Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 03.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 321 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на адв. Т.Т., действаща като особен представител на М.Т.С.,
роден на ***г., гражданин на Великобритания, против решение № 5249/19.12.2018г. по гр. д. №2527/17г. по описа на ВРС, ІХ-ти
с-в, с което е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата М.Т.С., роден
на ***г., гражданин на *****, за това
детето *****., ЕГН**********,
да пътува извън Република ***** – до
всички държави – членки на Европейския съюз и други държави от Европа,
включително Република *****, за не
повече от 60 дни годишно, придружавано от неговата майка и законен представител
М.П.С., ЕГН **********, или от изрично упълномощено от нея лице, за срок от три
години, считано от постановяване на настоящото решение, като му се издадат и
необходимите документи за целта, включително при нужда задграничнчен паспорт,
на осн. чл.127а, ал.2 СК. Жалбата е бланкетна и без да се излагат пороци на
решението, се твърди, че същото е неправилно и несъобразено и се моли за
отмяната му.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата М.П.С., която моли решението да
бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП Варна,
редовно уведомена, не изразява становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.127а ал.2 СК се
излагат следните твърдения от страните:
Ищцата М.С. твърди в исковата молба, че с ответника
са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение по гр.д. №9792/07г. по
описа на ВРС. Сочи, че от бракът им е родено детето *****., родено на ***г. С решението за прекратяване
на брака родителските права върху детето са предоставени на майката, като от
този момент и до днес ****ефективно и пълноценно се отглежда единствено от
майка си. Ищцата сочи, че ответникът се е дезинтересирал напълно от своето дете
и не поддържа никакви отношения с него. Няма данни къде живее ответника и
осъществяват връзка на няколко години веднъж по телефона. Същевременно твърди,
че е в интерес на детето то да може да пътува в рамките на ***** на екскурзии, на училищни мероприятия,
почивки и по други причини. Тази възможност е възпрепятствана предвид липсата
на съгласие на бащата както за издаване на необходимите документи, така и за
напускане на пределите на страната. Моли съда да постанови решение, заместващо
съгласието на бащата М.С. детето *****., ЕГН**********, да може да пътува в чужбина – до
всички държави-членки на Европейския съюз и ****, включително Република ****, за не повече от 60 (шестдесет) дни годишно,
придружавано от неговата майка и законен представител М.П.С., ЕГН**********,
или от изрично упълномощено от нея лице, за срок до навършване на пълнолетие на
детето, евентуално за срок от три години от решението, както и да му бъдат
издадени необходимите документи за това.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника М.С. чрез назначен особен представител, в който са изразени две
основни съображения –да не се допуска прекалено разширяване на възможностите за
пътуване на детето в чужбина, а да бъдат ограничени те, и второ че следва съдът
да се произнася по конкретно възникнал спор, какъвто се счита да няма в
конкретния случай.
Контролиращата страна – ДСП **** изразява мнение, че разрешението за пътуване
е в интерес на детето, но при преценка на съда за времетраенето и условията на
същото.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори, а е видно и от представеното удостоверение за раждане, че страните по
делото са родители на детето *****., родено на ***г.
С влязло
в законна сила на 12.11.2008г. решение по гр.д. №9792/07г. по описа на ВРС
бракът между страните по делото е прекратен, родителските права по отношение на
детето ***** са предоставени на
майката и са определени издръжка на детето и режим на контакти с другия
родител.
Видно
от върната съдебна поръчка е, че ответникът не е намерен на посочения адрес в ****. Фактическото твърдение на ищеца, че от този момент и до днес детето
се отглежда изцяло, ефективно и пълноценно от своята майка, като ответникът не
поддържа никакви контакти с детето си, не беше оспорено от процесуалния
представител на ответника.
Показанията
на св. ****, които съдът кредитира като преки непосредствени и обективни,
установяват, че след развода ответникът се е дезинтересирал от своето дете и не
поддържа отношения с него, като през целия период детето се отглежда ефективно
и пълноценно от своята майка. От показанията се установи още, че поради
дезинтересирането на бащата от сина му, поради липсата на яснота къде живее
ответникът в чужбина и поради липсата на негово съгласие за пътуване на
момчето, то е пропускало във времето множество възможности за учебни и семейни
екскурзии в *****, които майка му може да финансира. Така детето е лишено от възможност
да се развива и се отчуждава донякъде от съучениците си.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в нормата на чл.127а ал.2 СК.
Цитираната
норма предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие
на родителите, а когато последните не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има
характера на спорна съдебна администрация. При разрешаване на възникналия спор
основен критерий за преценка винаги е интересът на детето. Настоящият състав
намира, че е налице категорична и
непротиворечива практика, приемаща, че разрешението за неограничено извеждане
на детето от територията на страната без съгласието на единия родител не е в
интерес на детето / Решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013
г., III г. о., ГК, Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013
г., IV г. о., ГК, Решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011
г., IV г. о./ В този смисъл е и т.1 на ТР №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2016 г. на ОСГК.
При
преценка какъв е интересът на детето пък следва да бъдат съобразени критериите,
посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ понятието „най-добър интерес на
детето“. Там изрично е посочено, че преценка за интереса на детето се обуславя
от желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето;опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена;способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Безспорно
е между страните, че детето има добра емоционална връзка с майката, която е
била единственият отглеждащ родител. Контактите с бащата са нарушени. Детето и
бащата не се срещат, липсва комуникация по телефона или по скайп и вайбър. Респективно, всички преки и непосредствени грижи по отглеждането на
детето, задоволяване както на материалните, така и на емоционалните му
потребности, се осигуряват от майката. Видно от събраните по делото гласни
доказателства е, че детето Александър е любознателно дете, което проява
интереса и желанието да пътува и опознава не само родната си страна, но и други
страни. Детето е във възраст, в която и във връзка с обучението му се
организират пътувания и екскурзии, на които то не може да присъства, тъй като
не разполага с нужните документи и разрешение да напуска страната. Като се има
предвид възрастта, в която се намира Александър - 13 години, която презюмира
развита особена чувствителност у индивида, съдът намира, че невъзможността да
участва в съвместно организирани за всички ученици екскурзии в чужбина, би
довело до чувство на разочарование, потиснатост, малоценност у детето. От друга
страна, „най-добрият интерес“ на детето налага необходимостта от задоволяване
на потребностите на детето от опознаване на различни култури и традиции, както
и с архитектурни и исторически паметници и обекти, находящи се извън пределите
на страната. Затова и съставът приема, че е в интерес на детето същото да може
да пътува извън България на организирани екскурзии семейно- със своята майка и
други роднини, или със своите съученици.
Съобразно
т.1 на ТР №1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК,
изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при
пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за
определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой
пътувания, през определен период от време, но също до определени държави.
Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период
от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен,
защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата,
при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен
и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че
съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор,
но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови
неограничено по време и територия пътуване. Като съобрази постановките на
цитираното ТР съставът приема, че даването на разрешение за пътуване на детето
за срок до навършване на 18-годишна възраст е на практика даване на разрешение
за неопределен период, предвид обстоятелството, че след навършване на 18 години
детето може да пътува само. Затова и съставът, като съобрази и наложилата
се съдебна практика, намира, че следва
разрешение да бъде дадено за пътуване, но за период не по-дълъг от три години. Като
се има предвид, че периодът на лятната ваканция е надвишаващ 90 дни, то
съставът намира, че няма да бъде в ущърб интереса на детето дадено разрешение
същото да пътува извън страната за период от общо 60 дни годишно. Майката, като
родителят на който е предоставено упражняването на родителските права, е тази,
която трябва да осигури пътуванията на детето да не нарушават учебния му режим
.
Доколко
интересът на детето да пътува с трето лице, което не е негов родител, е
защитен, адекватна преценка не може да бъде направена, тъй като няма как в
производството да бъдат събрани такива доказателства. Установи се, че детето
няма да предприема целеви пътувания- напр. свързани с посещението на конкретно
място или лице за определено време, за да е ясно кой ще е съпровождащото го
лице. Няма как за организираните училищни екскурзии напр. предварително да е
ясно кой ще е ръководителят, комуто ще бъдат поверени децата, респективно и не
е възможно в решението да бъде индивидуализирано упълномощеното лице. Затова и
преценката за това кое лице да бъде упълномощено да придружава детето в
чужбина, следва да бъде предоставена на майката.
По
изложените по-горе съображения съдът намира, че следва да бъде издадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата М.Т.С., детето да пътува до всички държави от
Европейския съюз и находящи се в Европа, в т.ч. Република ****, доколкото се касае за определяем кръг от
държави, като разрешението следва да дадено за не повече от 60 дни годишно, за
срок от три календарни години, считано от постановяване на решението. Детето
следва да бъде придружавано от майка си или упълномощено от нея лице.
Следва да
бъде уважено и искането за издаване на разрешение, заместващо съгласието на бащата
М.С., за снабдяване на детето с необходимите документи за пътуванията извън
страната, в това число задграничен паспорт.
Решението
на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5249/19.12.2018г. по гр. д. №2527/17г. по
описа на ВРС, ІХ-ти с-в.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.