ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град София, 26.03.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри брачен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ: ГАЛЯ МИТОВА
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА гражданско дело Е № 7414 по
описа за 2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 66 от Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по молба за възстановяване на срока за въззивно обжалване на
Решение № 1323 от 15.02.2016 г., инкорпорирана в частна жалба от 03.08.2016 г.
срещу Разпореждане за връщане на въззивна жалба, вх. № 37320 от 15.07.2016 г.,
подадена от Г.Д.К. срещу така
постановеното Решение.
В молбата се поддържа, че Г.Д.К. не бил контактувал с назначеният му от
съда процесуален представител и
последният не го бил уведомявал за така постановеното Решение № 1323 от
15.02.2016 г. Изтъква, че особеният му представител не е обжалвал съдебния акт
и е нарушено правото на достъп до справедлив процес. По този начин била отнета
възможността на страната да обжалва съдебния акт. Счита, че следвало да му се
назначи процесуален представител от Адвокатска колегия – Русе, с когото да може
да контактува всекидневно. Излага доводи, че СГС не го е уведомил лично за
постановения съдебен акт, но му е връчил лично разпореждането, с което е
върната въззивната жалба на страната. Моли срокът за обжалване на Решение №
1323 от 15.02.2016 г., постановено по гр. дело Е № 7414 по описа за 2014 г. на
Софийски градски съд, ГО, II-ри брачен състав, да бъде
възстановен.
Софийски градски съд, след като се съобрази с
доводите в молбата и обсъди материалите по делото, прие следното:
Молбата за възстановяване на срока е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Процесуалните срокове са периоди от време, през които съществува правото да
се извърши определено процесуално действие, като бездействието на страната в
течение на срока погасява правото да се извърши действието (чл. 64, ал. 1 ГПК). Ако пропускането се дължи на внезапно и непреодолимо
препятствие срокът може да бъде възстановен. Релевантно за възстановяването е
единствено дали пропускането се дължи на такова препятствие, а не колко време в
рамките на срока е продължило. В процесния случай от молителя Г.К. не се
сочат и установяват с допустимите от ГПК доказателствени средства причини от
обективен характер, имащи такова внезапно и непреодолимо за него, респективно
за процесуалния му представител проявление, което е довело до невъзможност да
упражни правото си на въззивна жалба лично, или чрез назначения му представител, в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК.
Що се отнася до оплакванията, че процесуалният представител на молителя К.
не обжалвал постановения съдебен акт в противовес с най – добрия интерес на
страната; че не му бил връчен лично съдебния акт от 15.02.2016 г.; че не му бил
назначен процесуален представител от АК – Русе, с когото да може да контактува
всекидневно (които доводи принципно са ирелевантни в производството по възстановяване на
срок), следва за пълнота на настоящото изложение да се имат предвид и мотивите
на Софийски апелативен съд в постановеното Определение от 11.07.2018 г. по
ч.гр.д. № 3334 по описа за 2018 г. В тях се посочва, че законосъобразно
първоинстанционният Софийски градски съд, ГО, II-ри брачен състав е назначил особен представител на ответника К.
по делото, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, като чрез него е било обезпечено
участието на настоящия молител Г.К. в производството – арг. чл. 9 и чл. 10 ГПК.
При това положение неоснователни се явяват правните доводи на Г.К., че е бил
лишен от надлежно участие в процеса. След като е обезпечил участието на
страните в процеса и тяхната защита, съдът не е длъжен при назначен особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК да връчва съдебните книжа на самата
страна. Ирелевантно е обстоятелството дали назначеният от съда по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител е осъществил контакт с ответника и дали го е
уведомявал за хода и изхода на правния спор, респективно дали е обжалвал
постановено неблагоприятно за тази страна Решение. Той не е бил и длъжен да го
стори, тъй като обективно ответникът не е бил открит на неговия постоянен и
настоящ адрес – именно поради това обстоятелство съдът му е назначил по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, за да обезпечи надлежното му участие в
исковото производство. Процесуалният представител може да не предприема
процесуални действия, които биха влошили или застрашили интереса на клиента му,
вкл. и да не обжалва обосновано съдебно решение, което се основава на
установените по делото, чрез допустими доказателствени средства,
правнорелевантни факти и закона.
Ето защо и по изложените съображения, като не се твърдят и не се
установяват по делото особени непредвидени обстоятелства (причини от извънреден характер), стоящи извън личността на
молителя, и обусловили процесуалното бездействие на тази страна в
производството, то и не са налице основания за възстановяване на срока за
обжалване на постановеното по делото Решение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКАЗВА да възстанови срока за обжалване на
Решение № 1323 от 15.02.2016 г., постановено по гр. дело № Е 7414/2014
г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-ри брачен състав, по молбата на Г.Д.К., инкорпорирана в частна жалба, вх. № 103085 от 03.08.2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 66, ал. 2 ГПК, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: