№ 42767
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110113808 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 80144/11.03.2024
г., от Т. Н. С., ЕГН **********, от ************ чрез адвокат З. В. С. със
съдебен адрес: ************ срещу Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес
*********** с която е предявен положителен установителен иск за
собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС, с
който да бъде признато по отношение на Р. Н. С., че Т. Н. С. е собственик на
АПАРТАМЕНТ ************, със площ от 45,5 кв. м. състоящ се от стая,
кухня и сервизно помещение, заедно с 2,642% идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна
земя при съседи на апартамента: изток-апартамент ***, запад и юг фасада,
север-стълбище, с административен адрес: ************ .
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че
ищецът е собственик по силата на наследствено правоприемство върху 1/6
ид.ч. и на оригинерно основание - придобивна давност по чл.79, ал.1 от
Закона за собствеността на на 5/6 ид.ч. следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ ************, със площ от 45,5 кв. м. състоящ се от стая,
кухня и сервизно помещение, заедно с 2,642% идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна
земя при съседи на апартамента: изток-апартамент ***, запад и юг фасада,
север- стълбище, с административен адрес: ************ в периода от 2006
г. до настоящия момент, като упражнява фактическа власт изцяло върху него,
владее го и извършвам разпоредителни действия осъществявайки анимуса и
корпуса на придобиването му.
Твърди се, че в този апартамент ищецът живее и към настоящия
момент.
1
Излага обстоятелства, че този апартамент бил придобит през време на
брака от родителите й ************* С. и представлявал тяхна имуществена
общност и жилище на цялото им семейство.
Излага съображения, че уговорката между наследници, след смъртта на
************* С. е била апартаментът да остане за ищеца, като едва през
2022 година ответницата изявила права и желание да участва в
съсобствеността на жилището.
Твърди, че от 2006 г. е поела грижата за апартамента, като
осъществявала поддръжката и ремонт на жилището,. Твърди, че тези
действия ги е извършвала до настоящия момент, като нито майка й *********
С., нито сестра й са се противопоставяли. Сочи, че никой от тях не е
възразявал в течение на този период, през който извършвала такива промени в
жилището-преустройства и основни ремонти, с които недвусмислено
манифестирала власт върху имота.
Твърди, че е придобила въпросния имот по силата на наследствено
правоприемство от баща ми на 1/6 идеална част и 5/6 идеални части на
оригинерно основание - придобивна давност, тъй като от 2006 г. до
настоящия момент, т.е. повече от десет години осъществява фактическа власт
върху описаното жилище, с намерение да го придобие като собственик, която
власт е демонстрирала явно, необезпокоявано. Сочи, че упражнявала
владението върху имота с тяхното одобрение и поощрение.
Моли съда да постанови решение, което на основание чл.124, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗС да признаете по отношение на сестра й Р. Н. С., че
*********** Н. С. е собственик на имота, представляващ АПАРТАМЕНТ №
***********, със площ от 45,5 кв. м. състоящ се от стая, хухня и сервизно
помещение, заедно с 2,642% идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя при съседи
на апартамента: изток-апартамент ***, запад и юг фасада, север- стълбище, с
административен адрес: ****************, който имот е придобила по
давност в периода от 2006 г. до 2022 г.
Прилага, като писмени доказателства и доказателствени средства:
Договор за покупко-продажба по реда на НДИ, сключен на 14.12.1992 г. държавен имот;
Акт за смърт № 4 от 08.02.2006 г; Акт за смърт № 44 от 14.05.2015 г. Удостоверение за
наследство № 257/116 от 25.05.2015 г. на Столична община, *****;
Моли да бъдат допуснати двама свидетели, които ще установят
владениети
Моли да й се издаде съдебно удостоверение по силата на което да се
снабдя с данъчна оценка за имота от данъчната служба на РС-*********,
община София- град;
Моли да й се даде възможност да представи квитанция за внесена
държавна такса.
Моли съда да разпореди исковата молба да бъде вписана.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
2
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Посочено е, че ищецът се представлява от адвокат З. В. С. със съдебен
адрес: ************. Липсва пълномощно към делото.
По държавната такса
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК и данъчна оценка, за да се
определи цената на иска и да се дадат указания за внасяне на държавна такса.
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Първо, съгласно чл.114 ЗС и чл. 11 ПВ задължително се вписват
исковите молби, които имат за предмет вещни права и исковите молба за
делба. Представената искова молба не е вписана в Служба по вписванията.
Съгласно приетото в ТР № 3/2010 по тълк. д. № 3/2009г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следи служебно в рамките на проверката по чл.127 – 128, чл.130
ГПК за наличие на вписана искова молба по исковете по чл.114 ЗС.
Неизпълнението на указанието за вписване е основание по чл. 114 ЗС за
връщане на исковата молба чл. 129 ал.3 ГПК, поради нередовност на ИМ.
Второ, по делото липсва скица на имота. За имота има влязла в сила КК,
поради което апартаментът следва да се опише по скица от АГКК. Ищецът
следваследва да я представят.
Трето, липсва данъчна оценка, от която да се определи цената на иска.
Следва да се представи. Без нея не може да се определи цена на иска,
съответно да се приложи документ по чл.128, т.2 ГПК.
Четвърто, има противоречие между петитум и обстоятелствена част, на
основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК. В обстоятелствената част се твърди, че
ищецът е собственик на 1/6 идеална част, на основание наследство
(наследствена трансмисия) и 5/6 на основание давностно владение. В
петитума е описано, че ищецът иска да бъде признат за собственик на зелия
имот, но липсва посочено основание и дали има едно основание за целия имот
или има различни основания за различни части от имота. Не е ясно как е
определена 1/6, че има по наследство. В петитума липсва посочено основание.
Следва да се посочи на какво основание претендира, че е собственик, т.е. да
конкретизира обстоятелствената част и да формулира точен, ясен и прецизен
петитум, като посочи за коя част на какво основание е собственик.
Пето, липсва пълномощно, на основание чл.128, т.1 ГПК. Следва да се
дадат указания. Липсва подпис на исковата молба.
Шесто, липсват приложените документи – договор за покупко-
продажба, акт за смърт на двамата праводатели, удостоверение за наследство.
Следва да се представят за съда и за противната страна.
Седмо, не е ясно свидетелите, при какъв режим ще се явят в съдебна
3
зала.
Осмо, уточнителна молба, с която ще уточняват иска, също следва да
бъде вписана.
В този смисъл, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127-128 ГПК искова
молба с вх. № 80144/11.03.2023 г., следва да бъде оставена без движение, като
се укаже на ищеца Т. Н. С., че в едноседмичен срок от получаване на
настоящото разпореждане, с препис за противната страна, както и в същия
срок да представи доказателства за това, следва да отстрани нередовностите
на исковата молба, като:
1. Впише искова молба с вх. № 80144/11.03.2024 г. в СВ – София и нейното
уточнение
2. да представи актуална скица на апартамента
3. да представят актуална данъчна оценка на апартамента
4. да изложени твърдения за кои части на какво основание счита, че е
собственик, на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
5. Да формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да съответства на
твърденията, че ищецът е собственик за съответните части и на
съответното придобивно основание, на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК.
6. С нарочна писмена молба до съда да потвърди подаването на искова
молба от адв. З. В. Симова, на основание чл.42 ЗЗД или да представи
пълномощно, което да е валидно към датата на подаване на исковата
молба в съда, на основание чл.128, т.4 ГПК
7. Да дойде да подпише в съда исковата молба, за което да се отбележи по
делото, на основание чл.127, ал.1, т.6 ГПК.
8. Да представи, с препис за противната страна, описаните в исковата
молба като приложени документи, на основание чл.128, т.3 ГПК.
9. Да посочи при какъв режим ще се явят свидетелите в открито съдебно
заседание, на основание чл.128, т.3 ГПК.
10. уточнителна молба, с която ще отстранят настоящите нередовности, да
бъде вписана и да представят доказателства за това в същия срок
като при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще се счита за
нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Следва да се укаже на ищеца, че съдът не издава съпроводителни писма.
Съдът приема, че следва да се издадат съдебни удостоверения на ищеца,
след представяне на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
Предварителни въпроси
Въпреки, че искът е установителен, съдът служебно следва да прикани
страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения
осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен
способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
4
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127-128
ГПК, искова молба с вх. № 80144/11.03.2023 г., като УКАЗВА на ищеца Т. Н.
С., че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане, с
препис за противната страна, както и в същия срок да представи
доказателства за това, следва да отстрани нередовностите на исковата молба,
като:
1. Впише искова молба с вх. № 80144/11.03.2024 г. в СВ – София и нейното
уточнение
2. да представи актуална скица на апартамента
3. да представят актуална данъчна оценка на апартамента
4. да изложени твърдения за кои части на какво основание счита, че е
собственик, на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
5. Да формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да съответства на
твърденията, че ищецът е собственик за съответните части и на
съответното придобивно основание, на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК.
6. С нарочна писмена молба до съда да потвърди подаването на искова
молба от адв. З. В. Симова, на основание чл.42 ЗЗД или да представи
5
пълномощно, което да е валидно към датата на подаване на исковата
молба в съда, на основание чл.128, т.4 ГПК
7. Да дойде да подпише в съда исковата молба, за което да се отбележи по
делото, на основание чл.127, ал.1, т.6 ГПК.
8. Да представи, с препис за противната страна, описаните в исковата
молба като приложени документи, на основание чл.128, т.3 ГПК.
9. Да посочи при какъв режим ще се явят свидетелите в открито съдебно
заседание, на основание чл.128, т.3 ГПК.
10. уточнителна молба, с която ще отстранят настоящите нередовности, да
бъде вписана и да представят доказателства за това в същия срок
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок исковата молба ще се
счита за нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че съдът не издава съпроводителни писма.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ищеца, след представяне
на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към
Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете
да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ********** на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. С бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
6
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
7
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията,
съдът ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца Т. Н. С. на адрес:
гр. София, ж.к. *********, *********** и чрез работодател.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за работодател, чрез който да се връчи
разпореждането.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8