Решение по дело №209/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 102
Дата: 1 февруари 2010 г. (в сила от 1 февруари 2010 г.)
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20102120100209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      159                               01.02.2010 г.                                        гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД       XVII-ти       ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадест и седми януари                                              две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:

                                                         Председател: Диляна Йорданова

секретар Н.Д.

като разгледа докладваното от съдия

Гражданско дело № 209 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството е охранително по реда на чл.330 от ГПК.

         Молителите Т.П.И., ЕГН ********** и З.Т.И., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес,*** адв. М. Г., молят съда бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие и да бъде утвърдено постигнатото споразумение относно личните им и имуществени отношения. Представят писмени доказателства.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, приема от фактическа и правна страна следното:

Молбата е с правно основание чл.50 от СК.

            Молителите са съпрузи, чийто брак е сключен на ... год. в кв. Д.Е., Община Б., видно от представеното по делото удостоверение за граждански брак ..., серия ..., издадено от Кметство Д.Е. на ...г. Посочват, че от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

            Представят договор от 29.07.1992г. за продажба на държавно жилище по реда на НДИ (отм.), с който по време на брака са придобили апартамент в кв. Д.Е., със застроена площ от 47.06 кв.м., находящ се в ...., както и удостоверение за данъчна оценка на имота.

           Съпрузите са постигнали писмено споразумение по чл.51 от СК, с което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си. При личното си явяване  пред съда заявяват категоричното си и твърдо намерение да се разведат и поддържат представеното споразумение. От волеизявленията им, направени непосредствено в с.з., съдът намира, че желанието им за разтрогване на брачната връзка е сериозно и непоколебимо.

        БРС приема, че така представеното споразумение урежда изцяло последиците от прекратяване на брака в съответствие с изискванията на чл.51 от СК. Същото не противоречи на закона и на добрите нрави. Предвид това съдът счита ,че следва да допусне развода и да утвърди представеното споразумение.

        Съдът на основание чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40 лв. Молителите са постигнали съгласие разноските по делото да се поемат поравно от двамата. Всеки от молителите следва да бъде осъден да заплати по сметка ***. д.такса за допускане на развода. На основание чл. 7,т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата държавна такса за утвърждаване на споразумението за имуществите отношения възлиза на 316 лв., представляваща 2 процента върху данъчната оценка на имота, който се възлага в дял на молителката З.И.. Предвид постигната уговорка между молителите за разноските в споразумението, всеки от тях следва да бъде осъден на основание чл. 7,т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати по сметка ***.такса в размер на 158 лв.

         Мотивиран от горното на основание чл.330, ал.3 от ГПК, съдът

   

Р     Е     Ш     И:

 

        ПРЕКРАТЯВА  сключения на ... год. в кв. Д.Е. на гр. Б., с удостоверение за граждански брак ..., серия ..., издадено от Кметство Д.Е. на ...г., граждански брак между Т.П.И., ЕГН ********** и З.Т.И., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес,***  адв. М. Г., поради  сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

 

          УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:

           

            Молителите не си дължат издръжка един спрямо друг.

 

            Страните декларират, че по време на брака са придобили следния недвижим имот по силата на договор от 29.07.1992г. за продажба на държавно жилище по реда на НДИ (отм.) – семейно жилище, апартамент  в кв. Д.Е., гр. Б., със застроена площ от 47.06 кв.м., находящ се в ...., състоящ се от спалня, хол, кухня, баня с тоалетна и антре при граници изток-външен зид, запад-стълище, север-външен зид, юг-външен зид, отгоре-покрив, отдолу-ведомствен апартамент, както и  избено помещение с полезна площ от 10,15 кв.м. при граници на помещението изток- външен зид, запад-стълбище, север-външен зид, юг-ведомствено мазе, ведно с 12,72 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 52,63кв.м., който недвижим имот след прекратяването на брака се ПОСТАВЯ В ДЯЛ НА З.Т.И.

           

                   Движимите вещи, придобити по време на брака в режима на  СИО, молителите са разделили извънсъдебно, поради което нямат никакви претенции един към друг.

                   Молителите не си дължат суми за уравнение на дяловете.

                   След прекратяването  на брака молителката ще запази брачното си фамилно име- И.

 

                   Разноските по делото ще се поемат поравно от молителите.

                  

                   Молителите заявяват,  че  с  описаното  по-горе  споразумение уреждат  напълно всички свои имуществени и неимуществени взаимоотношения и заявяват, че нямат и не могат да имат каквито и да било спорове по тях.

                       

ОСЪЖДА Т.П.И., ЕГН **********  да заплати по сметка ***. (сто седемдесет и осем лева).

 

ОСЪЖДА З.Т.И., ЕГН ********** да заплати по сметка ***. (сто седемдесет и осем лева).

 

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                   

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

НД

 

 

                                                     

 

 

    .                                             .