№ 1429
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510513 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20111122 от 10.05.2021 г. по гр.д.№ 17632 по описа за 2018
г. на СРС, Го, 69-ти състав се: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.Т.“ ООД срещу
ЗД „Е.“ АД, иск с правно основание чл.435 КЗ за заплащане на сумата от 7
373,80 лв., представляваща дължимо по договор „Отговорност на превозвача
при международни автомобилни превози“, сключен със застрахователна
полица №00800100011354 от 27.06.2016г., за причинени от ищеца като
превозвач на спедитора „Е.Т.Б.“ ООД вреди – стойността на товар – 20
кашона водоструйки „Керхер“ при извършване на превоз по заявка-договор за
извършване на автомобилен транспорт № ********** от 10.01.2017г., както и
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 660,86 лв. – лихва за забава
за периода от 24.04.2017г. до 14.03.2018г.
Постъпила е въззивна жалба от „Н.Т.“ ООД, ищец пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност. Твърди, че при съвкупната преценка
на събраните доказателства се достигало до извода, че процесното събитие не
1
представлява изключен риск по чл.2, ал.10 от ОУ. Счита, че действията на
водача били правомерни. Товарната композиция била под надзора на водача,
който се намирал в него. Счита, че претенцията му била доказана. СРС
неправилно бил приложил нормата на чл.408 КЗ, както и постановената
съдебна практика.Длъжникът бил изпаднал в забава за плащане на дължимото
застрахователно обезщетение.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от „ЗАД Е.“ АД, ответник
пред СРС, в който отговор се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Сочи, че по
делото се установило, че кражбата на товара е настъпила по време на нощна
почивка на неохраняемо място за престой. Товарната композиция била
оставена без надзор като водачът спял в самото превозно средство. Налице
била клаузата на чл.2, ал.1, първо и второ тире от ОУ и застрахователно
обезщетение не се дължало. В показанията си водача на товарната
композиция посочил, че във Франция има охраняеми паркинги, но такъв не е
потърсен. Сочи, че разпоредбата на чл.408 КЗ на която се позовава
въззивникът е неприложима относно застраховка „Отговорност на
превозвача“.Наред с това въззивникът /ищец/ не бил доказал и размера на
дължимото обезщетение съгласно пар.23 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 18. 05.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 01.06.2021 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо настоящата инстанция приема, че въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
безспорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства
се установявало, че настъпило събитие /кражба на част от товара – 20 кашона
водоструйки „Керхер“/ е настъпило по време на извършване на превоза – след
приемането на стоката и преди доставянето , т.е. касаело се за вреди, за
които превозвачът отговаря.
Спорен между страните по делото бил въпросът дали настъпилото
събитие представлява покрит застрахователен риск.
Съгласно чл.2, ал.10 от ОУ към сключения застрахователен договор, по
тази застраховка не се покривала отговорността на застрахования при загуба
или повреда на или от превозните средства, оставени без охрана, докато са
под грижите и отговорността на застрахования, вкл. и от автомобил, оставен
без постоянен надзор, вкл. и на бензиностанция, както и когато водачът спи
в кабината.
Съгласно пар.1, т.3 от ДР на КЗ „застрахователен риск” съставлявало
обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или
неимуществено благо, осъществяването на която било несигурно, неизвестно
и независимо от волята на застрахованото лице. Липсата на стоката
представлявала покрит риск, съобразно уговореното между страните.
Кражбата на/от МПС, паркирано на неохраняем, оставен без постоянен
надзор, вкл. и на бензиностанция, както и когато водачът спи в кабината,
било предвидено като изключен риск, но същото не отговаряло на
характеристиките на понятието риск, въведено в КЗ /тъй като не се касаело за
несигурно събитие, независещо от волята на застрахования/, а по същество
представлявало уговорено от страните в условията на договорната свобода,
задължение за застрахования и санкция от неизпълнението му /изключване
отговорността на застрахователя/, т.е. посочените разпоредби следвало също
3
да се отнесат към евентуална приложимост на чл.408, ал.1,т.3 КЗ
/застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което било значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие/, респективно чл.395, ал.4, предл.3
КЗ /при настъпването на застрахователно събитие застрахователят можел да
откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение
на задължението по ал. 1 – застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки – и само, ако изрично е предвидил това в договора/. В случай че
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание
за отказ в договора, застрахователят можел да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението/ и не представляват
изключен риск.
При това положение следвало да се отговори на следващия спорен
въпрос, а именно – дали са били налице предпоставките за постановяване на
отказ за изплащане на обезщетение.
От разпита на свидетеля В.Н.И. – водач на влекач МАН TGX, с рег. №
**** и ремарке KOEGEL SN 24, с рег.А 0259 ЕМ, се установявало, че на
10.01.2017 г. срещу 11.01.2017г. управляваната от него товарна композиция
била паркирана на обозначен неохраняем паркинг, намиращ се на път
„Национал”, извън магистралната мрежа на територията на Франция, като
през нощта водачът останал да спи в камиона. Свидетелят сочел, че на
сутринта на 11.01.2017 г. установил, че пломбата на камиона била разбита и
от него били откраднати около 20-25 кашона с водоструйки. Предвид
установеното по-горе, се налагал и изводът, че застрахованият е нарушил
установеното в общите условия задължение по чл.2, ал.10, като е оставил
натовареното превозно средство на неохраняем паркинг и без друга охрана
/осъществявана от шофьор, друг служител и т.н./. Щом било налице
нарушение на установено от договора задължение, следвало да се отговори на
4
въпроса налице ли са предпоставките на чл.395 и чл.408 КЗ за пълен отказ от
изплащане на обезщетение по щетата.
Ищецът, който извършвал по занятие превозваческа дейност и носел
отговорност по силата на установеното в Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки за липси на товар, бил длъжен да
вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Самото
оставяне на превозното средство, заедно с товара, на неохраняема зона, без
никакви доказани, предприети мерки за опазване на товара /докато шофьорът
спи в кабината очевидно същият не можел ефективно да осъществява надзор
или охрана на стоките, което било видно и от самото настъпване на
застрахователното събитие/ за сравнително дълъг период от време
обосновавало извод за неположена минимално дължима грижа /още повече
при засилената отговорност на търговеца и превозвача/.
От друга страна, непредприемане на мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, винаги представлявало неизпълнение на
задължение, което било значително с оглед интереса на застрахователя
/мерките за предотвратяване на вредите, доколкото били в пряка причинна
връзка с евентуално настъпване на застрахователното събитие били
съществени с оглед интереса на застрахователя/, поради което и същото било
въведено като самостоятелно основание за отказ от изплащане на
обезщетение при настъпило събитие / чл.395, ал.1 и ал.4 КЗ/. На следващо
място, доколкото самият ищец не сочел и не доказвал други причини и
обстоятелства, при които е изчезнал част от превозвания товар, то следвало да
се приеме, че застрахователното събитие било в резултат именно от
неизпълнение на това задължение /паркирането в неохраняема зона, без
специфичен или ограничен допуск, можело да се приеме за неполагане на
минимално дължимата грижа и непредприемане на каквито и да е
охранителни мерки/.
Отделно от това видно от представения по делото договор-заявка за
извършване на международен транспорт на товари № № ********** от
10.01.2017г., сключен между спедитора „Е.Т.Б.“ ООД и ищеца в качеството
му на превозвач, изрично било предвидено, че шофьорът на превозвача
трябва да паркира автомобила само на охраняеми за целта места, т.е. налице
било и неизпълнение на договорното задължение по отношение на спедитора,
5
респ. не можело да се приеме, че пренощуването на неохраняем паркинг е
било в изпълнение на дадени указания от спедитора. Следователно, събитието
било следствие и в пряка причинна връзка с неизпълнението на задължението
по чл.2, т.10 от ОУ на застрахователния договор. Последното било посочено в
договора за застраховка като основание за отказ за плащане на обезщетение,
за което страните изрично се били съгласили.
С оглед изложеното и доколкото по делото се установили
предпоставките по чл.395, ал.1, вр.ал.4, изр.първо КЗ, вр. чл.408, ал.1, т.3 КЗ,
в които хипотези застрахователят не носел отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение по реализиран риск, същият правомерно бил
отказал плащане по заведената щета, поради което и предявеният иск бил
неоснователен и като такъв е отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с оглед изхода по главния иск, искът за
заплащане на лихва за забава върху главницата също е отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
За основателността на иска по чл.435 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
възникване на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Отговорност на превозвача при международни автомобилни превози“ между
него и ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; причинна
връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; размер на
вредите; плащане на обезщетение от ищеца на увреденото лице.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което на
основание чл.272 ПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящия
съдебен акт.
Съгласно чл. 395, ал.1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки.
При настъпването на застрахователно събитие застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от
6
неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил
това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е
следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не
е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да
намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на
неизпълнението- ал.4.
Единственото спорно обстоятелство в случая е налице ли е хипотезата
на чл.2, ал.10 от ОУ, съгласно която при кражба на или от превозните
средства, оставени без охрана, докато са под грижата и отговорността на
застрахования, вкл. -от автомобил, оставен без постоянен надзор, вкл. и на
бензиностанция; - когато водачът спи в кабината, не се покрива отговорността
за загуба или повреда.
По делото е представен приемо-предавателен протокол /л.57 пред СРС/
видно от който ОУ са били изрично предадени на застрахования. Самите ОУ
представляват неразделна част от договора за застраховка „Отговорност на
превозвача“/л.6 по делото пред СРС/.
В разпита си по делегация /л.47 и следв. от делото пред СРС/ водачът на
МПС – В.Н.И. е посочил, че във Франция има табели за паркинг и тоалетна,
има и табели само за паркинг – нещо като отбивка. В случая на пътя е
имало знак за паркинг. Паркирал и тъй като бил много изморен си легнал да
спи. Обикновено след работа си пийвал една бира, защото от напрежението не
можел да спи. Надзор над превозното средство в случая не е имало. Надзор в
Германия и Франция имало само на платените паркинги какъвто процесният
не е бил. Нямало камери, нямало жива охрана. На паркинг като този на който
е бил спрял обикновено се поставяла обикновена мрежа откъм гората или
откъм полето, но в случая свидетелят не е обърнал внимание дали целостта на
оградата е била нарушена.
Видно от показанията на водача на товарната композиция, дадени пред
френската полиция /л.20 от делото пред СРС/ същият е спрял на паркинга на
национален път 4 към 21 часа. Заспал е към полунощ в самото МПС.
Сутринта като се събудил е констатирал, че пломбата е срязана и част от
товара – 20 бр. апарати за почистване под висока налягане, липсва.
Видно от сателитната снимка /л.45 от делото пред СРС/ водачът на
товарната композиция е спрял на самото шосе „Национал“ № 4 на отбивка,
7
обозначена като място за паркиране. Фактът, че там е имало спрени и други
камиони не игнорира приложението на клаузата от ОУ- чл.2, ал.10.
Нещо повече, видно от заявката за транспорт, сключена по условията на
Конвенция CMR между ищеца и „Е.Т.Б.“ ООД /л.11 по делото пред СРС/
налице е изрична уговорка шофьорът да паркира само на охраняеми за целта
места.
Обстоятелството, че този е бил единствения възможен паркинг до който
може да се достигне в края на работния ден, съдът намира, че не игнорира
уговорката на чл.2, ал.10 от ОУ. Самият свидетел в показанията си сочи, че от
практиката си знае, че се краде навсякъде и най-много във Франция затова
винаги внимавали на какви паркинги спират. Сочи, че планират мястото за
почивка предварително – да може да се пренощува спокойно, дали е
обозначено, но всъщност конкретния паркинг е бил избран само поради
обстоятелството, че до него са стигнали в края на работния ден: „това беше
единственият паркинг наблизо, работното ни време свършваше“.
Въпреки изискването на застрахователя и на спедитора, в настоящия
случай водачът на товарната композиция не е планирал с грижата на добрия
стопанин маршрута, така че да подбере подходящ и най -важното охраняем
паркинг, като и не е предприел необходимите действия за опазване на
стоката, когато е паркирал там.
Така, спейки в кабината не може да се приеме, че шофьорът е положил
дори и минимално необходимата грижа, нито че камионът и стоката са били
под постоянен надзор.
Следователно е налице неизпълнение на договора за застраховка от
страна на застрахования, т.е. налице е изключен риск.
Относно приложението на чл.408 КЗ:
Процесният договор е вид договор "Гражданска отговорност". В
практиката съдилищата константно приемат, че договорът за застраховка,
сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката
отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката,
нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му
дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка "Гражданска
отговорност". Предмет на този договор е рискът от възникване на
8
отговорност на превозвача за вреди, които могат да възникнат по време на
превоза, а когато обект на застраховането са стоки, за чийто превоз се прилага
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(Конвенция СМР), то отговорността на застрахователя по застраховка
"Отговорност на превозвача" е обусловена от отговорността на превоза по
тази Конвенция.
В хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ не е поставено изискване
относно формата на вината, доколкото правно релевантно за правото на
застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е всяко
виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на
застрахования, което е съществено и предвидимо и последиците от него да са
значителни с оглед интереса на застрахователя.
Съгласно съдебната практика, за да обуслови отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, неизпълненото задължение на застрахования
трябва да бъде такова, че при изпълнението му не би се стигнало до
настъпване на застрахователното събитие, т.е. следва да е налице причинно-
следствена връзка.
Настоящата инстанция приема, че в случая такава е налице. Не
случайно застрахователят е предвидил описаните по-горе обстоятелства като
такива изключващи отговорността му, тъй като този род действия увеличават
значително риска от настъпване на събитие и разкриват в голяма степен
неполагането на обичайната грижа на добрия стопанин която всеки би
трябвало да полага за да запази собственото си или както е в случая
повереното му имущество.
Посочените точки от общите условия съответстват на разпоредбата на
чл. 408, ал. 1 т. 3 от КЗ, защото несъмнено полагането на грижата на добрия
стопанин е значително за интереса на застрахователя и той не случайно е
указал на застрахования, че действия от този вид - паркиране на неохраняем
паркинг, ще доведат до отказ. Настоящата инстанция намира, че в случая е
налице груба небрежност. Тези действия са довели до настъпване на
събитието, защото ако бяха спазени предписанията, то кражбата нямаше да
настъпи.
При положение, че се установи, че застрахователят не носи риска, то не
са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.435 КЗ и претенцията на
9
ищеца е недоказана.
След като не се дължи застрахователно обезщетение, то и
застрахователя /ответник/ не е изпаднал в забава за изплащането му.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Във въззивното обжалване:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство и съдът на основание чл.78, ал. 8 ГПК
определя юриск.възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111122 от 10.05.2021 г. по гр.д.№ 17632 по
описа за 2018 г. на СРС, Го, 69-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА „Н.Т.“ ООД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, съдебен адрес:
гр.Варна, бул.“****- Адв.дружество „Я.“, да заплати на „Застрахователно
дружество Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление бул.“****,
сумата в размер на 100 лв.-юриск.възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва пред ВКС, арг.
от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11