Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 245 Дата 06.08. 2018 година
Пловдивски апелативен съд ,търговско отделение,трети търговски състав
Председател:Красимир
Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 7.03.2018 г.
разгледа
докладваното от Емил Митев
въззивно търговско дело № 14 по описа за 2018година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на „К.Н. „ЕООД ЕИК **,представлявано
от управителя З* К* С* чрез пълномощника си проф. д.ю.н. И*Р* – адвокат от САК
против Решение № 297 от 18.10.2017 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело
№ 265/2016 г. по описа на съда.
По силата на обжалваното решение съдът
е осъдил „К.Н.“ЕООД да заплати на ищеца „С.Б. „ЕООД
с ЕИК ** следните суми, а именно
:
а/
сумата 18 039.50 лева,
дължима цена по фактура № 20131 от 31.05.2013 г. с обща фактурна стойност от 40 092
лева с ДДС,отразяваща доставка на бетон В 12 и В 15,ведно със законната лихва
,считано от 26.10.2016 г., на която дата
е подадена исковата молба до окончателното
заплащане ;
б/
сумата 13 870.92 лева, представляваща
обезщетение за забава на парично
задължение, дължимо по фактура № 2031 от
31.05.2013 г., с обща фактурна стойност от 40 092 лева, с ДДС, дължима
за периода от 01.06.2013 г. до
25.10.2016 г.;
в/ сумата 50 400
лева , включвща ДДС по Фактура № 2081
от 31.07.2013 г за доставка на силози за цимент, ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковато молба в съда -26.10.2016 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми;
г/
сумата 16 581.13 лева,
представляваща обезщетение за забава на
парично задължение – цена на доставката по
данъчна фактура № 2081 от 31.07.2013 г., която е с обща фактурна
стойност от 50 400 лева ,включваща
ДДС, като обезщетението се дължи за времето на забавата, считано от 01.08.2013 г. до 25.10.2016 г.;
Решението се обжалва и в отхвърлителната му част, с която съдът
е отхвърлил като неоснователно възражението за прихващане, направено
от ответника „К.Н. „ЕООД с предмет насрещно вземане в размер на 50 400 лева , което
ответното дружество има към ищеца „С.Б. „ЕООД и за което насрещно вземане ищецът
е издал три данъчни фактури в общ размер на 50 400 лева.
В тези обжалвани части
се поддържа оплакването,че решението е постановено в нарушение на
материалния закон –чл.103 ЗЗД до чл.105 ЗЗД.
Поддържа се и оплакването ,че решението е постановено в нарушение на
процесуалния закон- чл.154 ГПК - неправилно разпределение на тежестта на доказване , както и нарушение на
императивната разпоредба на чл.236,ал.2
ГПК, задължаваща съда да изложи самостоятелни и задълбочени мотиви в подкрепа на решението си .
Развива се по-конкретно оплакването ,че разпоредбите на чл.103
- до 105 ЗЗД не съдържат
изисквания относно формата в която следва да бъде направено изявлението за прихващане. От тази гледна точка получаването
на изявлението от адресата му може да бъде доказано с всички доказателствени
средства , включително и с гласни
доказателства, които са допустими.
Въззиваемата
страна „С.Б.“ЕООД поддържа писмен
отговор ,съгласно който възизвната жалба
е неоснователна.
Становището
на ответника по въззивната жалба е , че
изявлението за прихващане не му е
надлежно съобщено и за първи път е узнал
за направеното от ответника изявление за
прихващане с насрещно вземане в настоящото производство.
Претендира се въззивният съд да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Страните не спорят ,че вземанията
,предмет на исковата молба са валидно
възникнали и съществуват. Касае е се за
две доставки на определено количество
бетон и на бетонови силози като за
осъществените доставки са издадени
две отделни фактури, а именно :
а/ данъчна фактура под № 2031 от
31.05.2013 г.,с която е фактурирана доставката на бетон марка В -12 и В 15 на обща стойност в размер на 40 092
лева , в която сума се включва ДДС.
б/ данъчна фактура под № 2081 от 31.07.2013 г,в която е обективирана услугата „доставката на силози за цимент на обща
стойност от 50 400 лева,, в която се включва и ДДС.
В отговора на исковата молба ответника „К* НБ“ЕО
ООД признава извършените доставки на бетон и
бетонови силози. Наред с това ответника признава факта ,че между страните има
установени трайни търговски
отношения.
От своя страна ответника „К.Н.“ЕООД в писмения си отговор
прави довода, че дружеството му е осъществило продажби и доставки на услуги,
като задължението на ищеца „С.Б. ЕООД
към ответника е в размер на 118 054.43 лева. За
това задължение ответното дружество –доставчик е издал 15 броя данъчни
фактури, които са в горепосочения общ
размер от 118 054.43 лева.
Задължението и до настоящия
момент не е изплатено от ищеца.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че на 17.10.2013 г е
направил изявление за прихващане на
двете насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Същото е отправено далеч преди образуване на настоящото дело, исковата молба
по което е депозирана в съда на
26.10.2016 г.
Като доказателство за това, че ответника е направил изявление за прихващане с насрещно вземане същият е представил документ
с дата 17.10.2013
г.,озаглавен „Споразумение за насрещно
прихващане“.
Това
споразумение е оформено като
двустранно, сключено между ищеца „С.Б.“ЕООД и
ответника „К.Н. „ЕООД.
Споразумението има установителна
част , с която страните установяват размера на задълженията
си към датата на подписване на
споразумението. Установено е ,че задължението на „С.Б. „ЕООД
към ответника „К.Н.“ЕООД е в
размер на 118 054.43 лева,а насрещното задължение на ответника към „С.Б. „ЕООД е в размер на 90 492лева. Страните се
съгласяват да извършат прихващане между двете вземания, в резултат от което прихващане „С.Б.“ЕООД дължи
на ответника сумата 27 562.43
лева с ДДС.
Споразумението е двустранно
изготвено ,но е подписано само от едната страна ,т.е. от законният представител
на ответника „ К. Н.
„“ЕООД.
Въз основа на представените документи ПАС приема , че в случая е
налице извънсъдебно прихващане на взаимни задължения , което
е обективирано в представеното от ответника споразумение от 17.10.2013 г. Наред
с това възражение в отговора на исковата молба
ответника поддържа и съдебно възражение за прихващане с материално-правно основание чл.103 ЗЗД.
Кои са конкретните и изискуеми от
закона материално-правни предпоставки
за компенсацията като погасителен способ ще бъдат разгледани по-нататък в изложението.
Първият въпрос обаче е налице ли е извънсъсъдебно прихващане. На този въпрос може да се отговори след като се реши спорният момент, а именно : направил ли е ответника изявление за прихващане / комтенсаторно
изявление/. Това първо и второ: изявлението за
прихващане с насрещно вземане към ищеца „С.Б. „ЕООД – получено ли е от
последния и кога точно е станало това.
Според ищеца за направеното от ответника изявление за прихващане последният е узнал едва в хода на настоящото
дело. Но не по-рано. Като аргумент за това сочи, че споразумението от 17.19.2013 г. е едностранно подписано само от законния представител на ответника
„ К* .НБ ЕООД,но няма подпис , положен от легитимния представител на „С.Б.“ ЕООД.
Действително това е така – подпис
на представител на ищеца „С.Б. „ЕООД не е положен.
От друга страна в споразумението за насрещно прихващане, в неговата установителна част е
посочено , че задължението на ищеца „С.Б. „ЕООД към ответника
„ К.Н.“ЕООД е в размер на 118 054.43лева.
В табличен вид е показана структурата на задължението, като са посочени
конкретно 13 – броя данъчни фактури ,
надлежно индивидуализирани като номер , дата на издаване и фактурна стойност, в която се включва ДДС./ за справка л.27 от делото.
Всичките 13 броя данъчни фактури, издател на които е доставчика на услугата „К.Н.
„ЕООД са представени от ответника и са
приети като доказателства, без да бъдат оспорени от другата страна. Намират се на л.28 до л.40 ,включително.
Всичките 13 броя данъчни фактури съдържат
необходимите реквизити / без печата, който не е задължителен/ .
Същественото обаче е това, че фактурите
са подписани от ищеца – „С.Б. „ЕООД. Именно това дружество е получател на
доставките и услугите, предмет на издадените от ответника 13 броя данъчни
фактури. От всичките тези фактури най-висока
стойност
е отразена във фактура № ********** от 31.08.2013 г. с
фактурна стойност 50 400 лева.
По делото е установено ,че нито една
от представените от ответника общо 13
броя данъчни фактури е била оспорена като счетоводен документ от
гледна точка на изискванията на Закона за счетоводството.
От първоначалното заключение на вещото
лице А.Г*, прието пред първата инстанция
се установява , че тези 13 броя фактури, издадени от ответника „К.Н.“ЕООД са осчетоводени и са
вписани в дневниците за продажби и покупки, както на ищеца „С.Б. „ЕООД, така и на ответното дружество –
издател на фактурите. Всички данъчни
фактури до една са отразени сумарно в
месечните справки-деклараци по ЗДДС.
Първите две данъчни фактури, предмет на исковата
молба,а именно: данъчна фактура №
000 000 2031 от 31.05.2013 г на стойност 40 092 лева и данъчна
фактура № 000000 2081 от 31.07.2013 г. на стойност 50 400 лева или обща фактурна стойност 90 492 лева също са надлежно осчетоводени и в двете дружества
–съконтрахенти по търговски сделки.
Самите доставки на стоки и услуги са реално извършени –
относно този факт страните не спорят.
От заключението на съдебно
–счетоводната експертиза се установява, че страните не
са оформяли приемо-предавателни протоколи или
стокови разписки за получената
стока.
Общата стойност на задължението на ответника
„К.Н.“ЕООД по двете фактури,предмет на
исковата молба е в размер на 90 492 лева, като ответното дружество признава, че има
задължение в този размер.
Това признание е направено в отговора на исковата молба, но в същия се
поддържа становище ,че между същите страни има трайни търговски отношения.
Това означава ,че ищеца „С.Б.“ЕООД е получавал доставки от ответното дружество, като
становището на ответника „К.Н. ЕООД е,
че ищеца също
има неразплатени задължения по тези
доставки. При това общият размер на тези
задължения е в по-голям от
претендираната с исковата молба сума.
Конкретно задължението, което
ищеца „С.Б. „ЕООД има към ответника „К.Н. „ЕООД е в общ размер на 118 054.43 лева ,което и към настоящия момент е останало
неразплатено. Получава се разлика в размер на 27 562.43 лева, която
разлика е значителна.
Споразумението от 17.10.2013 г. за насрещно прихващане безсъмнено е документ,
който не носи подписа на управителя на „С.Б.
„ЕООД или на упълномощено от него лице.
В установителната част на споразумението обаче са отразени 13 броя
данъчни фактури, в които е фактурирано задължение в общ размер на 118 054.043 лева. Тези 13 данъчни фактури са
получени в счетоводството на получателя
на стоките , а именно „С.Б. „ЕООД, тъй
като всички фактури до една са подписани от представители на получателя. Този
факт не се оспорва, а и не би могъл да се оспори успешно, тъй като безспорен
факт е ,че всички тези фактури са осчетоводени
в счетоводството на получателя,
т.е. в счетоводството на ищеца „С.Б.“ЕООД.
Фактурите са включени в дневниците
за покупко-продажбите и съответно
в дневниците за покупки – информация ,която е подадена в ТД на НАП.
