Определение по дело №760/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 2605
Дата: 4 юли 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247150700760
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2605

Пазарджик, 04.07.2024 г.

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Дияна Златева-Найденова административно дело760/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК във вр с. чл. 97, ал. 4 от ЗДСл.

Делото е образувано по жалба на А. Г. П., [ЕГН], чрез адв. П., против Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ЧР02-76/24.06.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, с която на А. Г. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 91, чл. 93, ал. 1 и чл. 94 от ЗДСл и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Административно-правна и финансово-ресурсна“ на Регионална дирекция по горите – Пазарджик на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл.

В жалбата е направено искане по реда на чл. 166 от АПК за спиране изпълнението на заповедта.

Административен съд – Пазарджик, въз основа на изложеното от жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, формира следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“.

Процесната заповед е издадена на основание чл. чл. 91, чл. 93, ал. 1 и чл. 94 от ЗДСл и чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. В конкретния случай по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед по аргумент от чл. 97, ал. 4 от ЗДСл. Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол, поради което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при условията на чл. 166, ал. 2 АПК.

Искането е депозирано от лице с правен интерес в деня на подаване на жалбата срещу оспорената заповед, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество, е неоснователно.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

В производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от във вр с чл. 60 от АПК, законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални вреди да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо формулирани, за да може да бъде направена преценка за тяхната значимост за жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. В този смисъл Определение № 176 от 09.01.2023 г. по адм. д. № 11722/2022 г., ІV отд. на ВАС.

Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 4 от ЗДСл заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като обжалването не спира нейното изпълнение.

За да обоснове направеното искане, жалбоподателят се е ограничил единствено до посочването: „Известно е, че съгласно чл. 124, ал. 2 ЗДСл - обжалването не спира изпълнението. В началото на настоящата жалба, аз посочих доводи за наличието на значителна и трудно поправима вреда. Ето защо моля съдът на основание чл. 166 от АПК да спре изпълнението на процесната заповед, тъй като тази заповед може да ми причини значителна и трудно поправима вреда - оставяне без доход на мен и моето семейство.“. Констатира се обаче, че никъде в жалбата не са описани значителни и трудно поправими вреди, които ще настъпят за жалбоподателя от изпълнението на заповедта. Не са представени и доказателства за такива към жалбата. Не са посочени и новонастъпили обстоятелства след издаване на заповедта, които да обуславят спирането на изпълнението .

В конкретния случай, допуснатото предварително изпълнение на заповедта е по силата на закона, с изрична правна норма, поради което за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта, да излага конкретни съображения в тази насока, за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение. Специалният Закон за държавния служител не урежда хипотезите, при които съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на оспорващия, който иска спиране е да установи предпоставките, визирани в чл. 60 от АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда или за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта.

Възникването на значима или трудно поправима вреда, съгласно чл. 60 от АПК е една от предпоставките, при наличието на които спиране на изпълнението би било основателно. За да спре предварителното изпълнение, съдът следва да установи, че е налице основание със същата степен на значимост на презюмирания от закона обществен интерес, и чиято закрила да е със същия или по-висок интензитет, т. е., допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице. В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда наличието на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от спирането изпълнението на оспорения акт. Оспорващият следва да обоснове наличието на такава вероятност, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалвания пред съда акт е да се даде временна защита на твърдението на оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Наличието или възможността от настъпването на визираните от закона вреди е единствено условие за спиране действието на заповедта. В настоящия случай от страна на жалбоподателя не са посочени конкретни данни и доказателства за това каква значителна или труднопоправима вреда му е причинена, предвид което съдът е поставен в невъзможност да прецени наличието на такива и да постанови исканото спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Жалбоподателят не посочва в жалбата си какви значителни и непоправими вреди би претърпял от допуснатото предварително изпълнение на акта, нито е ангажирал относими доказателства към искането си.

При липсата на данни и доказателства, че оспореният акт ще причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда и при съобразяване на значимостта на регулираните обществени отношения, съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Доводите за незаконосъобразност на акта са такива по съществото на правния спор и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК във вр, с чл. 60 от АПК, Административен съд-Пазарджик,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. Г. П., [ЕГН] за спиране предварителното изпълнение на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ЧР02-76/24.06.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, с която на А. Г. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 91, чл. 93, ал. 1 и чл. 94 от ЗДСл и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Административно-правна и финансово-ресурсна“ в Регионална дирекция по горите – Пазарджик на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Пазарджик.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия: