МОТИВИ по присъда по НОХД №2446/13г. по
описа на ПлРС:
Обвинението
е срещу Т.Б.П., ЕГН **********, за това, че на 05.11.2012г. в гр.*** причинил на Д.Ц.Д. от с.гр.
повторно средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване целостта
на долната челюст, довело и до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, престъпление
по чл.131, ал.1, т.7 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин в хода
на съдебно следствие, като се мотивира с
подробен анализ на доказателствата. Пледира за осъдителна присъда и наказание
лишаване от свобода в размер около средата на предвиденото в закона, което да
бъде изтърпяно ефективно. Моли предявения граждански иск да бъде уважен в
цялост.
В наказателното производство е предявен за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалата от деянието за което е предаден на съд Т.Б.П., а именно Д.Ц.Д. *** размер
на 5000 лева, представляващ претендирано обезщетение за понесените от нея неимуществени
вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
увреждането – 05.11.2012г. до окончателното `и изплащане. Допълнително е
отправена молба за конституиране като частен обвинител в наказателния процес.
С определение на основание чл.84 от НПК Д.Д. е конституирана като
граждански ищец в наказателния процес, като гражданските `и претенции за
обезвреда са приети за съвместно разглеждане, а на основание чл.76 от НПК
пострадалата е конституирана и като частен обвинител.
Гражданският ищец и частен обвинител се представлява от адв.Д.Д. от ПАК. Намират
за доказано по безспорен начин авторството на вмененото на Т.П. престъпно
деяние. Подчертават продължителните затруднения и болки изпитвани от пострадалата
и молят за уважаване на предявения граждански иск в цялост. Повереникът
детайлно се аргументира. Относно вида и размера на наказанието се солидаризират
с посоченото от представителя на РП-***.
Подсъдимият Т.Б.П. се явява лично и с адв.С.Й.
от САК, не признава вината, като дава обяснения в които излага защитната си
позиция. В хода на съдебните прения подсъдимият и процесуалният му представител
молят за оправдателна присъда, като защитникът се аргументира с подробен анализ
на доказателствата.
Съдът като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на
страните намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Б.П. е роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
С присъда №149/11.03.2008г. по НОХД№ 60/2008г.
по описа на РС-гр.*** влязла в законна сила на 30.06.2008г., Т.П. е осъден на
лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца чието изпълнение е
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок за
престъпление по чл.124, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК, извършено
на 01.12.2007г.
Подсъдимият Т.Б.П. съжителствал на семейни начала с ГИ и ЧО Д.Д. ***-Д-85.
От съвместното им съжителство имали син Т. *** П., роден през 2006г. На
05.11.2012г. около 08.00ч. подс. П., ГИ и ЧО Д. и синът им се намирали в дома
си в гр.***, като Д. имала намерение да заведе детето на детска градина, на
което `и намерение подсъдимият се противопоставил, тъй като предходната седмица
същото боледувало и имало остатъчна кашлица. По този повод още в апартамента
между двамата родители възникнал скандал като подс.П. блъснал ГИ Д. в антрето. След
това тримата се качили в асансьора където подс. П. заплюл Д. в лицето и я
ударил с лакът в корема, отправяйки `и обиди. Тя го попитала няма ли да спре да
се държи по този начин пред детето, а в отговор, след като излезли от
асансьора, при слизане по стълбите във
входа П. я ритнал с крак по гърба, а тя залитнала към входната врата на
сградата, отворена от сина `и, който вървял първи към изхода. Подс.П. се ядосал,
че ще смачка детето и започнал да я удря по тялото с юмруци. ГИ Д. успяла да
излезе пред входа, където той я хванал за косата и започнал да я дърпа с едната
ръка, а с другата с юмрук я ударил в областта на долната челюст, при което тя
почувствала силна болка, устата и се напълнила с кръв и говорът `и се променил.
От този удар получила двустранно счупване на целостта на долната челюст, довело
и до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. От множеството други удари
на подсъдимия Д. получила и множество охлузвания и насинявания. Повикала детето
да дойде при нея, но подсъдимият му забранил, при което то останало на място. ГИ
Д. избягала като се качила в първия тролей. Обадила се на своя позната - св.Н.С.,
с която се срещнала на автобусната спирка пред Община-гр.***. Била видимо
разстроена, говорела трудно, откъснати кичури коса висяли от главата `и.
Споделила за случилото се със св.С.. Тъй като се затруднявала да говори,
помолила С. да се обади на телефонен номер, който предварително си била
набавила от Интернет след друг наскоро преживян случай на упражнено спрямо нея
физическо насилие от подсъдимия, който телефонен номер бил на Асоциация „Защита
на жени и деца от домашно насилие“, от където посъветвали да се посети съдебен
лекар. Св.С. я закарала с личния си автомобил до Катедра “Съдебна медицина и
деонтология“-гр.***, където била прегледана и `и било издадено Медицинско
удостоверение №25/05.11.2013г. След това посетили дежурен стоматолог в
Стоматология-гр.***, който директно я препратил при специалист „Лицево-челюстна
хирургия“. Веднага отишла отново със С. във Втора Клинична база-гр.***,
откъдето `и дали направление за ВМА-гр.***, където постъпила на следващия ден.
Наложила се оперативна намеса за наместване и фиксиране на счупената `и долна
челюст като била изписана на 12.11.2012г. с предписано медикаментозно лечение.
Междувременно поради това, че изпитвала страх от подсъдимия тъй като той от
години `и налагал системен физически и психически тормоз, свидетел на който
ставало детето, Д. депозирала молба до Районен съд-*** срещу подсъдимия за
упражненото `и физическо насилие. На 06.11.2012г. със Заповед по гр.д.
№6310/12г. Районен съд-***, постановил мярка за закрила на основание чл.18 вр.
чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита срещу домашното насилие като задължил Т.П.
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д., забранил му
да приближава Д. и жилището `и, находящо се в гр.***, *** до приключване на
делото и определил на основание чл.5, ал.1, т.5 от посочения вече закон
временно местожителство на малолетното `и дете Т. Т. П. при майката на
посочения адрес. Непосредствено след случилото се ГИ и ЧО Д.Д. и синът и били
настанени в защитена среда, осигурена им от Дирекция „Социално подпомагане“-**,
гр.***.
След извършена проверка било
образувано и досъдебно производство.
В показанията си ГИ и ЧО Д. установява че с подсъдимия Т.П. съжителствали на
семейни начала от 2001г, като от съвместното им съжителство имали син Т. *** П.,
роден през 2006г. Установява и че на 05.11.2012г. малко преди 08.00ч. с подс. П.,
и сина им се намирали в дома си в гр.***, като тя имала намерение да заведе
детето на детска градина, а подсъдимият се възпротивил, тъй като предходната
седмица детето боледувало и имало остатъчна кашлица, както и че ядосан от
нейното желание да го заведе на градина още в антрето на жилището подс.П. я блъснал
с рамото си. Видно от показанията на ГИ въпреки това тримата се качили в
асансьора в който подс. П. я заплюл в лицето и я ударил с лакът в корема,
отправяйки и обиди, като я нарекъл „боклук“, а след като тя го попитала няма ли
да спре да се държи по този начин пред детето, в отговор, след като излезли от
асансьора, при слизане по стълбите във
входа я ритнал с крак по гърба, при което тя залитнала към входната врата на
сградата, отворена от сина `и който вървял първи към изхода. От показанията на
св.Д. се установява и че подс.П. разгневен от това, че тя ще смачка детето
започнал да я удря по цялото тяло с юмруци, като след като излязла пред входа,
я хванал за косата с едната ръка, а с другата с юмрук я ударил в областта на
долната челюст. ГИ твърди че почувствала силна болка, устата `и се напълнила с
кръв и говорът `и се променил, опитала се да повика детето да дойде при нея, но
подсъдимият му забранил, а тя избягала търсейки място с повече хора от страх да
не я настигне и „довърши започнатото“ като се качила в първия тролей. Установява
още че се обадила на своя позната - св.Н.С., с която се срещнала на автобусната
спирка пред Община-гр.***, споделила за случилото се със св.С. и я помолила на
телефонен номер който предварително си била набавила от Интернет след друг
случай на упражнено спрямо нея физическо насилие от подсъдимия, тъй като тя не
можела да говори, С. да се обади, като това бил телефонен номер на Асоциация
„Защита на жени и деца от домашно насилие“, от където посъветвали да се посети
съдебен лекар. Видно от показанията на ГИ Д., св.С. я закарала с личния си
автомобил последователно до Катедра “Съдебна медицина и деонтология“-гр.***,
където била прегледана и и било издадено Медицинско удостоверение, след това до
дежурен стоматолог в Стоматология-гр.***, който директно я препратил при
специалист „Лицево-челюстна хирургия“, след това във Втора Клинична база-гр.***,
от където `и дали направление за ВМА-гр.***, където пък постъпила на следващия ден - 06.11.2012г.
Посочва че претърпяла оперативна намеса за наместване и фиксиране на счупената `и
долна челюст като била изписана на 12.11.2012г. с предписано медикаментозно
лечение и двумесечни вливания тъй като не можела да се храни през устата, а междувременно
депозирала молба до Районен съд-*** срещу подсъдимия за упражненото `и
физическо насилие, който постановил мярка за закрила. ГИ Д. заявява че непосредствено
след случилото се тя и синът `и били настанени в защитена среда в кризисен
център в гр.*** в продължение на четири месеца. Нееднократно в показанията си
заявява че от години подсъдимият `и налагал физически и психически тормоз,
свидетел на който ставало почти винаги детето и никога пред друг свидетел,
който тормоз започнал малко след раждането му, изолирал я от приятели и близки,
срещите с които следвало да стават само с негово разрешение, а за друг човек в
живота си не смеела дори да си помисли въпреки деспотичното отношение на
подсъдимия към нея, защото „и през главата ми не минаваше мисъл някой да ме
приближи защото този човек ще ме размаже, не просто ще ме бие, разбирате ли.“ГИ изразява болката и непримиримостта си от това,
че винаги физическият и психически тормоз подсъдимият сякаш нарочно упражнявал
пред детето, даже обсъждайки с него случилото се.Така:“…. 2008
г. основния повод беше, че съм решила да запиша за медицинска сестра, че съм
курва и ще уча за курва това го е
казвал, и го е казвал пред детето. Мен ме боли повече от това да ме удари……Детето е присъствало и
обясняваше на детето, че кръвта която се стича от мен в същност е боя както е
по филмите, че мама се преструва и нея не я боли. Това се е случвало в къщи.
Единствени свидетели сме – аз, синът ми и той…“Отново от показанията на ГИ се
установява че винаги е била удряна на
места които остават невидими за околните, но“.. травмата определено оставя, ходила съм прегърбена, накуцваща и те са го виждали хората,
така или иначе болката ти е изписана на
лицето няма как да я изтриеш…“ Същевременно с категоричност заявява че
насочената спрямо нея физическа агресия от страна на подсъдимия се е
прехвърлила и върху сина `и който прилагал видяното върху „другарче, не просто
набил, беше му удрял главата в асфалта докато не е тръгнала кръв.
Така, че за него шамара, удара не е просто решение и трябва да се види цветна
картина, ако ме разбирате…“, поради което посещавали и почти две години
по-късно продължават да посещават детски психолог.Отново от показанията на ГИ е
видно че физическите последици от причинената `и от подсъдимия на процесната
дата травма продължават, като твърди че все още не може да усеща засегнатата
лява долна половина на челюстта си, предстои изваждане на зъби, като при
отхапване все още изпитва болка натоварвайки челюстта си.
Събраните при разпита
на ГИ и ЧО доказателства хармонират с възприетите от съда гласни такива и
приобщените по делото СМУ №25/05.11.2013г. на съдебен лекар при ДКЦ *** ЕООД,
гр.***, епикриза от КОТРХ – Отделение
“Орална, челюстна и лицево-челюстна хирургия” – ***, КТ - изследване от ВМА -
Катедра по Образна диагностика, епикриза от ВМА-Катедра ОТРХ отделение “Орална,
челюстна и лицево-челюстна хирургия – *** с приложен снимков материал които
потвърждават твърденията за предприетото надлежно съдебно-медицинско
освидетелстване с оглед закрепване на находките от действията на подсъдимия и
иницииране на законоустановените процедури по изясняване на действителната
фактическа обстановка както и последващото лечение.
Показанията на ГИ и ЧО Д.Д. като обективни, последователни и кореспондиращи
с показанията на св.Н.С., Н.В., Б.***, Н.М., З.М., Л.К., Й.К. и заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, а също и с ценените подробно описани
по-долу писмени доказателства, последните неоспорени, се кредитират от съда.
От показанията на св.Н.С. се установява че на процесната дата рано сутринта
`и се обадила по телефона ГИ и ЧО Д.Д. споделяйки `и че има нужда от помощ,
както и че се уговорили да се срещнат „на спирката на часовника“, като С.
била с автомобила си. Така:“… Аз бях с кола,чаках я. Тя слезе от тролея, взех
я. Видях как изглежда беше така видимо преживяла някакво насилие. Имаше висящи
кичури коса, трудно говореше, беше се хванала така отстрани на лицето, болеше
я. Попитах я има ли нужда от лекарска помощ. Тя каза “да”. Свидетелката С.
посочва хронологически болничните заведения които са посетили с оглед оказване
медицинска помощ на пострадалата, като се свързала по телефона и със „Защита на
жени от домашно насилие”, като последно я оставила в асоциацията и отишла на
работа. Свидетелката С. отразява споделеното `и от Д., а именно, че подс.П. `и
нанесъл побой тъй като са имали спор дали детето да отиде на градина. Посочва
тежкото физическо и *** състояние на ГИ-плачеща и трепереща от страх, като
трудно говорела, а по дрехата и висели кичури коса. Твърди че никога не е била
очевидец на насилие от страна на подсъдимия П. към ГИ и ЧО нито `и е било
споделяно такова но твърди че усещала напрежение в отношенията им.
Показанията на св.Н.С. като обективни, последователни и в пълен синхрон с
показанията на Д.Д. и заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза,
а също и с ценените писмени доказателства, последните неоспорени, се кредитират
от съда.
От показанията на св.Н.В. се
установява споделеното `и от дъщеря `и – ГИ и ЧО Д.Д. относно случилото се на
процесната дата, а именно че сутринта на 05.11.2012г. малко преди осем часа била пребита от
подсъдимия след излизане от дома им на
път за детска градина на детето. Установява силната и продължителна физическа
болка понесена от пострадалата Д., както и продължаващата и към настоящия
момент ***ционална такава свързана с отключена агресия у детето на последната
което почти винаги било свидетел на побоищата. Пак от показанията на св.В. се
установява и споделеното от самото дете пред социалните работници, което тя чула
докато го гледала след процесната дата в дома си и при посещението им в същия при
погрешно оставена от тях открехната врата, а именно: „баща ми повече няма да
бие майка ми“, както и че не е можело да спи през нощта, а също и споделеното
на самата нея от детето че е присъствало на нанасяне на побоищата. И макар В. да
твърди че никога не е била очевидец на нанасяне на побой от П. на Д.,
многократно забелязвала че дъщеря `и е физически травмирана – или наведена
напред „като бабичка“, или накуцваща или с посинени части на тялото старателно
прикривани от нея от страх и срам. Свидетелката Н.В. въпреки родствената връзка с пострадалата
е обективна в показанията си като същите не са повлияни от ***ционални
наслоения, а намират логична и надлежно кореспондираща основа във възприетите
от съда показания на незаинтересованите свидетели – Н.С., Н.М., Б.***. При
разпита си Н.В. установява също и привеждането на Д. в болнично заведение –
ВМА-***, констатираното счупване на челюст, предприетата оперативна намеса и
полаганите от самата нея грижи за дъщеря `и в първите дни след изписването,
както и продължаващата и към настоящия момент болка в челюстта при отхапване.
Показанията на св.Н.В. въпреки родствената `и връзка с ГИ и ЧО съдът намира
за обективни, логични, последователни и съответни на показанията на ГИ и ЧО и
св.Н.С., св.*** и М., както и св.К., К. и М., а също и на заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, както и на ценените и подробно описани
по-горе писмени доказателства, като съдът не откри индиция за заинтересованост
поради което ги цени напълно.
От показанията на св.Б.
*** в т.ч. тези депозирани пред друг с.с. и прочетени в с.з., се установява
местоработата `и като директор на ОДЗ “**“ в гр.*** в т.ч. в процесния период,
че в същото детско заведение бил приет и го посещавал до шестата си година сина
на подсъдимия и пострадалата Т. ***, както и че същият бил необичайно
неспокойно дете, а също и преценката `и на педагог че Т. е обект или свидетел
на насилие. Свидетелката установява и че с течение на времето малолетното дете все
повече проявявало необичайна агресия като отказвало да се подчинява на каквито
и да било правила в детското заведение, в т.ч. отказвало да спи следобед, като `и
било споделило, както и на учителките на
групата, че „не искам да заспя защото тати бие мама“. Посочва че многократно
искала да се срещне с родителите тъй като Т. бил хиперактивен и проявявал
агресия към другите деца, като те отрекли върху него да се упражнява насилие, а
дали е свидетел на такова – при разговора майката си замълчала, а бащата
отрекъл. Св.*** посочва видно от показанията `и, че пострадалата Д. често ходела
приведена което провокирало въпроси у персонала дали не е претърпяла операция.
Показанията на св.Б. *** намират опора в тези на св.Н.М., от чиито показания се
установява на първо място местоработата и като учител в ОДЗ Еделвайс на детето
на пострадалата и подсъдимия-Т. ***, че то било “малко хиперактивно, проблемно
дете…трудно за подчиняване“, по - неустойчиво. Св.М. също посочва че детето Т. не
спял на обяд което водело до необходимост от дълги разговори с него, за да не
пречи на останалите деца, както и споделеното `и от него “не искам да си
затворя очичките, че татко ще бие мама“.Твърди и че разговаряла по този въпрос
както с директора ***, така и с бащата – подсъдимия П. посочвайки му че за
детската психика не е редно такива неща да се правят пред дете защото то се
чувства потиснато. Св.М. посочва и признанието от страна на подсъдимия че е
удрял пострадалата.Така:“… Когато разговарях с него да. Имаше един такъв случай спомням си в кукления
кът разговарях с него и той казва
избягвам да е пред детето, защото като я хвана не знам какво ще остане в ръцете
ми. Съветвах го като по-голяма, като мой
родител детето да не е свидетел на такива неща…“.Св.М. също както и *** посочва
че често пъти е виждала пострадалата да се движи по специфичен начин - с видимо
наранено тяло или пуснати кичури коса по лицето за да не `и личи нещо, но и не
се е интересувала каква е причината и Д. не `и
се е оплаквала.
Показанията на св.Б.*** и Н.М. съдът намира за обективни, логични,
последователни и съответни на ценената доказателствена основа, поради което ги
оцени с доверие.
От показанията на св. З.М. се установява местоработата
`и в Сдружение Център отворена врата и кризисен център и център за
социална рехабилитация на жени и деца
преживели на насилие, както и че на 5.11.2012 г. в ранния следобед пострадалата
Д. дошла в Кризисния център, в безпомощно състояние, изключително разстроена, трудно подвижна и трудно
и неясно говореща до степен че разбрали единствено че е претърпяла побой
сутринта кога е водила детето си на градина от мъжа с който живее, като за
състоянието `и разбрали от издаденото и представено медицинско удостоверение от
което било видно че `и е счупена челюстта. Направили бързо кризисна
интервенция, с цел да бъде насочена към медицински институции и специалисти, но
тъй като в гр.*** няма лицево челюстен хирург се свързали с колеги в ***,
които веднага организирали настаняването `и в друг Кризисен център в ***,
и съответно организирали медицинска помощ. Пак от показанията на св.М. е видно
че сигнализирали и до отдел Закрила на детето, че има и дете което е било
свидетел на акта, с оглед предприемане на съответни действия. В пълно
съответствие с показанията на св.М. са и тези на св.Л.К. и Й.К., съответно
социален работник и психолог в същия кризисен център. От показанията на св.К. и
К. също се установява тежкото ***ционално и физическо състояние на ГИ и ЧО,
като видно от показанията на св.К., тя била в „критично състояние“ като
предупредила св.К. при влизането `и при Д. с думите „да не се уплашиш“.
Свидетелките твърдят че пострадалата приемала вода със сламка и с кимане
отговаряла на въпросите на служителките относно състоянието `и.
Показанията
на св.М., К. и К. съдът кредитира напълно като ги намира за обективни, логични
и кореспондентни с показанията на ГИ, св.С., В., както и заключението на в.л.
по назначената СМЕ и ценените писмени доказателства.
От показанията на св.Б.С., П.Е. и В.Й. се
установява познанството им с подсъдимия и пострадалата, както и липсата на
впечатления за проблемни ситуации и конфликти помежду им. Установяват че по
времето когато всеки е бил заедно с тях, не е бил свидетел нито на физическо
съприкосновение нито на словесни канфликти както помежду им, така и в
отношенията им към детето. Съдът цени показанията на тримата свидетели като
непротиворечащи на ценените доказателства, като липсата на насилие от страна на
подсъдимия към пострадалата пред свидетели – очевидци и привидният им вид на
примерно семейство не се оспорва, обратното-твърдят го и останалите свидетели.
От показанията на св.Е.Ш. се установяват
дългогодишните му приятелски отношения с подсъдимия, както и че една вечер в
началото на ноември месец 2012г., без да посочва конкретна дата се уговорили с
подсъдимия да му услужи с водоструйка, както и че когато пристигнал сутринта на
следващия ден, въпреки че бил без уговорен час се облегнал на паркирания си на
10 метра пред входа на блока автомобил и зачакал. Установява и, че видял св.И.Й.
когото познавал да гледа от терасата си на втория етаж и че докато разговарял с
него забелязал през междустълбищното остъкление че слизат по стълбите
подсъдимия Т.П. и св.Г.И.. Така:“И. е на втория етаж, десен и като говоря с
него и виждам в това време по стъпалата Т. слиза с ***, двамата слизаха. А Д. в
това време слезе от асансьора с детето.“ А по отношение на св.Й.:“Той слезе
после с кучето.“По-нататък пак в същите показания св.Е.Ш. посочва, че подс. П.,
св.И. и св.Й. са слизали едновременно по стълбите, а по отношение на Д.Д.
посочва че не я е видял да излиза от асансьора тъй като към него нямал
видимост, но предполагал защото не я бил видял да слиза по стълбите. Твърди и
че св.Г.И. бил дошъл при него до колата за да не слуша разправията тъй като
били „приятели“, но въпреки това от разстояние чул че Д. нарекла П. „простак“. Тук
следва да се посочи/отразено е и по-долу при анализа на показанията на св.И./
че въпреки изтъкнатите от Ш. приятелски отношения със св.И. в показанията си
пред съда, в показанията си от ДП, прочетени в с.з. св.И. нито веднъж не
споменава поименно св.Ш. като присъстващо лице, както следваше да бъде ако му
беше „приятел“. Противоречията в показанията на св.Ш. вместо да се изяснят, се
задълбочават още повече от прочетените такива депозирани от същия свидетел в
хода на ДП, в които е категоричен, че посетил подсъдимия пред дома му не
сутринта, а „към обяд“ на непосочена от него дата в началото на м.ноември. В същите показания от ДП Ш. твърди, че Д.
“взе детето и мисля че се качи в някаква кола, която тръгна към изхода от
паркинга на блока“/в показанията пред съда казва че е тръгнала без детето/ без
да спомене в ДП нито веднъж като присъстващ св.И.Й.. Твърди че предявения му
подпис на протокола за разпит е негов и никой не го е заплашвал. Междувпрочем
видно от непосредствения разпит на св.Ш. у съда остана впечатлението че не е
лице което може да бъде заплашено. Така:“Знам под какво съм се подписал“. В
показанията си пред друг съдебен състав от 11.12.2014г., прочетени, св. Ш. за
разлика от тези пред настоящия и тези от ДП, посочва че бил дошъл първи, след
него св.И., като посочва с точност марка и модел л.а. Голф 3 и той му бил казал
да чака там че той ще се качи да извика П. след което се качил и слезли двамата,
и чак след 7-8 минути излезли от входа жена му с детето. Следва да се посочи че
поради изпълнените с противоречия и предположения /тъй като твърди че Д. не
била минала следователно била излязла от асансьора, но пък към вратата на същия
нямало видимост/ показания на свидетеля Ш. и в трите разпита не става ясно нито
кога е дошъл до дома на подсъдимия да вземе въпросната водоструйка, нито по кое
време на деня, доколкото е и житейски неправдоподобно да пристигнеш без
уговорен час и да не се обадиш, а да застанеш облегнат на автомобила си/макар
да не е ясно сутрин или следобед/ и да чакаш някой да слезе, като същевременно наблюдаваш
задълбочено през остъклението слизащите по стълбището на блока. При съпоставяне
на показанията на св.Е.Ш. с тези на св.И.Й., прави впечатление, че не става
ясно дали изобщо св.Ш. и Й. са се засекли пред блока на подсъдимия и ако да – в
кой момент, тъй като св.Й. твърди че са се видели пред входа, а не през
терасата/обратното заявява Ш./, но две години след случая и двамата си спомнят
точните обидни изрази, а именно „простак“, които ГИ Д. употребила спрямо
подсъдимия като ги посочват в последните си разпити и нито веднъж преди това.
От показанията пък на свидетеля И.Б. се установява, че докато проветрявал
жилището си и бил на терасата на първия етаж находяща се вдясно от входа на
процесния жилищен блок, която била остъклена, видял срещу себе си да чака св.Ш.,
като при него дошъл и св.И., св.Й. бил с кучето си на полянката в близост, като
първите двама си приказвали. Според свидетеля Б. имало гюрултия, както и крясък
от страна на Д., а след това пък заявява, че говорели „тихичко“, което не може
да обясни причината след като говорели „тихичко“ кое е наложило той да е
запомнил този инцидент и да си спомня с детайли случилото се. Малко по-късно в
разпита си казва че най-напред видял Т. и Д., като детето не било отпред, и
следователно било при тях. Променя показанията си и по отношение на „***“ като
посочва че го видял „по време на инцидента“, а после притиснат от въпросите
заявява:„може да е дошъл по-рано“.
Неяснотите се задълбочават и от прочетените показания на свидетеля пред друг
с.с. в които пък св.Б. твърди че до автомобила на И.Й. били Д. и детето, за
разлика от тези пред настоящия, в които посочи че били отпред до входната врата и детето било
при тях. Така:“Значи разстоянието е от тук до адв. Й. /сочи банката на която
свидетелят е стъпил и банката на адв. Й. в трета зала/, само че те са на
ниското. На Т. гърба е тук. Т. е застанал тук това му е гърбът, той е обърнат
леко към витрината на вратата, Д. беше
тук, на около 2 м. Видях ги като разговаряха на вратата. Говореха тогава
когато ги видях..“.Следва да се посочи и че в прочетените показания свидетелят Б.
заяви че видял че Д. тръгва към магазина без детето, но малко преди това
заявява че се бил прибрал за да не слуша, т.е. от една страна се бил прибрал
изводимо от показанията му когато конфликтът все още не е бил приключил, но пък
в същото време описва финала му, когато Д. вече била тръгвала към магазина. От
показанията на свидетеля Б. и при двата му разпита не става ясно нито кога е
излязъл на терасата си да наблюдава, нито къде са били Д. и детето, нито кога е
дошъл св.И., нито Й., нито имало ли е спор на висок глас между подсъдимия и
пострадалата. По всички тези въпроси показанията на св. Б. са изпълнени с
противоречия до степен че пораждат въпроса присъствал ли е той на въпросната
дата или както на него, така и на св.Ш., И. и Й. всеки път /тъй като при всеки
разпит показанията са различни/ им е било указвано какво следва да разкажат
пред съответния орган/съд или разследващ полицай/.
Между показанията на св. Г.И., депозирани пред
друг с.с. и прочетени в с.з. и тези на същия свидетел пред орган на ДП, също
прочетени, също са налице съществени противоречия. Така в първите сочи че
подсъдимият и пострадалата са се скарали пред входа, като той отишъл „при ***“,
а Д. хвърлила връзка с ключове по подсъдимия но той се извъртял за да предпази
детето, тъй като то било вече при него като се отскубнало от майка си. В
показанията си от ДП И. твърди че бил до подсъдимия, когато Д. хвърлила
връзката с ключове, а детето било до нея. Нещо друго – в първите посочва че
гр.ищца е тръгнала сама към магазина, а във вторите – че „хвана детето за ръка и тръгна в посока магазина“, но преди да
се качи в автомобила „детето побягна към Т. и дойде при нас“. Прави впечатление
че при разпита си от ДП отсъстват св.И.Й. и И.Б. изобщо като присъстващи,
докато при тези пред друг с.с. те са посочени в самото начало и дори е визиран
цвета на блузата на Б. и че била с къс ръкав.Освен това в показанията пред
орган на ДП никъде не се сочи името на св.Е.Ш., а само лице което чакало
облегнато до автомобил, докато в показанията на св.И. пред другия състав св.Ш.
е обозначен от И. с приятелското име „***“. Вътрешните противоречия в показанията
на всеки един от посочените трима свидетели във всеки отделен разпит, а така
също и противоречията между отделните разпити на всеки от тях не се преодоляват
и при съпоставянето им с последния сочен от подсъдимия като присъстващ – св.И.Й.,
съсед на подсъдимия от втория етаж на същия жилищен блок. Същият сочи че около
осем часа /датата беше посочена от защитника на подсъдимия при задаване на
въпроса поради което не следва да се счита заявена от него/ излязъл да разходи
кучето като спускайки се пеша по стълбите пострадалата излизала със сина от
асансьора, а когато стигнали входната врата видял че подсъдимият с приятел
слизал по стълбите. Посочва че Д. извикала нещо на висок глас като тя била пред
входа, подсъдимия – вдясно на входа, а той- на 3-4 метра от тях. /св.Ш. посочва
че Й. е бил на терасата и оттам са си говорили/ При разпита на св.Й. на съда направи
впечатление твърде общото посочване и неуточняване в детайли на присъстващи
лица и разстояния между тях, а в същото време запомнянето в детайли на външния
вид на пострадалата с подробности на грима и облеклото, думата „простак“, която
си спомня като Ш. макар да не стана ясно на какво разстояние са били един от
друг, блузката с къс ръкав на Б., върху която постави акцент и св.И. и липсата
на спомен за по-важни за него събития – например дали е бил на смяна предната
вечер и какво е било времето като е разхождал кучето си, което според съда е
житейски неправдоподобно. Съдът не кредитира показанията на четиримата
свидетели – Ш., И., Б. и Й. като намира че всеки един от разпитите на всеки от
тях е вътрешнопротиворечив, противоречат си отделните разпити на всеки един
свидетел на другите разпити на същия свидетел, противоречат си и всичките
разпити на всеки от свидетелите на тези на другите до степен че за съда не
става ясно дали са присъствали на инцидента на процесната дата, на какво точно
е присъствал всеки от тях или е следвало както беше посочено и по-горе да
възпроизведат една фактология която всеки път се различава от предходната по
съществените си пунктове-присъстващи лица, местоположение на присъстващите,
разстояние между тях, момент на пристигане на всеки за който се твърди че е
присъствал, кой кога е напуснал инцидента. Поради описаните съображение
показанията на свидетелите Ш., И., Б. и Й. депозирани както пред настоящия
състав, така и тези депозирани пред предходен такъв и орган на ДП и прочетени, не следва да бъдат
кредитирани а да се изключат от доказателствения материал като недостоверни.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза изготвена от ВЛ д-р П.Т. съобразно която при прегледа на ГИ и ЧО Д.Д.
в хода на извършеното съдебномедицинско освидетелстване, чийто данни са
обективирани в СМУ №25/05.11.2013г. /ценено
от съда и неоспорено от страните) са констатирани множество охлузвания и
насинявания, счупване – двустранно – в областта на рамото на долната челюст в
дясно и тялото на същата долна челюст в ляво. Увреждането според ВЛ е в
резултат от множество удари с твърд тъп предмет – възможно ръце, юмруци, като
най-силен и с тежки последствия е бил ударът в областта на долната челюст,
довел до двустранно счупване целостта на долната челюст. ВЛ е приело и че счупванията на долната
челюст са на две места – двустранно, наложило оперативна намеса – наместване и
фиксиране, въз основа на което е направен извод за увреждане, довело до трайно -
за месеци, затруднено дъвчене и говорене. Съдът кредитира като обективно заключението
на ВЛ д-р П.Т. което макар да е изготвено на базата на събраните в хода на ДП
гласни доказателства, не променя изводите на експерта и по време на разпита му
в с.з. след последващото попълване на
делото с такива за по-обективна и пълна фактологична картина на случилото се.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебна психолого-психиатрична
експертиза на подсъдимия Т.П.. Вещите
лица – д-р Н.Л.-психиатър и А.А.-медицински психолог на база личен преглед на
подсъдимия и проучените писмени доказателства са стигнали до заключението, че към времето на криминализираното деяние
при освидетеслтвания П. липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието - могъл е да разбира свойството и значението на постъпките
си, както и да ги ръководи.
Анализирайки набраната доказателствена съвкупност, относима към предмета
на провежданото от тях комплексно изследване вещите лица са стигнали до
заключението, че се касае за
реактивност в широката норма за човешкия характер с маркирани нарцистични нагласи и черти
на себенеуверените хора, които го предразполагат към неконвенционалност и дисфункционалност в поведението при ситуации, пораждащи у него преживяване за лична ощетеност. Посредством изследване със специализирана тестова
методика за реактивност в ситуации на фрустрация /каквито
в частност са
конфликтите/, експертите са
установили че при осв.П. се очертава
предразположеност към
неконвенционалност в поведението с неконформност, дистанцираност и незачитане
на общоприетите социално одобряеми модели наповедение, несъобразявайки се
с мнението и
оценките на околните. Посочват, че декларативно в социален план заявява готовност за
примиряване с фрустрацията и нагласи
за диалогично разрешаване
на проблемите, но
същевременно кумулира неудоволетворение, което при ескалиращо
афективно напрежение се проявява с екстрапунитивна / външна/ насоченост, пряко
изразена враждебност към ощетилото го лице с възможност за агресивно
отреагиране спрямо него. В такива случаи проявената агресия пак според вещите
лица би била свободно изразена и неприкрита с директна
насоченост към фрустриращия фактор, и дори да му е възможно да прояви
чувство за вина след агресивно поведение, малко вероятно е да го заяви открито, тъй като признаването й би накърнило
гордостта и високото му чувство за собствено достойнство.
Комплексното експертно
заключение не е оспорено от страните и като обективно, задълбочено и стъпило на
обстойно изследване на подсъдимия Т.П., се цени напълно от съда.
В хода на досъдебното производство
е назначена съдебна психиатрично-психологична експертиза на малолетното дете Т. *** П.. Вещите лица – д-р Н.Л.-психиатър и А.А.-медицински
психолог на база личен преглед на детето и проучените писмени доказателства са
стигнали до заключението, че липсват данни за умствена недоразвитост, но констатирали
съчетание на хиперактивно
зле модулирано поведение с
подчертано невнимание и
липса на устойчиво участие при изпълнение
на задачи с тенденции към
генерализиране на тези поведенчески характеристики в различни ситуации
и във времето,
типично при „хиперкинетично разстройство“. Предвид дефицита на
вниманието при детето, което оказва въздействие върху възприятията и съхранението им в спомени, допълнителната
разсеяност от травматичното
преживяване на разследвания случай, както и непълнотата в спомена и спомени със сходно
съдържание, но за събития по друго време,изминалото немалко време от случилото се, вещите лица са
стигнали до извода че осв. Т. *** П. не
е в състояние правилно да
възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина в хода на разследването. Налице са според експертите данни за значимост и
на двамата родители в представите на детето, както и потребност
от тях, не
се регистрират маркери
за ***ционална отчужденост от
когото и да е било, не се долавя
пълна идентификация с чувствата и мислите на единия от тях. Т.е.
при освидетелстваното дете не
констатирали симптоми на
Синдрома на родителско отчуждение,
с уточнението че и за възрастта на
осв. дете, и за индивидуалните му характеристики са присъщи повишена внуша***ст
и лесно манипулиране, която тенденция е завишена при отношения на зависимост, въпреки, че отличителна
черта на поведението му е импулсивността.
Комплексното експертно
заключение не е оспорено от страните и като обективно,задълбочено и стъпило на
обстойно изследване на малолетното дете Т. *** П., се цени напълно от съда.
Назначена е и комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на пострадалата Д.Д., видно от която
и към времето на
криминализпраното деяние, и понастоящем при осв. Д., липсват данни за качествени нарушения във възприятия, мислене и
паметови функции, а от медицинска гледна точка е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да
възпроизвежда факти от значение
за разкриване на обективната истина в хода на разследването. Психичните преживявания на осв. Д.,
пак според вещите лица, във връзка с инкриминираното деяние са свързани с
чувство на страх вследствие понесена физическа агресия от страна на мъжа, с
който е живяла към времето
на инкриминирания случай, като в хода на интервюто спонтанно е споделила чувства на обида, огорчение и
унижение вследствие извършеното от него, което обяснила с факта, че се чувства злепоставена пред
детето си, както и с факта на продължителни устойчиви във времето конфликтни партньорски
взаимоотношения помежду им с кумулиране на враждебност, довела до отчуждение.
Експертите посочват, че Д. се опитва да омаловажи собственото си преживяване на
неудоволетвореност, което е в контекста на предразположеността й за реактивност при фрустрация, но за
автентичността на споделеното
при интервюто преживяване на страх, обида, огорчение и унижение, съдят от невербалната комуникация, а
именно съпровождащите повишената
***ционална ангажираност с темата оживена жестикулация, убързяване на говора, промяна в модулацията на
гласа. Посочват че предвид отсъствието на симптоми на травматично преживяване
на случилото се и привидна адаптация към последиците от него имат основание да разглеждат и
мобилизиране на защитни стратегии за себесъхранение от дисстрес, а именно интелектуализация,
която представлява интензивно
прилагане на интелектуален процес с цел избягване на ***ционално преживяване и експресия. Затова считат за по-вероятно да е
реагирала стресово с първоначална „ зашеметеност"
и моментна дезориентация и последващо мобилизиране с търсене на начини за
избягване на неблагоприятната ситуация. В заключение посочват че евентуалната стресова
реакция на Д.Д. е отзвучала след осигуряване на закрила и не е довела до
свързано със стрес психично разстройство предвид анамнеза от самото лице, като
за ананкастния тип характер, каквито черти
установяват при освидетелстваната е присъщ висок самоконтрол на поведението в
широк кръг от социални ситуации, което по принцип изключва импулсивност
в реакциите. Личностовите й предразположения
и индивидуални особености не изключват според интензивността на преживяната
фрустрация при ескалиращо афективно напрежение вероятност да прояви вербална
агресия спрямо фрустралното я лице/възпрепятстващо я да се чувства конфортно/.
За личностовия `и профил вещите лица считат, че не са типични манипулативни
нагласи.
Комплексното експертно
заключение не е оспорено от страните и като обективно,задълбочено и стъпило на
обстойно изследване на пострадалата Д.Ц.Д., се цени напълно от съда.
Съдът не цени обясненията на подс. Т.П., доколкото същият единствено отрича
да е участвал в процесното деяние без да твърди конкретни факти свързани с неучастието си в престъплението. В
конкретност съдът не кредитира обясненията на П., че на процесната дата побой
от негова страна по отношение на ГИ и ЧО Д. както и каквото и да било физическо
съприкосновение между тях не е имало като противоречащи на ценените от съда
като обективни и последователни показания на Д.Д., Н.С. и Н.В. и заключението
по назначената съдебно-медицинска експертиза, а също и на ценените и подробно
описани по-горе писмени доказателства, последните неоспорени. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия и в частта в която твърди че и извън
процесния случай не е упражнявал физическо насилие над пострадалата Д., като
противоречащи на ценените такива на св.Н.М./която заяви че в кукления кът на
детското заведение си е признал за такъв случай/, и Б. *** и Н.В./които твърдят
че много често са я виждали накуцваща, приведена, сякаш претърпяла операция,
прикриваща синини по лицето си/. Следва да се отбележи че в некредитираната
част съдът възприема обясненията на подс. П. като израз на защитна позиция,
доколкото обясненията на подсъдим са не само доказателствено средство, но и
средство за защита в наказателния процес. Веднага обаче следва да се посочи и че обясненията
на подсъдимия противоречат и на показанията на посочените от него свидетели. И макар
показанията на тези свидетели да не са оценени с доверие от съда по описани
подробни съображения, следва за пълнота да се маркират и различията между обясненията
на подсъдимия и показанията св.Ш., Й., Б. и И.. Така доколкото при св.Ш.
единственото което се потвърди и при трите му разпита, анализирани по-горе е,
че е имал уговорка с П. да го посети, макар и да не посочва конкретна дата, за разлика
от подсъдимия П., който заяви, че такава уговорка не е имало тъй като били близки
приятели и се виждали често и без уговорки. По – нататък -от своя страна св.Ш.
и св.И. твърдят, че конфликтът между подсъдимия и пострадалата е бил пред
входната врата на блока, макар И. в единия си разпит да твърди че се е намирал до
тях, а в другия – на 10 метра от тях до Ш., но е категоричен че те и тримата/П.,
Д. и детето/ са били непосредствено пред входа, а според подсъдимия самият той е бил до входната врата, а Д. и
детето до колата на Й./както казва и св.Б. по това обстоятелство/. Св.Б. обаче единствен
заяви че св.И. е дошъл „в инцидента“, а самият той се бил прибрал за да не
слуша и гледа, но пък видял как св.Д. в края на инцидента се отдалечава към
магазина./По-нататък – св.Й. както беше посочено и по-горе, за разлика от
подсъдимия заяви че Д.Д., която с точност е запомнил дори до степен на
гримираност на лицето и поддръжка на косата която била пусната, че същата е
била пред входа по време на инцидента с хвърлените ключове. А според П. са се
карали с нея от разстояние, докато е била до колата на св.Й.. Съдът прочете и
обясненията на подсъдимия от хода на ДП, в които установи че не присъстват св.Й.
и И., което П. обясни с нелогичното твърдение че не бил питан за тях, макар че
при разпита му в хода на съдебното следствие ги посочи, включително и откъде
минавал св.Й. с кучето си когато го извеждал и че св.И. се качил горе до
апартамента да го извика, въпреки, че отново не беше питан за това. Отново
следва да се посочи, че подсъдимият има право да депозира обяснения каквито
намери за подходящи, но отношението му към деянието е показателен за преценката дали е постижим
поправителен ефект с оглед налагане на по-леко наказание тогава когато умишлено
препятства разкриването на обективната истина и този факт ще бъде отчетен
по-долу при отегчаващите обстоятелства. В тази връзка следва да се посочи и че подс.П.
вместо да даде някаква логическа и житейски правдоподобна версия, след като не
е той, кой и защо е нанесъл побой над жената с която той фактически е
съжителствал, и защо, след като не е той, не се е поинтересувал от
здравословното `и състояние и промените в него, се опита да дискредитира
пострадалата, приписвайки `и връзки с мъже, без да ги посочи поименно в т.ч. че
е излизала и се е връщала неколкократно сутринта на процесната дата/обстоятелство
отново непосочено от него в обясненията му в хода на ДП/.Подсъдимият отказа да обясни
за признанието за пред учителката М., тъй като „не мисля че детето е имало някакви
сериозни проблеми“. Съдът не цени обясненията на подсъдимия в т.ч. и тези от ДП
в описаните части като вътрешнопротиворечиви, от една страна, като
противоречащи си едни на други, от друга страна, а също и на ценените
доказателства, от трета. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия единствено в
частта в която заявява полаганата от него материална грижа за сина си,
проявяването на интерес и активност към възпитанието на детето пред персонала
на детската градина когато я е посещавало вкл. посредством участие в
настоятелството, поддържането включително и след прекратяване на фактическото
съжителство с Д. на лични отношения с детето и д***нстрираната силна връзка с
него, които факти междувпрочем не се оспорват/това е видно и от цененото
заключение на вещите лица по назначената съдебна ППЕ на Т. *** според което то
не е показало предпочитание и приоритет на единия родител пред другия/
От приобщените към делото Съдебно
медицинско удостоверение № 25 на съдебен лекар при ДКЦ *** ЕООД, гр.***, епикриза от КОТРХ – Отделение “Орална, челюстна и
лицево-челюстна хирургия” – ***, КТ - изследване от ВМА - Катедра по Образна
диагностика на л. 23, епикриза от ВМА-Катедра ОТРХ отделение “Орална, челюстна
и лицево-челюстна хирургия – *** с приложен снимков материал, Определение от
06.11.2012 г. по гр. 6310/2012 г. по описа на ПлРС, заповед от 06.11.2012 г. в
тази насока, определение от 13.09.2012 г. по гр. д. 6310/2012 г. по описа на
ПлРС, Удостоверение от Кризисен център “***”
на Фондация Асоциация Анимус” изх. № *** г.,
Преписка изх. № В-871/2013 г. на
РП-***, преписка изх. № В-305/2013 г. по описа на РП-***, гр. д. № 6790/2012 г.
по описа на РС-***, справка за съдимост
и характеристична справка относно подсъдимия П. се установяват
извършените медицински прегледи на Д.Д. първоначално от съдебен лекар, а след
това и от други здравни заведения, а след това контролни с оглед
продължителното `и лечение, констатираните травматични увреждания, както и
предписаното лечение и неговата продължителност, времето на престоя `и в
защитена среда от 12.11.2012г. до 16.03.2013, постановената мярка за закрила на
основание чл.18 вр.чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН, лошите характеристични данни на
подсъдимия, както и данни за съдимостта му като осъждано лице.
Като непротиворечащи на
ценените доказателства съдът кредитира приложените справка на ТД на НАП –
Велико Търново- офис гр. *** на л. 116, че от подсъдимия за отчетната
2011-2012г. няма подадени данъчни
декларации, справка изх. № 4521/18.02.2015 г.
от Мобилтел ЕАД – гр. *** на л. 321, справка изх. № 4227/16.02.2015
г. от Мобилтел ЕАД – гр. *** на л. 322,
че не са в състояние да посочат входящи и изходящи обаждания поради изминали
повече от 12 месеца, справка от Алта Мар ООД – гр. *** на л. 323, касаеща
работното време на св.С., удостоверение изх. № 30/19.02.2015 г. от ОДЗ № 3 “**”
– гр. *** на л. 333 с посочени телефони на родителите при започване на първа
група през 2009г. на детето Т. ***, удостоверение рег. № 316000-7008/04.03.2015
г. на л. 334, че при подаване на документи за издаване на паспорат Д.Д. е посочила тел.№ **********.
Съдът не цени електронни фактури от л. 294-л.300, доколкото същите не са
официални удостоверителни документи, а представляват разпечатки от интернет.
От
така възприетата от съда фактическа
обстановка е видно, че подсъдимият Т.Б.П., ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.7 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1
от НК като на 05.11.2012г. в гр.*** причинил
на Д.Ц.Д. от с.гр. повторно средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно
счупване целостта на долната челюст, довело и до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето.
От обективна страна
подсъдимият Т.П. е ударил с юмрук в областта на лицето ГИ и ЧО Д.Д., в резултат
на който удар била счупена двустранно целостта на долната челюст на пострадалата,
което счупване е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, а
това трайно затрудняване на дъвченето и говоренето съставлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.От обективна страна е налице и причинна
връзка между неправомерното поведение на подсъдимия Т.П. и настъпилия
вредоносен резултат – причинената средна телесна повреда.
От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани,
целени и настъпили обществено опасни последици. Нанасянето на единствен силен
удар директно в областта на лицето спрямо лице, което не е дало повод за такова
агресивно поведение, служи като основание на настоящата инстанция да приеме за
налична тази форма на вина. Т.е подсъдимият Т.П. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал настъпването на тези последици.
Като причини за извършеното престъпление следва да се посочат невъздържания характер на
подсъдимия, ниското
му правно съзнание и липса на морално волеви задръжки, изградената
негативна нагласа спрямо пострадалата Д.Д. и незачитането на телесната
неприкосновеност на личността.
Подсъдимият Т.П. подлежи на съответно наказание.
При определянето на вида и размера на наказанието съдът съобрази смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства, степента на обществена опасност на
деянието и тази на Т.П. и съотношението между тях, за да се постигне
съразмерност между действията на
подсъдимия и резултатност на приложеното от държавата санкциониране.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия П. съдът съобрази на
първо място обществената опасност на престъпленията от този вид като взе
предвид че обществената опасност на този вид престъпления е
силно завишена. Завишена
е и обществената опасност на извършеното от подсъдимия Т.П.
деяние както и неговата лична обществена опасност.
Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства: доброто процесуално поведение на подсъдимия,
който е дал обяснения, които макар и съобразени с възприетата от него защитна
позиция са способствали макар и в минимален аспект за разкриване на обективната
истина. Тук веднага следва да се направи разграничение в смисъл че несъмнено
подсъдимият има право да депозира обяснения каквито намери за добре и негово право
е да избере защитната си позиция и за това не следва да бъде санкциониран с
неблагоприятни последици, но както беше посочено и по-горе при анализа на
обясненията му, отношението на дееца към деянието е показателен за преценката
дали е постижим поправителен ефект с оглед налагане на по-леко наказание тогава
когато умишлено препятства разкриването на обективната истина и този факт ще
бъде отчетен по-долу при отегчаващите обстоятелства. Като смекчаващи
обстоятелства следва да се посочат и нелошите характеристични данни в
обществото посочени от свидетели за чиято обективност няма съмнение – св.М. и ***,
въпреки приложената характеристична справка с посочени от РИ 5 бр. ЗМ и
контакти с криминално проявени лица, но същата ще бъде обсъдена при отегчаващите
обстоятелства. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се посочат тези свързани с механизма на
деянието, а именно крехкото телосложение на пострадалата спрямо неговото
такова, като разликата е драстична-става въпрос за млад,
физически здрав мъж, чиято двигателна
активност и физически сили са в пъти по -големи спрямо тези на пострадалата и
същият е могъл да прецени, че като нанесе установения тежък юмручен удар, при
това целенасочено в лицето на слаба
/около 50 кг./ жена, в резултат на това въздействие може да причини тежка
контузия, която може да има силно неблагоприятни последици. Този начин
на въздействие наред с травмите по
тялото/охлузвания и насинявания/ на
пострадалата ясно сочи, че подсъдимият е съзнавал, че е подложил пострадалата
на тежко, последователно и ожесточено травматично въздействие и е предвиждал
обществено-опасните последици от него. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прецени и
извършването на престъпната дейност на П.
при условията на последователност и устойчивост в поведението му и при
проявено престъпно упорство не само на процесната дата когато е нанесъл няколко
удара в тялото на пострадалата, преди финалния такъв причиняващ двустранно
счупване целостта на долната челюст, а също и дългогодишното физическо
малтретиране на Д.. Като отегчаващо обстоятелство следва да бъде съобразена
обстановката при която е проявена невъздържаната реакция на подсъдимия - в
присъствие на малолетното му 6-годишно дете, както и незначителността на повода
провокирал увреждащото действие – да ходи или не то на детска градина въпросния
тъй като той считал че не е доизлекувано от предходно заболяване, като не е
имало кой да препятства вземането и изпълнението на набелязаното решение/междувпрочем
никога не е осъществявал насилническите си актове пред свидетел и почти винаги
пред детето/.Следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелство и
психическият стрес изпитан от детето, довел до провокиране на разстройство на
съня на същото, съпроводено с плач, както и отключената агресия към други деца,
за което свидетелстват възприетите като обективни показания на свидетелите Н.М.,
Б. ***, Н.В.. Тук следва да се посочи че не става въпрос за изолирана постъпка
на подсъдимия, а за негов цялостен трайно изграден модел на поведение прилаган
от него, макар и единствено спрямо Д. и почти винаги и само в присъствието на
детето. Разбира се следва да се маркира все пак обстоятелството, че съдът прави
разграничение между травмата претърпяна от детето и тази понесена от
пострадалата и нейните страдания и преживения от нея физически и психически
дискомфорт като изпитваните впоследствие затруднения свързани с движение
на челюстта при дъвчене в т.ч. и две години по-късно също е отегчаващо
обстоятелство. В светлината на тези изводи следва да бъдат съобразени и последващите
действия на подсъдимия за откриване на свидетели „очевидци“ за да преодолее по
неформален начин последиците от деянието си чрез очерняне на Д.Д. която според
него се срещала с чужди мъже, както и че
неколкократно същата сутрин била излизала и се връщала незнайно откъде, а
накрая даже се била качила в чужд автомобил с непосочена марка и модел. Основният
акцент на така гореописаните действия е не проявата на загриженост към пострадалото
лице, а стремеж към преодоляване на последиците от деянието в който отсъства
чисто човешка реакция на съжаление и самокритичност. Като допълнителни отегчаващи обстоятелства
следва да се приемат и обремененото му съдебно минало, видно от приобщения по
делото бюлетин за съдимост, макар да
става въпрос за едно осъждане независимо от реабилитацията/другото е взето
предвид при квалифициране на деянието като повторно/ и лошите характеристични
данни обективирани в справка от РИ по местоживеене. Размерът на наказанието е
съобразен и със смекчаващите вината обстоятелства, а именно обществената деятелност на подсъдимия/същият е бил член на
настоятелството в детската градина, бил е предложен от съседите си за
домоуправител на блока но е отказал поради заетост/, както беше посочено и
по-горе има добро процесуално поведение, депозирал е обяснения, проявява грижа
и осъществява лични контакти с детето си въпреки негативното отношение към
пострадалата и именно поради тази причина е в този размер.
Наложеното с присъда №149/11.03.2008г. по НОХД№ 60/2008г. по описа на
РС-гр.*** влязла в законна сила на 30.06.2008г. на Т.П. наказание лишаване от
свобода в размер на една година и осем месеца чието изпълнение е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок за престъпление по
чл.124, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК, извършено на 01.12.2007г.
обосновава наличието на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК
Ето защо при преценка на всички така посочени обстоятелства и при съобразяване
на принципите на чл.36 и чл.54 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия Т.Б.П.
наказание между минимума и средата на предвиденото в разпоредбата на чл.131,
ал.1, т.7 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1, във вр. с чл. 54 от НК, а именно три
години и шест месеца лишаване от свобода, което поради липсата на настъпила
реабилитация по последното му осъждане към момента на деянието, следва да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор. При определяне на
режима съдът съобрази разпоредбата на чл. 59 от ЗИНЗС. В този му размер то
най-сетне не само ще поправи отрицателните изменения в поведението на
подсъдимия - предмет на разглеждане на
настоящето дело, но и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото като осигури една по-дълготрайна защита на
този род обществени отношения.
В наказателното производство е
приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалата от деянието за което е предаден на съд Т.П. *** в
размер на 5000 лв. представляващ претендирано обезщетение за понесените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на увреждането – 05.11.2012г. до окончателното `и изплащане.
Произнасянето на съда по гражданския иск се намира в зависимост от
наказателната част на присъдата обусловена от основанието за приемане на
гражданския иск. Съдът намери че при тези си изводи за доказаност на вмененото
на Т.П. престъпление претенцията на пострадалата за присъждане на сумата от
5000 лв. представляваща претендирано обезщетение за причинените `и
неимуществени вреди е основателна и доказана в пълен размер. Тъй като причинените неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД се
обезщетяват по справедливост, то при съобразяване на причинените телесни
увреждания, интензивността и продължителността на търпяната болка и изпитваните
впоследствие затруднения свързани с движение на челюстта при дъвчене, съдът
намери, че предявеният граждански иск следва да бъде уважен в цялост като основателен
и доказан.
При този изхода на процеса на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т.Б.П., със
снета самоличност следва да бъде осъден да
заплати на гражданският ищец Д.Ц.Д. ***, ЕГН **********, направените деловодни
разноски за повереник в размер на 300 /триста/ лева.
При този изхода на процеса на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т.Б.П., със
снета самоличност следва да бъде осъден да
заплати по
сметка на ***ски районен съд по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 200 /двеста/ лв. върху уважения размер на предявения граждански иск,
както и 5,00 /пет/ лв. за издаване на изпълнителен лист.
При този изхода на процеса на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т.Б.П., със
снета самоличност следва да бъде осъден да
заплати направените деловодни
разноски в размер общо на 1685,00 /хиляда шетстотин осемдесет и пет/ лв., от които
по сметка на ***ски районен съд в размер на 1175,00
/хиляда сто седемдесет и пет/ лв. и по сметка на ОД на МВР – *** в размер на
510,00 /петстотин и десет/ лева.
По гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: