РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Благоевград, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210102262 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от
„ЛЕО - СТРОЙ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. П.........представлявано от управителя си В......Д..... Г.... чрез адв. П. В. П. с
личен номер **********, вписан към С...... адвокатска колегия и със съдебен
адрес на кантората гр...... С. електронна поща: . срещу „Бридж строй.....”
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: област Б., с
управител А....... Л.....Ч........
С исковата молба се иска от съда да се осъди ответното дружество да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 1 505.40 лв. - главница,
лихва за забава от 23.07.2024 г. до 19.08.2024 г. в размер на 15.96 лв., като
възнаграждение (цена) за извършени и незаплатени продажби, транспортни и
други услуги, съгласно сключени договори за превоз, продажба и услуги от
05.07.2024 г., обективирани във фактура № **********/10.07.2024 г.
Претендира се и законната лихва върху претендираното главно вземане
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
дълга.
Претендират се сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че са сключени между страните неформални
договори за транспорт и продажба като в телефонен разговор на 05.07.2024 г. е
договорено и от страна на ответника е направена поръчка за покупка на 7
1
куб.м. бетон В-25 БЖ3 за сумата от 906.50 лв. без ДДС, за транспорт на същия
за сумата от 138 лв. без ДДС, като е поръчана и услугата хоризонтално
наливане с бетон помпа за сумата от 210 лв. или след начислен и заплатен
ДДС в размер на 250.90 лв., като ответникът дължи общо сумата в размер на 1
505.40 лв. Сочи се, че съгласно експедиционните бележки стоката и услугите
са доставени/извършени на 08.07.2024 г. и до 22.07.2022 г., като задължението
е трябвало да бъде заплатено (съгл. чл. 303а от ТЗ), поради което върху
посочената сума следва да се начисли лихва за забава от 23.07.2024 г. до
19.08.2024 г. в размер на 15.96 лв.
Излага се, че въпреки отправените многократни устни покани за
доброволно плащане, към момента задължението не е погасено. Твърди се, че
съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ срокът за плащане е 14 дни от деня, следващ
получаване на стоката и от тази дата за ищеца е налице правен интерес да
претендира лихва за забава.
Излага се, че за обезпечаване на предявените с настоящата искова молба
претенции е подадена молба за издаване на обезпечителна заповед пред
Районен съд - .....П., като въз основа на същата е издадена обезпечителна
заповед № 46/16.08.2024 г. по ч.гр.д. № 4837/2024 г. по описа на Районен съд -
П....
С Разпореждане № 2947/03.10.2024г. съдията-докладчик, след като е
извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и
допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на
основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията
на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено при
условията на чл. 50, ал. 4 ГПК на 06.02.2025 г., като видно от материалите по
делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на
съобщението не е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
С определение № 601/21.05.2025г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от
ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като
съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им
е проект на доклада по делото и ги е напътил към процедура по медиация или
друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се
явява законния представител, представено е писмено становище, с което се
поддържа исковата молба, като по същество пледира за уважаването на
предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и
присъждане на разноските съобразно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано по реда
на чл. 50, ал. 2 ГПК, не се явява законен и процесуален представител.
По делото са приложени писмени документи, както и е допусната и
2
назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и
събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл.
238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца, чрез
пълномощника си чрез депозирана молба преди провеждане на откритото по
делото съдебно заседание е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените
предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че
са налице условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване
на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1
от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
Преди провеждане на първото по дело редовно съдебно заседание
ищцовото дружество, чрез пълномощник в депозирана молба е направило
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по
делото. Съдът след като констатира, че ответното дружество не е представило
отговор на исковата молба в дадения едномесечен - преклузивен срок, не се е
явил законен или процесуален представител в първото по делото съдебно
заседание, а също и не е направило искане делото да се разгледа в негово
отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК
ответното дружество не е представил такъв, като последиците за това са му
били изрично съобщени с нарочно съобщение редовно връчено при условията
на чл. 50, ал. 4 ГПК на 06.02.2025 г. - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК,
законният представител на ответното дружество не се е явил в първото по
делото редовно открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2025 г.,
въпреки редовното си призоваване /чрез управителя на дружеството по
телефон на 19.05.2025 година/, а също и не е направил искане пред съда
3
делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове
от ищцовото дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея - арг.
чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а именно: отчетен работен лист, ведно с
експедиционна бележка от дата 08.07.2024година, фактура
№**********/10.07.2024 година, молба до ЧСИ Б....В... с рег.
№.....обезпечителна заповед №46/16.08.2024 година, преводно нареждане до
ЧСИ Б... В... от дата ...., актуално състояние от дата 05.11.2024 година, писмо
от ТД на НАП С изх. №54-01-2839/17.04.2025 година, както и с оглед
допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от
вещото лице С......Т.. според която Фактура № **********/10.07.2024г е
осчетоводена в счетоводството на ищеца при спазване всички изисквания на
счетоводното законодателство, като ответникът е отказал да посочи къде се
води счетоводството му. Фактурата е включена в дневник продажби на ищеца
за месец юли 2024г., като ответникът е дерегистриран по ЗДДС на дата
21.02.2023г, поради което не подава отчетни регистри по ЗДДС от месец
03.2023г. Вещото лице е установило, че ответникът не е ползвал ДДС кредит
във връзка е получената от него фактура, тъй като през месец юли 2024г и
следващите не е лице регистрирано по ЗДДС. Според вещото лице лихвата за
забава за претендирания период по искова молба - от 23.07.2024г до
19.08.2024г. върху фактурната стойност от 1 505,40 лева е в размер на 15,96
лева.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 1
505.40 лв. - главница, лихва за забава от 23.07.2024 г. до 19.08.2024 г. в размер
на 15.96 лв., като възнаграждение (цена) за извършени и незаплатени
продажби, транспортни и други услуги, съгласно сключени договори за
превоз, продажба и услуги от 05.07.2024 г., обективирани във фактура №
**********/10.07.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираното
главно вземане от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на дълга.
По разноските:
От страна на ищцовото дружество е сторено искане за присъждане на
разноски, както по исковото производство, така и разноските по допускане и
налагане на обезпечение на бъдещия иск, както и в изпълнителното
производство. От страна на ищеца е представен списък с разноски /л. 67/.
Видно от данните по делото и представения списък по чл. 80 ГПК
ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 110,22 лв. -
държавна такса за образуване на исковото производство, 2 лева – такса за
препис на исковата молба, 400 лева – възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение в размер на 900, 00 лева.
Ето защо, съдът намира, че ответното дружество следва да бъде осъдено
4
да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 1412,22 лева.
Безспорно съобразно изхода на делото на присъждане подлежат и
направените от ищеца разноски в производството по обезпечаване на
предявените искове - така изрично и задължителното за съдилищата ТР №
6/6.11.2013 г. на ВКС - ОСГТК /т. 5/.
В тази връзка се установи, че ищецът е сторил разноски в размер на 40,
00 лв. за допускане на обезпечение на иска по реда на чл. 390 от ГПК и 5 лева
– държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00
лева, като са представени доказателства в тази насока. Предвид изложеното
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати същите.
Що се касае до останалите претендирани от ищеца разноски сумата в
размер на 76 лева - държавна такса за образуване на изпълнително дело по
изпълнително дело № 1086/2024 година, по описа на ЧСИ Б......В.... съдът
намира същата за неоснователна. Ищецът претендира като сторени в
производството по обезпечение /такси в производството по изпълнение на
издадената от съда обезпечителна заповед/, но те не подлежат на присъждане
в настоящия процес. Те не са сторени във връзка със заявеното искане по
допускане на обезпечение, а във връзка с неговото изпълнение, поради което
те следва да бъдат събрани чрез съдебния изпълнител в каквато насока е
налице непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение №
845/05.12.2011 г.по ч. т. д. № 648/2011 г. на I ТО; определение №
876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г. отново на I ТО,
преповторени в определение № 336/21.07.2016 г. по ч. т. д. № 874/2016 г. на I
ТО.
С оглед приетото от съда на ищеца се следват разноски за исковото
производство и в производството по допускане на обезпечението в общ размер
на 1957,22 лв.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и
чл. 78, ал. 1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БРИДЖ СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: област Б....гр. Б....... с управител А.....Л..... Ч... ДА
ЗАПЛАТИ на „ЛЕО - СТРОЙ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П.......представлявано от управителя си ....... Д....Г...... чрез
адв. П. В. П., следните суми:
-сумата от 1 505, 40 лева /хиляда петстотин и пет лева и четиридесет
стотинки/ - дължима главница възнаграждение (цена) за извършени и
незаплатени продажби, транспортни и други услуги, съгласно сключени
договори за превоз, продажба и услуги от 05.07.2024 г., обективирани във
фактура № **********/10.07.2024 г., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата от 1505,40 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
5
/20.08.2024 година/ до окончателното й изплащане;
-сумата от 15, 96 лева /петнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ -
лихва за забава за периода от 23.07.2024 г. до 19.08.2024 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА „БРИДЖ СТРОЙ” ЕООД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: област Б....... гр. Б......с
управител А.......Л. .......Ч. ДА ЗАПЛАТИ на „ЛЕО - СТРОЙ” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П....... представлявано от
управителя си Валери Делчев Георгиев чрез адв. П. В. П., сумата в размер
общо на 1957, 22 лв. /хиляда деветстотин петдесет и седем лева и двадесет и
две стотинки/, представляваща сторени разноски в исковото производството и
обезпечителното производство.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова,
поради което и по аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи
на ответната страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6