Решение по дело №75/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 133
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20223001000075
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000075 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Й. П. Х. от гр. Добрич, представлявана от адв. Я.Д. от АК – гр.
София, срещу решение № 35/15.11.2021г., постановено по т. д. № 112/2020г.
по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от въззивницата осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, за
присъждане на разликата над 72 000 лв. до сумата от 110 000 лв.,
претендирана като обезщетение за причинени на ищцата неимуществени
вреди вследствие претърпяно на 22.10.2018г. пътно – транспортно
произшествие, виновно причинено от водача на л. а. „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ – Д С Д, застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със
застрахователна полица № BG/22118003009279, както и за присъждане на
сумата 126.99 лв., представляваща разликата над 1 142.95 лв. до 1 269.94 лв.,
претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди от
същото застрахователно събитие.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на
1
материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, който според
представителя на ищцата е съществено занижен, и за необоснованост на
извода на първоинстанционния съд по възражението на застрахователя по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на
друго, с което исковете за обезщетяване на неимуществени и имуществени
вреди да се уважат в предявените размери. Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв, за осъществяване на безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес и е
процесуално допустима.
Процесуалният представител на ответника ЗК „Лев Инс“ АД е
депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено
становище за неоснователност на жалба на насрещната страна и се сочат
съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалните
представители на страните поддържат съответно жалбата и отговора.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Добричкият окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени от Й. П. Х. от гр.Добрич, чрез адв.
Я.Д. от САК, срещу ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, за присъждане на сумата
110 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на ПТП от 22.10.2018г.,
виновно причинено от Д С Д като водач на л. а. „Фолксваген Транспортер“ с
рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при
ответното дружество със застрахователна полица № BG/22118003009279,
както и на сумата 1 269.94 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, съставляващи разходи за медицински
изделия, лечение и възстановяване, ведно със законна лихва върху тези суми,
считано от 06.11.2019г. до окончателното им изплащане.
2
Решението на ОС – гр. Добрич, с което осъдителните искове са
частично уважени, съответно за сумите 72 000 лв. и 1 142.95 лв., ведно с
акцесорните претенции за законна лихва, е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и
допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно
квалифициран, като за процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр.
102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че на 05.08.2019г. ищцата, в качеството си на увредено лице по
смисъла на чл. 487, ал. 1 и с оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, е
предявила пред застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД писмена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение. По тази претенция, по която е
образувана щета № 0000-1000-13-19-7559/05.08.2019г., не е определено и
изплатено застрахователно обезщетение, с мотиви, че пострадалото лице не е
представило необходими документи.
В хода на производството пред първоинстанционния съд въпросите
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ПТП на
22.10.2018г., от което са настъпили вреди за ищцата, са разрешени със
задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413,
ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на определение по НОХД № 479/2021 г. по описа
на РС – Добрич, с което на основание чл. 382 от НПК във вр. чл. 24, ал. 3 от
НПК, е одобрено постигнатото споразумение по чл. 384 НПК между РП –
Добрич и Д С Д / водач на застрахования автомобил/.
Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от деликт, в случаите,
при които е задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на
наказателния съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, е настъпването на вредите,
причинно– следствената връзка между тях и непозволеното увреждане и
3
обстоятелствата, релевантни за определяне на техния размер, като тежестта на
доказване е на ищеца.
Тъй като решението на ОС- Добрич не е обжалвано от ЗК „Лев Инс“ АД
и е влязло в сила в осъдителната част, с която на исковете на пострадалото
лице са частично уважени, съответно за сумите 72 000 лв. и 1 142.95 лв.,
следва да се приеме, че между страните е безспорно установено, включително
и със сила на пресъдено нещо, наличието на всички посочени по – горе
елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на
пряк иск на увредено лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с правно основание чл. 432 КЗ.
Спорните въпроси пред въззивния съд са свързани с размерите на
обезщетенията. Оплакванията са сведени до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като пострадалото
лице поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото
обезщетение, посредством определянето му в размер, нарушаващ принципа за
справедливост, както и допуснато нарушение на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП, в
резултат на отчитане съпричиняване на вредоносния резултат от пострадало
лице при пътно- транспортно произшествие, настъпило на пешеходна пътека.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищцата телесни увреждания,
вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни
преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в
хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на
ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и заключението
на съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП на ищцата са
причинени множество травматични увреждания: Тежка черепно-мозъчна
травма, придружена от: умерена субдурална хеморагична колекция вляво
темпоропариетално; хеморагични колекции с ХАС в областта на
сфеноидалния синус; кръвеквивалентна колекция по хода на тенториума
вдясно; Множество фрактури на черепния покрив и черепната основа -
фрактури вдясно окципитално, темпорално вдясно и през мастоидните
пространства вдясно; Фрактура на дясна талокрурална (глезенна) става с
луксация на медиалния малеол на тибията с дислокация; Фрактура на
фибулания малеол с наличие на костни фрагменти; Фрактура на тялото на
4
талуса и на рrос. роsterius с ангажиране на горната и долна ставна повърхност
на талуса; Фрактура на V-та метатарзална кост; Пожизнена невросензорна
пълна загуба на слуха на лявото ухо и частична загуба на слуха на дясното
ухо.
Според вещите лица, изготвили съдебно – медицинската експертиза,
който разполага с необходимите специалност и квалификация за изпълнение
на задачите и чиято компетентност не е оспорена, при такъв вид черепно -
мозъчна травма са налице две големи групи симптоми: общомозъчни и
огнищни, като общомозъчната симптоматика се манифестира с различно по
сила, характер и честота главоболие, гадене, световъртеж и др. Въз основа на
находка от контролен КТ от 22.10.2018г. за хеморагични промени в меките и
под твърдата мозъчна обвивка, е направен извод, че в конкретния случай е
налице причинно – следствена връзка между частичната загуба на слух,
световъртеж и др. Травматичните увреждания на долен десен крайник -
счупване на голям и малък пищял на подбедрицата и на петната кост на
същия крак, са довели до значително затруднение на движението на долен
десен крайник за период от 4-5 месеца, като в този период се включва
оперативна интервенция по премахване на вложените импланти.
От момента на настъпване на травмата пострадалата е изпитвала болки
и страдания, като болките са били купирани с обезболяващи лекарствени
препарати. На ищцата са извършени оперативни интервенции с голям обем и
сложност на долния десен крайник, представляващи открито наместване и
вътрешна фиксация с поставяне на тубуларна плака и транссиндезмален винт.
Обездвижването на долен десен крайник - колянна и глезенна става е било за
посочения по-горе период, с използване на помощни средства за
придвижване. През този период пострадалата се е нуждаела от чужда помощ,
особено в началния период, за обичайни битови нужди. Няма данни за
възпалителен процес и оздравителният период на същите е приключил.
През 2019г. ищцата е провеждала прегледи при специалист ортопед
травматолог и специалист УНГ. Невъзстановени увреждания вследствие на
произшествието, що се касае до основните травматични увреждания не са
налице. Към настоящия момент състоянието на пострадалата ищца по
отношение на фрактурните изменения на десен долен крайник може да се
счита за дефинитивно и без промяна за напред.
5
Според експертите, при подобни сложни фрактури и предвид възрастта
на пострадалата – 82 г., винаги ще е налице ограниченост в движението на
ставата, което предразполага и към изменения в ставните повърхности на
костите, които участват във формирането на ставата. Уврежданията в
областта на долния десен крайник са с траен характер. Промени в посока
подобрение не се очакват, както и пълно възстановяване, като при здрав
човек. Неминуемо с оглед възрастта и тежестта на травматичните увреждания
в дясна глезенна става, при промяна на метеорологични условия, физическо
натоварване и други ще се появява болков синдром.
При извършените образни изследвания по време на болничното лечение
са установени дегенеративни промени на гръбначния стълб в гръдния и
поясен отдел / псевдолистеза, остеохондроза, спондилозни промени/. Тези
промени се отразяват неминуемо на опорно-двигателния апарат и са
характерни за напреднала възраст. Не се установяват придружаващи
заболявания на ищцата, които да са причина или да са допринесли за
получените травми. Напредналата възраст на ищцата и увреденият съдов
терен на главния мозък правят по-лесна травматичната увреда на черепно-
мозъчните нерви и зависещите от тях сензорни функции, включително и
слуховата.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата
болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са
ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите П С Х –
син на ищцата, и Б Д Х. - снаха. Предвид близката родствена връзка между
свидетеля и пострадалото лице и по сватовство от I- ва степен между
свидетелката и ищцата, следва да се отчете евентуалната им заинтересованост
от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по
правилото на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и
непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между
обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства, в това число от мотивационната част на СМЕ относно
характерните за травматичните увреждания физическо състояние и страдания
на пострадалото лице, няма основание тези показанията да не се кредитират.
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да
се приеме за установено, че в периода, в който е била хоспитализирана
6
непосредствено след ПТП, в отделението по неврохирургия, ищцата се
нуждаела непрекъснато от присъствието на придружител, повечето време
била в безсъзнание, около десетина дни не разпознавала близките си, била в
тежко състояние, непрекъснато се нуждаела от грижи / смяна на памперси,
обтривания, цялостна хигиена/. Отначало ищцата отказвала да се храни, не
можела да преглъща, била на системи. След престоя в отделението по
неврохирургия, ищцата била приведена в такова по ортопедия, където
претърпяла сложна операция на глезенна става. Пълно възстановяване не е
настъпило, движението на ищцата било ограничено, имала нужда от
специални обувки, които се закупуват; нуждата от денонощните грижи на
близките й не е отпаднала и до момента. За първи път ищцата станала от
леглото, за да отиде до тоалетната, шест месеца след ПТП, на кратки
разстояния се придвижвала с проходилка, с чужда помощ. Преди
произшествието ищцата можела да цитира пасажи от книги, а в момента не
можела да довърши изречението си, липсвала й концентрация, общуването с
нея било силно затруднено. Комуникацията с ищцата била затруднена,
разговор с нея можел да се проведе само от много близко разстояние, ако тя
не е със слуховия апарат, с който не можела да привикне. След ПТП
настъпила рязка промяна у ищцата и в емоционален план - смяна на
настроения, плачливост, понякога безпричинен смях, временна загуба на вкус
и мирис. Преди ПТП ищцата била активен човек, събирала се с приятелки,
ходела на разходка. В момента стояла в къщи сама, депресирана, като се
терзаела, че е зависима от близките си.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на
пострадалата, степента на увреждането от процесното ПТП,
продължителността на лечение, отражението на претърпяната психическа
травма на психо - емоционалното й състояние, обосновават извод за
значителни физически болки и страдания и съществени негативни
емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и ще продължава да
търпи до края на живота си като последица на причинените увреждания.
Първоинстанционният съд надлежно е възприел и обсъдил подробно
всички релевантни факти, които са в причинна връзка с процесното
7
застрахователното събитие. Съобразени са всички установени факти и
обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението,
съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52
ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално –
икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни
обезщетения, както и обичайната съдебна практика при определяне на
обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите. При
определяне по справедливост на паричния еквивалент на неимуществените
вреди в размер на сумата 80 000лв. не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД.
Тази сума се явява адекватна с оглед получените физиологични травми и
свързаните с тях болки, страдания и други негативни преживявания в
резултат на ПТП, техният интензитет и продължителност, засегнатите
значими за пострадалото лице човешки потребности - обичаен начин на
съществуване и живот, самостоятелно функциониране за продължителен
период от време, установими от събраните доказателства, както и прогнозата
за липса на възможност за пълно възстановяване. Същевременно, правилно е
да се отчете, че напредналата възраст и увреденото общо състояние на
съдовете на главния мозък на пострадалата в значителна степен са улеснили
травматичните увреди на мозъчните нерви и зависещите от тях сензорни
функции, в това число и с частичната загуба на слух.
Въз връзка с довода в жалбата за неправилно определен размер на
обезщетението за неимуществени вреди поради несъобразяването му с
каузална съдебна практика, въззивният съд съобрази следното:
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съдилищата на други увредени лица, в период близък
до процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като
критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищцата, е
даденото разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение №
204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о. С това решение е
прието, че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност,
която следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа
на чл. 52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък
период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка
8
за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната
реалност. Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид
неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до
процесния, при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не
могат да имат самостоятелно значение за формиране на критерия за
справедливост и да бъдат отделен фактор за определяне на паричния
еквивалент, дължим по конкретното дело. Той следва да отговаря на
общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието
на обществото, защото само в този случай обезщетението би било обективно
справедливо. Даденото задължително разрешение от ВКС по приложение на
материалния закона е пряко относимо към разглеждания правен спор и се
възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.
Както беше посочено по- горе в мотивите, при определяне по
справедливост на паричния еквивалент на претърпените от ищцата
неимуществени вреди ОС – Добрич е съобразил всички релевантни факти и
обстоятелства, в това число възрастта на пострадалата / родена през 1939г./,
интензитета, продължителността и характера на установените в процеса като
претърпените болки и страдания в резултат на застрахователното събитие,
както и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално
– икономическото развитие в страната. Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че видно от съдържанието на цитираните във въззивната
жалба решения на един състав на ВКС и два състава на САС, обезщетения в
размери над 80 000 лв. са определени за пострадали лица съответно на 23г.,
37г. и 38г., за множество травми с по - сериозни последици.
По оплакване в жалбата за незаконосъобразност на правния извод на
първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В отговора на исковата молба ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил исковете по
основание с твърдения за липса на вина на застрахования водач. Според
застрахователя причина за настъпване на процесното пътно- транспортно
произшествие са единствено субективните действия на ищцата като участник
в движението, която е осъществила пресичане на пътното платно на място,
необозначено и непредвидено за пресичане на пешеходци, в нарушение на чл.
113 от ЗДвП. Твърди се, че пресичането е осъществено внезапно, на такова
отстояние от автомобила и от място, което е било недостатъчно за водача на
9
МПС да предотврати настъпване на произшествието, т. е. твърди се случайно
събитие.
В хода на производството, с определение № 138/23.07.2021г., по НОХД
№ 479/2021 г. по описа на РС – Добрич, на основание чл. 382 от НПК във вр.
чл. 24, ал. 3 от НПК, е одобрено постигнатото споразумение по чл. 384 НПК
между РП – Добрич и Д С Д. С това споразумение подсъдимият е признат за
виновен в това, че на 22.10.2018г. в гр.Добрич, по ул. „Христо Ботев", в
участъка след кръстовището на тази улица с булевард „Русия" в посока
булевард „Добруджа", при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер" с рег. № ХХ ХХХХ ХХ
е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за
движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.6, ал.1 от ЗДвП,
чл.116 от ЗДвП, чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Й.
П. Х., ЕГН **********, от гр. Добрич, тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянна глухота, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради
което и на осн. чл.343, ал.3, б. „а", предл. 1-во, във вр. с ал.1, б. „б", предл. 1-
во, във вр. чл.342, ал.1, предл. 3-то във вр. с чл.55, ал. 1, т. 1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, изпълнението
на което, на осн. чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от 3 години и наказание
„лишаване от право да управлява МПС„ за срок от осем месеца, на основание
чл. 343г във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „ а“, пр. 1-во от НК.
На основание чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, след
влизане в сила на определението за одобряване на споразумението въпросите
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на процесното
ПТП, от което са настъпили вреди за ищцата, не могат да бъдат
преразглеждани и следва да се възприемат от съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието. Това се отнася до всички
елементи на деянието, включени във фактическия състав на престъплението.
В случая, пресичането на пешеходна пътека от пострадалото лице е
квалифициращо обстоятелство по чл. 343, ал. 3, предл. последно от НК,
прието с одобреното от наказателния съд споразумение, което има
последиците на влязла в сила присъда - чл. 383, ал. 1 НПК и следва да бъде
зачетено в настоящето производство.
10
Съгласно чл. 119, ал. 5 от ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с
пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. Допуснатите нарушения на правила от ЗДвП от страна на
водача на увреждащото МПС са изрично изброени в споразумението между
Районна прокуратура – Добрич и подсъдимия Д С Д, посочен от ищцата като
автор на процесния деликт, което е одобрено от наказателния съд, в това
число и нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ задължение за
водача при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки
за приложение на нормата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП. Ищцата, като пешеходец,
не може да бъде квалифицирана като съпричинител за настъпване на
съответното произшествие на пешеходна пътека, виновно причинено, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, от водач на застраховано
при ответника ЗК „Лев Инс“ АД моторно превозно средство.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че
изводът на окръжния съд за наличие основание за отчитане на
съпричиняващо поведение на пострадалото лице е постановен в нарушение на
чл. 119, ал. 5 от ЗДвП.
Предвид извода, че няма основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
респ. за редуциране на определеното от окръжния съд, по справедливост,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и за намаляване
на доказаните от събраните доказателства имуществени вреди за сумата
1269.94 лв. с 10 % поради съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта, с
която исковете за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди са
отхвърлени съответно за разликите над 72 000лв. до 80 000лв. и над
1 142.95лв. до 1 269.94 лв., както и в частта за разноските, за разликата над
311.81 лв. до 245.35 лв., представляваща присъдена на ответното дружество
част от направени съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, като се постанови друго съобразно изводите на въззивния
11
съд. В останалата обжалвана част, поради съвпадение на правните изводи на
двете инстанции решението на ДОС подлежи на потвърждаване.
По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна инстанции
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата, която ищцата дължи на ответника за репариране на разноски за
първа инстанция е в посочения по – горе размер от 245.35лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. ЯВ. Д. Д. следва
да се присъди, за осъщественото представителство за първа инстанция,
допълнително сумата 70 лв., и за въззивна инстанция – сумата 674лв.,
определени по размер съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес и с оглед
частичното уважаването на жалбата на неговата доверителка.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна
такса върху присъдената част от застрахователни обезщетения от въззивния
съд, в размер на 320.80 лв. за първа инстанция и 185.40 лв. за въззивна
инстанция, както и още 14.61 лв. за авансираните от бюджета на
първоинстанционния съд разноски за СМЕ и САТЕ, съразмерно с уважената
част от исковете от въззивната инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 35/15.11.2021г., постановено по т. д. №
112/2020г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни предявени от Й. П. Х., ЕГН **********, от гр. Добрич,
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, за присъждане на разликата над 72 000 лв. до сумата от
80 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие претърпяно на 22.10.2018г. пътно –
транспортно произшествие, виновно причинено от водача на л. а.
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ – Д С Д, застрахован по
12
риска „ГО на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица №
BG/22118003009279; за присъждане на сумата 126.99 лв., представляваща
разликата над 1 142.95 лв. до 1 269.94 лв., претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди от същото застрахователно събитие, както и
в частта, с която Й. П. Х., ЕГН ********** от гр. Добрич, е осъдена да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, сторените по делото съдебно-
деловодни разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете, за
горницата над 245.35лв. до присъдените 311.81 лв., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на Й. П. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, ул.“Любен Каравелов“ №8 Б-2, сумата
8 000 лв. ( осем хиляди лева), представляваща неприсъдена от
първоинстанционния съд част от дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и други негативни преживявания,
вследствие претърпяно на 22.10.2018г. пътно – транспортно произшествие,
виновно причинено от водача на л. а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ХХ
ХХХХ ХХ – Д С Д, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при
ответното дружество със застрахователна полица № BG/22118003009279,
както и сумата 126.99лв. / сто двадесет и шест лева и деветдесет и девет ст./,
представляваща неприсъдена част от обезщетение за претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, съставляващи разходи за медицински
изделия, лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 06.11.2019г. до окончателното погасяване на задълженията,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/15.11.2021г., постановено по т. д. №
112/2020г. по описа на Добрички окръжен съд, в останалата обжалвана
отхвърлителна част.
Решението на ДОС не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната му
част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на адвокат
ЯВ. Д. Д. от Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр. София, пл.
„Позитано“ № 3, ет. 2, офис 10, сумата 744 ( седемстотин четиридесет и
13
четири) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Й. П. Х. за две инстанции, на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати в приход на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД
сумата 335.41лв. ( триста тридесет и пет лева и четиридесет и една ст.), и по
сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата 185.40лв. ( сто
осемдесет и пет лева и четиридесет ст.), на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6
ГПК.

Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14