсобственици, ищцата е придобила индивидуална собственост върху новообразуван имот- част от същия, а именно-имот № 173009 с площ 29,414дка; не е спорно също, че е извършвана сеч по договора в тези имоти. Видно от съдържанието на приложения по делото договор, в същият е уговорено прехвърлянето на правото на собственост върху маркирана за сеч дървесина, срещу цена, която купувачът се задължава да плати-чл. 1-2, като цената е уговорена в размер на 10000лв.-чл.7.Продавачът се е задължил да предаде на купувача документ са собственост и скица на имота, договор за извършване на сечта и извозване на дървесината, както и нотариално заверено пълномощно на купувача са получаване на горско-стопанската програма и получаване и издаване на превозни билети при транспортиране на дървесината-чл. 4.Така постигнатите договорености сочат, че договорът съдържа препращане към утвърдената горскостопанска програма, въз основа на която се извършва и маркирането на дървета за сеч.  От представените по делото писмени доказателства, както и от документите, съдържащи се в гр.д.№ 39/2015г. по описа на ПРС(приложено към настоящото дело) се установява още, че на 14.12.2011г. инж. Р.Р. подал заявление до директора на Регионална дирекция по горите – гр. Шумен с искане да бъде разгледана и утвърдена 1 брой горскостопанска програма за горска територия имот № 173001 в землището на с.Априлово. На същата дата са подадени Уведомление за сключен договор по реда на чл.234, ал.1 от ЗГ от съсобствениците, от една страна, и инж. Р., от друга и Уведомление за сключен договор по реда на чл.114, ал.2 от ЗГ между съсобствениците на горския имот и настоящия ответник. По делото са приложени договор за извършване на лесовъдска практика по реда на чл.234, ал.1 от ЗГ, сключен между Р.Р. и ищцата.На 20.08.2012 г. инж. Р.Р. на основание чл.108 от ЗГ и Заповед № ГСП – 325/24.02.2012г. за утвърждаване на горскостопански план (горскостопанска програма) е издал Позволително за сеч № 0062273, с което разрешил на А.Б. като представител на  ЕТ“БОЗЕВ ЛЕС-ХЕТИДЖЕ ТАХИРОВА“  да извърши сечта в отдел № 287, подотдел я1, имот с (кадастрален / КВС) № 173001, община Попово, землище Априлово, площно сечище от 8,240 хектара, със срок за провеждане на сечта от 23.08.2012 г. до 21.12.2012 г.  На 26.01.2013 г. на основание чл.109 от ЗГ инж.Р.Р. съставил Протокол за освидетелстване на сечище № 0083841, видно от който площ по позволително за сеч – 8,240 хка, сечта е проведена на площ от 4,000 хка., като сечта в имота не е завършена, добивани са основно дърва за горене  и няма констатирани нарушения при сечта и извоза на дървесина. На същата дата – 26.01.2013 г. е издадено Позволително за сеч № 0094835, с което на А.Б. като представител на ЕТ“БОЗЕВ ЛЕС-ХЕТИДЖЕ ТАХИРОВА“ е разрешено да извърши сечта в отдел № 287, подотдел я1, имот с (кадастрален / КВС) № 173001, община Попово, землище Априлово, площно сечище от 4,240 хектара, със срок за провеждане на сечта от 29.01.2013г. до 20.12.2013 г.  На 07.02.2013г. настоящата ищца е депозирала пред Директора на РДГ – Шумен молба (рег.№ 1090/07.02.2013г.), с която иска да не се разрешава втора сеч на дървесина, с оглед извършена междувременно делба на имота, при която същата е придобила в индивидуална собственост новообразуван имот от съсобствения имот № 0173001.В тази връзка, на  01.03.2013 г. инж.Р.Р. съставил Протокол за освидетелстване на сечище № 0085513, в който отразил, следното: „сечта не е изведена, има промяна в собствеността”. Във връзка с постъпилата молба от настоящата ищца на основание чл.57, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, Директорът на РДГ – Шумен издал Заповед №38/04.03.2013 г., с която обезсилил Позволително за сеч № 0094835/29.01.2013 г. за имот №0173001, отдел 287, подотдел я1, като разпоредил препис от заповедта да се връчи на инж.Р.Р. и А.Б. за незабавно изпълнение. Заповедта за обезсилване на позволителното за сеч е била оспорена като незаконосъобразна от ЕТ пред Административен съд – Шумен, но оспорването е било отхвърлено като съдът е приел, че законът предвижда позволителното за сеч да бъде обезсилено по искане на собственик на дадена гора.В последвалия съдебен спор между страните, с решение по гр.д.№ 39/2015г. по описа на ПРС, потвърдени с решение по в.гр.д№ 124/2015г. по описа на ТРС, влязло в законна сила, със сила на пресъдено нещо между страните е прието, че и двете страни са изпълнили задължението си по договора от 30.11.2011г., при което претенцията на настоящия ответник (ищец по гр.д.№ 39/2015г. по описа на ПРС) за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на ответницата (настоящата ищца) и връщане на платената сума по договора, е отхвърлен, като неоснователен.

