Решение по дело №107/2024 на Административен съд - Търговище

 

 

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „******“ ЕООД с ******* против Решение № 242 от 19.12.2023 г., постановено по АНД №676/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Търговище, с което е потвърдено Наказателно постановление №716835-[рег. номер]/04.08.2023 г. издадено от директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна, с което на „******“ ЕООД с *******, [населено място] [улица] представлявано от С. А. Б., на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000лв.

Касационното основание, което посочва касаторът е за неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Направено е искане съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение. В с.з. взема становище и поддържа жалбата. Не претендира разноски.

Ответната страна взема писмено становище и моли жалбата да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за основателност на жалбата. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като санкцията следва да се редуцира към минимума.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление №716835-[рег. номер]/04.08.2023 г. издадено от директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна, с което на „******“ ЕООД с *******, [населено място] [улица] представлявано от С. А. Б., на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000лв.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че при проверка в информационната система на НАП на 23.05.2023 г. в офис на НАП Търговище се установило, че „******“ ЕООД- не е подало в законоустановения срок справка-декларация по ЗДДС по чл. 125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период април 2023 г. до 14-число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Срокът е изтекъл на 15.05.2023 г. /14-ти е бил неприсъствен ден/. Нарушението е извършено на 16.05.2023 г. в [населено място]. Справката-декларация е подадена на 16.05.2023г. по електронен път с вх.№ 25001308742 с резултат ДДС за внасяне - 0,00лв. Съставен е бил АУАН cep. AN № [рег. номер] / 12.07.2023 г. редовно предявен и връчен на на 12.07.2023г. Извършена е преценка относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, при която се установило, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай. Административнонаказващият орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Издадено е било НП № 716835-[рег. номер] с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че при ангажиране на отговорността са спазени всички нормативни правила, акта и НП са издадени от компетентни лица, по съответния ред и форма, не страдат от пороци. Описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин с представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства.

Обосновани са изводи, че касаторът е нарушил чл.125, ал.5 от ЗДДС и правилно е санкциониран на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС. За същото по вид нарушение има издадено Предупреждение № 639565-[рег. номер]/06.06.2022 г., влязло в сила на 29.07.2022 г. и НП № 656534- [рег. номер]/17.08.2022 г., влязло в сила на 16.01.2023 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН ако за едно нарушение има издадено предупреждение, при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение следва да бъде наложено административно наказание. В конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. За нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС има издадено Предупреждение № 639565-[рег. номер]/06.06.2022 г. То е влязло в сила на 29.07.2022 г. Нарушението в настоящия случай е извършено на 16.05.2023г., т.е. в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението. Ето защо, дори и настоящото нарушение да има признаците на маловажен случай, то не може да бъде отправено предупреждение, а на нарушителя следва да бъде наложено административно наказание с наказателно постановление.

Изложени са доводи, че при определяне на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Правилно санкцията е определена в размер на 1000 лева предвид на обстоятелството, че дружеството вече е било предупреждавано и наказвано за същото по вид нарушение. Факта, че декларацията е подадена с един ден закъснение и е с нулеви данни е правилно отчетен от наказващият орган и законосъобразно е наложена санкция към минималният предвиден от закона размер.

Не е допуснато нарушение на процесуалните правила.

Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт е неправилен.

Спор по фактите няма. На преценка подлежи следва ли да намери приложение института на чл.28 ЗАНН. Настоящата инстанция намира за основателни доводите в тази насока. В случая е наложена имуществена санкция от 1000лв. т.е. в размер, значително над минималния, предвиден в закона. Съдът намира, че при определяне размера на наказанието административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота критериите за индивидуализация на санкцията, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Следва да се отбележи и факта, че в случая става въпрос само за един ден закъснение в подаването на декларация с нулеви данни. Обществената му опасност не се отличава от обичайната за нарушения от този вид. Съобразявайки посочените обстоятелства от една страна, а от друга страна отчитайки, съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН, съдът намира, че е справедливо размерът на имуществената санкция следва да бъде минимално предвидения в закона – 500 лв.

Въз основа на изложеното следва да се отмени съдебния акт и постанови по същество друг, с който санкцията следва да се определи към минимума.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 242 от 19.12.2023 г., постановено по АНД №676/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Търговище, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №716835-[рег. номер]/04.08.2023 г. издадено от директор на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна, с което на „******“ ЕООД с *******, [населено място] [улица] представлявано от С. А. Б., на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000лв. като намалява размера на наложената „имуществена санкция” на 500 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.