№ 1640
гр. Варна, 25.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20233100501340 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:33 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ В. Ж. П., редовно призован чрез назначения от съда
особен представител, не се явява, представлява се от особения представител
адвокат П. М..
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , редовно призована,
не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 20736/25.08.2023 г., подадена
от процесуалния представител на въззиваемата страна, юрисконсулт Ц.Д., в
която е посочено, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се
яви в днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на
делото в нейно отсъствие.
Сочи се, че се поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.
Изразено и становище по съществото на спора, като е отправено искане
за присъждане на сторените разноски за въззивната инстанция, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение и платена такса за особен представител.
СЪДЪТ предоставя молба вх. № 20736/25.08.2023 г. на процесуалния
представител на въззивника, адвокат М., за запознаване.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
1
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2686/10.07.2023 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. №35555/12.05.2023г., подадена от особения представител
назначен на В. Ж. П., ЕГН **********, гр. Варна, адв. П. М., срещу Решение
№ 1405/27.04.2023г., постановено по гр.д. № 3676/2021г. на ВРС, 14-ти
състав, с което е уважен предявеният иск, на основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ,
за осъждане на В. Ж. П. да заплати на „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, ет. 2
следните суми: 938.25 лева за изплатено застрахователно обезщетение на
увредено лице за имуществени вреди на МПС „Хонда Сивик" с peг. №
******, собственост на П. В. В., получени от ПТП на 16.01.2017 г. в гр.
Варна, на кръстовището на ул. „Битоля" и ул. „Братя Бъкстон", причинено по
вина на водача на МПС „Фиат Добло" с peг. № ****** В. Ж. П. и 15 лева -
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждането на исковата молба – 21.01.2021 г. до окончателното
изплащане. В тежест на ответника са възложени и сторените по делото
разноски.
Във въззивната жалба особеният представител на въззивника посочва,
че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Счита, че изводът на
съда е изграден на погрешна преценка на доказателствения материал, като е
неглижирано направеното с отговора на исковата молба оспорване на
представените от ищеца частни документи, от които черпи права. Най-напред
за немотивиран се счита изводът на съда, че между ищцовото дружество и
виновния водач е налице облигационно отношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, тъй като всички събрани доказателства са
определени като удостоверяващи само сключването на застраховка „Каско“
2
между ДЗИ и П. В.. Съществуването на валиден застрахователен договор
според въззивника следвало да се удостовери с представянето на съответната
застрахователна полица, каквото не било сторено, поради което оспореният
факт оставал недоказан, а исковата претенция - неоснователна. За недоказана
се счита и причинно-следствената връзка между действията на въззивника и
получените вреди по увредения автомобил, тъй като механизмът на
настъпването им не бил установен. В изготвената САТЕ се посочва, че
вещото лице е дало отговор за начина на настъпване на ПТП, използвайки
единствено оспорения протокол от ПТП. Оспорва и констатациите на
експертното заключение, направени досежно вида и стойността на
уврежданията върху процесния автомобил. Твърди, че експертизата,
базирайки се на оспорен частен документ – изготвена от ДЗИ калкулация по
претенция от 16.01.2017г., представлява пресъздаване твърденията на ищеца,
а не приложени специални знания. В заключението счита, че не били
съпоставени цените за труд и материали с пазарните такива, а само били
възприети тези по ликвидационната преписка, поради което се оспорва
достоверността на изготвената експертиза. Отделно от това, се въвежда и
аргументът, че експертното заключение е в противоречие с показанията на
свид. В., която описва нанесени повреди единствено и само върху вратата на
своя автомобил, за разлика от констатираните в САТЕ и ликвидационната
преписка увреждания - по предна броня, преден десен калник, предна дясна
врата, диагонално разположената задна лява врата, дясно огледало, заден
десен калник, задна броня, преден и заден спойлери, десен стоп, ляв праг и
т.н. В обобщение, се поддържа становището, че в първоинстанционното
производство не е проведено пълно и главно доказване на договорните
застрахователни отношения между страните, нанасянето на процесните вреди
от страна на ответника, както и тяхното естество, брой и ремонтна стойност.
Поради изложеното, въззивникът, моли за отмяна на решението на ВРС и за
постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции като
неоснователни.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез юриск. Ц.Д., с който се
оспорва нейната основателност. Въззиваемата страна изразява становище, че
решението на ВРС e правилно и законосъобразно, постановено в съответствие
с материалния и процесуалния закон. Намира, че доказателствата по делото
3
по категоричен начин доказват механизма на ПТП и размера на щетите.
Оспорва твърдението за недоказаност на облигационната връзка по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, като посочва, че това е видно от
представеното писмено доказателство към исковата молба – справка от
„Гаранционен фонд“. Разяснява, че „ЗДИ-Общо застраховане“, след като е
платило щетите по увреденото МПС в резултат на ПТП, е отправило регрес
към ЗД „Бул Инс“ АД, като застраховател на причинилото вредите МПС. ЗД
„Бул Инс“ АД е заплатило , с оглед на което предявило настоящия регресен
иск. Поради изложеното, се счита, че първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила, а въззивната жалба – без
уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна. Прилага копие от
застрахователна полица „Гражданска отговорност“.
АДВ. М.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Запознат съм с доклада
и нямам възражения по същия.
Единствено забелязах, че в отговора на въззивната жалба е посочено
като приложение застрахователна полица „ГО“, но в моя екземпляр такава не
фигурира. Дали е представена пред съда и ако е, съответно да направя
възражение за нейното приобщаване поради несвоевременното й
представяне.
СЪДЪТ указва на адвокат М., че с определение № 2686/10.07.2023 г.
изрично се е произнесъл по направеното от въззиваемата страна
доказателствено искане, като е оставил без уважение искането за приемане
като доказателство по делото на копие от застрахователна полица
„Гражданска отговорност“.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД констатира, че с постъпила
молба вх. № 19412 от 07.08.2023г. въззиваемата страна е изпълнила
вмененото задължение да представи доказателства за внасяне на депозит за
особения представител в размер на определените 200,00 лева, поради което на
особения представител следва да бъде издаден ордер за възнаграждението.
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
4
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 200,00 /двеста/ лева,
представляващи внесения депозит и издава разходен касов ордер /издаден и
получен в съдебно заседание от адвокат П. М. М. РКО за 200,00 лева по
вносна бележка от 03.08.2023г./.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на
делото по същество.
С оглед изчерпване исканията на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Аргументите си за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт съм изложил в депозираната от мен въззивна жалба. Същите са
конкретни и съдържателни, като считам, че не следва да бъде неглежирани
единствено поради процесуалната ми фигура на особен представител. Моля
да съобразите същите при постановяване на вашия съдебен акт. Съответно,
моля да отмените атакуваното първоинстанционно решение като неправилно
и вместо него да постановите друго, с което да отхвърлите претенцията като
неоснователна и недоказана.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 13:36 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5