РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 21.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието
на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа докладваното
от съдия ДЯКОВА КАН дело № 399 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Постъпила е касационна жалба от С.Л.К.
*** против Решение № 260051 от 02.09.2020 г., постановено по АНД № 590/2020 г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено НП № 18-1085-003702 от
19.12.2020г., издаден от Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Русе. На
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 700лв и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3м. за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъкват се основни съображения,
че атакуваното НП е издадено след изтичане на давностния срок от 6 месеца по
чл.34, ал.3 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението и се иска постановяване
на друго, с което да се отмени НП.
Ответната страна в производството, чрез
подадено писмено възражение на касационната жалба, оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОПРусе е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
За да постанови обжалваното съдебно
решение, районният съд е приел, че оспореното пред него НП е издадено въз основана на АУАН, който от
своя страна е законосъобразно издаден в предвидените срокове по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Съдът е приел също, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от
събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност и наложено административно
наказание, определено в предвидения по чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП вид и размер.
Административният съд напълно споделя
обоснованите изводи на районния съд за това, че АУАН е издаден в рамките на
предвидените срокове по чл.34, ал.2 от ЗАНН – три месеца от откриване на
нарушителя и една година от извършване на нарушението, като на тази начална фаза
административно наказателното производство е започнато законосъобразно. В
жалбата са наведените касационни оплаквания за това, че при законосъобразно
съставен АУАН незаконосъобразно е издадено атакуваното НП, тъй като не е спазен
срока за издаването му по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Този въпрос не е обсъден в
решението на въззивния съд и не са отчетени обстоятелствата, свързани с
издаване на НП.
Настоящият съдебен състав, след
проверка на представените доказателства установи следното : След извършване на
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и издаване на ел.фиш на нарушителя е развита
процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП по връчване на ЕФ и установяване на
действителния нарушител. Установено е, че водач на автомобила при извършване на
нарушението е С.К. ***. На нея е съставен АУАН/л.7 от АНД 590/2020г. на РС
Русе/ на 03.04.2018г. от актосъставителя
в гр.Русе. АУАН е изпратен за връчване на нарушителя чрез местните
органи на МВР по местоживеене на нарушителя, а именно ОД МВР Благоевград. С писмо от 11.12.2018г./л.22 АНД 590/2020г. на
РС Русе/ предявеният и връчен акт е изпратен от ОД МВР Благоевград до ОД МВР
Русе. На 19.12.2018г. административнонаказващият орган – Началник
Сектор Пътна полиция към ОД МВР Русе е
издал атакуваното НП № 18-1085-003702. При така посоченото очевидно е, че
шестмесечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е изтекъл на 03.10.2020г. Основателни
са възраженията на касатора, че след изтичане на този срок
административнонаказаващият орган е
изгубил правото си да реализира административнонаказателна отговорност
спрямо нарушителя поради изтекла погасителна давност. В този случай съдът намира, че следва да намерят приложение изводите от
тълкувателната практика - Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен
съд. В него се посочва, че „,
понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира
правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна
санкция (чл. 82 от ЗАНН). „ При така посоченото атакуваното НП е издадено
незаконосъобразно, при съществено нарушаване на процесуалните правила и в този
вид не може да породи предвидените от закона правни последици.
Фактическата
обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода
на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими,
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. Обсъждането на тези въпроси е безпредметно, тъй като
допуснатото нарушение на процесуалните
правила е съществено, с него е опорочено цялото административнонаказателно
производство. Неспазване срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН е абсолютно процесуално
нарушение, за което съдът следи служебно /съгласно ППВС № 10/1973 г./ и което е
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Това е така, тъй като
административнонаказващият орган, след като е констатирал изтичането на
сроковете, е следвало със своя акт да прекрати административнонаказателното
производство. Вместо това, издавайки наказателно постановление при наличие на
императивни основания за прекратяване на административно-наказателното
производство /изтичане на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност/, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт, който
подлежи на отмяна.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260051 от 02.09.2020 г.,
постановено по АНД № 590/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 18-1085-003702 от 19.12.2018г., издадено
от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Русе и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-1085-003702 от 19.12.2018 г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция
при ОД на МВР - Русе, с което на С.Л.К. с ЕГН ********** *** на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 700 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.