Р Е Ш Е Н И Е
№ 1566/13.11.2020 година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, на трети ноември две хиляди и двадесета
година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г.С.
разгледа адм. дело №
528/2020 година:
Производството е по реда на глава
деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с
чл. 9б и чл. 4 ал. 1 - 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Хелио –
тур - с“ АД - Елхово с ЕИК *********, представлявано от Е.Б., и съдебен адрес ***,
а конкретно по делото – от адвокат М.С., против акт за установяване на
задължение по декларация (АУЗД) № РА000472/12.11.2019 година на старши
инспектор – орган по приходите в О.З., потвърден с решение № 011/23.12.2019
година на началника на отдел „ПМДТУ“ при О.З. в качеството му на решаващ орган.
С оспорения АУЗД (лист 18 - 19) на
дружеството е определена такса за битови отпадъци (ТБО) за данъчен период 2019
година в размер – главница 11 565,97 лева и лихва 234,54 лева. Определен е и данък върху
недвижимите имоти (ДНИ) за 2019 година – 4048,09 лева главница и 82,09 лева
лихва. Таксата и данъкът са определени по подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ
с вх. № 570/08.04.2010 година за ПИ с идентификатор ***с площ от 485 м²
и търговски обект, разположен в него, на улица „Ропотамо“ № 32 в град С..
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на акта (с мотиви, формално насочени срещу потвърждаващото
го решение). Твърди се, че в поземлен имот с идентификатор *** няма търговски
обект, а склад, чиято площ е различна от описаната в АУЗД. Сочи се, че
наредбата на „общ. С.“ противоречи на ЗМДТ, защото „завишава ставките в пъти“ и
така „се заобикаля закона, прилага се превратно“. Заявява се, че имотът не се
ползва целогодишно като се признава обстоятелството, че от жалбоподателя не е
подавана декларация за освобождаване от плащането на определени компоненти от
ТБО за 2019 година.
Жалбоподателят иска отмяна на АУЗД.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Излага обстойни аргументи за нейната
неоснователност. Претендира разноски.
След като прецени събраните
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
Дружеството - жалбоподателя е
собственик на недвижим имот (съгласно подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с
вх. № 570/08.04.2010 година) на ПИ с идентификатор ***с декларирана площ от 485
м² и търговски обект, разположен в него, на улица „Ропотамо“ № 32 в град С..
Към момента на издаване на АУЗД процесният поземлен имот на „Хелио – тур - с“
АД е с идентификатор ***. Имотът е
урегулиран поземлен имот в жилищна устройствена зона от първа категория, намира
се в национален курорт на разстояние до 1 км от морския бряг. Върху терена е
изграден масивен монолитен двуетажен търговски обект – „туристическо бюро“ с
разгърната застроена площ от 1032 м², електрифициран, водоснабден и
свързан с канализацията на града (лист 6 – 13, 14 и 162).
Отчетната стойност на имота,
посочена от дружеството в декларация по отменения чл. 17 от ЗМДТ, подадена на
08.04.2010 година, е 22 577,60 лева за земята и 145 000 лева за сградата,
построена върху нея или общо 167 577,60 лева. След 2010 година жалбоподателят
не е подавал нова декларация по чл. 14 ал. 4 от ЗМДТ, с която да промени вече
декларираната отчетна стойност на ПИ (лист 158 - 161).
Данъчната оценка на ПИ, определена
от приходната администрация като данъчна основа за облагане по реда на ЗМДТ
(общо за земята и сградата), посочена в АУЗД за 2019 година, е 1 156 596,70
лева (лист 18).
С оспорения АУЗД по отношение на търговеца
са установени задължения по декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за дължима ТБО –
главница и лихва (7 ‰ за сметосъбиране и сметоизвозване, 2,5 ‰ за поддържане на
територии за обществено ползване и за 0,5 ‰ за „депо“, т.е. за поддържане на
депо за битови отпадъци) върху данъчната оценка по ЗМДТ. Отделно със същия акт
е установен и ДНИ, изчислен върху по – високата от двете стойности - данъчната
оценка, определена по ЗМДТ и отчетната стойност на обект. В случая данъкът е
определен в размер на 3,5 ‰ върху данъчната оценка.
С постановеното решение на началника
на отдел „ПМДТУ“ при О.З., с което е потвърден размера за ТБО и ДНИ за периода,
задълженията на „Хелио – тур - с “ АД за таксата са определени, без да бъде
взето предвид възражението на дружеството, че имотът не се използва целогодишно.
Решаващият орган е посочил, че лицето не е подало декларация за освобождаване
от заплащане на част от таксата по чл. 18 ал. 6 от Наредбата за определяне и
администриране на местни такси и цени на услуги на територията на О.З. (https://os-sozopol.org/?x=more&article=normativna_uredba&id=126).
Размерът на определената такса е
общо 10 ‰ върху данъчната оценка на имота или 11 565.97 лева. Така за 2019
година за сметосъбиране и сметоизвозване са определени 7 ‰ (8096,18 лева), за
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо – 0,5 ‰ (578,30 лева) и
за поддържане на териториите за обществено ползване - 2,5 ‰ (2891,49 лева).
Съответно, ДНИ за 2019 година (върху
определената от органа данъчна оценка в размер на 1 156 596,70 лева) е 4 048,09
лева (3,5 ‰).
За 2019 година дружеството не е
подавало декларация по чл. 18 ал. 6 от Наредбата за таксите за освобождаване от
заплащане на част от ТБО (за сметосъбиране и сметоизвозване).
Административната преписка е приета без
оспорване. От нея се установява, че
общината разполага с депо за твърди битови отпадъци, в което складира
извозената смет - разрешение за ползване № СТ-12-795/10.09.2007 година на депо
за твърди битови отпадъци в село Равадиново (лист 33).
За процесния период кметът на
общината е определил районите, в които следва да се извършва сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци в депо и поддържане на териториите за
обществено ползване. Това е направено със заповед № 8-Z-1607/31.10.2016
година и със заповед № 8-Z-1241/22.10.2018 година. В заповедта строителните
граници на град С. изрично са посочени като „обслужван район“ за дейностите,
съставляващи компонентите на ТБО. В същите заповеди са определени честотата на сметосъбирането
и сметоизвозването през отделните месеци на годината (лист 30 - 32).
За 2019 година от Общински съвет – С.
е одобрена план – сметка за приходите и разходите по събиране, транспортиране и
обезвреждане на битови отпадъци, както и за почистването на териториите,
предназначени за обществено ползване (лист 71).
През 2019 година събирането и
транспортирането на битовите отпадъци, и поддържането на териториите за
обществено ползване, е било възложено от О.З. на „РТК“ ООД – Елин Пелин по
силата на договор за обществена поръчка за услуга № 8-583/19.12.2018 година
(лист 34 - 46).
По делото е представена схема за
разположение на контейнери тип „Бобър“ (обозначени със зелени точки) в строителните
граници на град С., която съдържа имота на дружеството – жалбоподател и от
която се установява, че в района на имота през 2019 година е имало разположени три
контейнери (лист 102).
Ответникът е представил и по делото
са приети доказателства за извършена работа по битово сметоизвозване на
отпадъци в град С. през 2019 година, в който е разположен УПИ, собственост на жалбоподателя
– актове за извършена работа по месеци през 2019 година от „РТК“ ООД. От тях се
констатира, че в границите на града е доставян всеки един компонент от ТБО –
сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на територии за обществено ползване
(лист 47 - 70).
Представени
са и доказателства за компетентността на издателя на АУЗД – заповед № 8-Z-1586/12.11.2015 година на
кмета на общината, според която лицето, съставило акта – старши инспектор Е.М.
– е оправомощена да съставя АУЗД. Съответно началникът на звеното за местни
приходи в общината – отдел „ПМДТУ“ („Приходи от местни данъци, такси и услуги)
се явява решаващ орган в производството по обжалването на АУЗД по
административен ред (лист 20).
В изпълнение на указанията на съда за
представяне на актуална данъчна оценка на имота (към данъчен период 2019
година) от ответната администрация допълнително е представено извлечение от
програма „Местни данъци и такси“ - за данъчна оценка на ПИ, според което той е
оценен на 1 140 315,40 лева (лист 157).
По делото са допуснати, извършени и
приети две експертизи: съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза.
По съдебно – техническата експертиза
експертът е констатирала, че в поземлен имот с актуален идентификатор *** по
КККР на град С. с административен адрес – улица „Ропотамо“ № 32 е изградена
масивна двуетажна сграда със застроена площ от 424 м², ниско застрояване,
която е функционирала в миналото като дискотека, а в настоящия момент не е
добре поддържана – с липсващи улуци, компрометирана мазилка, затворени с
ламарина/ПДЧ-плоскости/зидария прозорци, обрасло с храсти дворно място.
Установено е, че контейнерите за събиране на битови отпадъци, описани в
схемата, представена от ответника, не са на посоченото място, а от общинската
администрация е започнало предоставянето на индивидуални контейнери на всички
собственици на имоти. Вещото лице е констатирало, че дружеството – жалбоподател
не е подавало коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която да промени вече
декларираните обстоятелства по декларация № 570/08.04.2020 година (лист 141 -
144).
По съдебно – счетоводната експертиза
вещото лице е установило размера на ТБО при сезонно използване на имота, както
и размера на ДНИ по размера на данъчната оценка, посочена в АУЗД. В рамките на
този експертиза е отчетено и допълнително представено удостоверение за данъчна
оценка на имота, съдържащо изчислена по – ниска стойност, относима към данъчен
период 2020 година (лист 147 - 149).
Предвид допълнително представените
доказателства, неоспорени по делото, съдът приема, че отчетната стойност на
имота на жалбоподателя, описан в АУЗД е 167 577,60 лева, а меродавната данъчна
оценка за 2019 година - 1 140 315,40 лева.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Жалбата, предмет на настоящото
съдебно производство, е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице
– адресат на акта, което я определя като процесуално допустима.
Обжалваният акт е издаден в
указаната от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно нормата на чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4 ал. 1 - 5 от същия закон, а чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ постановява, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
Съгласно чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният АУЗД е издаден от старши
инспектор Е.М. в отдел „Местни приходи от данъци, такси и услуги“ при О.З. въз
основа на правомощията, които са ѝ предоставени със заповедта на кмета на
О.З.. В този смисъл съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.
Решението на началника на отдел
„Приходи от местни данъци, такси и услуги“ при О.З., с което е осъществен
административния контрол на процесния акт, също е издадено от компетентен
орган, съгласно чл.4 ал.5 предложение второ от ЗМДТ, във връзка с чл.106 ал.2
от ДОПК, тъй като задълженията на жалбоподателя са установени по декларация, а не след ревизия.
Съдът не установи при издаване на
обжалвания акт административният орган да е допуснал съществени нарушения на
процесуалните разпоредби на закона.
По материалната законосъобразност на
АУЗД съдът приема следното.
Относно определената ТБО
Разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ (в
приложимата редакция) постановява, че таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината.
Таксата се определя в годишен размер
с акт на общинския съвет (Приложение № 1
https://os-sozopol.org/images/documents/Prilojenie%201%20i%202%20(1).xls
към Наредбата за таксите). Условията, при които не се събира такса за някои от
компонентите на ТБО са посочени изчерпателно в чл. 71 от
ЗМДТ. Според този текст от закона, не се събира такса за: 1. услугата по чл.
62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по
чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не
се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по
третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2,
когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото
лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на
имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор
за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление
на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните
съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.
9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота.
Между страните се спори дали общината
е следвало изобщо да начислява ТБО, защото дружеството не е използвало имота
целогодишно. Спори се и дали през 2019 година О.З. реално е предоставяла услугите,
представляващи компонентите на ТБО, по отношение на имота на жалбоподателя.
Нормата
на чл. 18 ал. 6 от Наредбата за таксите предвижда, че за придобитите през
годината имоти декларацията по чл. 18 ал. 6 т. 2 се подава едновременно с
декларацията по чл. 14.
В конкретния случай, издателят на
АУЗД мълчаливо е приел, че дружеството не е подавало заявление с чл. 18 ал. 6
от Наредбата за таксите, като този аргумент изрично се съдържа в решението на
решаващия орган. Простото твърдение на жалбоподателя, че не ползва имота
целогодишно, съответно състоянието му при извършения оглед от вещото лице по
СТЕ, не е достатъчно да се приеме, че тази норма на общинската Наредба за
таксите намира приложение в случая. В тази част доводите в жалбата са
недоказани, а именно върху „Хелио тур С“ АД е възложена доказателствената
тежест по опровергаване на отрицателния факт, заявен от ответника – липсата на
надлежно подадено заявление, с което да бъде удостоверено, че имотът няма да се
използва през 2019 година.
С оглед приложимите правни норми, за
да бъде дължим компонента „поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване”, е необходимо да са изпълнени две кумулативно дадени предпоставки: 1)
принадлежност на имота към територията на съответното населено място и 2)
реалното предоставяне на услугата. Страните по делото не спорят, че имотът на
жалбоподателя попада в територията на град С.. В хода на съдебното производство
се установи и наличието на втората кумулативна предпоставка, а именно реалното
доставяне на услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване” от общинската администрация или определено от нея трето лице. От
представените отчетни документи за извършени работи от търговското дружество,
на което е възложено извършването на дейностите, за което се начислява и събира
ТБО, се констатира, че на територията на града, т. е. и в района на
жалбоподателя е било осъществявано сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане
на територии за обществено ползване, чрез „ръчно метене“, „почистване на улични
кошчета“ и „механизирано метене“ и т.н. Действително, от назначеното по делото
вещо лице, изготвило СТЕ, е установено, че в района на ПИ няма разположени
контейнери за събиране на битови отпадъци (като посочените в схемата,
представена от ответника), а за всеки имот има самостоятелен контейнер. Конкретните
констатации на експерта, обаче, са от извършен оглед през 2020 година и не
могат да послужат за удостоверяване липсата или наличието на контейнери за
отпадъци към 2019 година. Доколкото представената схема за разположение на
контейнерите за събиране на отпадъци в района на ПИ е приета без възражение от
жалбоподателя, съдът приема, че ответникът е доказал надлежно, че през 2019
година в близост до ПИ с идентификатор *** е имало разположени контейнери за
битови отпадъци и се е осъществявала дейността по тяхното събиране.
По отношение на третия компонент от
ТБО - обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци
и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, съдът приема, че ТБО
относно обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа, се дължи винаги,
когато съответната община ползва съоръжение за обезвреждане. От неоспорените
доказателства по делото, съдът счита за установено, че О.З. използва съоръжение
за обезвреждане на неопасни отпадъци (регионално депо в землището на село
Равадиново). На следващо място, от представената заповед на кмета на О.З.,
издадена на основание чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ, имотът на жалбоподателя попада в
район, за който за 2019 година е било регламентирано сметосъбиране и
сметоизвозване, а са налице и доказателства, че такова реално е било
осъществявано – актовете за извършени работи от „РТК“ ООД и схемата на
разположение на контейнери за отпадъци в района.
Затова съдът приема, че на
жалбоподателя законосъобразно е начислен и този компонент от ТБО.
Жалбата е частично основателна
единствено по отношение на размера на
определената ТБО, предвид неточния размер на данъчната оценка на ПИ, определен
от общинската администрация в административното производство. При издаването на
АУЗД на ПИ е определена данъчна оценка в размер на 1 156 596,70 лева. Тя се
явява завишена с оглед допълнително представеното извлечение от програма
„Местни данъци и такси“ на отдел „ПМДТУ“ на О.З., според което към 2019 година
данъчната оценка на имота е била 1 140 315,40 лева. Именно върху този размер
следва да бъде определена и дължимата ТБО от общо 10 ‰ (7 ‰ за сметосъбиране и
сметоизвозване, 0,5 ‰ за поддържане на депо за битови отпадъци и 2,5 ‰ за
поддържане на териториите за обществено ползване). Вместо определената за 2019
година ТБО в размер на 11 565,97 лева, жалбоподателят дължи такса в размер на
11 403,15 лева.
Върху така определената такса, дължима на две
равни вноски (5701, 58 лева до 30.06 и 5701,58 лева до 31.10, съобразно чл. 17
ал. 3 от общинската Наредба за таксите) се дължи лихва в общ размер 235,98
лева. В АУЗД, обаче, размерът на дължимата лихва върху ТБО е изчислен на 234,54
лева и се явява по – благоприятен от реално дължимата лихва от дружеството.
Съобразно установения принцип на забрана за влошаване положението на
жалбоподателя, главницата на задължението за ТБО за 2019 година ще е 11 403,15
лева, а дължимата лихва – 234,54 лева.
Относно определения ДНИ
Съгласно чл. 18а от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на О.З., приета от
Общински съвет - С. (https://os-sozopol.org/?x=more&article=normativna_uredba&id=100
- Наредбата за данъците), размерът на данъка върху недвижимите имоти се
определя в размер на 3.5 на хиляда (3,5 ‰) върху данъчната оценка на недвижимия
имот.
По въпроса за собствеността върху
имота между страните няма спор. Данъчната
оценка на земята и сградата на дружеството за 2019 година, установена в хода на
делото, е различна от възприетата в хода на административното производство.
Затова съдът счита, че жалбата е частично основателна и в тази си част. Данъкът
следва да бъде изчислен не върху данъчна оценка в размер на 1 156 596,70 лева
(както е по АУЗД), а върху данъчна оценка в размер на 1 140 315,40 лева, както
е установено по делото. АУЗД следва да се измени, като вместо данък в размер на
4 048,09 лева на дружеството следва да се определи данък в размер на 3 991,10
лева (1 140 315,40 лева х 3,5 ‰).
Върху така определения данък, дължим
на две равни вноски (1995,55 лева до 30.06 и 1995,55 лева до 31.10, съобразно
чл. 28 ал. 1 от ЗМДТ) се дължи лихва в общ размер 82,60 лева. В АУЗД, обаче,
размерът на лихвата върху ДНИ е изчислен на 82,09 лева и се явява по – благоприятен
от реално дължимата лихва от дружеството. Съобразно установения принцип на
забрана за влошаване положението на жалбоподателя, главницата на задължението
за ДНИ за 2019 година ще е 3 991,10 лева, а дължимата лихва – 82,09 лева.
Изходът на спора обуславя разпределение
на разноските между страните по делото. От жалбоподателя не са претендирани
разноски. Размерът на уважената част от жалбата е 219,81 лева (за двете главници)
от общия интерес по АУЗД – 15 930,69 лева. Ответникът претендира разноски в размер
на 700 лева (100 лева за СТЕ и 600 лева адвокатско възнаграждение), които съдът
приема за реално направени, съобразно представените доказателства за
заплащането им (лист 121 и 134 - 135). Дължимите разноски на ответника следва
да се изчислят пропорционално на размера на потвърдената част от АУЗД, поради
което и съдът осъжда жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер от
690,34 (шестстотин и деветдесет лева и тридесет и четири стотинки) лева.
С оглед на изложеното, основание
чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ акт за установяване
на задължение по декларация № РА000472/12.11.2019 година на старши инспектор –
орган по приходите в О.З., като, вместо
главница за данък върху недвижимите имоти за 2019 година в размер на 4 048,09
лева, определя главница за данък
върху недвижимите имоти за 2019 година в размер на 3 991,10 лева.
ИЗМЕНЯ акт за установяване
на задължение по декларация № РА000472/12.11.2019 година на старши инспектор –
орган по приходите в О.З., като, вместо
главница за такса за битови отпадъци за 2019 година в размер на 11 565,97 лева,
определя главница за такса за битови
отпадъци за 2019 година в размер на 11 403,15 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио
– тур - с“ АД - Елхово с ЕИК ********* против акт за установяване на задължение
по декларация № РА000472/12.11.2019 година на старши инспектор – орган по
приходите в О.З. – в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА „Хелио – тур - с“
АД - Елхово с ЕИК ********* да заплати на О.З. сумата от 690,34 (шестстотин и
деветдесет лева и тридесет и четири стотинки) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: