Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
262164 04.08.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при
участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 5197 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С искова молба вх. № ***** от ***** г. са предявени пасивно субективно съединени
частични искове, с правно основание чл. 92 ЗЗД, на А.С.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159 и „ЧЕЗ Електро България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, за осъждането на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК
********* да заплати на А.С.А., ЕГН ********** сумата от 25 000 ( двадесет и пет хиляди) лева, част от сумата от 51 920 (петдесет и една хиляди деветстотин
и двадесет) лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за
осигуряване на достъп до електрическата мрежа по вина на електроразпределителното
предприятие за обект, находящ се в гр. ******, ул. „****“ № ****, по партида, с
клиентски номер ******* ( стар абонатен номер
******, ИТН *****), за периода
01.04.2013 г. – 25.10.2016 г., изчислена по реда на чл. 44 от ОУ на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното погасяване
и за осъждането на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, ЕИК ********* да заплати на А.С.А., ЕГН **********
сумата от 25 000 ( двадесет и пет
хиляди) лева, част от сумата от 51 920 ( петдесет и една хиляди деветстотин
и двадесет) лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за доставка
на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. *****, ул. „****“ № ****, по
партида, с клиентски номер *****( стар
абонатен номер ****, ИТН **** ), изчислена по реда на чл. 30, ал. 1 от ОУ по договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД , за периода 01.04.2013 г. –
25.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в гр. ****, ул.
„****“ № *** по партида, с клиентски номер ****, а преди въвеждането на
клиентските номера, с абонатен номер ****, ИТН ****; че от края на 2012 г. до
средата на 2013 г. в посочения имот е липсвало потребление на електрическа
енергия. Въпреки това по партидата били начислявани суми за електрическа
енергия. Ищецът оспорил начислените суми, които отказал да заплати, вследствие
на което доставката на електрическа енергия до имота му била прекъсната. По
повод на възникналия спор бил предявен иск, по който с влязло в сила решение от 13.01.2014 г. по гр. д. № *****/****
г. по описа на *****, *** с-в, е прието за установено, че ищецът не дължи
на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 1093,32 лева, представляваща електрическа
енергия за периода от 12.12.2012 г. до 11.03.2013 г. Междувременно „ЧЕЗ Електро
България“ АД завело нов иск срещу ищеца, с който претендирало, че се дължат и
други суми по партидата, които иск е отхвърлен с влязло в сила решение,
постановено по гр. д. № ****/*** г., ***
състав на ***. Твърди, че до 25.10.2016 г. до имота на ищеца не е доставяна
електрическа енергия. Имотът бил с преустановен достъп до мрежата, като
електрическото таблото било пломбирано от ответника „ЧЕЗ Разпределение България“
АД. Твърди се, че по исканията за възстановяване на захранването, ищецът
получавал писма, с които ответниците отказвали да възстановят доставката и
продажба на електрическа енергия.
Предвид отказите за възстановяване
доставката на електрическа енергия ищецът предявил осъдителни искове против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за възстановяване на достъпа на ищеца до
електроразпределителната мрежа и против „ЧЕЗ Електро България“ АД ЕИК да възстанови
снабдяването с електрическа енергия по продажбеното правоотношение. Исковете са
уважени с влязло в сила решение № **** от
*** г. по в.гр.д № ***/***г. на ****. Обоснова се, че, тъй като за целия
период от прекъсване на захранването на 01.04.2013 г. до 25.10.2016 г., ищецът
е останал без захранване по вина и на двете дружества, то съгласно общите им
условия всяко едно от тях дължи поотделно заплащане на неустойка за
нерегламентираното прекъсване на снабдяването, съответно на преноса на
електрическа енергия. Иска се уважаване на предявените частични искове, както и
присъждане на разноски.
Ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в писмен отговор от 23.05.20219 г.
възразява за неоснователност на предявения против него иск. Сочи, че
електроподаването до имота е спрямо по инициатива на доставчика на електрическа
енергия. Възразява, че в тази хипотеза разпределителното предприятие не носи
отговорност, като легитимиран ответник по предявения иск е единствено „ЧЕЗ
Електро България“ АД. Възразява за изтекла погасителна давност. Иска присъждане
на разноски.
Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД подава отговор на исковата молба с вх. № **** от **** г., депозиран в
рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, видно от пощенското клеймо /л.81/, датиращо от 22.05.2019 г., с който оспорва
предявения иск. Възразява, че са недопустими са два иска за неустойка срещу
двете дружества за един и същ период. Възразява, че предпоставка за уважаване
на иска за неустойка е преустановяването на електроснабдяването да се дължи на
вина на продавача или на електроразпределителното дружество, каквато не е
налице в случая. Изтъква, че анализът на действащата през процесния период
нормативна уредба в областта на енергетиката, съдържаща се в Закона за енергетиката
и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, сочи, че законодателството
разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие и на доставчика
на електрическа енергия. Развива съображения, че отговорността на двете дружества
се носи на различни основания. Възразява, че ищецът не е собственик на електроснабдения
имот; че не е потребител; че през исковия период в имота е имало доставка не
електрическа енергия; че за ищеца не са настъпили вреди; че, за да се възстанови
захранването, ищецът дължи такса на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, което
задължение не е изпълнил; че захранване е имало до границата на имота;
възразява за изтекла погасителна давност; възразява, че ищецът е неизправна
страна, както и за прекомерност на претендираната неустойка. Във връзка с последното
възражение развива доводи, изведени от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Общите
условия, че максималният срок, за който се дължи неустойка е тридесет дни,
поради което искът би бил основателен за сумата от 600 лева. Изтъква, че допълнителен
аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ОУ, според която
обезщетението по чл. 30, ал. 1 от ОУ не изключва отговорността на продавача за
имуществени вреди в по-голям размер, нанесени на потребителя. Сочи, че няма
основание за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху претендираните
суми, тъй като такова възниква единствено при покана, каквато не е налице в
случая. В писмената защита се позова на практика на Върховния касационен съд,
постановена по идентични казуси, като развива съображения, че неустойката по
чл. 30, ал. 1 от ОУ се отнася до хипотези, които не попадат в процесната, при
която електроподаването е спряно по инициатива на доставчика на електрическа
енергия. Обосновава, че в случая ищецът може да претендира вреди по общото
правило на чл. 82 ЗЗД, но не и на основание неустоечната клауза. Иска
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази наведените от
страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото,
преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема следното:
По предмета на делото:
В разглежданата хипотеза са
предявени два частични субективно съединени иска за присъждането на неустойка
за един и същ исков период против електроразпределителното дружество и против
продавача на електрическа енергия. Ищецът твърди, че е потребител на
електрическа енергия, че в рамките на исковия период електроснабдяването до имота
му е било преустановено по вина на ответниците, като всеки от тях дължи
неустойка, предвидена в съответните разпоредби от общите условия на двете
дружества. Настоящият съдебен състав намира, че подобно съединяване на исковете
не е недопустимо, каквито възражения се навеждат от ответника „ЧЕЗ Електро
България“ АД. Допустимостта на процеса се обуславя от наличието на положителни
процесуални предпоставки, респ. отсъствие на процесуални пречки. Когато потребител
на електрическа енергия твърди, че електроснабдяването до имота му неправомерно
е преустановено, същият може да предявени иск срещу електроразпределителното
дружество, срещу продавача на електрическа енергия, както и против двете
дружества. В последната хипотеза съединяването на исковете би могло да бъде или
алтернативно, или кумулативно. Алтернативно ще е съединяването, когато ищецът
иска присъждането на една и съща
неустойка, но тъй като не е сигурен спрямо кого следва да насочи своя
иск, го предявява против двама ответници, като иска осъждането или на единия,
или на другия, в зависимост от проведеното в рамките на процеса доказване. Кумулативно
съединяване на исковете ще е налице, когато ищецът иска осъждане и на двамата
ответници, развивайки съображения, че всеки от тях носи отговорност на самостоятелно
основание. Независимо от съединяването на исковете всеки един от ответниците,
имащи качеството на обикновени другари, може да доказва факти, сочещи на това,
че не той, а другият ответник е материално легитимиран по предявения иск, както
е в случая. В разглежданата хипотеза са предявени кумулативно субективно
съединени искове, изводимо от твърденията на ищеца, че предвид неправомерното
преустановяване на електроподаването има право на неустойка срещу двамата
ответници.
По основателността на предявените искове:
Настоящият съдебен състав намира, че
искът против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК ********* е неоснователен и
следва да се отхвърли, неоснователен е и искът против „ЧЕЗ Електро България“
АД, ЕИК *********, като съображенията за това са следните:
Продажбата
на електрическа енергия е специфично правоотношение, уредено с разпоредбите на ЗЕ,
подзаконовите нормативни, актове и общите условия на електроразпределителните
дружества и дружествата доставчици на електрическа енергия. Характерно, и
съществен отличителен белег на това правоотношение е, че електрическата енергия,
макар и движима вещ, няма качеството корпоралност, поради което и продажбата на
електрическа енергия се осъществява чрез нейния пренос по електропреносната
мрежа. Собствеността преминава върху потребителя, и съответно продажбеното правоотношение
се реализира, с преминаване и отчитане на електрическата енергията от
съответното измервателно устройство /СТИ/, достигайки до мрежата на
потребителя. Поддръжката на преносната мрежа се осъществява от
електроразпределителните дружества, а продажбеното правоотношение възниква
между потребителя и доставчика на електрическа енергия. Когато доставката на
електрическа енергия е преустановена по причини, за които не е отговорен
потребителят, за него възникват вреди от неизпълнен договор. Правоотношенията
по преноса и доставката на електрическа енергия са договорни, като потребителят
е кредитор както на електроразпределителното дружество, така и на продавача на
електрическа енергия, но за различни вземания. Спрямо първия има вземане по
поддръжката на преносната мрежа в състояние годно за реализацията на доставката
на електрическа енергия, а спрямо втория вземане за реалното изпълнение на
престацията за продажба на електрическа енергия.
В случаите на неизпълнение вредите
за потребителя се извеждат от настъпилия
вредоносен резултат, породен от разминаване между престираното фактически и
правнодължимото. Макар за настъпването на тези вреди потенциална отговорност да
могат носят всички участници в преноса и продажбата на електрическа енергия,
вредата винаги е една, поради което и за нея се дължи едно обезщетение. В
материалния закон не фигурира хипотеза, при която едни и същи вреди подлежат на
репариране от повече от един правен субект, тъй като би се достигнало да двойно
плащане. Обезщетението за вреди, без оглед на неговия източник - договорно или
деликтно основание, поражда едно вземане. При непозволено увреждане, причинено от неколцина,
всички съпричинители отговорят солидарно, т.е. те не дължат двойно плащане. При
неизпълнение на договорно задължение, привлеченият към изпълнението отговаря,
но не към кредитора на главното вземане, а към лицето което го е привлякло към
изпълнението, т.е. към своя кредитор.
При продажбата на електрическа
енергия електроразпределителните дружества имат сходно правно положение с това
на привлечените към изпълнението трети лица, когато те действат по поръчка на продавача на
електрическа енергия, разликата е в това, че техните права
и задължения произтичат от закона, а не от договор. Когато продавачът на
електрическа възложи на електроразпределителното дружество извършването на
определени действия по преустановяване на достъпа до електрическата мрежа,
продавачът отговаря за последиците от тези действия. Това е така, тъй като тези
действия са във връзка с реализацията на продажбеното правоотношение с
потребителя. Те нямат връзка със задължението на електроразпределителното
дружество да подържа електрическата мрежа в изправно техническо състояние. В
този аспект следва да се подчертае, че доставчикът може да преустанови
снабдяването към определени потребители в хипотезата на чл. 123, ал. 1, чл.
123а. ал. 1 ЗЕ ( ред. преди ЗИД, ДВ, бр. 54 от 2012 г.), като поиска
от електроразпределителното дружество да преустанови преноса към тях. Електроразпределителното
дружество е длъжно да изпълни това искане, като според чл. 123, ал. 6 ЗЕ не
носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване.
Установява се от приетата по делото
техническа (софтуерна) експертиза, която съдът кредитира изцяло, както и от
водените между ищеца и „ЧЕЗ Електро
България“ АД искови производства, предмет на вземания за неплетени сметки, че
преносът на електрическа енергия е преустановен по искане на „ЧЕЗ Електро
България“ АД отправено до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
При това положение дружеството „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД не отговаря за причинените на ищеца вреди, тъй като
е действало по нареждане на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Законът за енергетиката изрично
изключва отговорността на електроразпределителното дружество в тази хипотеза.
Без правно значение е, че спрямо „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е уважен иск
за възстановяване на достъпа до електрическата мрежа, тъй като в случая за
вредите от неизпълнението отговаря друг правен субект. „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД би отговаряло за вреди, ако по негов почин е преустановен достъпът
до електрическата мрежа, или пък ако самата мрежа не позволява извършването на
пренос на електрическа енергия. Ето защо и искът спрямо този ответник следва да
се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че
предявеният против „ЧЕЗ Електро България“ АД следва също да се отхвърли, макар
и по различни съображения. Установява се, че спрямо „ЧЕЗ Електро България“ АД е
уважен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за
възстановяване на продажбеното правоотношение, предмет на произнасяне с решение № **** от **** г. по в.гр.д № ****/***г.
на ****. Посоченото въззивно съдебно решение е влязло в сила на 16.06.2017
г. като недопуснато до касационно обжалване. То формира сила на пресъдено нещо
по въпросите законосъобразно ли е преустановено електроподаването, както и дали
ищецът има качеството потребител. След като „ЧЕЗ Електро България“ АД е осъдено
да възстанови доставката на електрическа енергия, то следва извод, че до
приключване на съдебното дирене във въззивната съдебна инстанция, момента, в който
се формира силата на пресъдено нещо, „ЧЕЗ Електро България“ АД е имало
качеството на неизправна страна по продажбеното правоотношение на електрическа
енергия с ищеца. Ако електроподаването е било възстановено в рамките съдебното
дирене пред въззивната инстанция, искът би подлежал на отхвърляне. Съдебното дирене пред въззивната
инстанция по в.гр.д № ****/****г. на *****
е приключило на 21.10.2016 г., т.е. до тази дата със сигурност доставката на
електрическа енергия не е била възстановена. Следва да се отбележи, че в проведеното
съдебното заседание от 16.08.2020 г. по
настоящото дело е отделено за безспорно от фактическа страна това, че в периода
от 01.04.2013 г. до 21.10.2016 г. преносът на електрическа енергия до имота е
бил преустановен. Спорен от фактическа страна е въпросът дали в този период
ищецът си е набавял електрическа енергия от друг източник. Този въпрос обаче е
неотносим за изхода на делото, тъй като е без значение за преценката дали
ответникът е бил изправна страна по договора за продажба на електрическа
енергия. Няма никакво значение за отговорността на ответника, дали ищецът е
ползвал електрическа енергия от друг източник или не, тъй като ответникът е бил
длъжен да доставя електрическа енергия до имота.
Спорен е също и въпросът дали
доставката на електрическа енергия е възстановена след 21.10.2016 г. до края на
исковия период 25.16.2021 г. Съдът приема от фактическа страна, че ответникът
не доказва възстановяване на доставката на електрическа енергия за този период.
Напротив доказва се обратното. Доказателство за датата на възстановяване на
доставката на електрическа енергия е приложения по делото констативен протокол /л.170/ на *****,
който е от 17.05.2019 г., към която дата е направена констатация за възстановяване
на електроподаването. Протоколът е изготвен по изпълнително дело, образувано за
изпълнение на постановеното осъдително решение
№ **** от ***** г. по в.гр.д № ****/***г. на ****. По същото изпълнително
дело е допусната техническа експертиза, която е установила, че към 19.04.2019
г. не е възстановено снабдяването с електрическа енергия. Поради деловоден
пропуск това писмено доказателство се намира на гърба на корица на първия том
от делото. Съдът цени посочената експертиза като изявление на трето
незаинтересовано от правния спор лице. Приложения от ответника констативен
протокол от **** г. /л.169/ не сочи на друг извод, тъй като според протокола
електромерът е с нулеви показатели. При наличието на еднопосочни писмени
доказателства, свидетелските показания не следва да бъдат в детайли
анализирани, тъй като и двамата свидетели са в определена степен заинтересовани
от изхода на правния спор. Свидетелят на ищеца е негов адвокат по приключилите
с ответника производства, а свидетелят на ответника е негов служител. Съдът
приема за доказан факта, че електроподаването е възстановено след крайната дата
исковия период. Този извод се подкрепя и това, че и обосновано може да се
предположи, че, ако електроподаването е било възстановено на 21.10.2016 г.,
както твърди ответникът, то този новонастъпил, в рамките приключилия между
страните правен спор, факт би бил изтъкнат и доказан в производството по в.гр.д № ****/***г. на ***, което не е
сторено.
Ето защо и ответникът „ЧЕЗ Електро
България“ АД поначало носи отговорност за вредите, претърпени от ищеца,
вследствие на преустановеното електроподаване до имота. Неоснователни са възраженията,
че ищецът е неизправна страна, тъй като не заплатил дължимите такси. Такса за
възстановяване на снабдяването се дължи, когато същото е спряно по вина на
потребителя, какъвто не случаят. Въпросът за това дали правомерно е
преустановено снабдяването е решен със сила на пресъдено нещо по приключилия между
страните правен спор.
Основателно обаче е наведеното
възражение, че предвидената в чл. 30, ал.1 от ОУ неустойка не покрива вредите,
настъпили от преустановяване на електроподаването по инициатива на доставчика,
дори и преустановяването на електроподаването да е извършено в хипотезата на
неоснователно претендирани суми от доставчика. Това обуславя отхвърляне на
предявения иск.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ОУ
гласи, че: „В случай, че потребителите
останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 (двадесет и
четири) часа след получаването от
продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на
потребителя в размер на 30 (тридесет) лева и по 20 (двадесет) лева за всеки
следващ период от 12 (дванадесет) часа без осигурена електрическа енергия.“
Съдебната практика, обективирана в решение №9 от 20.02.2014 г. по гр. дело
№4605/2013 г. на ВКС, III г.о.; решение №366 от 30.12.2015 г. по гр. дело
№2874/2015 г. на ВКС, IV г.о и решение
№ 87 от 28.03.2016 г. по гр.д. № 4164/2015 г. на ВКС, IV г.о., постановена
по идентични казуси – спиране на електроподаването, вследствие на неоснователно
претендирани суми от доставчика, приема, че уговорената неустойка по чл. 30,
ал. 1 ОУ не се отнася за случаите, при които неправомерното прекъсване на
електроснабдяване е основано на неизпълнение на задълженията на потребителя за
заплащане на електрическата енергия. В тази хипотеза доставчикът отговаря за
вредите и дължи обезщетение на общо основание по чл.82 ЗЗД, а не въз основа на
неустоечната клауза.
Съображенията, обуславящи това
тълкуване относно предметния обхват на неустойката, са сведени до това, че след
като в неустоечната клауза е предвидено задължение за уведомяване, то тя се
отнася само до случаите, при който електроподаването е преустановено поради повреда,
за която доставчикът може и да не знае. Настоящият съдебен състав споделя тези
съображения, като следва да добави, че действителният смисъл на неустоечната
кауза е да бъде принуден длъжникът да възстанови в разумен срок електроподаването,
когато то е спряно по причини, стоящи извън волята на страните. Неустойката
несъмнено има санкционна и обезпечителна своевременното изпълнение функция.
Това се извежда от нейния размер, който е висок. Обезщетението е от 30
(тридесет) лева и по 20 (двадесет) лева за всеки следващ период от 12
(дванадесет) часа. Подобна неустойка предполага генериране на значителни суми,
както е и в процесната хипотеза. Неустойката за процесния исков период възлиза
на 51 920 лева, според заключението на експерта. Ето защо и не може да се приеме,
че неустойката обхваща всички хипотези на спиране на електроподаването. И по
специално тя не се отнася до хипотезата на преустановена доставка на
електрическа енергия, вследствие на неплатени сметки. При изпълнение на
договорите страните са длъжни да действат добросъвестно. Ако доставчикът спре
електроподаването, претендирайки суми, които не се дължат, потребителят може да
ограничи вредите от преустановената доставка на електрическа енергия, или като
плати претендираните суми и след това предяви осъдителен иск за тяхното връщане,
или пък като предяви отрицателен установителен иск и иск за реално изпълнение,
като поиска неговото обезпечаване. Хипотезата е различна от тази на повреда в
преносната мрежа, при която потребителят не може да ограничи сам настъпването
на вреди, извън задължението за уведомяване на доставчика, тъй като повредата следва да се отстрани от доставчика.
Последният, ако бездейства, то тогава дължи неустойка по чл. 30, ал. 1 от ОУ, считано
от уведомлението за настъпилата повреда.
По изложените съображения предявените
искове следва да бъдат отхвърлени. При този изход на правния спор, ищецът
следва да понесе отговорност за разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на от по 200 лева за всеки ответник и разноски за експертиза в размер на
300 лева, в полза на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените пасивно субективно
съединени частични искове, с правно основание чл. 92 ЗЗД, на А.С.А., ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** против „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 159 и „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, за осъждането на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, ЕИК ********* да заплати на А.С.А., ЕГН **********
сумата от 25 000 ( двадесет и пет
хиляди) лева, част от сумата от
51 920 (петдесет и една хиляди деветстотин и двадесет) лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на достъп до
електрическата мрежа по вина на електроразпределителното предприятие за обект,
находящ се в гр. ****, ул. „****“ № ***, по партида, с клиентски номер **** ( стар абонатен номер ***, ИТН *****), за периода 01.04.2013 г. – 25.10.2016 г.,
изчислена по реда на чл. 44 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.04.2019 г. до окончателното погасяване и за осъждането на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК
********* да заплати на А.С.А., ЕГН ********** сумата от 25 000 ( двадесет и пет хиляди) лева, част от сумата от 51 920 (
петдесет и една хиляди деветстотин и двадесет) лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължението за доставка на електрическа енергия за обект,
находящ се в гр. ****, ул. „***“ № ***, по партида, с клиентски номер **** ( стар абонатен номер ****, ИТН **** ),
изчислена по реда на чл. 30, ал. 1 от ОУ по договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Електро България“ АД , за периода 01.04.2013 г. – 25.10.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.04.2019 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, ЕИК ********* сумата от 500 (петстотин) лева –
разноски по делото за юрк. възнаграждение и експертиза.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК ********* сумата от 200 (двеста) лева – разноски по
делото за юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/
Д. Вътов
Вярно с оригинала.
Т.А.