Решение по дело №1847/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „НСО София“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Ю. Т., чрез адв. В. против решение № 977/27.06.2023 г. постановено по НАХД № 20223110205325/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, ХХХІІ-ри състав. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, същото е необосновано, неправилно, постановено при непълно обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства. В хода на производството не са събрани доказателства, потвърждаващи констатациите в АУАН и НП. Счита, че недопустимо в процеса по проверка на законосъобразността на НП, чрез свидетелски показания на актосъставителя, практически е допълнено съдържанието на НП, тъй като в същото липсва подробно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. В АУАН и НП не са посочени съществените елементи на конкретното трудово правоотношение, по повод на който е прието, че е нарушена нормата на чл. 63 от КТ, че Р.А. е престирал труд, че е бил допуснат до работа. В НП липсват факти, бил ли е сключен трудово договор, заверено ли е уведомление за сключения договор. Неправилно ВРС е анализирал събраните доказателства. Кредитирал е показанията на служителите на ДИТ, като са игнорирани показанията на И. и А., макар и последните да не са служители в „НСО София“ ООД. Неправилно е кредитирана декларация от А., за която се установи, че е попълнена от свидетеля И.. Не е взет предвид факта, че декларацията е попълнена при дадени указания от страна на проверяващите, тя не е годно доказателство. По делото не са събрани доказателства, че А. е престирал труд, че е осъществявал определена трудова функция, т.е. НП е съставено при недоказан фактически състав по чл. 62 от КТ, 8което обуславя отмяната на същото. Макар и лицето да е имал сключен трудов договор, към момента на проверката А. не е работил, съобразно изготвен график. Описаното нарушение в НП е схематично, налице е правен извод, който не е подкрепен с факти. НП е издадено в нарушение на чл. 57 от ЗАНН. По изложените доводи моли да се отмени въззивното решение, претендира присъждане на сторените разноски. В с.з. процесуалния представител на „НСО София“ ООД поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ Варна редовно призован не се явява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл.218 от АПК , Административен съд – Варна намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение на ВРС е изменил НП № 03-2200087/23.02.2022 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „НСО София“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. на основание чл.414,ал.3 от Кодекса на труда за допуснато нарушение на чл.63,ал.2 от КТ, като имуществената санкция е намалена по размер на 1500 лв. Дружеството е санкционирано заради това, че на 02.02.2022 г. в качеството му на работодател е допуснал до работа лицето Р. А. на длъжност „общ работник“ в обект: „демонтаж и извозване на алуминиева дограма на сградата на „Д.М.“ находящ се в ------------, преди да му е предоставено копие от подадено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ в ТД на НАП-Варна.

За да постанови решението си, съдът е приел, че на 02.02.2022 г., служители на ДИТ – Варна, извършили проверка в обект сградата на «Д.М.», находящ се в гр. Варна, ------------, стопанисван от «НСО София» ООД. В обекта извършвал трудова дейност лицето А., изнасял дограма и я товарел в бус. На лицето била предоставена декларация, която била попълнена от трето лице - св. И., защото А. бил неграмотен. В декларацията лицето посочило параметрите на установеното трудово правоотношение, посочил работодател -«НСО София» ООД, че работи от 02.02. 2022г. на длъжност «общ работник» с установено работно време от 08,00 до 17,00 часа, при възнаграждение от 650 лв., с почивни дни събота и неделя и три почивки в работния ден. Декларацията била подписана в 10,00 ч. След извършена проверка служителите на ДИТ установили, че с лицето е сключен трудов договор от 02.02.2022г., а уведомление за регистрация на трудовия договор в ТД НАП- Варна е от 02.02.2022г. - 11:07:04 часа. При тези установявания бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, в последствие било издадено и НП.

За да потвърди НП, ВРС приел, че производството е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При издаване на акта и НП са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен позволяваща му да разбере в какво и обвинен и срещу какво се защитава. Въззивния съд анализирал нормата на чл. 63, ал.1 от КТ и събраните по делото доказателства – трудов договор, декларация от заетото лице, уведомление до НАП, като установил, че А. е сключил трудов договор на 2.02.2022 г. като лицето се е задължило да постъпи на работа в 8 ч. На същата дата в 10 ч. лицето е попълнило декларация. От показанията на св. И. и И.а и събраните писмени доказателства е формирал извод за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. По изложените доводи изменил НП, като намалил наложената санкция в минималния предвиден от закона размер.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно ВРС не е кредитирал показанията на св. И., Б. и А., тъй като същите са взаимнопротиворечиви, нелогични и не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Районният съд е събрал всички относими и допустими писмени и гласни доказателства.

За да е осъществен съставът на чл.63,ал.2 от КТ, трябва да е установено безспорно, че между работодателя и работника има сключен трудов договор, подписан от двете страни, както и, че е подадено уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От събраните по делото доказателства е установено, че А. към момента на проверката е имал сключен договор с „НСО София“ ООД, при проверката е констатирано, че лицето пренася дограма, т.е. престира труд в полза на дружеството. От приложената справка по делото е видно, че А. е допуснат до работа, преди да му се предостави копие от уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ. Правилно ВРС е установил, че е извършено вмененото във вина на дружеството нарушение, както и че АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите на „НСО София“ ООД, че липсва описание на нарушението в АУАН и НП, както и че липсват факти бил ли е сключен трудов договор, допуснато ли е до работа лицето А., заверено ли е уведомление. Напротив в АУАН и НП са посочени номера на сключения договор между работника и дружеството, справка за приети и отхвърлени уведомления, договор за предоставяне на строителна услуга и декларация, събрани са и доказателства, че лицето е престирало труд в полза на дружеството.

Следва да бъде отбелязано, че санкцията е определена в размер на най-ниското предвидено в нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ наказание. Поради това настоящият състав намира, че не е нарушен чл. 12 от ЗАНН при индивидуализацията на наказанието.

С оглед изложеното - касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, доколкото не се установяват релевираните с касационната жалба основания за отмяната му.

При този изход на спора съдът дължи произнасяне по своевременно заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, като намира същата за основателна. Предвид фактическата и правна сложност на делото нейния размер следва да бъде определен с оглед минимума от 80 лв. по чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, трети тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 977/27.06.2023 г. постановено по НАХД № 20223110205325/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, ХХХІІ-ри състав.

ОСЪЖДА „НСО София“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Ю. Т., БУЛСТАТ **** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Варна сумата от 80 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: