ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………../15.05.2014 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – Търговско отделение, в
закрито заседание на 15.05.2014 г., в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. ТЕРЗИЙСКА
Като разгледа т.д.
№ 865/2009 г. по
описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
На 07.03.2014 г.
събранието на кредиторите на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД е взело решения
по реда и начина на продажба, метод и оценка на имуществото, предварително
определяне окончателно възнаграждение за работата на синдика и решение за минималната
цена, по която следва да се продава имуществото в хипотеза на пряко договаряне.
С молба вх. № 11793/22.04.2014 г.
„Банка Пиреос България” АД претендира свикване на
събрание на кредиторите с дневен ред: приемане на решение да не се предоставя
окончателно възнаграждение на синдика; приемане на решение за избор на оценител
и определяне възнаграждение; приемане решение за метод на оценка, приемане
решение да не се пристъпва към продажба по реда на чл. 718 от ТЗ без да е
налице решение на събранието на кредиторите за това.
Във връзка с дадени указания на съда
по молбата, е постъпила уточнителна молба вх.№
13856/14.05.2014 г., в която се излага следното: банката е кредитор, притежаващ
повече от 1/5 от размера на приетите вземания, поради което е и легитимиран да
поиска свикване събрание на кредиторите, независимо от всички останали
аргументи или съображения, т.е. съдът няма право на преценка дали да свика
събрание или не. По тази причина няма значение фазата, в която се намират
производствата по исковете с правно основание чл. 694 от ТЗ, тъй като
последното се сочело в първата молба с оглед бъдещи претенции за признаване
право на глас, но не и основание за свикване на събрание. Искането за свикване
е обосновано с: права по чл. 673 ал.3 от ТЗ; отсъствие на ограничение следващо
събрание на кредиторите да измени или отмени решения, приети на предходни,
което намира своето логично житейско основание в настъпване промени в
обстоятелствата, налагащи адекватни реакции с цел защита интересите на длъжника
и кредиторите в производството. При провеждане на предишното събрание сериозно
са нарушени правата на този кредитор, тъй като не бил съставен коректно
списъкът на кредиторите с проценти при гласуването /не било съобразено
натрупано вземане на банката за лихви/.
Междувременно по първата молба е
постъпило становище вх. № 12162/24.04.2014 г. от адв.
А.Д., довереник на други кредитори – А.Н. и Х.С., съдържащо противопоставяне на
молбата на „Банка Пиреос България” АД.
Съдът като взе предвид изложените в
молбата на банката доводи намира
следното:
Разпоредбата на чл. 674 ал.1 от ТЗ
регламентира основно право на кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите
вземания да поискат от съда свикване събрание на кредиторите. Задължението на
съда обаче на свика събрание не е обусловено само от преценка за размера на
вземането, т.е. дали кредиторът е легитимиран да поиска свикване на събрание, а
и от преценка дали са налице предпоставки за това, в това число например дали
предложеният дневен ред засяга въпроси, чието решаване е от компетентността на
събранието на кредиторите и дали не се пререшават въпроси, легитимно взети вече
на проведено събрание.
В случая безспорно искането е
направено от кредитор с размер на вземанията повече от 1/5 от всички приети
такива.
По поставените въпроси в дневния
ред: със същите се цели пререшаване на въпросите, по които събранието на
кредиторите е взело решение на 07.03.2014 година. За да се допусне ново събрание
със същия дневен ред трябва да са налице причини от обективно естество. Такива
не се сочат от кредитора. В молбата не се излага кои новонастъпили
факти и обстоятелства са възникнали в рамките на два месеца от предходното
събрание до момента, налагащи ново решение по идентични въпроси.
Не е такова обстоятелство
твърдението, че правата на кредитора са били нарушени, тъй като синдикът не е
представил към датата на събранието на 07.03.2014 г. списък с актуални размери
на вземанията, респективно процент участие при гласуването, тъй като последното
е основание за обжалване решенията на събранието от 07.03.2014 г., каквото
право не е упражнено от банката. Касателно правата по
чл. 673 ал.3 от ТЗ, в предходното събрание банката не е предявила претенции за
включването й в гласуването с по-голям размер на вземането, а съдът служебно не
е преценил наличие на предпоставки по цитираната разпоредба. Но и последното
също е основание за засегнатия кредитор да инициира процедура по чл. 679 ал.1
от ТЗ, каквато в случая отсъства.
На края, но не на последно по
значение място, поставеният в молбата въпрос по т.4 – приемане решение да не се
пристъпва към продажба по реда на чл. 718 от ТЗ без решение на събранието на
кредиторите, не е от кръга въпроси, чието решаване е в компетентността на
събранието, доколкото процедурата по чл. 718 от ТЗ се развива по искане на
синдика отправено до съда по несъстоятелността и въпросът за даване разрешение
за продажба при пряко договаряне е в прерогативите на съда по несъстоятелността
след преценка наличие на предпоставки за това по споменатата разпоредба.
В контекста на изложеното молбата за
свикване на събрание следва да се остави без уважение. Доколкото актът на съда
е от категорията обжалваеми /така Определение №
62/2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 4743/2013 г. І-во ТО/,
съдът ще укаже и ред за това.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 11793/22.04.2014 г. на „Банка Пиреос
България” АД за свикване събрание на кредиторите на „Марина Блек
Сий Ривиера” ООД /в несъстоятелност/
с посочен в молбата дневен ред.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на кредитора и длъжника, а за останалите
кредитори, от вписването му в книгата по чл. 634В от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: