Решение по дело №13967/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8507
Дата: 15 декември 2017 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Светлин Велков Михайлов
Дело: 20171100513967
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 15.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на  тринадесети декември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

  Мл.съдия: Велизар Костадинов

 

при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 13 967.. по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

           Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД срещу решение от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 37 336/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64 състав. В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд е приел за доказан факта, че ищецът е страдал от заболяване, ползващо се с предварителна закрила при уволнение. В тази връзка твърди, че съдът е лишил банката от правото й на защита, като не е допуснал възможността да се съберат поисканите от нея доказателства(съдебно медицинска експертиза).  Оспорва изводите на съда, че е налице закриване на част от предприятието. В тази връзка твърди, че е налице противоречие в мотивите на съда. Ето защо моли съда да постанови ново, с което да отмени атакуваното и вместо него да отхвърли предявените искове, като претендира и разноски.

           Ответникът А.А.Н. оспорва жалбата. Твърди, че съдът правилно е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Твърди, че не е допуснато процесуално нарушение, както и че съдът правилно е преценил, че не е налице закриване на част от предприятието. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира и разноски.

           Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           От фактическа страна:

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 37 336/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64 състав, че съдът е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на А.А.Н., извършено с предизвестие № 2 534/30.05.2016 г. и заповед № 2 575/02.06.2016 г., на „Ю.Б.“ АД на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, връчени на 02.06.2016 г.; възстановил е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ А.А.Н. на длъжността „заместник ръководител управление на риска“ при „Ю.Б.“ АД; осъдил е „Ю.Б.“ АД да плати на А.А.Н. на основание чл.344, ал.1, т.З, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 34 174.86 лева - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода м.06.2016 г. - м.12.2016 г.; осъдил е „Ю.Б.“ АД да плати на А.А.Н. на основание чл.78, ал.1 ТПК сумата от 600 лева – разноски; осъдил е „Ю.Б.“ АД да плати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2 166,99 лева – разноски и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен иска за обезщетение.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по силата на сключен трудов договор № 787/02.10.2009 г. с „А.Б.-К.Б.“ КЧТ ищецът А.А.Н. е заемал длъжността „заместник началник отдел „Риск Мениджмънт“.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че търговското предприятие на „А.Б.-К.Б.“ КЧТ е прехвърлено на ответника - „Ю.Б.“ АД с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение на Управителния съвет на ответната банка от 22.02.2016 г. е приета нова организационна структура на банката, съдържаща ново звено „Алфа Банк - Клон България“.

           Не се спори, а се установява и от представеното по делото допълнително споразумение № 867/07.03.2016 г., че между ищеца и ответника е постигната договореност, мястото на работа на ищеца е „Ю.Б.“ АД, „А.Б.-К.Б.“. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение на Управителния съвет на ответната банка от 28.04.2016г. е закрито звеното „Алфа Банк - Клон България“.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че трудовият договор е прекратен с предизвестие № 2 534/30.05.2016 г. и заповед № 2 575/02.06.2016 г. от ответника, връчени на ищеца на 02.06.2016 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Видно от същите  основание за прекратяване на трудовия договор е чл.328, т.2 КТ - закриване на част от предприятието, допълнено в заповедта за прекратяване с позоваване на решение на УС от 28.04.2016 г. за закриване на част от предприятието.

           От направената от съда констатация по оригинал на трудова книжка се установява, че ищецът е останал без работа за процесния период. Не се спори, че месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението е в размер на 5 695.81 лева.

           От заключението на назначената СМЕ се установява, че захарния диабет ІІ тип е неинсулиново зависим и е наречен възрастов диабет, които е част от диагнозата „захарен диабет“ в Наредба № 5, както и че ищецът страда от това заболяване.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

           С  атакуваното решение от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 37 336/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64 състав, съдът е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на А.А.Н., извършено с предизвестие № 2 534/30.05.2016 г. и заповед № 2 575/02.06.2016 г., на „Ю.Б.“ АД на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, връчени на 02.06.2016 г.; възстановил е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ А.А.Н. на длъжността „заместник ръководител управление на риска“ при „Ю.Б.“ АД; осъдил е „Ю.Б.“ АД да плати на А.А.Н. на основание чл.344, ал.1, т.З, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 34 174.86 лева - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода м.06.2016 г. - м.12.2016 г.; осъдил е „Ю.Б.“ АД да плати на А.А.Н. на основание чл.78, ал.1 ТПК сумата от 600 лева разноски; осъдил е „Ю.Б.“ АД да плати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2 166,99 лева разноски и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен иска за обезщетение.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Подадена е от оправомощени лица, в установените срокове, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

           Релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърденията, че съдът неправилно е приел и обсъдил доказателствата по делото, не е допуснал изслушването на експертиза по въпросите поставени от ответника, както и че неправилно е приел, че не е налице закриване на част от предприятието.

    Така наведените доводи съдът намира за неоснователни. По отношение на наведеният довод, че съдът е обсъдил едностранно и възприел доказателствата представени от ответника съдът намира следното:

    Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. А съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването,  а съгласно ал. 2 е задължен преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Работодателят, за да може да спази изискването по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ да вземе предварително разрешение на инспекцията по труда преди да увони работник или служител в хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, трябва да има информация за здравния статус на съответния работник или служител. Именно с тази цел е предвидено и в Наредба № 5/87 г., работодателят да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 на същата наредба, включително да изиска представяне и на и медицински документи, удостоверяващи болести по цитираната наредба /арг. ал. 2 на същия текст/. Доказване на изпълнението на тези задължения от страна на работодателя е в негова тежест. Видно от доказателствата по делото ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд в тази част. Неизпълнението на това задължение обуславя самостоятелно основание за отмяна на уволнението като незаконно.

По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 лв., възнаграждение за един адвокат пред настоящата инстанция.

 Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 37 336/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 64 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата от 600 (шестстотин) лв., на основание чл.78 от ГПК.             

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.