Тези 13 броя данъчни фактури, получател по
които е „ С.Б. „ЕООД са отразени в
Таблица № 4 /л.114 от първото дело/, която илюстрира първоначалното заключение,
изготвено от вещото лице А* Г*. В тази
Таблица № 4 са отразени и първите
две данъчни фактури , а именно: фактура
№ ********** от 31.05.2013 г на стойност 40 092 лева и фактура №
********** или общата фактурна стойност е 90 492 лева. Задължението, което
се претендира от ищеца „С.Б. „ЕООД в
исковата молба е в този именно размер.
Следователно в Таблица № 4 / виж л.114 от делото/ първите две фактури отразяват задължението на ответника към
ищеца „С.Б. „ЕООД. Останалите 13 данъчни фактури отразяват
задължението ,което ищеца има към ответното дружество „К. Н.“ЕООД.
Всичко изложеното до тук обосновава извода, че споразумението от
17.10.2013 г. с наименование „
Споразумение за насрещно прихващане“ е едностранно подписано от
легитимния представител на ответника „К.Н. „ЕООД. В същото обаче са отразени 13 данъчни фактури, получател по които е
ищеца „С.Б. „ЕООД. Всички до една подписани от представител на
ищеца, осчетоводени и следователно отразяващи насрещното задължение, което
ищеца „С.Б. „ЕООД има към ответника.
Дори без да
е подписано от ищеца споразумението от 17.10.2013 г. за насрещно
прихващане е съставено въз основа
на представените,без да бъдат оспорени от нито
една от страните 13 броя данъчни
фактури. Може да се каже , че тези 13 броя данъчни фактури са неразделна част
от споразумението, тъй като отразяват задължението на ищеца към ответника
и по-същество показват структурата на
това задължение. По тази причина и едностранно подписаното само от ответника
споразумение за насрещно прихващане на взаимни задължения следва да се третира като „изявление за прихващане“.
Съгласно чл.104,ал.1 ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на
едната страна ,отправено до другата.
Касае е се до едностранно волеизявление по смисъла на чл.44 ЗЗД, с
което се изменят правата и
задълженията в договорната връзка.
По тази причина и едностранното
изявление за прихващане трябва да бъде направено в писмена форма. Тази форма е спазена и представеното от ответника Споразумение от 17.10.2013 г. представлява не
друго, а едностранно писмено изявление
от ответника за взаимно прихващане на задълженията между страните по повод на сключените между тях доставки.
Вярно е ,че липсва писмен
договор за доставките, но представените
данъчни фактури съдържат пълна индивидуализация на договорите за доставка и
продажба на стоки. Това се отнася до
изявлението за прихващане, а по
отношение на получаване на това изявление от другата страна : този факт на получаване на изявлението може да
бъде установен и с гласни доказателства.
В този смисъл първият съд
неправилно не е допуснал до разпит
свидетеля Н.Б.,който е следвало
да установи факта на получаване на
изявлението за прихващане. Съдът
неправилно е приел, че този свидетел ще
установява погасяване на парично задължение над 5000 лева. Съдът е следвало да съобрази ,че погасяването
е последица от направеното изявление за прихващане
между две насрещни задължения. Достатъчно
е свидетелят да установи факта , че
изявлението е достигнало до
другата страна .
След този момент изявлението
за прихващане с насрещно задължение постига своя погасителен ефект.
Същият този ефект,който е регламентиран от разпоредбата на чл.104,ал.2 ЗЗД, съгласно която двете насрещни задължения
се смятат за погасени до
размера на по-малкото от тях…“.
И така ищеца „С.Б. „ЕООД
признава, че има насрещно задължение към
ответника „К.Н.“ЕООД и това признание може да се извлече от факта ,че не
оспорва нито една от представените от
ответника 13 броя данъчни фактури, отразяващи доставки ,по които именно „С.Б. „ЕООД е получател. Задължение
в този размер е отразено в счетоводството на ищеца и тези 13 броя
данъчни фактури са надлежно получени и осчетоводени в счетоводството на ищеца.
Получава се парадокса: ищеца де
факто признава , че има насрещно
задължение към ответника „К* НБ“ЕООД, не оспорва доставките ,по които е получател, нито
оспорва тези 13- тринадесет броя данъчни фактури, в които е отразено насрещното вземане към ищеца в общ размер на 118 054.43 лева.
Единствено оспорва изявлението
за прихващане и по-конкретно неговият
погасителен ефект, съгласно чл.104,ал.2 ЗЗД.
Първоинстанционният съд не е отчел
погасителният ефект от
направеното изявление за прихващане с насрещно задължение. По
тази причина не е отчел, че
в счетоводството на ответника „К.Н. „ЕООД вземанията на това дружество
към ищеца „С.Б.“ЕООД по двете фактури ,
предмет на исковата претенция са
били погасени. Става въпрос за две отделни вземания, длъжник по които е ищеца „С.Б.
„ЕООД, а именно:
а/ вземане
в размер на 40 092 лева,
неразплатена доставка на бетон В 12 и В
15 на обща стойност 40 092 лева, предмет на издадената
от доставчика и получена от получателя
„К.Н.“ЕООД фактура № 000 0002031
от 31.05.2013 г.
б/
вземане в размер на 50 400 лева,представляваща
неразплатена цена на доставка на силози за цимент с вместимост 120 куб.метра или 6 ботонови силоза по 7000
лева всеки един – 42 000 лева ,плюс ДДС 8400 лева или общо 50 400 лева,предмет на издадената от
доставчика и получена от ответника данъчна фактура № **********
от 31.07.2013 г.
Общият размер на задължението ,
което ищеца има към ответника е
90 492 лева, което задължение е било погасено чрез отправено от ответника до
ищеца „С.Б. „ЕООД едностранно
изявление за прихващане . Последното е направено на основание чл.104,ал.1 ЗЗД и е породило целеният от ответника погасителен ефект. Това именно е и целта на прихващането като
нормален и предвиден в закона
погасителен способ - да се
избегнат двойните плащания.
Първият съд е изложил лаконични и схоластични мотиви въз
основа на които е постановил решение, с
което се постига точно този резултат,а
именно : двойно плащане на едно и също
задължение.
Или
плащане на едно погасено
чрез изявление за прихващане с насрещно
задължение вземане.
Следва да се отмени обжалваното
решение , при постановяването на което съдът е нарушил материалния закон – чл.104,ал.1 ЗЗД като не е отчел погасителния ефект, породен от направеното валидно
изявление за прихващане на насрещни
задължения.
Съдът е нарушил и процесуалния закон и конкретно чл.146 ГПК, като в доклада по делото по възражение на ответника е приел неговото насрещно вземане към ищеца за безспорно .
Противно на така приетото в постановения от съда съдебен акт точно това
вземане от безспорно става несъществуващо. Нарушен е и чл.164,т.5 ГПК
като не са допуснати свидетелски показания за
установяване на факта на получаване на отправеното изявление за
прихващане от адресата, т.е. от ищеца по делото.
Следва да се отмени обжалваното решение изцяло в осъдителната
му част , като се
отхвърлят главния иск , както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, което е последица от отхвърлянето на главния
иск. Исковете следва да се отхвърлят
като неоснователни, поради направеното от ответника възражение за прихващане, с
насрещно вземане, което ответника
има срещу ищеца „С.Б. „ЕООД.
Следва да се отмени решението и в
отхвърлителната му част, с която е отхвърлил
възражението за прихващане с насрещното вземане, което ответника „К.Н.“ЕООД
има към ищеца.
По същество обжалваното решение
следва да се отмени изцяло, като при този
резултат от въззивното
решение следва в полза на ответника „К.Н.“ЕООД да се присъдят съдебните разноски
направени от него пред двете съдебни инстанции.
Пред първата инстанция ответника е
направил разноски в размер на 8 260 лева /Списък по чл.80 ГПК – стр.190 от
делото.
Пред втората инстанция е направил разноски в размер на 5 978
лева,от които ДТ за въззивно обжалване в
размер н на 1977.83 лева.
Общият размер на съдебните разноски, направени от ответника пред
двете съдебни инстанции е 14 238
лева.
Тази сума следва да се изплати
от ищеца, който е направил
несполучлив ,според вижданията н
а ПАС опит да получи повторно едно погасено вече насрещно вземане.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 297 от
18.10.2017 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 265/2016 г. по описа на съда,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С.Б.
„ЕООД ЕИК ** против „К.Н. „ЕООД ЕИК ** иск по чл.327,ал.1 ТЗ за сумата 40 092 лева, дължима по договор за доставка на бетон
марка „Б-12 и „В-15“,предмет на
данъчна фактура № ********** от
31.05.2013 г. ,както и предявеният иск
по чл.327,ал.1 ТЗ за сумата 50 400 лева, дължима по договор за доставка на 6 броя силози за бетон с вместимост
120 куб м, ,която продажба е предмет на данъчна фактура № **********
от 31.07.2013 г. или вземане в
общ размер на 90 492 лева, поради възражение за прихващане, направено от ответника „К.Н. „ЕООД с негово насрещно вземане в размер на 118 054.43 лева , което „К.Н. „ЕООД ЕИК ** има
към ищеца „С.Б. „ЕООД ЕИК **, което вземане произтича от
неизплатени цени на стоки и услуги по продажби и доставки, извършени от доставчика „К.Н.“ЕООД на стоки
и услуги, предмет на следните
данъчни фактури, получател по които
фактури е „С.Б. „ЕООД ,а именно:
1. Фактура
№ ********** от 25.03.2013 г на стойност 7704 лв.
2.Фактура № ********** от 31.08.2013 г. на стойност 50 400 лева
3. Фактура
№ ********** от 20.09.2013г. на стойност
7509 лв с неразплатен остатък в размер на 5 396.03 лева;
4. Фактура
№ ********** от 21.09.2013 г. на
стойност 3801.60 лева;
5. Фактура № ********** от 26.09.2013 г. на
стойност 3960 лева;
6. Фактура № ********** от 28.09.2013 г. на стойност 7 689.60 лева;
7. Фактура № ********** от 01.10.2013 г. на
стойност 11 642.40 лева;
8. Фактура № ********* от 3.10.2013 г. на стойност 3 974.40 лева;
9. Фактура № ********* от 4.10.2013 г. на
стойност 3 938.40 лева;
10. Фактура
№ 2 00000676 от 5.10.2013 г. на стойност 3852 лв;
11. Фактура № ********* от 08.10.2013
г. на стойност 7905.60
лева;
12.
Фактура № 200000 692 от 12.10.2013 г. на
стойност 3 888 лева;
13. Фактура № ********** от 16.10.2013
г. на стойност 3 902.40 лева.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният от „С.Б. „ ЕООД ЕИК** против „К.Н. „ЕООД
ЕИК** иск по чл.86 от ЗЗД за сумата 13 870.92 лева, претендирана като обезщетение
за забавено плащане на главница в размер на 40092 лева за времето на забавата ,считано
от 01.06.2013 г. до 25.10.2016 г., която главница се дължи по
фактура № ********** от 31.05.2013 г.
както и
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.86 ЗЗД за сумата 16 581.13 лева,
претендирана като обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер
на 50 400лева, дължима по фактура №
********** от 31.07.2013 г., за времето
на забавата, считано от 01.08.2013 г. до 25.10.2016 г.
ОСЪЖДА „С.Б. „ЕООД ЕИК ** да заплати
на „К.Н. „ЕООД ЕИК** сумата 14 238 лева, представляваща направените от
ответника съдебни разноски пред двете съдебни инстанции , дължими на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.