Р Е Ш Е Н И Е
11.05.2021 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 03 (трети) декември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя Проданова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 93
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск по чл. 109 от ЗС, с който ищецът „НОВ ХОРИЗОНТ“ЕООД ЕИК127619362, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано по закон от Бисер Дочев Василев-управител, представлявана по
пълномощие от адв.В.Н. от ТАК претендира ответника Д.Й.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по
пълномощие от адв. М.К. от ШАК и адв.С.С. от ШАК, да бъде осъден да прекрати
неправомерните действия, като премахне изградения в имота на
ищеца водопровод, както и да преустанови
преминаването си през имота на ищеца, с които неправомерни действия пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата си молба до съда ищецът излагат, че е
собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №67708.308.528 с площ 2960 кв.м в
урбанизирана територия на гр.Смядово, обл.Шумен, стар номер УПИ III-1209 в кв.82 по плана на гр.Смядово,
с начин на трайно ползване за ниска застрояване, с административен адрес
гр.Смядово, ул.“Ришки проход“№28, ведно с построените в него сгради – сграда 1
с идентификатор №67708.308.528.1- складова база, сграда 2 с идентификатор
№67708.308.528.2-селскостопанска сграда, сграда 3 с идентификатор
№67708.308.528.3-сграда за битови услуги, сграда 4 с идентификатор
№67708.308.528.4-сграда водоснабдяване и/или канализация, сграда 5 с
идентификатор №67708.308.528.5-хангар, депо, гараж. Съседен на посоченият имот бил имота на
ответника ПИ с идентификатор №67708.238.930, заедно с постройките в него.
Имотът, който бил собственост на „Дабъл Ви“ООД, ответника придобил чрез
закупуване от публична продан по изпълнително дело №20117750400138 по описа на
ЧСИ Ясен Бойчев с район на действие ШОС. През лятото на 2018 г. ответникът без
разрешение изградил водопроводна мрежа и шахти, т.е водопровод, който
преминавала през имота, собственост на ищеца и описан в ИМ. Освен това ответникът и ползвателите на
неговия имот, преминавали през имота на ищеца от източната му страна, и то без
разрешение на последния. С тези си неоснователни действия, извършвани в имота
на ищеца - изграждане на водопровод и преминаване без съгласието и разрешението
на собственика, ответника пречел на ищеца да упражнява своето право на
собственост върху имота. Освен, че водопроводът бил незаконен преминавал през
главния вход - портала на имота на ищеца и затруднявал ползването, нарушена
била и част от асфалтовата настилка, която не била и възстановена от ответника.
През имота на ищеца преминавали товарни автомобили до имота на ответника.
Според ищецът, ответника неоснователно обосновавал правото сина преминаване
през имота с Постановлението за възлагане на недвижим имот от ЧСИ Ясен Бойчев и
поправката на същото, в която било
посочено, че ответника притежава сервитутно право на преминаване. Сервитутното
право на преминаване и сервитутното право на водоползване по чл.112 от ЗВ, принадлежало на собственика на господстващия
имот, но такова не било учредявано между собствениците на господстващия и
служещия имот, нито пък било вписано такова преди възлагането на имота на
ответника от ЧСИ. Ответникът се позовавал на същото постановление, за да получи
Становище на „ВиК“ проектиране от „ВиК"ООД-“умен и разрешително от същото
дружество. Поради неоснователните действия на ответника, които му пречат да
упражнява своето право, ищецът предявява и настоящият иск за защита на правото
си на собственост и моли съдът да се произнесе положително по него., както и да
му присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от законния
представител – управител и от пълномощник. Поддържат изложеното в исковата
молба и считат, чрез събраните по делото доказателства за безспорно установени
обстоятелствата от предмета на доказване на предявения иск. Същото становище доразвиват
и в представените по делото писмени бележки.
В отговорът и в съдебно заседание
ответникът лично и чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на
иска. Доразвива становището си по същество и в представените писмени бележки. Счита,
че на първо място изложените от ищеца и
депозираната от същия искова молба твърдения и обстоятелства са непълни,
неточни, неконкретизиращи достатъчно по своя характер и естество депозираната
искова претенция. Същите не давали възможност да се подведат към конкретно
направено с исковата молба и допълнителната молба релевиран петитум искане.
Дали прави искане за премахване на водопровод, които се установи, че е стар
водопровод и че ищеца не е изграждал нов водопровод по Закона за водите това е
публична държавна собственост. Или искане за плащане на сумата от 1200 лева,
което било несъстоятелно, неоснователно и недоказано. По отношение на релевираната
от ищеца претенция, като собственик на съседен имот за прекратяване на всяко
неоснователно действие, с което му се пречи да упражнява правото си на
собственост счита, че твърдяните от
ищеца действия от страна на ответника не били конкретизирани по своя характер,
вид и обем. Същите твърдения били разнопосочни и почиват единствено на
предположения, а не на конкретни доказателства по делото. Доказано било по
категоричен начин в рамките на настоящото производство и чрез приетите по
делото експертно заключение и чрез събраните по делото доказателствен материал
с гласни доказателствени средства, че нов водопровод през имота на ищеца не е
изграждан, както от ответника, така и от всяко трето лице. Изградено е само
едно отклонение от водопроводна шахта от съседен имот, който не е на ищеца,
което не се намира в имота на ищеца. Изкопи или каквито и да е други дейности в
имота на ищеца не са извършвани. Счита, че ищеца не обосновава в пълна степен
правния си интерес от воденето на такъв иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Нямало изложени и доказани от ищеца конкретни обстоятелства в това какво точно
се изразява действието с което се ограничават правата му като собственик на
недвижим имот да владее или да се разпорежда със същата вещ имот. За да било налице
възпрепятстване на правата в конкретния случай
на ищеца да ги упражнява в пълен обем. В случая бил налице наличен-стар
водопровод, поради което ищеца следвало да търпи неблагоприятно отражение или
въздействие пряко или косвено върху правомощията му като собственик, да му бъде
ограничено ползването на вещта му,
недвижим имот, поземлен имот, съобразно предназначението на същия имот. В
случая било доказано по категоричен начин, че под имота на ищеца има прокаран
стар водопровод, който не е изграден от ответника, който по никакъв начин не
препятствал или ограничавал право на собственост или на ползване на ищеца върху имота си. Доказало се, че ново
изграждане не било извършвано. Поради което претенцията по чл. 109 от ЗС освен
че не била конкретизирана не била и доказана. Съобразно трайната съдебна практика по чл. 109
от ЗС дори съдът да приеме, че изграденото от ответника спрямо трето лице
отклонение към ВиК шахта, която се намира в имота на това трето лице към водопровод като незаконен
строеж, то това било само една от
предпоставките за евентуална допустимост и основателност на иска по чл. 109 от
ЗС. Другата кумулативно дадена предпоставка за уважаване на такъв иск е
преценката дали този строеж пречи в конкретния случай на ищеца да упражнява
пълноценно правото си на собственост. Съобразно трайната съдебна практика ищеца
следваше да докаже с какво конкретно в случая е незаконен строеж твърдян от
него пречи да осъществява пълноценното си право на собственост, каквото не е и
направил. Моли съдът да постановите решение с което да отхвърли изцяло
предявения иск и да присъдите на ответника сторените разноски.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Установи се, че
ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
№67708.308.528 с площ 2960 кв.м в урбанизирана територия на гр.Смядово,
обл.Шумен, стар номер УПИ III-1209 в кв.82 по плана на гр.Смядово, с начин на
трайно ползване за ниска застрояване, с административен адрес гр.Смядово,
ул.“Ришки проход“№28, ведно с построените в него сгради – сграда 1 с
идентификатор №67708.308.528.1- складова база, сграда 2 с идентификатор
№67708.308.528.2-селскостопанска сграда, сграда 3 с идентификатор
№67708.308.528.3-сграда за битови услуги, сграда 4 с идентификатор
№67708.308.528.4-сграда водоснабдяване и/или канализация, сграда 5 с
идентификатор №67708.308.528.5-хангар, депо, гараж по силата на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №36 от 30.06.2006 г., том VI, рег.№1389, дело №1095/2006 г. по описа на Районен
съд – Велики Преслав. Ищецът „Нов Хоризонт“ЕООД, гр.Смядово го е закупил от
СД“Нови Хоризонти-Дочев и Сие“, гр.Смядово.
Собственик на
съседния имот е ответника Д.И.Й.- представляващ ПИ №000930 находящ се в
землището на гр.Смядово, обл.Шумен, ЕКАТТЕ 67708 и с идентификатор
№67708.238.930, заедно с постройките в него. Ответникът е придобил имота чрез публична
продажба по ИД№20117750400138 по описа на ЧСИ Ясен Бойчев с район на действие
ШОС, по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.05.2018 г.,
неразделна част от което е и постановление за поправка на Постановление за
възлагане на недвижим имот от 18.05.2018 г., в което е посочено, че в полза на
купувача-ответника се запазва учредено
сервитутно право на безвъзмездно преминаване със сервитутна ивица с ширина 3.50
м, с дължина 40 м, находяща се от източната страна на съседния имот,
представляващ УПИ III-1209 в кв.82 по плана на гр.Смядово. Собственик на имота
преди продажбата е бил „Дабъл Ви“ООД, гр.Шумен – длъжник по изпълнителното
дело. Дружеството „Дабъл Ви“ООД, гр.Шумен е придобил собствеността върху имота
по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №131 от 05.04.2007 г.,
том III, рег.№890, дело №575/2007 г. по описа на РС-В.Преслав от „Корект
Прим“ЕООД, гр.Шумен. Като при одобряване на акта са били представени документи,
установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на
закона, сред които и Нотариален акт №170 от 21.06.2006 г., том VI, рег.№1551, дело 1240/2006 г. по описа на ВПРС, по
силата на който продавачът „Корект Прим“ЕООД, гр.Шумен се легитимира като
собственик на имота, придобит чрез покупко-продажба от „Нов Хоризонт“ЕООД,
гр.Смядово. В т. II от посочения НА е посочено, че в полза на купувача „Корект
Прим“ЕООД, гр.Шумен се запазва учредено сервитутно право на безвъзмездно
преминаване със сервитутна ивица с ширина 3.50 м, с дължина 40 м, находяща се
от източната страна на съседния имот, представляващ УПИ III-1209 в кв.82 по
плана на гр.Смядово, т.е имота собственост на ищеца.
От приложение писмени
доказателства: становище за „В и К“ проектиране с Изх.№ 1082/10.07.2018г. на
„Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД; инвестиционен проект водопроводно отклонение
за обект: Дърводелска работилница ПИ с идентификатор 67708.308.930 гр.Смядово с
приложени скица на ПИ, договор за учредяване на право на изграждане на
водопровод през недвижим имот акт №119 от 20.06.2018 г., том II, рег.№5174/2018
г. по описа на Нотариус Светозар Стоилов с рег.№024 на НК, с район на действие
РС-Шумен, Обяснителна записка и карта, жалба
до Кмета на Община Смядово с Вх.№ 14/16.08.2018г.; решение № 488/01.10.2018г.
на Община Смядово; писмо с Изх.№ 2940/04.09.2018г. на Община Смядово;
констативен протокол от 27.08.2018г., подписано от служител на „ВиК Шумен“ ООД
и приетото заключение на съдебно – техническата експертиза се установи, че няма изграден водопровод в имота
на ищеца, изкопните дейности, извършени от ответника за свързване със съществуващ
водопровод преминаващ през имота на ищеца и водомерна шахта в ПИ с
идентификатор №67708.308.622, собственост на Божидар Й. Божанов и Красимира
Недялкова Й. е изпълнено съгласно изискванията на ЗУТ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
Изложеното по
отношение на действията на ответника за включване във водомерна шахта се
подкрепя и от показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели.
Предявеният иск намира своето правно основание
в разпоредбата на чл.109 ЗС, съгласно която собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. За да бъде основателен този иск, ищецът трябва да докаже следните
кумулативно дадени предпоставки, а именно: правото си на собственост и
обстоятелствата /основанията/, които са предизвикали търсената съдебна защита и
намеса, в случая - неоснователните действия, които пречат на ищеца да упражнява
своето право /Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84
г., ОСГК/. Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/, според нейното
предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда само при действия, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо
въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно
пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита /така отново ТР №
31/84 г./. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични
случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.
Искът по чл. 109 ЗС
предоставя защита както на правото на собственост, така и на ограничените вещни
права срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, което без да
отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на
вещта или имота според предназначението му. Такава защита може да бъде упражнена
както спрямо лице, което разполага с права върху вещта или имота, така и срещу
всяко трето лице. Този иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които
без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в
пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.
В настоящият случай ищецът
претендира, че ответника без да има учредено сервитутно право на преминаване
през имота му по чл.192 от ЗУТ, преминава през имота и то през портала, с което
ограничава, смущава и пречи на ползването на имота по предназначението му. За да има сервитутно право е необходимо съществуването на два имота - един,
който да се обременява със сервитут и един друг, господстващ, заради ползването
на който се учредява сервитутното право. Носителят на сервитутното право е
собственикът на господстващия имот в конкретният случай имота, собственост на ответника. Това право обаче е неделимо
по своя характер - за него е характерно следването на вещта, на имота. Затова,
ако се смени собственикът на служещия или на господстващия имот, новия
собственик също ще трябва да търпи ограниченията, произтичащи от сервитутното
право. Сервитутът създава ограничения на служещия имот, което се отразява и на
неговия собственик. Но сервитутът не налага извършването на действия от страна
на собственика на служещия имот. Той трябва да търпи сервитута в неговите
тежести. Този принцип ангажира собственика на служещия имот със задължение да
не противодейства на наложения сервитут.
В действащото законодателство липсва обща уредба
на сервитутите, каквато е имало в отменения Закон за имуществата, собствеността
и сервитутите, а законодателят урежда в отделни закони различни видове
сервитутни права. Едно от тях е правото на преминаване по чл. 192 от ЗУТ. Първата алинея на разпоредбата урежда договорното учредяване на право
на преминаване през чужд поземлен имот. То се учредява с писмен договор с
нотариална заверка на подписите. С правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се
възпрепятства установеният начин на трайно използване на поземлените имоти и да
се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен при изрична
уговорка за това в договора, с който се учредява правото на преминаване.
Именно чрез Договор за учредяване на право на
преминаване през чужд имот, на основание чл. 192 ЗУТ, в изискуемата от закона
писмена форма с нотариална заверка на подписите изразен в т. II от Нотариален акт №170 от 21.06.2006 г., том VI, рег.№1551, дело 1240/2006 г. по описа на ВПРС, е учредено и то именно от ищеца, като продавач на тогавашния собственик - купувача „Корект Прим“ЕООД, гр.Шумен на ПИ 000930
в землището на гр.Смядово
обл.Шумен, ЕКАТТЕ 67708 и с
идентификатор №67708.238.930, сега собственост на ответника, сервитутно право на безвъзмездно преминаване със сервитутна ивица с ширина
3.50 м, с дължина 40 м, находяща се от източната страна на съседния имот,
представляващ УПИ III-1209 в кв.82 по плана на
гр.Смядово, т.е имота собственост на ищеца. С така посочения договор се завършва фактическия състав на учредяване на
право на преминаване. Предвиденото в закона вписване в имотния регистър по
партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право на
преминаване, и по партидата на поземления имот, върху който е учредено правото
на преминаване, няма конститутивно действие, което се предвижда по изключение и
не е от значение за възникването на самото право на преминаване. В конкретната
хипотеза предвидена от разпоредбата на чл. 192 ЗУТ, вписването има
оповестително действие и защитно действие, тоест от момента на вписването
конкретната сделка се счита известна и противопоставима на всички трети лица. НА е вписан в Агенцията по вписванията Служба по
вписванията гр.В.Преслав.
Тълкувателно решение № 3/19.07.2010 г. по
тълк.д. № 3/2009 г., ВКС разглежда вписването като юридически акт с
гражданскоправно действие, изразяващо се в даване на гласност на подлежащ на
вписване акт, визиран в разпоредбата на чл. 112 ЗС и защита на приобретателя на
недвижим имот или ограничено вещно право.
Както беше посочено по – горе сервитутното право следва имота, а не неговия
собственик, поради което няма как ищецът веднъж уредил го да избира по
отношение на кой собственик на господстващия имот той да важи и на кой не. Поради
което съдът счита, че соченото преминаване от страна на ответника през имота на
ищеца не е неправомерно, освен това не се представиха доказателства същото да
пречи да използва имота по предназначение.
Сервитутът създава ограничения на служещия имот, което се отразява и на
неговия собственик и той трябва да търпи сервитута в неговите тежести.
Вписването на сервитута важи за всички лица, но дори липсата на вписване на
договора, с който е учредено правото на преминаване, не елиминира неговото
правно действие. Горното е наложило и ЧСИ Ясен Бойчев да допусне
поправка в Постановлението си за възлагане на имота на ответника, като го
допълни с учреденото в негова полза право на преминаване. Поради което
твърдението на ищеца, че липсва учредено право на преминаване върху неговия
имот в полза на имота на ответника, съдът счита за неоснователно. Непосочването
на сервитута в последващи нотариални актове за продажба на имота е ирелевантно
за действието му.
Представените от ищеца нотариален
акт за собственост на недвижим имот №127/01.07.2005г., т.4, рег.№1232, дело
№780/2005г., вписан в Службата по вписванията към ВПРС; нотариален акт за
собственост на недвижим имот №57/16.09.2005г., т.6, рег.№1760, дело
№1141/2005г., вписан в Службата по вписванията към ВПРС; нотариален акт за
собственост на недвижим имот №91/12.06.2006г., т.5, рег.№1207, дело
№945/2006г., вписан в Службата по вписванията към ВПРС - нотариални актове за
собственост-прехвърляне на имота, собственост на ответника, преди учредяване на
сервитура на преминаване са иревентни, т.к от същите е видно, че са придобивани
заедно процесните имоти на ищеца и ответника от едно и също лица и учредяването
на такова право на преминаване е било недопустимо по отношение на един и същ
собственик.
Съобразно постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по иск по чл. 109 от ЗС ищецът следва да посочи защитата, на кое
свое нарушено право търси; кое е действието, което препятства упражняването на
съответното право, кой е авторът на това действие и в какво се състои
нарушението.
Претенцията на ищеца е била заявена и за защита на правото му на собственост, което ответникът с
действията си – изграждане на водопроводна
мрежа и шахти, т.е водопровод, който преминавала през имота възпрепятства и с искане да се премахне същия. В конкретния случай, при
условията на главно и пълно доказване, ищецът не успя да установи факта, че е изграден такъв водопровод и че същият възпрепятства ползването на имота
по предназначение.
От заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза с Вх.№ 260229/17.09.2020г. от вещото лице М.Я.Й. – вещо лице при ШОС
и от показанията на водените от ответника свидетели Атанас Й. Рачев и Хюсню
Хасанов Сабриев се установи, че не е изграждан нов водопровод и не е изграждано
водопрекарване през имота на ищеца. Съгласно одобрения инвестиционен проект е
направено само включване на водопровод от имота на ответника в имота на
Красимира Й. и Божидар Божанов. След това е направена връзка със съществуващ
стар водопровод, който преминава през имота на ищеца и продължава до имота на
ответника и който минава близо до югоизточната граница на тези два
имота по права линия.
Ирелевантно е твърдението
за липса на учредено сервитутно право по чл.112 от ЗВ, т.к право на
водопрекарване е дадено на ответника от собствениците на имот с идентификатор
67708.308.622, където е осъщетвено включване в същетвуваща водомерна шахта.
С оглед направените правни и фактически изводи,
съдът намира, че ищецът не успя да докаже неправомерни/неоснователни действия от страна на ответника, които му пречат
да упражнява правото си на собственост. На първо място ответникът успя да
докаже валидно придобито право на
преминаване върху процесния имот, породено на основание чл. 192 ЗУТ.
На второ място не се установи твърдяното изграждане на водопровод в имота
на ищеца.
От събраните гласни доказателства и от
заключението на вещото лице, стана ясен факта на липса на извършване от ответника на твърдяните действия, с които се нарушава правото на ищеца на
собственост.
Поради изложеното
съдът намира, така предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което
следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати извършените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иса,
в размер на 600.00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „НОВ ХОРИЗОНТ“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано по закон от Бисер Дочев Василев-управител, срещу Д.Й.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, иск по чл.109 от ЗС, с
искане да бъде осъден ответника да прекрати неправомерните действия, като премахне изградения в имота на ищеца водопровод, както и да преустанови преминаването си през имота на ищеца, с
които неправомерни действия пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост в пълен обем, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „НОВ ХОРИЗОНТ“ЕООД
ЕИК127619362, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон
от Бисер Дочев Василев-управител, да заплатИ на Д.Й.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: