Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 24.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С-Я
ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 2360 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на М.М.А., ЕГН **********,
чрез процесуален представител, срещу Решение № 2360/29.01.2020г., постановено
по гр.д. № 5258/2019г. по описа на ВРС, ХVІ-ти състав, с което е по предявения
от Е. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу М.М.А., ЕГН **********,
с адрес: *** и М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е определен режим на лични
отношения между бабата Е. П. Н., ЕГН ********** и детето М.М. М., род. на ***год., на основание чл.128, ал.1 от СК, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, с преспиване, от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в
неделя, който режим на лични отношения да бъде осъществяван на територията на
град Варна, когато бабата в определения период от време ще взема и връща детето
от домът на майката , където е установено;
две седмици през лятната ваканция,
които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и времето през
което бащата се възползва от едномесечния си режим на лични отношения, през
първата половина на всяка една от
зимната и пролетна ваканции; третия ден от Коледните и Великденски
празници за времето от 14.00ч. до 18.00 часа.; втория ден след рождения ден на
детето , за времето от 14.00ч. до 16.00ч. В жалбата се излага, че решението на
ВРС е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че щом като бащата
не е трайно на територията на България може да бъде определен разширен режим на
лични отношения. Незаконосъобразно е прието, че бабата не оказва негативно
влияние върху детето М.. Сочи се, че не е съобразено и установеното, че детето
не желае да ходи при баба си и не му харесва там; че детето се отглежда от
своята прабаба; че ищцата не връща детето навреме. Твърди се, че детето е
настройвано от баба си срещу неговата майка. Твърди се, че недопустимо е
заменен режима на лични отношения с бащата да се упражнява от бабата по бащина
линия. Моли решението да бъде отменено и искът отхвърлен, а в евентуалност да
бъде определен режим веднъж в месеца без преспиване.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Е. П. Н..
Последната оспорва жалбата. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Излага подробни
съображения защо е в интерес на детето да бъде определен разширен режим на
лични отношения. Сочи, че съдът е съобразил всички събрани доказателства, въз
основа на които е направил и правните си изводи. Моли решението да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна М.Н.М.,
редовно уведомен, не е изразил становище по депозираната жалба.
Контролиращата страна ДСП гр.
Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените
искове с правно основание се излагат следните твърдения от страните:
Ответниците М.А. и М.Н.М. /син на ищцата/ са бивши съпрузи, от брака
между които е родено детето М. М. М., род. на ***г. Бракът между ответниците е прекратен
с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№10954/15г. на ВРС, с което
решение упражняването на родителските
права е предоставено на майката М.М.А., като е определен следния режим на лични
отношения с бащата М.Н.М.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
преспиване от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, както и един месец през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и
на всяка четна година първия ден от началото на Коледните празници в часовете
от 09.00ч. до 15.00ч.; на всяка нечетна година - първия ден от началото на
великденските празници в часовете от 09.00ч. до 15.00ч., както и в часовете от
14:00ч. до 16:00ч. на рождения ден на детето - 11 -ти септември. Ищцата твърди,
че синът й и баща на детето М. от 2013г. работи и живее в Германия заедно с
ответницата и дъщеря им, като след завръщането на последните две през 2015г.
грижите за детето изцяло са поети от неговата баба Е.Н.. Това е станало със съгласието на двамата родители,
за което и майката като носител на родителските права е издала пълномощно на
ищцата.
При отглеждането на детето в гр.
Карлово бабата Е.Н. е била подпомагана от мъжа, с който тя живее на семейни
начала от десет години – В. Д. Г.. Между тримата се създава близост и силна
привързаност, като детето чувства Г. като свой дядо. Майката живее и работи в
гр. Варна през този период, а ищцата и Г. водят детето поне веднъж месечно при
ответницата, за да не се прекъсне връзката майка-дете. През есента на 2018г.,
ответницата взема детето при себе си в гр. Варна с оглед необходимостта от
започване на училище. Връзката между детето и ищцата продължава, като Е.Н.
редовно пътува, за да вижда внучката си. През почивните дни тя и В. Д. пътуват
редовно до Варна, за да видят детето, вземат го при себе си в гр.Карлово през
ваканциите и в празнични дни, след което го връщат при майка му. Ответницата е
била съгласна с този режим на лични отношения до март 2019г., когато М.А. дава
да се разбере, че няма да позволи на ищцата да вижда М., но не обяснява защо.
На същия ден ищцата е уведомена, че следва да се яви в РПУ Варна във връзка с
постъпила жалба от ответницата срещу нея, че е ударила детето на 12.03.2019г. в
училищния двор. Ищцата оспорва това, като излага, че на 12.03.2019г., когато се
е състояла срещата с ответницата, е била с Веселин Дичев, който е пряк свидетел
на случилото се. Е.Н. не е имала никакъв контакт с детето, тъй като майката е
попречила да се осъществи такъв. До настоящия момент ищцата няма контакт с
детето. Когато двете са се чували по телефона, детето е споделяло, че вечер
стои само, а майката я няма вкъщи, че го е страх, както и че много тъгува за
баба си и иска да живее при нея.
По изложените съображения счита, че в интерес на детето е да продължи
контактите си със своята баба, към която е силно привързано. И доколкото счита,
че е в интерес на детето е да осъществява лични отношения с баба си, от която е
отглеждано през периода 2015г. септември 2018г., то моли да бъде определен
режим на лични контакти между ищцата Е.Н. и детето М., както следва: на
празниците: на Коледа - всяка четна година от 15.00ч. на втория ден от началото
на коледните празници до 17.00ч. на последния почивен ден от коледните празници
детето да прекарва при баба си в гр.Карлово; всяка нечетна година Великденските
празници от 15.00ч. на първия ден до 17.00ч. на последния ден детето да
прекарва при баба си в гр.Карлово; зимната и пролетна ваканции да се поделят
между майката и бабата по равно според броя на дните им, като първата половина
да бъде при баба си, а втората половина при майка си.
Освен това се излага, че ответникът М.М. не се е връщал в България
няколко години и не е в състояние да осъществява определения му режим на лични
отношения с детето. Поради това моли ищцата да осъществява този режим временно,
до промяна на обстоятелствата, даващи основание за това. При определяне на
режима на лични отношения по реда на чл. 128 ал. 1 и ал.3 от СК, да бъде
отразено, че в дните или месеците, в които детето ще бъде при ищцата, детето ще
бъде вземано от нея и връщано на майката в гр.Варна.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М.А. е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва изложените факти, като сочи,
че бащата на детето е заминал за през 2013г., като сочи, че това е станало
пролетта на 2014г. Сочи, че пълномощното на ищцата не е неограничено и същото е
оттеглено през март 2019г. Оспорва твърденията на ищцата, че Е.Н. е живяла от
десет години на семейни начала с В. Г. и двамата са поемали напълно издръжката
на детето. Детето М.М. е издържано и гледано единствено от своята майка и баща.
Оспорва твърденията на Е.Н., че само по веднъж месечно ответницата се е срещала
със своето дете и то когато бабата го е водила във Варна. Напротив непрекъснато
М.А. е посещавала дома на ищцата в Карлово, където е живяла М. М. Оспорва
твърденията на ищцата, че детето е силно привързано към нея, към В. Д. и „баба
П.". Установено е, че детето категорично не желае да ходи при баба си и не
му харесва да бъде с тях. Споделяло е със своята майка, че е настройвано от
баба си против майка си, че когато е там не му се обръща внимание. Когато
детето е при баба си то е принуждавано по цял ден да стои и да бъде гледано от
майката на ищцата „баба П.", която е на 92 г. Счита, че за едно малко дете
следва да бъдат полагани грижи, които ищцата не може да осъществява. Оспорва
наведените доводи, че ищцата заедно с В. Д. редовно пътуват до Варна, за да
видят детето. Когато ответницата е позволила детето да отиде при баба си в
Карлово, не са я връщали навреме, като си измисляли оправдания да забавят
връщането на М. М. Дори се е налагало детето да отсъства от училище, защото Е.Н.
е решила да го задържи при себе си за по-дълго. При връщането на детето
последния път на 08.03.2019 г. М. М. е плачела и е била настроена от ищцата
против майка си. При разговор на ответницата
с нея се установило, че Н. непрекъснато и е говорила против М.А. и е
насаждала лоши чувства. Наложило се е детето да посещава психолог, за да му
помогне да се справи със ситуацията. След разговор на ответницата и бившия й
съпруг, същите решили, че ищцата не влияе добре на детето и следва срещите
помежду им да бъдат преустановени. След като Е.Н. била уведомена за решението
на М.А. и М.М., започнала да отправя заплахи по телефона към ответницата, да я
обижда. Като дори звъняла на роднините на ответницата, за да заплашва и тях по
телефона. На 12.03.2019 г. в 08:00 ч. ответницата завела детето М. М. на училище. На излизане
от сградата на училището, Е.Н. нападнала в гръб ответницата. Дръпнала я за
косата и не искала да я пусне. М.А. едва се отскубнала и тръгнала към входа на
училището, но ищцата я последвала, започнала да я заплашва, че ще подаде жалба
в Дирекция соц. подпомагане, че не си гледа детето и ще изискала род. права.
Ищцата я заплашила, че ще и съсипе живота и никога повече няма да види детето
си. Тъй като М.А. се е притеснила за живота и здравето както на детето си, така
и на себе си от действията на Е.Н., е подала жаба до Началника на Първо РУ при
ОД на МВР Варна срещу нея. Ищцата е била призована за разпит като и е съставен
Предупредителен Протокол. Оспорва твърденията на Н., че детето стои само, майка
му я няма вкъщи и го е страх. Никога М.А. не е оставяла детето само, като
полага всички грижи, за да се чувства то добре и щастливо. Липсват каквито и да
са доказателства за това твърдение. Детето не страда от факта, че е отделено от
своята баба. Напротив не се сеща за тях, не иска да говори с тях и не ги търси.
Счита, че не е в негов интерес да има определен режим на лични отношения с
ищцата. За детето ще е един голям тормоз да пътува ежеседмично до Карлово, като
с кола отнема три часа, а с автобус и влак между 6 - 7 часа и не може детето да
бъде подлагано на такъв психически и физически натиск и живота му да преминава
в пътуване. Недопустимо е искането на Е.Н. да встъпи в правата на сина си за
личен режим на отношения с детето определен с Решение № 4719/25.11.2015 г. по
гр. дело № 10954/2015 г. по описа на PC - Варна, 42 с-в. Същите са лични права
и са определени спрямо бащата и не могат да се предоставят на друг човек.
Напълно не отговоря на истината и твърдението, че бащата М.М. не се е връщал в
България от няколко години. Напротив последно е бил тук преди месец и нещо, а
преди това август 2018 г. като при всяко посещение в България изпълнява
определения му режим на лични отношения с детето.
Оспорва и поискания режим на лични контакти между ищцата и детето като
счита същия за прекомерно завишен, отново единствено и само в ущърб на детето.
Фактически е невъзможно и неправилно за едно малко дете, което ходи на училище
и на извънкласни занимания, постоянното да бъде разхождано до Карлово като бъде
лишавано от ежедневието си, с което е свикнало и се чувства щастливо.
Счита, че ищцата няма нужните условия за гледане на М. М. Липсва
изградено доверие между бабата и детето, налице е отчужденост и
незаинтересованост от страна на ищцата. Липсват и познания за това какво детето
обича, кое не му харесва, какви са неговите мечти. Поради тази причина е видно,
че изобщо не може да се говори за изградена емоционалната връзка между Е.Н. и
детето. М. М. така и не е изградила връзка с баба си, такава, каквато трябва да
бъде с взаимно доверие и споделяне. Счита, че контактите на детето с бабата
биха му донесли повече негативи отколкото полза, предвид силно конфликтните
отношения между М.А. и Е.Н.. По изложените съображения иска следва да се
отхвърли. В евентуалност моли при определяне на личен контакт между детето и Е.Н.
срещите да се осъществяват в гр. Варна.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М.Н.М., редовно уведомен, не е
депозирал отговор на исковата молба.
Контролиращата страна ДСП-Варна е изготвила социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два иска от Е.Н..- по чл.128 ал.1 и чл.128 ал.3 СК.
С влязло в сила решение №4719/25.11.2015г. по гр.д. №10954/15г. по описа
на ВРС, ХLІІ-ри състав, е прекратен брака между М.А. и М.Н. М., като е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете М. М. М. на майката, при която е определено и местоживеенето на
детето. Спор между страните, че въпреки това местоживеенето на детето е било
при неговата баба Е.Н. в гр. Карлово от 2015г. до средата на 2018г., когато
детето е следвало да започне училищното си обучение, няма. Със същото решение е
определен режим на лични отношения между бащата и детето М., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване от 09.00ч. в събота до
17.00ч. в неделя, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, както и всяка четна година първия ден от
началото на Коледните празници в часовете от 09.00ч. до 15.00ч.; на всяка
нечетна година - първия ден от началото на великденските празници в часовете от
09.00ч. до 15.00ч., както и в часовете от 14:00ч. до 16:00ч. на рождения ден на
детето - 11 -ти септември. Безспорно е, че бащата М.Н. пребивава постоянно в
Германия, където живее и работи. Няма и спор, че същият може да упражнява
предоставения му режим само когато е в България, което се случва инцидентно.
През лятото се връща и взема детето.
Съгласно разпоредбите на чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения
с него, ако това е в интерес на детето. С тази разпоредба е признато отделно
право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на
детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл.
59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на
детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му
осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му
образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и
самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на
личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в
гражданския оборот. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС № 1/1974
год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г.,/ следва
да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане,
възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на този въпрос
са от най-разнообразно естество – възпитателски качества на бабата и дядото;
грижите и отношението им към детето, като под грижи за децата се имат предвид
личните усилия, които се полагат за детето във връзка с отглеждането им,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; привързаност
на децата към бабата и дядото; социално обкръжение; жилищно-битови и други
материални условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката по чл.128 СК, е примерно, а не
изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените в
Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид
при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето. За разлика от липсата на изчерпателност в
изброяването на критериите в кодекса и в ППВС, то интересът на детето е винаги
конкретен и той следва да бъде съобразен при всеки отделен случай. Подходът при
преценката е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните
характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността -
физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало,
индивидуални потребности и др.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този
начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски
ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и
бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и
възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за
отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. При
определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва
да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално
развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го
отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на
неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете
с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно
учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че
родителят на когото е предоставено упражняването на родителски права работи, че
на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим
при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето
на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено
упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се
вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е
постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато
постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на
бабата и дядото и това налага продължително пътуване личните им контакти могат
да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от
годината в свободно за детето и бабата и дядото време.
В настоящото производство от събраните писмени и гласни доказателства,
кредитирани в тяхната съвкупност, е безспорно установено, че преките и
непосредствени грижи по отглеждането на детето от ранната му детска възраст-
три години и половина до навършване на седем години, са полагани от неговата
баба и мъжа, с който същата живее на съпружески начала. Детето е отглеждано по
местоживеенето на ищцата Е.Н. в гр. Карлово. През този период същата е полагала
адекватни грижи за отглеждането, възпитанието и както за физическото, така и за
психическото и емоционалното израстване на детето. Последното е отглеждано в
подходяща среда. Посещавало е детска градина редовно, имало е изграден
приятелски кръг. Контактите с неговата майка не са били прекъснати, за което
съдействие е имало от страна на ищцата и на ответницата А.. От изготвения
социален доклад се установява, че условията в дома на бабата са подходящи за
отглеждане на детето. Възраженията на ответницата, че ищцата лично не полага
грижите за детето, а го поверява на трето лице в доста напреднала възраст, се
опровергаха от ангажираните по делото гласни доказателства на свидетелите П.и Д.,
чиито показания съдът кредитира като преки, непосредствени и обективни. А и
възраженията на ответницата не кореспондират с поведението, което е
демонстрирала в продължение на три години, докато детето е било отглеждано от
своята баба в гр. Карлово. Майката не е имала възражения нито срещу условията,
при които детето се гледа, нито срещу обкръжаващата среда или лицата, под чийто
надзор е детето. Самият факт, че майката е издала пълномощно, за да може ищцата
да упражнява изцяло родителските й права- да избира лекар и зъболекар за
детето, учебни заведения, които то да посещава, както и да извършва всякакви
правни и фактически действия във връзка с детето, водят до извод, че М.А. е
считала, че действията на ищцата са в интерес на детето М. Пълномощното е
оттеглено едва през 2019г. по повод настъпил между ищцата и ответницата
конфликт и няма връзка с промяна поведението на ищцата във връзка с полаганите
от нея по отношение на детето грижи. Възраженията на ответницата А., че
контактът между ищцата Н. и детето не е в интерес на последното, тъй като
бабата настройва детето срещу неговата майка, не го връща навреме, то не желае
да ходи при нея, съдът намира за неоснователни. Вярно е, че в социалния доклад
е посочено от соц. работник, че детето е споделило, че е било настройвано от
баба си Е. срещу неговата майка, като му е било казано, че майка му няма да му
обръща внимание, ако има още едно дете, но същевременно е посочило, че животът
в гр. Карлово му харесва и има много приятели. Не е споделило конкретни негативни
преживявания по отношение на баба си, а само, че не му харесва, когато тя
говори лоши неща за майка му. Видно от свидетелските показания на св. Пенчева,
която е пряк очевидец и обективен наблюдател, детето й е споделило, че страда
за живота си в Карлово, иска да остане там, тъй като му харесва и там са
приятелите му. Различни показания дава свидетелката А., която сочи, че детето
било разстроено след отиването си в Карлово, тъй като баба му му казала, че ще
подарят кола на майка му, а тя ще даде детето на ищцата. Съдът не кредитира
показанията на тази свидетелката, тъй като намира същите за необективни и
некореспондиращи на останалите доказателства по делото. Свидетелката сочи, че
детето само от 2015г. до 2016г. живяло при баба си в Карлово, а от 2017г.
свидетелката виждала детето всеки ден. Така изложените от свидетелката факти са
неверни, доколкото самата ответница не оспорва, че детето до 2018г. е гледано в
Карлово. Същата сочи, че тя е ходила да вижда детето в Карлово, а не че детето
е вземано в гр. Варна. Затова и съдът намира за недостоверни дадените от св. А.
показания, че детето М. й е споделяло изложените по-горе факти, както и детето
е плачело в период от две седмици след връщането от Карлово и е водено при
психолог. Други доказателства за установяване на горния факт ищцата не е
ангажирала. Не са представени нито доказателство за заплащане на ползва услуга-
консултации с детски психолог, нито е посочено името на специалиста, не е
разпитан като свидетел с оглед установяване, че детето М. е било водено при
него. Показанията на св. И. за това обстоятелство също не могат да бъдат
ценени, тъй като са неконкретни, непреки /свидетелката преразказва споделено от
ответницата, а няма лични впечатления/. Предвид това и съставът счита, че дори
да се приеме, че е налице нарушаване на връзката между ищцата Н. и детето М.,
то горното не е резултат от промяна в грижите и поведението на ищцата, а се
дължи на възникнал конфликт между ищцата и ответницата. Този конфликт обаче е
недопустимо да дава отражение в отношенията между баба и внуче. Още повече
следва да се отбележи, че няма доказателства, че детето е станало причина за
конфликта. Не се установи точно по какъв начин бабата е „настройвала“ детето
срещу неговата майка. Същата доброволно и в интерес на детето е подкрепила
решението на майката да вземе детето М. при себе си в гр. Варна, където то да
посещава по-елитно училище, макар и горното решение да не е било лесно за
ищцата, доколкото детето е отглеждано от нея три години. Затова и ако
отношенията впоследствие между ищцата и ответницата са се променили, то повод
за това са дали явно и двете страни. Независимо от това какъв е поводът обаче,
съдът вече изложи съображения, че конфликтите между бабата и от една страна и
майката от друга не могат да бъдат основание да се откаже на бабата правото на
лични отношения с детето, щом по отношение на него няма основания поведението й
да се счита за укоримо или опасно. Понеже по делото е очевидно, че доброволно
страните няма да се споразумеят за режима на лични отношения на бабата, такъв
следва да бъде регламентиран от съда. При определяне на мерките съдът държи
сметка, че контактите следва да осигурят стабилна връзка на детето с роднините,
без обаче да натоварват прекомерно детето и родителят, който го отглежда и
възпитава. Следва да се съобрази и обстоятелството, че детето има право на
лични отношения и със своя баща, за което има определен режим на лични
отношения. Съставът намира, че макар и да е безспорно че бащата не може да
упражнява редовно определения му ежемесечен режим на лични отношения, то
доколкото не се установи колко често бащата осъществява срещи с детето и кога,
то е неподходящо да бъде уважена претенцията на ищцата Н. този режим да се осъществява изцяло от нея.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че при определяне на режима на
лични отношения между детето и неговия баща е съобразено от съда, че същите
живеят в рамките на едно и също населено място, докато ищцата живее в гр.
Карлово- значително отдалечен от Варна град. Затова и предявеният иск с правно
основание чл.128 ал.3 СК бабата да осъществява ежемесечния режим на бащата М.Н.
с детето М. следва да бъде отхвърлен.
На детето М. следва да бъде определен по реда на чл.128 ал.1 СК режим на
лични отношения с неговата баба, като се съобрази, че детето посещава училище,
както и има ангажименти във връзка с подготовката си, нови социални контакти,
предстоящи извънкласни форми на обучение. Като се съобразят тези обстоятелства,
съдът намира, че в интерес на детето е да осъществява срещи със своята баба по
бащина линия всяка втора събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до
16,00ч. в неделя с преспиване, като контактът се осъществява на територията на
гр. Варна. Ищцата следва да взема и връща детето в дома на майката, както и да
осигури подходящо място, където да се провеждат срещите. За целта ищцата е
посочила, че срещите ще се провеждат в дома на дядото на детето в гр. Варна.
Неподходящо е предвид отдалеченото разстояние от гр. Варна до гр. Карлово,
както и предвид учебната ангажираност на детето, контактите да се осъществяват
през учебната година в гр. Карлово. Няма пречка обаче през време на
установените ваканции детето да бъде вземано от своята баба в гр. Карлово.
Настоящият състав намира, че такава възможност следва да бъде дадена, като
детето М. може да бъде вземано от своята баба Е.Н. и водено в дома й в
гр.Карлово всяка година през първата половина на пролетната ваканция и от
12,00ч. на 26.12. до 15,00ч. на 30.12., когато следва да бъде върнато в дома на
майката. Следва да бъде дадена възможност ищцата да взема детето М. при себе си
в гр. Карлово и две седмици през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск и когато бащата не
упражнява определения му режим на лични отношения. По отношение на Коледните и
Великденските празници съставът намира, че режим на лични отношения между
бабата и детето не следва да бъде определян предвид необходимостта детето да
осъществява контакта си по време на тези празници както с отглеждащия го
родител, така и с другия такъв- неговия баща. Предвид установените неконфликтни
отношения на ищцата Е.Н. с бащата на детето М.Н.- неин син, първата би могла да
вижда детето през времето, през което бащата го вижда и взема през Коледните и
Великденските празници.
В горния смисъл следва да бъде определен режима на лични отношения между
детето М. и ищцата Е.Н..
ВРС, независимо че е бил сезиран с два иска- такъв по чл.128 ал.1 и по
ал.3 СК, се е произнесъл с общ диспозитив. Посочил е, че основанието е това по
чл.128 ал.1 СК, като обаче е определил режим, съвпадащ с този на бащата на
детето. Затова и решението на ВРС следва да бъде изцяло отменено, като искът с
правно основание чл.128 ал.3 СК бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл.128 ал.1 СК последният следва
да бъде уважен, като бъде определен посочения по-горе режим.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2360/29.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 5258/2019г. по описа на ВРС, ХVІ-ти състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу М.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***
и М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.128 ал.3 СК Е.Н. да осъществява определения между бащата М.Н.
и детето М. М. М., род. на ***год., режим
на лични отношения.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между Е. П. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, и детето М. М. М., род. на ***год., по предявения от Е.Н. срещу М.М.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** и М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.128 ал.1 СК, както
следва:
-
всяка втора събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 16,00ч. в
неделя, с преспиване, бабата Е.Н. може да взема детето М.М. М., като режимът
следва да се осъществява на територията на гр. Варна.
-
всяка година през първата половина на пролетната ваканция и от 12,00ч.
на 26.12. до 15,00ч. на 30.12., бабата Е.Н. може да взема детето М. М. М. с
преспиване и извън гр. Варна, като го взема и връща в дома на майката.
-
Всяка година по две седмици през лятната ваканция на детето М., когато
майката М.А. не ползва платения си годишен отпуск и бащата М.М. не осъществява
режима на лични отношения с детето М.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.