          По делото са събрани и гласни доказателства, като св. Ц.Н.-един от съсобствениците, твърди, че преговорите с ответника са водени от ищцата, като свидетелят е разбрал, че ще се извършва сеч на 1000куб.м. дървесина и ще им се заплати сумата от общо 30000лв., като ищцата и другата наследница-Е. Стрьом получават по 10000, а свидетелят и сестра му-Г.-по 5000лв., съобразно дяловете в съсобствеността; твърди също, че са получили дължимите суми, а сечта е извършена през 2012г., преди извършване на делбата, което обстоятелство потвърждава и св.Р.Р., който твърди, че от имота е отсечена дървесина от 500куб.м., а цялата е 1000куб.м.Съдът, отчитайки обстоятелствата, че първият свидетел е съсобственик, приема, че следва да кредитира показанията му, доколкото същите се подкрепят и от писмените доказателства по делото.Що се отнася до показанията на св.Р. в частта им относно количеството изсечена дървесина приема, че не следва да кредитира показанията му, като изолирани и противоречащи на останалите събрани доказателства, а и като дадени от лице, което е било в договорни отношения със страните  и е получило заплащане от настоящия ответник. 

          По делото е прието заключение по назначената  комбинирана съдебна лесотехническа и икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, като компетентна и пълна и отговаряща на поставените задачи, като от същото и от поясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че вещото лице-лесовъд е изготвило заключението в частта относно количествата отсечена дървесина в два варианта(съобразно запаса и действително отсечената дървесина), отразени в табличен вид в приложения към заключението, съобразно които количеството маркирана дървесина към 30.11.2011г.в имот кад.№173001хс площ от 90.504 декара в землището на село Априлово, общ.Попово е следното:в подотдел 287 я1 с площ 82.4 дка са маркирани общо 1200 м3 едра, 443 м3 средна, 27 м3 дребна, 337 м3 дърва, 24 м3 отпад и 97 м3 вършина.В подотдел ю1 дървесина не е маркирана.Количеството маркирана дървесина в имот кад.№ 173009 с площ от 29.414дка в землището на село Априлово, общ.Попово е пропорционално на общото количество маркирана дървесина в имот № 173009, тъй като строежа на дървостоя е равномерен и е следното: общо маркирана дървесина 428 м3, от които едра 96 м3, средна 158 м3, дребна 10 м3,дърва 120 м3, отпад 9 м3 и вършина 35 м3. Отчетените превозни билети при освидетелстване на сечището в имот № 173001 подотдел 287 „я1" са от 13 кочана, 213 броя превозни билети за 518,2 м3, от които 10 м3 строителна дървесина и 508,2 м3 дърва за огрев.Съобразно стопанската програма, от целия имот е следвало да се добият 992 куб.м от които 980 от подотдел 287 „я1“'и 12 м3 от подотдел „ю1". По въпроса какво е действителното количество дървесина и пазарната му стойност, вещите лица посочват следното: Добива в имот № 173001 е осъществяван в периода 06.09.-04.12.2012г., като цялото количество дървесина е изписана от имот №173001, а при направените пробни площи в изсечената и в неизсечената част от имота е установено, че от имот кад. №173009 са отсечени 18,684дка и са останали неотсечени 10.730дка.От имота са отсечени общо 155 м3 дърва за огрев, а останалата част от дървесината не е отсечена, като в количеството на отсечената дървесина е прибавено и това, отсечено от частите на двата склада и пътищата за извозване, направени в новообразувания имот, а като площ от имота е отсечена 18.684 дка; Количеството на дървесината в отсечената част от имот № 173009 е 250м\ от които 240м3 са от дървесен вид „Цер“ и 10м3 от дървесен вид „Благун“.Количеството на дървесината в неотсечената част от имот № 173009 е 397м3, от които 321м3, 69м3 клони и 7м3 вършина.Отсечена дървесина по имоти:Имот № 173007 - отсечени са 317м3, които представляват 634м3пространствени. Цената, определена от проучване на пазара е 48.50лв/м3пространствени.Цената на дървесината от имот № 173007 е 634 х 48.50лв. е 30794.00 лв.Имот № 173008 - отсечени са 326м\ които представляват 652м3пространствени. Цената, определена от проучване на пазара е 48.50лв/м3пространствени.Цената на дървесината от имот № 173008 е 652 х 48.50лв е 31622.00 лв.,Имот № 173009 - отсечени са 442м3, които представляват 884м3пространствени. Цената, определена от проучване на пазара е 48,50лв/м3пространствени.Цената на дървесината от имот № 173009 е 884 х 48.50лв е 42874.00 лв.,Имот № 173010 - отсечени са 597м3, които представляват  1194м3пространствени. Цената, определена от проучване на пазара е 48.50лв/м3пространствени.Цената на дървесината от имот № 173010 е 1194 х 48.50лв е 57909.00 лв. В заключение, вещите лица посочват, че съгласно горско-стопанската програма количество от целия имот е следвало да се добият 992 м3, от които 980 от подотдел 287 „я1“'и 12 м3 от подотдел „ю1", а действително добитата дървесина от двата имота е 1682 м3, т.е. отсечената дървесина е с 690 м3 в повече от предвиденото по горско-стопанската програма и същата е на пазарна стойност 33 465лв. респ. 690куб.м. са 1380 куб.м. пространствени на стойност 66 930лв.Вещото лице-лесовъд пояснява в съдебно заседание, че вторият метод е по-точен и отразява реално отсечените количества, тъй като лично е преброил отсечените дървета и е извършил съответни изчисления съобразно диаметъра на останалите пънове. Що се отнася до разликата в количеството дървесина от новообразувания имот на ищцата, вещото лице-лесовъд пояснява, че разликата между 250куб.м. и 442куб.м. е получена поради обособяването на два временни склада и извозни пътища, които са разположени в имота на ищцата, което се потвърждава и от приложената към карнет-описа схема на извозните пътища(л.34), в която са обозначени два склада в имота на ищцата, както и  пътищата.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Претенцията на ищцата се основава на правото й да претендира обезщетение за неоснователно обогатяване в хипотезата на невъзможност на ответника да върне неоснователно получени вещи-в случая изсечената дървесина, с която последният се е разпоредил. Съгл.  разпоредбата на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на насажденията върху нея, а съгл. разпоредбата на чл. 57,ал.2 от ЗЗД, ако получателят на чужда вещ я е отчуждил, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената за нея цена, ако последната е по-висока. Хипотезата на  чл. 57, ал. 2 от ЗЗД е изведена самостоятелно в закона при уредбата на института на неоснователното обогатяване,  с оглед правната невъзможност вещта да бъде върната в патримониума на неоснователно обеднения. При всички хипотези на неоснователно обогатяване, получената без основание вещ, по правило следва да се върне в натура на лицето, чиято имуществена сфера се е обеднила в резултат на отнемането й. Ако подлежащата на връщане вещ погине или получателят я е отчуждил или изразходвал, се дължи стойностното й възстановяване(в този см. Решение № 100 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5458/2014 г., IV г. о., ГК, решение по чл. 290 от ГПК № 478/20.6.2013 г. по гр. дело № 1714/11 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер за настоящата инстанция). В конкретния случай основния въпрос се свежда до това дали е налице такова неоснователно обогатяване на ответника, като в тази връзка съдът приема следното:От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че между страните  е съществувало договорно правоотношение, по силата на което ищцата е прехвърлила на ответника правото на собственост върху определено количество маркирана дървесина, представляваща насаждения в имота, като със сила на пресъдено нещо, с решение по гр.д.№ 39/2015г. по описа на ПРС е установено, че договорът между страните е прекратен като изпълнен и от двете страни, като следва да се зачете задължителната му сила, на осн. чл. 297 от ГПК. По тази причина, за неоснователни приема съдът възраженията на процесуалния представител на ответника за това, че е налице добив едва на половината от договорената дървесина.От доказателствата по делото се установява също, че ответникът е добил не само изцяло договореното количество дървесина, но и още 690куб.м. или 1380 куб.м. (пространствени) с пазарна стойност 66 930лв. без основание - извън определеното количество в стопанската програма по съществувалия договор между страните, като не е спорно обстоятелството, че същият се е разпоредил с това количество, т.е., добитата дървесина е продадена и не се намира у ответника. За неоснователни приема съдът доводите на ответника, изложени в писмения отговор за това, че добитите количества дървесина от имота са в размер на 518куб.м., отразени  в позволителното за сеч и в превозните билети, доколкото посочените документи не са издадени от длъжностно лице, т.е. нямат характер на официални такива, а са издадени от физическото лице инж. Р., който е регистриран в публичните регистри на ИАГ за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите и отразеното в същите се опровергава от заключението по изготвената по настоящото дело експертиза, а и както се посочи по-горе, съдът не може да пререшава този въпрос.Въз основа на изложените доводи, съдът приема, че ответникът е придобил без основание дървесина от процесния имот( вкл. и от новообразувания имот на ищцата), поради което приема иска за доказан по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът приема следното: От заключението по назначената експертиза се установява, че общото количество добита дървесина от имот № 173001, извън договора между страните е в размер на 690куб.м. или 1380 куб.м. (пространствени) с пазарна стойност 66 930лв. Отчитайки обстоятелството, че ищцата притежава право на собственост въз основа на наследствено правоприемство върху 1/3 ид.ч. от общия имот  № 173001, по арг. от чл. 5,ал.1 от ЗН, като единствен наследник на едното от трите деца на общия наследодател, съдът приема, че същата има право на обезщетение в размер на 1/3 ид.ч. от тази стойност, или на сума от 22 310лв., обстоятелство, обуславящо основателността на иска в предявения размер и неговото уважаване, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-12.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 92 от ЗС във вр. с чл. 57,ал.2 от ЗЗД.

          По разноските: И двете страни са претендирали разноски, като ищецът има право на разноски съобразно степента на уважаване на претенциите, а ответникът-с оглед прекратяването на производството по акцесорния иск. Ищцата е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като видно от същия, тя е заплатила адвокатско възнаграждение в размер общо на 1800лв., 892,40лв. държавна такса по главния иск 420лв.(от които 60лв. за вещо лице по акцесорната претенция) депозити за вещи лица и свидетели, или всичко 3112,40лв.Доколкото не е уточнено каква част от а.. възнаграждение е уговорено за всеки от двата иска-главен и акцесорен, съдът приема, че посоченото възнаграждение следва да се приеме уговорено в съотношение 3/4 за главния иск и 1/4 за акцесорния, а доколкото сторените разноски за вещи лица, са в размер на 360лв. по главния иск, и е внесена д. такса по него, същите следва да се прибавят към частта от дължимото а.. възнаграждение по същия иск в размер на 1350лв., при което ищцата има право на разноски в размер общо на 2 502,40лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. Ответникът е сторил разноски в размер на 530лв. платено адвокатско възнаграждение, като при липса на данни каква част е уговорена по всеки иск, следва да се приеме, че за защита по главния иск е уговорено 3/4 от същото, а по акцесорния-1/4, при което ответникът има право на разноски в размер на 122,50лв. по прекратения акцесорен иск, на осн. чл. 78,ал.4 от ГПК.Поради изложеното, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 2 379,90лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.4 от ГПК. 

            Въз основа на изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

           ОСЪЖДА  ЕТ“БОЗЕВ ЛЕС-ХЕТИДЖЕ ТАХИРОВА“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул. „Никола Симов“, № 2,вх.А,ет.3,ап.8, представляван от Х.Т.Д. да заплати на Ф.Д.Н. с ЕГН **********, със съдебен адресат а..С. Б.-***, сумата от 22 310лв.(двадесет и две хиляди триста и десет лв.), представляваща припадащата се част на ищцата от обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие на извършено разпореждане с чужди вещи-добита без основание дървесина от имот № 173001 по КВС с площ 90,504дка, представляващ залесена горска територията, находящ се в местността „Чатърлъкв землището на с.Априлово, общ. Попово, в размер на 690куб.м. или 1380 куб.м. (пространствени) с пазарна стойност общо 66 930лв., ведно със законната лихва от  12.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 92 от ЗС във вр. с чл. 57,ал.2 от ЗЗД.

           ОСЪЖДА ЕТ“БОЗЕВ ЛЕС-ХЕТИДЖЕ ТАХИРОВА“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул. „Никола Симов“, № 2,вх.А,ет.3,ап.8, представляван от Х.Т.Д. да заплати на Ф.Д.Н. с ЕГН **********, със съдебен адресат а..С. Б.-***, разноските по делото в размер на 2 379,90лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.4 от ГПК. 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.

 

                                                                                   Съдия: