РЕШЕНИЕ
гр.София, 25.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Б. като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6813 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 ал.1 т.2 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 233 ал.1 изр.1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците В.К.А. и Е.Б.А.,***, твърдят, че с договор за наем от 20.04.2018 г. са предоставили на ответника „Х.2.“ ЕООД правото на държане върху собствения им недвижим имот, но поради неизпълнение на задължението на наемателя, ответник, да заплаща уговорения в договора месечен наем в посочения срок, а и поради невнасяне на гаранционен депозит , съобразно уговореното в договора, с писмена покана, връчена му редовно, са го уведомили, че едностранно прекратяват договора за наем. Ищците посочват, че ответника продължава да ползва имота, поради което моли съдът да ги осъди да му предадат държанието му.
Ответникът „Х.2.“ ЕООД е подал писмен отговор, в който оспорва иска с доводи за неоснователност. Твърди, че ищците не са изправна страна по договора за наем, тъй като не са му предоставили държането върху гараж, разположен в западната част на партерния етаж на сградата. Счита, че се касае за виновно неизпълнение на договора от страна на ищците, поради което те не могат едностранно да прекратят договора. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с твърдения и доводите на страните, установи следното от фактическа страна:
С договор за наем от 30.04.2018 г., ищците, в качеството им на наемодатели, са предоставили на ответника правото на ползване върху сграда в гр.Пловдив, на ул.*****със застроена площ от 332 кв.м. с предназначение „Дом за възрастни хора“ за срок от четири години, при уговорена месечна наемна цена в размер на 3000 лв., платими на 5 число на текущия месец по посочена в договора банкова сметка. ***тави на наемодателите гаранционен депозит в размер на 3000лв. най-късно до 30.06.2018г. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от договора за наем, при неплащане на дължимата месечна наемна вноска в посочения срок, договорът се прекратява по право без да е необходимо уведомление от страна на наемодателите, като наемателят е длъжен да освободи имота и , както и да заплати неустойка в размер на 1 месечен наем. В чл.18 ал.2 е посочено, че наемателят е длъжен да предаде на наемодателя с приемо-предавателен протокол наетия имот в 7 дневен срок от датата на прекратяване на договора. В чл.19 са уговорени основанията за прекратяване на договора за наем , между които и - при неплащане на 1 наем съгласно в уговорения в договора срок, както и от всяка от страните едностранно с 3 месечно писмено предизвестие отправено до другата страна.
С приемо-предавателен протокол от 30.04.2018г. описания в договора за наем имот е предаден на наемателя – описано е състоянието на фасадата на сградата, на вътрешните стени, на таваните, на подовите настилки, на баните и санитарните помещения, на вратите, на ел.инсталацията, на климатизацията и отоплението/охлаждането.
С допълнително споразумение от 3.05.2018г. към договора за наем наемодателите са предоставили на наемателя още един обект, представляващ паркинг с площ от 234кв.м. По делото не се спори, че този паркинг се намира непосредствено до Дома за възрастни хора. Уговорена е нова наемна цена за двата имота – сграда и паркинг, в размер на 5500лв. месечно. Посочено е че останалите клаузи в договора не са променени.
Видно от представеното извлечение от сметката на ищеца А. на 8.052018г. ответникът е превел 3000лв. месечен наем за сградата, на 4.06.2018г. – 3000лв. наем за м.юни и на 2.07.2018г. - 6000лв. за които е отбелязано месечен наем юни и депозит. Други суми не са заплащани като наем, обстоятелство което ответникът не оспорва. Твърди, че не плаща наема, тъй като не са уредили отношенията си с ищците досежно т.н.гараж, който не му е предаден и той не може да ползва.
С покана, връчена редовно на ответника на 19.07.2018г., ищците са го уведомили, че считат договора прекратен по право от 6.05.2018г., тъй като ответникът не е заплатил в цялост дължимия наем за първия месец – платил е 3000лв. вместо дължимите 5500лв. Претендират, че след тази дата ответникът им дължи наем в двоен размер за това, че неоснователно задържа имота общо в размер на 22000лв. и са направили изявление за прихващане с платените от ответника до момента суми. Поканили са ответника да освободи и им предаде двата имота. Алтернативно, отправили са и предизвестие за прекратяване на договора в 3 месечен срок.
С покана, връчена на ответника на 19.01.2019г. ищците са го уведомили, че неплатената наемна цена към момента е 84 500лв. отново са го приканили да освободи имотите.
Разпитаният свидетел В.Ч., воден от ответниците, установява, че познава и двете страни, тъй като майка му е била настанена временно в Дома за възрастни хора в периода април-юни 2018г., като е близък с ищеца А.. Знае, че страните са имали общи търговски дейности, но са решили да се разделят, в резултат на което са сключили и договора за наем на дома. Впоследствие отношенията на страните се влошили, като ответникът не плащал наема и не искал да напусне сградата. Твърди, че докато е посещавал майка си в дома не е виждал ищците да ползват дома, да влизат в сградата.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Установи се, че страните са били в наемно правоотношение – ищците са предоставили на ответника държането върху два имота, представляващи сграда и паркинг за определен в договора срок, срещу задължението на ответника ежемесечно, до пето число на текущия месец, да заплаща уговорената в договора и анекса към него наемна цена. Ответникът е заплатил частично наемната цена за м.май и за м.юни 2018г., както и дължимия депозит. Други плащания до сега не са постъпвали като дължим наем. Съдът приема, че с връчената от ищците на ответника покана от 19.07.2018г. ищците са уведомили ответника за прекратения по право договор, поради неплащане на наемната цена - чл.6 ал.1 от договора. Установи се, че наема за м.юли 2018 и за следващите месеци не е заплатен. Следователно по силата на разпоредбата на чл.6 ал.1 от договора, същият е преустановил действието си от 6.07.2018гг. Това волеизявление е достигнало до ответника и той дължи връщане на държането върху вещите, на основание чл.233 от ЗЗД. Доказани са в тяхната кумулативна връзка елементите от фактическия състав на чл. 233 ал.1 предл. първо от ЗЗД: наличие на облигационно правоотношение между ищците и ответника по силата на сключен договор за наем, прекратяване действието на последния и отказ от страна на наемателя да предаде държането на имотите. Към датата на исковата молба ответникът държи имотите - сграда и гараж, поради което искът следва да се уважи.
Възражението на ответника, че ищците са неизправна страна, тъй като не са му предоставили държането върху цялата сграда, и не могат да искат прекратяване на договора, поради което наемното правоотношение между тях продължава да съществува, е неоснователно. По делото не се събраха доказателства за неизправност на ищците като наемодатели. В договора за наем имотът е описан като сграда на 2 етажа, партер и мансарда. В приемо-предавателния протокол от 30.04.2018г. ответникът не е възразил , че не е получил държането върху цялата сграда, нито е възразил по размера на наема, като 3 дни по-късно е подписал и анекс към договора за заплащане на по-висока наемна цена. Едва през м.октомври 2018г. ответникът е предявил срещу ищците съдебна претенция за предаване държането върху гаража.
Възражението, че имотът не може да бъде освободен, тъй като държането на гаража не е получено, също е без основание. Ответникът следва да освободи това, което е получил като държане по договора за наем – сграда и паркинг.
Възражението на ответника, че наемното правоотношение продължава да съществува, тъй като в друго съдебно производство ищците са направили такова твърдение също е неоснователно. Изявленията на страните и защитните им тези в други съдебни производства не могат да бъдат съобразени в настоящото дело.
По разноските
Ищците претендират разноски по списък в размер на 3290лв.
Ответникът не претендира разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищците се следват направените от тях разноски съобразно представения списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х.2.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, х-л Хемус, стая 210, представлявано от управителя Н.К.В.ДА ПРЕДАДЕ на В.К.А. , ЕГН ********** и на Е.Б.А., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, ДЪРЖАНЕТО на
следните недвижими имоти: Сграда с
идентификатор 56784.258.392.1 /пет, шест, седем, осем, четири, точка, две, пет,
осем, точка, три, девет, две, точка, едно/ по КККР, одобрена със Заповед №
РД-18-48 от 03.06.2009 на ИД на АГКК, находяща се в гр. Пловдив, ул. *****, и
въведена в експлоатация на 31.01.2017г., със застроена площ - 332 /триста
тридесет и два квадратни метра/ кв.м. и разгъната застроена площ 763,20
/седемстотин шестдесет и три цяло и две стотни квадратни метра/ кв.м.,
построена в УПИ с идентификатор 56784.258.392 с площ 636 кв.м., която се състои
от партер, два етажа и мансарда, с предназначение - "Дом за възрастни
хора", както и УПИ с идентификатор 56784.258.459 /пет, шест, седем, осем,
четири, точка, две, пет, осем, точка, четири, пет, девет/ е площ 234 кв.м. /двеста
тридесет и четири квадратни метра/, съставляващо паркинг.
ОСЪЖДА Х.2.“ ЕООД, ЕИК: *******, да заплати на В.К.А., ЕГН ********** и на Е.Б.А., ЕГН ********** сумата 3290лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: