Решение по дело №1197/2021 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря	Ангелина Георгиева	и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов	изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1197/2021г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К.К.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв.Д.С., против Решение
№ 260540/21.04.2021г. на ВРС, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 289/2021г. по описа на същия съд, с което е изменен Електронен фиш серия К № **, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, ѝ е наложена глоба в размер на 750лв., като е намален размера на същата на 700лв., и в полза на ОДМВР-Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 74,67лв.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че административното нарушение е извършено на 30.05.2018г. в 11:11 часа и е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № ***С9, но електронният фиш е издаден повече от две години след установяване на нарушението, което обстоятелство се установява от датата на връчването му – 04.01.2021г. Твърди, че към 19.10.2020г. този фиш не е съществувал, поради което не ѝ е връчен. Позовава се на практика на административните съдилища и излага доводи, че електронният фиш, подобно на наказателното постановление, е правораздавателен акт, поради което срокът, в който може да се образува административнонаказателно производство въз основа на ел.фиш е една година от извършване на нарушението, а административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба – чл.82, ал.1, буква „а“ от ЗАНН. Твърди и че при издаване на електронния фиш не е приспадната максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което би довело до изменение на размера на санкцията. Моли за отмяна на обжалваното решение и на електронния фиш.

Ответната страна - ОДМВР-Варна, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки С.д. № 9791/29.06.2021г. Счита, че обжалваното решение е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства и са обсъдени доводите в жалбата. Правилно ВРС е приел, че при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. Правилна е и преценката, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е поставено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че обжалваният електронен фиш е съставен от ОДМВР-Варна за това, че на 30.05.2018г. в 11:11 часа в обл.Варна, по път Е-70 /извън населено място/ с посока на движение гр.Варна, до бензиностанция „Петрол“, било констатирано, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 80км./ч., с автомобил „Опел Астра“ с рег.№ В****КТ било извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.к. автомобилът бил управляван със скорост 146км./ч. (без приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта), т.е. превишение на скоростта от 66км./ч. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № ***С9. За извършител на нарушението в ел.фиш е посочен собственика на автомобила – К.Д.. За установеното нарушение на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.6 от ЗдвП, на Д. била наложена глоба в размер на 750лв. Проверката на 30.05.2018г. била извършена от св.Христов и била отразена в Протокол рег.№ 819Р-12837/30.05.2018г.

От правна страна ВРС е приел, че в производството са спазени разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. Електронния фиш притежава всички изискуеми реквизити, т.к. в него са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, рег.№ на МПС, описание на нарушението и нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката за доброволното ѝ плащане. За неоснователно е прието оплакването, че ЕФ е издаден извън сроковете по чл.34 от ЗАНН като от представената по делото разпечатка от системата на Сектор „Пътна полиция“, ВРС е установил, че фишът е издаден на 30.05.2018г., а сроковете по чл.82 от ЗАНН касаят изпълнение на наложеното наказание при влязъл в сила акт, какъвто не е процесния случай. За неоснователно е прието и оплакването за нарушено право на защита поради неправилна правна квалификация на нарушението като в тази връзка е прието, че нарушителят се защитава изцяло срещу фактите, които в случая са посочени изчерпателно, в т.ч. мястото на извършване на нарушението, а от друга страна, забраната за превишаване на определени стойности на скоростта се визира в чл.21, ал.1, а нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП само конкретизира хипотези, в които общата забрана се конкурира с ограничение, сигнализирано с пътен знак. Прието е и че извършването на вмененото нарушение е безспорно установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с
№ *** С9, като са изложени подробни мотиви, че към датата на съставяне на фиша, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на ел.фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни системи за контрол. Използването на мобилната система на съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смята и номерата на първия и последния запис, поради което е прието, че оплакването, че нарушението не е доказано, е неоснователно. В тази връзка ВРС е съобразил и кадрите от приобщения снимков материал, снет от записания клип, от който се установява процесния автомобил, неговото разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, което изключва всяко съмнение чия скорост е регистрирана.

За основателно обаче е преценено оплакването, че при определяне на наказуемата скорост не е съобразена допустимата грешка при измерването, която в случая е 3%, поради което следва да се приеме, че автомобилът е управляван със скорост 142 км./ч., т.е. с превишение от 62км./ч., за което на основание чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП следва да се наложи глоба, в размер на 700лв. По изложените съображения ВРС е изменил ЕФ в частта на наложената глоба, като е определил такава в размер на 700лв.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е всички доводи в жалбата и приложимите правни норми, като при даденото им правилно тълкуване е стигнал до обоснован извод за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и доказаност на вмененото административно нарушение и неговият извършител. В контекста на наведените твърдения в жалбата ВРС много подробно е анализирал приложимите разпоредби като изводите му се споделят изцяло от настоящия касационен състав.

Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., регламентира условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, чрез които се издават електронни фишове за установените нарушения на правилата за движение по пътищата – чл.3 от Наредбата.

Съгласно легалните дефиниции в §1 от ДР на ЗАНН и §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТС. Електронният фиш е властнически акт с установителни и санкционни функции, който по арг. от чл.189, ал.11 е приравнен по правно действие на АУАН и НП. Този акт се издава за нарушения, които се санкционират само с глоба, след протичане на съкратеното производство по чл.189, ал.4 от ЗДвП, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер [в което се изразява и отсъствието на контролен орган]. Записите от мобилните технически средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства. В този смисъл е и ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г.

В конкретния случай от събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на мобилната система за контрол, мястото, на което е извършван контрола, ограничението на скоростта на мястото на контрола, измерената скорост, поради което правилно ВРС е преценил вмененото нарушение като безспорно установено. Ясно на приложената снимка се вижда регистрационния номер на автомобила, а относно субекта на нарушението – разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП изрично посочва, че се наказва собственикът, ако не посочи на кого е предоставил превозното средство.

Датата на съставяне на електронния фиш безспорно се установява от представената справка от ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ - „Списък намерени фишове“, поради което правилно ВРС е приел за неоснователно оплакването, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неоснователно жалбоподателката се позовава и на разпоредбата на чл.82 от ЗАНН, която визира давност за изпълнение на влезли в сила наказателни постановления, какъвто не е процесния случай. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по смисъла на чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК и ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ВКС и ВАС, която в случая е четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението – 30.05.2018г.

Оплакването, че не е съобразена допустимата грешка по чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, е прието от ВРС за основателно и електронният фиш е изменен, като е определен размер на глобата съобразно наказуема скорост след приспадане на допустимата грешка от 3%.

Противно на твърденията в касационната жалба, този порок в електронния фиш не е основание за цялостната му отмяна. Съгласно чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва: за превишаване над 50км./ч. - с глоба 600лв. като всеки следващи 5 км./ч. превишаване над 50км.ч. глобата се увеличава с 50лв. Съобразяването на допустимата грешка по чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол има отношение към изчисление размера на глобата и в този смисъл няма пречка съдът да измени размера на наложеното наказание ако установи, че е неправилно изчислен.

Изменението на електронния фиш в частта на наложената глоба при визираната хипотеза не е свързано с преквалифициране на нарушението или с приложението на друга санкционна норма, поради което липсва пречка да се извърши от съда. Изложените в тази връзка мотиви от ВРС кореспондират изцяло с приложимите разпоредби и се споделят изцяло от настоящия състав.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал.2 от АПК

 

РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260540/21.04.2021г. на ВРС, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 289/2021г. по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.