Решение по дело №9651/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260805                       07.12.2020 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                               ХХ граждански състав

На деветнадесети ноември                                                две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Ани Стоянова  

изслуша докладваното от съдията И. Дечев

гражданско дело № 9651/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:    

 

               Производството е образувано по искова молба на “Мелон България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Мария Луиза“ 100, ет.3, представлявано от Н.К.П. против И.Н.Т., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му кредитополучател по договор за кредитна карта от 22.08.2007г. дължи на ищеца сумата от 2000 лева изискуема главница, сумата от 1680 лева наказателна лихва за периода от 09.08.2016г. до 09.08.2019г., сумата от 39 лева годишни такси по договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.

               Ищецът твърди, че на 22.08.2007г. ”ПИБ“ АД е сключила с ответника договор за издаване на кредитна карта, по силата на който Т. е усвоил банков кредит овърдрафт в размер на 2000 лева. Следвало е длъжникът всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден да внася по сметка на кредитора минимална погасителна вноска. При непогасяване на вноската длъжникът заплаща на банката годишен лихвен процент, както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал-16%, а за всички останали транзакции-18%. Освен това при неплащане на вноската банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Дължи се и годишна такса за поддържане на кредитната карта в размер на 39 лева. Длъжникът не е обслужвал кредита, считано от 10.11.2008г., когато е направено последното плащане. Ползваният кредит е обявен за предсрочно изискуем на основание т.28, б.“а“ от ОУ. Т. е уведомен за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С договор за цесия от 02.04.2018г. вземането по кредита е било продадено на “Мелон България” ЕАД. Ответникът е уведомен за цесията чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.

               Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. Счита, че не е уведомен надлежно за цесията чрез ЧСИ, тъй като чл.47 ГПК не може да се приложи в този случай. Уведомяването за цесията следва да бъде направено лично или по начин, от който несъмнено да следва, че длъжникът е узнал за цесията. Цесията не може да бъде съобщена и чрез връчване на исковата молба, тъй като тя е връчена не лично на ответника, а чрез особения представител, който няма пряк контакт с него. По същите причини не е било връчено редовно и уведомлението за предсрочната изискуемост на дълга. Няма доказателства и че ответникът е получил главницата по кредита, не се доказват и размерите на лихвите. Наказателната лихва е нищожна поради нарушение на добрите нрави, тъй като няма краен предел и е прекомерна. Налице са и неравноправни клаузи в процесния договор. Моли се за отхвърляне на исковете.

               Бургаският районен съд, като съобрази доказателствата и закона, намери следното:

               Бил е сключен между “Първа Инвестиционна банка“ АД и И.Н.Т. на 22.08.2007г. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***, по силата на който на ответника е била издадена кредитна карта с лимит по кредита от 2000 лева. Предвидено е срокът за овърдрафта да се подновява автоматично, съгласно записаното в Общите условия. Според чл.4 от договора, длъжникът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия. Съгласно чл.18 от ОУ, титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката мининалната погасителна вноска, посочена в извлечението. Според чл.7 от договора, при непогасяване до датата на падежа на първия размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярът заплаща на банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 16%; за всички останали трансакции – 18%. Съгласно чл.8 при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.

               В исковата молба се съдържа признание, че длъжникът е заплатил само част от дължимите суми, като последното извършено от него плащане е на 10.11.2008г.

               Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от 02.04.2018г., сключен между банката и ищеца. В приложението към договора за цесия фигурира ясно името на ответника и процесния договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. То е било връчено чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК, със залепване на уведомление, тъй като лицето не е било открито. В тази връзка съдът съобразява, че Т. е търсен на адреса си, обявен в ГРАО като постоянен и настоящ адрес, отделно този адрес е бил заявен от длъжника и по процесния договор като адрес за кореспонденция. Според чл.42 от ОУ, кореспонденцията между страните се води в писмена форма на адресите, посочени в договора, а в чл.42.1 е добавено, че при промяна на адреса на постоянното си местоживеене титулярят на картата е длъжен да уведоми банката в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство. В противен случай всички уведомления, покани и съобщения, изпратени от банката на стария адрес се считат за връчени. Следователно в ОУ е предвиден ред за връчване на съобщенията, който ред в случая е спазен, тъй като новият кредитор, упълномощен от стария и встъпил в неговите права с договора за цесия, е изпратил до длъжника съобщение за цесията и това съобщение е достигнало до заявения адрес. Следователно трябва да се приеме, че съобщението е редовно връчено, макар и длъжникът да не е бил намерен на адреса, тъй като той не е изпълнил задължението си да уведоми кредитора, ако адресът му е бил сменен. Следва също така да се отбележи, че връчителят на ЧСИ е посещавал адреса три пъти в продължение на месец, като едното посещение е в неработен ден, а времевият интервал между посещенията е по-голям от една седмица, като така е спазен изцяло чл.47, ал.1 ГПК. Ето защо БРС намира, че съобщението за цесията е било валидно връчено на длъжника още преди завеждане на делото. Независимо от това, дори и да се приеме, че връчването е ненадлежно, то БРС счита, че съобщението за цесията следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на особения представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че ответникът се представлява от особен представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото от името на ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска – както процесуални, така и материалноправни /например възражение за давност/. След като особеният представител може да релевира всякакви възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го изисква той да е адресат на заявления от страна на ищеца, които са материалноправни по същността си и водят до изменение на спорното право, като тези възражения могат да се вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се, особеният представител може да приема само такива заявления на ищеца, които са свързани с предмета на делото, тъй като той има представителна власт само за този спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло да се попречи на ищеца да реализира правата си като кредитор и до голяма степен да се обезсмисли фигурата на особения представител. Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът няма да може да отправя заявления, свързани със спорното право до представителя на ответната страна, докато последната ще може чрез същия този представител да отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка съобщението за цесията да се връчи и на особения представител. В случая е налице и връчване преди делото, чрез ЧСИ, поради което цесията е произвела действие по отношение на длъжника.

               Процесният договор за кредит е сключен през 2007г. и попада в обсега на ЗПК /приет през 2006г. и отменен през 2010г./, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.10 ЗПК /отм./ ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит, свързан с използването на кредитна карта. Според чл.14 ЗПК /отм./ когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл.9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. БРС намира, че в случая няма нарушение на посочените разпоредби и преди всичко на чл.10 ЗПК /отм./. Договорът е със съдържание, съответстващо на закона, поради което не може да се приеме, че целият договор е нищожен.

               В исковата молба е заявено, че длъжникът не е плащал редовно дълга по кредита, като последното плащане е извършено от него на 10.11.2008г., поради което кредитът е бил обявен за пресрочно изискуем на основание чл.28, б.а от ОУ /ако не се извърши плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо/. Видно е от данните по делото, че предсрочната изискуемост е била съобщена на ответника. Това е станало със същото съобщение, с което е съобщена и цесията на вземането. Както вече беше прието, съобщението е връчено чрез ЧСИ, на адреса, посочен в договора и се счита за връчено с достигането до адреса. Отделно е бил приложен и чл.47, ал.1 ГПК, като връчителят е посещавал адреса три пъти в рамките на един месец. Следователно предсрочната изискуемост е била съобщена на длъжника от новия кредитор.

               Съдът намира, че е имало основание за привеждане на кредита в състояние на предсрочна изискуемост. Според изготвената по делото икономическа експертиза, по процесния договор са били усвоени общо 2480 лева в периода от 13.09.2007г. до 29.04.2008г. Върнати са от длъжника 1000 лева, платени на пет пъти, като последното плащане е на 10.11.2008г. След последното плащане са останали неплатени общо 1891.26 лева. Следователно съдът приема, че наистина е налице хипотезата на чл.28, б.а от ОУ, тъй като не е било извършено плащане повече от 5 дни след датата на изискуемостта. След като са останали неплатени 1891.26 лева, а плащанията са спрели след 10.11.2008г. и няма други плащания, то изводът е, че може да се приложи чл.28, б.а от ОУ и да се обяви целия остатъчен дълг за предсрочно изискуем.

               Според експертизата, неплатената главница е в размер от 1891.26 лева, след отразяване на последното плащане от 2008г. Вещото лице е подробно пояснило как е стигнало до извода, че този е размерът на главницата, поради което съдът кредитира заключението и приема, че непогасената главница действително е 1891.26 лева, а не 2000 лева, както е отразено в счетоводството на банката. Следователно вземането за главницата съществува, то е изискуемо и не е погасено чрез плащане.

               Съществува и вземането на ищеца за сумата от 39 лева, представляващо такса за поддържането на кредитната карта. Такса в такъв размер е предвидена в Тарифата за такси и комисионни на банката, вземането се установява и от експертизата.

               Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1891.26 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, както и сумата от 39 лева такси за поддържането на кредитната карта, като се отхвърли искът за горницата над 1891.26 лева до търсените 2000 лева за главница.

               По отношение на търсената сума от 1680 лева, представляваща наказателна лихва за забава в плащането на вноските, предвидена по чл.8 от договора, съдът намира следното:

               Искът е неоснователен. Както беше установено, съгласно чл.8 от договора, при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Според чл. 19, ал.1 ЗПК /отм./ при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на забавата. Съгласно чл.19, ал.2 ЗПК /отм./ когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно законът не позволява страните да уговарят в договора лихва за забава, различна по размер от законната лихва. В случая в договора е записано, че се дължи наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Очевидно е, че тази лихва по размер е много по-висока от законната лихва, поради което страните не са имали правото да я уговарят в отношенията си. Клаузата за наказателната лихва се явява нищожна, като противна на закона, поради което вземането за лихвата не се дължи.

               Следва решение, с което искът по чл.422 ГПК за наказателната лихва бъде отхвърлен.   

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 401.11 лева и разноски в заповедното дело от 64.56 лева, съразмерно на уважената част от иска.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:  

 

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на “Мелон България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Мария Луиза“ 100, ет.3, представлявано от Н.К.П. сумата от 1891.26 лева /хиляда осемстотин деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***/22.08.2007г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.08.2019г. до окончателното плащане, сумата от 39 лева /тридесет и девет лева/ такси за поддържане на кредитната карта, които вземания са предмет на заповед за изпълнение № 3056/12.08.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 6703/2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1891.26 лева до целия претендиран размер от 2000 лева главница, както и изцяло иска за сумата от 1680 лева наказателна лихва за периода от 09.08.2016г. до 09.08.2019г.

               ОСЪЖДА И.Н.Т., ЕГН ********** *** да заплати на “Мелон България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Мария Луиза“ 100, ет.3, представлявано от Н.К.П., сумата от 401.11 лева /четиристотин и един лева и единадесет стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 64.56 лева /шестдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД