Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.02.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6224 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 6201 от 09.01.2019 г., постановено
по гр.дело № 73806/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 68 състав, е отменена заповед №
Д-424/23.10.2015 г. на директора на Поделение П. П.-София, с която на основание
чл.188, т.2 КТ на Б.К.В. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. С решението на съда е осъдено П.ЗА П.П.- СОФИЯ, Локомотивно
депо-София към „ БДЖ-П. П.“ ЕООД, гр.София, ул.“ ********, да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК, на Б.К.В., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адвокат М.П., сумата от 340 лв./ триста и четиридесет лева/,
представляващи направените от ищеца разноски по настоящото дело- платения от
него адвокатски хонорар. С решението на съда е осъдено П.ЗА П.П.- СОФИЯ,
Локомотивно депо-София към „ БДЖ-П. П.“ ЕООД, гр.София, ул.“ ********, да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата
от 50 лв., представляваща дължимата държавна такса за уважения иск, от
внасянето на която ищецът е бил освободен по чл.359 КТ.
Срещу
решението на СРС, 68 с-в е постъпила въззивна жалба от П.ЗА П.П.- СОФИЯ,
Локомотивно депо-София към „ БДЖ-П. П.“ ЕООД, гр.София, подадена чрез юрк.К.Д.с
искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявения иск да бъдe отхвърлен. Твърди
се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ищец Б.К.В., чрез
пълномощника си адв.М.П. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата,
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не претендира
присъждане на направени
разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
разглеждане във въззивното производство е предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като
постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и
при обоснованост на правните изводи, поради което настоящата въззивна нстанция споделя
окончателния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения от
ищеца Б.К.В. срещу ответника П.ЗА П.П.-
СОФИЯ, Локомотивно депо-София към „БДЖ-П. П.“ ЕООД, гр.София, иск с правно основание чл. 357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на
атакуваното дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение”, като
незаконно. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото. Доводите в жалбата са общи, а по същество
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
В настоящия случай, основанието обосновало издаването
на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”, видно от мотивите на същата, е извършването от
страна на Б.К.В., на длъжност „Машинист, локомотивен“, в
Локомотивно депо София, район София, при П.ЗА П.П. София, към „ БДЖ-П. П.“-ЕООД,
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в обстоятелството, че на
16.09.2015 г. не се е качил в автобус, транспортиращ пътниците от влак № 3601
от гара Копривщица до гара Клисура, което представлявало неизпълнение на
диспечерско разпореждане на Старши ЦДР при аварийна ситуация- дерайлирал вагон.
Видно от мотивите на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, извършеното от страна на ищеца представлявало
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.3 от КТ - „ неизпълнение
на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила“, и чл.187, т.10 от КТ: „ неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в законови и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор или определени
при възникване на трудовото правоотношение“.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Разпоредбата на чл.186
от КТ дефинира
нарушението на трудовата дисциплина, като "виновно
неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл.187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения
на трудовата дисциплина.
Съобразявайки цитираните
законови разпоредби с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че
атакуваната от ищеца заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” е незаконосъобразна.
Съдът приема, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание се явява незаконно по следните съображения: Ищецът оспорва правилността и законосъобразността на издадената
от ответника заповед, като твърди, че не е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, обосноваващо наложеното му от работодателя
дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение". В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на
работника или служителя, доказателствената тежест за установяване
законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай работодателят- ответник не е
ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на
ищеца Б.К.В. с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в
цитираните по- горе разпоредби на чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ, обосновали
налагането на дисциплинарно наказание. Съвкупният анализ на събраните в процеса
писмени доказателства не може да
обоснове извод на въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание. Противно на изложеното във въззивната жалба, в
процесния случай не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът
е извършил посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина,
които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 от КТ- предупреждение за уволнение.
Описаните в процесната заповед действия,
респективно бездействия, квалифицирани от работодателя- ответник като извършени
от ищеца дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията
на цитираните по- горе нормативни разпоредби и съответно- да бъдат квалифицирани,
като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ, определящ дефинитивно,
че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите
задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в който са посочени конкретните
дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна
отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока доказателства
не са годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените дисциплинарни
простъпки.
В настоящия случай от
страна на ответника по делото, чрез
неговия процесуален представител не са ангажирани и представени в първоинстанционното
производство доказателства, обосноваващи извод за законосъобразност на
наложеното на ищеца Б.К.В. дисциплинарно наказание и в частност-
за извършването от негова страна на посоченото в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Съвкупната преценка на събрания в
процеса доказателствен материал налага приемането на правен извод, че в процесния случай дисциплинарното наказание е
наложено, без наказаният работник да е извършил вменената му от работодателя
дисциплинарна простъпка.
При тези данни и
доказателства се налага извод, че дисциплинарната отговорност на ищеца Б.К.В. е
ангажирана за извършването на действия, които от една страна не могат да бъдат
квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ и чл.187,
ал.1, т.3 и т.10 от КТ, и от друга страна- не са безспорно установени при
условията на пълно доказване от страна на ответника. При това положение
наложеното на Б.К.В. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” се
явява незаконно и като такова правилно е отменено с обжалваното решение. Първоинстанционният
съд, като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските
за въззивното производство.
При този изход на спора, на въззивника-
ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. При липса на направено
искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на
въззиваемата страна- ишец по делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6201 от 09.01.2019 г., постановено по
гр.дело № 73806/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 68 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.