06.07.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на десети юни
две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Съдия : ПАВЛИНА Г.
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№378 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
и е образувано по искова молба от ЕООД Дейзи Нова – Д., против Комисия за
защита на потребителите София. Твърди се, че е обжалвано Наказателно постановление №К-039720/30.03.2017г.,
издадено от Директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора, и с Решение №355/21.12.2017г., постановено по нахд №722/2017г.
по описа на Районен съд Хасково, НП било отменено. Решението влязло в сила на 23.01.2018г.
В производството пред съда ищецът бил представляван от адвокат, чийто хонорар
бил 700,00 лева. Налице били предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди в размер на 700,00 лева, представляващи платената сума за
адвокатско възнаграждение. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната
страна да заплати обезщетение за имуществени вреди от 700,00 лева, ведно със
законна лихва върху сумата от 700,00 лева за период от влизане в сила на
решението – 23.01.2018г. до завеждане на иска – 20.04.2022г. в размер за
лихвата 301,41 лева, както и ведно със законна лихва, считано от 21.04.2022г.
до окончателно изплащане, както и направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът депозира отговор и взема
становище по предявения иск. Счита, че искът е неоснователен и недоказан.
Оспорва предявения иск за лихви за забава, тъй като задължението за лихви имало
акцесорен характер и следвало съдбата на главното вземане. Освен това до КЗП
след влизане в сила на съдебното решение не била изпратена покана за изпълнение
и нямало определен ден за изпълнение. Забавата настъпвала с постъпването на
исковата молба в съда. Претендират направените разноските в настоящото
производство.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което
предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №355/21.12.2017г., постановено
по АНД №722/2017г. по описа на Районен съд Хасково, е отменено Наказателно постановление
№К-039720/30.03.2017г., издадено от Директор на РД за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което е наложена
имуществена санкция от 3000,00 лева. Решението е влязло в законна сила на
23.01.2018г., за което е поставено отбелязване върху самия акт. Видно от приложеното административнонаказателно дело, в
съдебното производство пред РС Хасково ищецът е бил представляван от адвокат,
упълномощен с пълномощно – л.26 от анд №722/2017г.. За процесуалното
представителство по делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 700,00
лева, която сума е получена от адвоката в брой на 13.07.2017г., видно от
отразеното в представения договор, съставен на същата дата.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Претенцията е насочена
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за
разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, поради което съдът приема, че искът е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът
е основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на
незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Приложимите правни норми обосновават извод, че за
основателността на иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от
този административен акт; пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като
имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на
което и да е от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
В конкретния случай
претенцията на ищеца се основава на отменено наказателно постановление като
незаконосъобразен акт и претърпени имуществени вреди от отменения акт,
представляващи платено адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно обжалване пред РС Хасково.
Съдът приема, че отмененият
административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно постановление
№К-039720/30.03.2017г., издадено от Директор на РД за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, отменено с Решение №355/21.12.2017г.,
постановено по нахд №722/2017г. по описа на Районен съд Хасково, е
незаконосъобразен акт, като съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по
тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд, съдът приема, че издаването на отменения акт е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
е резултат от санкционираща административна дейност. Установи се още, че ищецът
е ползвал правна защита и съдействие, съгласно сключен договор на 13.07.2017г.,
както и процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско
възнаграждение е в размер на 700,00 лева, заплатено в брой на същата дата при
подписване на договора. Провеждането на производство по обжалване пред съд на
издаденото наказателно постановление е необходима предпоставка за отмяната на
акта и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и
че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска
защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение
за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото
ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателно
постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. По
изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР
№1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
Размерът на тази претенция е
и доказан, като искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 700,00
лева, като бъде отчетено, че заплатеното възнаграждение за представителство
пред РС Хасково е за обжалване на наказателното постановление, с което е
наложена санкция в размер на 3000,00 лева.
Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва върху процесната сума и съща е
дължима от дата на предявяване на исковата молба – 21.04.2022г. Неоснователен е
искът за присъждане на мораторна лихва в размер на 301,41 лева, считано от
23.01.2018г., датата на влизане в сила на решението по АНД №722/2017г. на
Районен съд Хасково до 20.04.2022г. Претендираната лихва върху обезщетения от
вида на процесното следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата
молба, като това разбиране е в съответствие с разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД,
според която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай не се
доказа да има определен ден за
изпълнение, от който длъжникът да изпада в забава, след като е бил поканен от
кредитора – чл.86,
ал.2 от ЗЗД.
Поради това следва да се счита, че такава покана се отправя с подаването на
исковата молба и искането за присъждане на законна лихва от този момент е
основателно.
С оглед изхода на делото искането на ищеца
за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи. Съгласно чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство е
400,00 лева, платени в брой, като няма възражение за прекомерност на договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния представител
на ответника. Съобразно уважената част на претендираната от ищеца сума съдът
намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за един адвокат в размер
на 172,24 лева, както и 10,00 лева – д.такса, или общо 182,24 лева. Основателно
е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
възнаграждение на юрисконсулт, доколкото по делото са представени данни за
упълномощаване и е депозиран отговор на предявените искове. Съобразно нормата
на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ
във връзка с чл.24 от НЗПП и чл.37 от ЗПП, определящи
размер на възнаграждение от 100,00 лева, то това възнаграждение следва да е
съобразено с отхвърлената част от претенцията, а по съразмерност е 43,06 лева.
В този случай по компенсация на ищеца ще са дължими 139,18 лева.
Мотивиран така и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Комисия за
защита на потребителите - София, да заплати на ЕООД
Дейзи Нова – Д., ЕИК *********, сумата от 700,00 лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско
възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление №К-039720/30.03.2017г.,
издадено от Директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора, отменено с Решение №355/21.12.2017г., постановено по
нахд №722/2017г. по описа на Районен съд Хасково, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.04.2022г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за заплащане на лихва за забава в размер на 301,41 лева, считано
за периода от 23.01.2018г. до 20.04.2022г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Комисия за
защита на потребителите - София, да заплати на
ЕООД Дейзи Нова – Д., ЕИК *********, направените разноски в настоящото
производство за д.т. и адвокатско възнаграждение – общо и по компенсация 139,18
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: