Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7869
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7869/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивни
жалби :
- на М.Н.М. ЕГН ********** *** срещу решение
№83121 от 03.04.2019 г по гр.д.№68481/18 г на СРС , 34 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на
въззивника с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди П.на РБ да
му заплати разликата над 5000 лева до предявения размер от 25 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение,
по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№6027/11 г на СРС , НО ,
103-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 06.08.2018 г до окончателното заплащане на
сумата ;
- и по въззивна жалба на П.на РБ срещу
посоченото решение на в СРС , но в частта , в която ПРБ е осъдена да заплати на
М. на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ
сумата от 5000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно
обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№6027/11 г на
СРС , НО , 103-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 06.08.2018 г до окончателното заплащане на
сумата
Въззивникът М. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част / , тъй като
определеното обезщетение е занижено . Не са взети предвид наложилите се 17 броя съдебни заседания пред СРС , НО
, на които е трябвало да се явява и да прави разходи . Наказателното
преследване е продължило цели 11 години
и ищецът е претърпял големи болки и страдания – много се разстройвал , влошило
се здравословното му състояние и се променило отношението на близки и познати .
Въззивникът П.на РБ излага доводи за
неправилност на решението на СРС /в
обжалваната от нея част / , тъй като наказателното преследване е от момента на привличане като
обвиняем – 19.07.2010 г , а не от 20.03.2007 г , защото производството е образувано
срещу неизвестен извършител . По процесният иск продължителността на
наказателното преследване е само един от критериите за определяне на
обезщетението , а за забавено правосъдие ищецът разполага с отделен иск .
Досъдебното производство е завършено в разумен срок , а е забавена съдебната
фаза в която П.няма решаващи функции. Не са доказани болки и страдания и
определеното обезщетение от 5000 лева е завишено .
М.М. е подал писмен отговор , в който
оспорва жалбата на П.на РБ . Действително на ищеца е повдигнато обвинение на 19.07.2010
г, но е задържан за 24 часа на 20.03.2007 г и е дал обяснения на същата дата .
Обвиненията са били за тежко умишлено престъпление и са продължили цели 11
години . В отговора се повтарят отново доводите от въззивната жалба на М. .
ПРБ не е подала отговор на жалбата на М.
.
Въззивните
жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 16.04.2019г и на 15.04.2019 г
и е е обжалвано в срок съответно на 30.04.2019 г и на 23.04.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена
фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва
служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение
, като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може
да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1
от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е
приел следното .
С
постановление от 19.07.2010г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП
№ 1173/2010г. по описа на 01 РУ „П” – СДВР за това, че 20.03.2007г. около 01.00 ч. в гр.София ж.к.Яворов , от колекторна
шахта, находяща се между бл.106 и бл.107 в съучастие с други лица като
съизвършител, чрез използване на неустановено по делото техническо средство е
направил опит противозаконно да отнеме чужди движими вещи – многожилен кабел
тип Т. 600х2х0,6 с дължина 50 метра, със стойност за метър линеен 33.00 лева,
или всичко на обща стойност 1650.00 лева от владението на БТК – АД без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от
него причини /задържан на място от
полицейски служители на 01 РУ „П” – СДВР/ –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
С постановлението спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка”. Извършените процесуално – следствени действия на
досъдебна фаза включват – разпит на свидетели, назначаване на
съдебно-оценителна експертиза, както и събиране на писмени доказателства. На
31.03.2011г. – 8 месеца след привличането на ищеца като обвиняем е внесен в
съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 6027/2011г. по
описа на СРС, 103 с-в.
От
приложеното НОХД № 6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в се установява, че на
21.02.2017г. първоначално спрямо ищеца е била постановена оправдателна присъда,
която впоследствие е била потвърдена с Решение № 882/06.08.2018г. по ВНОХД №
2482/2018г. по описа на СГС, НО, XIV възз. състав, влязло
в сила на 06.08.2018г.
Съгласно
ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не
е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се
претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното
настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат
/в този смисъл са и решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС
; решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС ; решение № 457 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
СРС
е приел , че са налице всички
кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването
на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се
установяват както от показанията на свидетелите И.Г.и Я.К., така и от
въведената с цитираната задължителна практика на ВКС, житейска презумпция,
доколкото ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които не
се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка
от показанията на разпитаните по делото свидетели И.Г.и Я.К.се установява, че в
периода от 2007г. /ищецът реално е бил привлечен като обвиняем с Постановление
от 19.07.2010г./ и към момента на разпита им ищецът е преживял и продължава да
преживява редица негативни емоции, изразяващи се в притеснение от постановява
на осъдителна присъда, понижено самочувствие, дискомфорт, липса на апетит,
постоянен страх, притеснение, високо кръвно налягане, необходимост от
хоспитализиране в болнично заведение, поради повишеното кръвно налягане. По
отношение на последните няма представени
каквито и да било медицински доказателства за действителната им поява в
периода на образуваното наказателно производство.
Според
СРС искът се явява доказан по своето основание и следва да се определи обезщетение за неимуществените вреди по
справедливост . Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с
ППВС 4/68г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното
основание по чл. чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ константната практика на ВКС
отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на
извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на
живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и
интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално
положение, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената
практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са
Решение № 358 от 06.01.2015г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от
2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., I. г. о., ГК., Решение № 5 от
13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря
на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане
на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент
/в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
В
тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че обвинението по 197, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1 НК е за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото
законодателят е предвидил лишаване от свобода от 1 до 10 години, което следва
да се отчете като обстоятелство, водещо до увеличаване на интензитета на
негативните емоции на жалбоподателя.
Нарушено е изискването за
разумен срок на наказателното производство. В конкретния
случай се установява, че обвинението е било повдигнато срещу едно лице, за едно
деяние, по квалифициран състав на престъплението за което е повдигнато
обвинение, налице са усложнения в
наказателния процес от фактическа и правна страна /обвиняемите са трима на
брой, досъдебното производство първоначално е образувано срещу неизвестен
извършител като един свидетел по делото е бил обявен за общодържавно издирване,
а друг свидетел не е открит на посочените по делото адреси/, като продължителността на делото е била повече
от 11 години, от която – 4 години досъдебно производство /следва да се
отчете обстоятелството, че 8 месеца след привличането на ищеца като обвиняем е
внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД №
6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в/, която с оглед броя и естеството на
извършените действия по разследване се явяват дълъг период от време; 6 години
съдебно производство по НОХД № 6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в, което е
приключило в рамките на 11 съдебни заседания и около 1 година и 6 месеца
съдебно производство по ВНОХД № 2482/2018г. по описа на СГС, НО, . През целия
този период ищецът се е намирал под
угрозата от реализиране на най-тежката форма на наказателна репресия – а
именно налагане на наказание лишаване от свобода.
СРС е приел , за неоснователно е
направеното с отговора на исковата молба
възражението за съпричиняване на ПРБ /чл. 5 ЗОДОВ/
. Съгласно ТР № 3/2005 по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС държавата не отговоря
за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. Ако
единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не
отговоря. Ако само е допринесъл – обезщетението се намалява с оглед
особеностите на всеки конкретен случай. В конкретния случай по делото не се
установяват обстоятелства, а П.и не сочи конкретни такива, които да могат да
обусловят извод, че ищецът е бил единственият каузален фактор или е допринесъл
за повдигане на незаконното уволнение и за претърпените от него вреди.
До
момента на задържането му във връзка с процесното обвинение ищецът не е бил осъждан. Същевременно
следва да се посочи, че при него е имало безпокойство и притеснение от
възможността да бъде предаден на съд и да му бъде наложено тежко наказание.
Както при всеки човек, обвинението е дало неблагоприятно отражение върху
самочувствието и психиката на ищеца. Бил е притеснен, и изнервен (видно от
събраните по делото свидетелски показания на разпитаните по делото трима
свидетели), но не са установени специфични здравословни проблеми от психическо
или физическо естество, обусловени от конкретното разследване, нито е
установено ищецът да е загубил работата си именно поради него. Не се е
установила от показанията на свидетелите и загуба на социален или професионален
статус, или загуба на възможност за трудова и социална реализация. Същевременно
обаче са засегнати защитени от на РБ
основни човешки права и ценности. СРС намира, че размерът на паричното
обезщетение, който най-пълно би съответствал на критерия за справедливост е
5000 лв.
Решението на СРС е частично
неправилно . Съгласно
задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по
чл.52 ЗЗД трябва
да се вземат предвид :
- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от
общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се
предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство - дали е
приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство на една
или повече инстанции ;
-
продължителността на наказателното производство (като период от време) ;
-
видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент
на задържането ;
-
има ли разгласяване чрез медиите ;
-
има ли влошаване на здравословното състояние ;
-
конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство,
професионална и обществена среда ;
-
други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно
изтърпяване на наказания ;
Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на
които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
Трайната задължителна практиката на ВКС е , че
приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение
№3 от 29.01.2014 г по
гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи
настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В
случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на повдигнатото обвинение – за тежко
престъпление ; ищецът е бил застрашен от ефективно лишаване от свобода ;
- вид и продължителност на проведеното наказателно
преследване – общо 11 години и 5 месеца общо в досъдебна и съдебна фаза
. Проведени са 17 о.с.з в СРС и едно заседание в СГС , продължителността на
наказателното производство леко надвишава разумния срок ;
- наложена мярка за неотклонение – подписка ,
не е засегнала съществено ищеца ;
- разгласяване в медиите – не се твърди от ищеца ;
- влошаване на здравословното състояние – не е доказано по убедителен начин чрез
медицинска експертиза ;
- наложено наказание – ищецът е оправдан и от СРС
, и от СГС ;
- интензитет и продължителност на душевните болки ,
страдания и неудобства в личния живот – твърди се , че са били в значителен размер ;
- затруднения в работата – не се твърдят пряко.
Показанията на св.И.Г./съпруга на ищеца/ и Я.К./племенник
на ищеца/ съдът счита за относими , но с оглед роднинската връзка , за частично
пристрастни . Безспорно ищецът е имал негативни изживявания от водене на
наказателното производство , но не е доказано по убедителен начин , че те са
довели до влошаване на здравословното му състояние .
По жалбата на П.на РБ
Неоснователен е доводът на ПРБ , че за начало на
наказателното преследване следва да се счита моментът на привличане на ищеца
като обвиняем – 19.07.2010 г , а не 20.03.2007 г , когато е
задържан за 24 часа и са извършени следствени действия . Съгласно практиката на
ВКС - решение №425 от 01.12.2015 г по гр.д. №
3143/2015 г, ГК , ІV ГО на ВКС и в случаите, когато
първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен
извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва
по-късно срещу ищеца е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи
вреди от наказателното преследване и в периода от време преди формалното
повдигане на
обвинение срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен
извършител .
В случая ищецът е бил задържан „на
местопрестъплението“ , осъществено е полицейско задържане и срещу него са
били извършени следствени действия „по горещи следи“ . Повдигането на
обвинение е било забавено с оглед установяване на точния механизъм на
„престъпното деяние“ и всички участници в него . Ищецът е търпял вреди и от
самото полицейско задържане и от очакването за много вероятно повдигане на
обвинение и правилно СРС е приел за релевантен и периода 20.03.2007 г –
18.07.2010 г .
Неоснователен е доводът на ПРБ , че същата няма
отношение към продължителността на наказателното преследване . Като процесуален
субституент на държавата ПРБ единствена носи отговорност за назаконно
обвинение , независимо дали същото е приключило в досъдебна или в съдебна
фаза .
Правилно ПРБ отбелязва , че при иск по чл.2 ал.1 т.3
пр.1 ЗОДОВ продължителността на наказателното преследване е един от критериите
за определяне на обезщетението за неимуществени вреди . Съотношението между
този иск и иска по чл.2б ЗОДОВ /за разглеждане на делото извън разумния срок/ е
посочено решение №100 от 08.07.2019 г по гр.д.№2682/18 г на ВКС , IV ГО . При предявяване на иск по
чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ отделен иск по чл.2б ЗОДОВ за същото обвинение е
недопустим и не се разглежда . Счита се , че първият иск включва втория и
се определя общо обезщетение за незаконно , а освен това със забавено
разглеждане обвинение .
Настоящият съд счита , че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди дори е занижено , като
основанията за това ще се посочат при разглеждане на жалбата на ищеца.
По жалбата на М.М.
Частично основателни са оплакванията на ищеца , че
определеното обезщетение за неимуществени вреди се явява занижено . Първоинстанционният
съд е изложил законосъобразни мотиви и правилно е констатирал относимите
обстоятелства – наказателно преследване за повече от 11 години за тежко
престъпление /извън разумен срок/ , създаване на неудобства и притеснения на
ищеца , независимо , че същият е бил с мярка за неотклонение „подписка“ , липса
на данни за предишни осъждания , но и за влошаване на здравословното състояние
на ищеца от обвинението , оправдаване и от СРС , и от СГС . Всички тези
доказателства , и особено нарушаването на изискванията за разглеждане на
делото в разумен срок /делото е продължило 11 години и 5 месеца / обосновават
присъждане на по-високо по размер обезщетение , а именно 10 000 лева
. Тази сума адекватно обезщетява ищеца за претърпените болки и страдания , като
все пак се вземе предвид , че ищецът не е задържан под стража , а за периода 20.03.2007
г – 18.07.2010 г формално е имало и възможност да не се стигне до повдигане на
обвинение . Претендираният размер от 25 000 лева се явява прекомерен ,
като такива обезщетения се присъждат при сходни обвинения , но ако ищецът е бил
продължително време с мярка за неотклонение задържане под стража или домашен
арест .
След
частична отмяна на решението на СРС на
ищеца трябва да се присъдят допълнително
още 5000 лева обезщетение и 5 лева разноски пред СГС . В останалата обжалвана
част решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №83121 от 03.04.2019 г по
гр.д.№68481/18 г на СРС , 34 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на М.Н.М.
ЕГН ********** *** с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди П.на
РБ да му заплати разликата над 5000 лева до размера от 10 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение,
по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№6027/11 г на СРС , НО ,
103-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 06.08.2018 г до окончателното заплащане на
сумата ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на М.Н.М. ЕГН ********** *** на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ разликата над 5000 лева до размера от 10 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение,
по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№6027/11 г на СРС , НО ,
103-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 06.08.2018 г до окончателното заплащане на
сумата ; както и 5 лева разноски пред СГС .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС в
останалата обжалвана част , в която искът е отхвърлен за разликата над 10 000
лева до предявения размер от 25 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е
оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№6027/11 г на СРС , НО , 103-ти
състав ; ведно със законната лихва считано от 06.08.2018 г до окончателното заплащане на
сумата .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.