Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.12.2022 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито
съдебно заседание на седми октомри две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т. д. N 2300/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „В.-И.и М.“ ЕООД, с която са предявени срещу „А.“ АД искове с правно основание 99 ал.1, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 221 389 лв. – главница, частично от 773 744, 40 лв., както и за сумата от 2220,07 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се от ищеца, че на 24.03.2016 г. е сключен между „В.и к.Д.“ АД и ответника договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, по който през периода 10.12.2019 г. – 10.09.2020 г. ответникът е ползвал договорените услуги и са издадени 17 бр.фактури, но ответникът не е платил дължимото възнаграждение. Сочи се от ищеца, че по силата на договор за цесия от 01.07.2020 г. „В.и к.Д.“ АД му е прехвърлило вземанията за процесния период в размер на 773 744,40 лв., а ответникът е бил уведомен за цесията на 16.10.2020 г. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 221 389 лв. – главница, частично от 773 744, 40 лв., както и сумата от 2220,07 лв., частично от 7738,06 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.10.2020 г. – 24.11.2020 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че договорът за цесия е нищожен, защото е сключен без разрешение на Държавата, която е принципал на цедента. Освен това с договора са прехвърлени вземанията към момента на сключването му, но не и бъдещи вземания след датата на сключване – 01.07.2020 г., а посочените в исковата молба фактури са издадени след тази дата. Сочи се, че ответникът е изпълнил задълженията си към „В.и к.Д.“ АД съобразно уговорките в допълнително споразумение от 27.07.2017 г. и от м.03.2018 г. Поддържа се, че част от претендираните вземания са погасени чрез прихващане, както и че начислените суми не отговарят на доп.споразумения. Навежда се довод, че монтираният разходомер КПС 2 е незаконно поставен в нарушение на решение на КЕВР N 106/17.12.2015 г. и на чл.36 ал.1 Наредба N 4 от 14.09.2004 г., тъй като ответникът има изградено ново водно съоръжение, което формира допълнителни количества отпадъчна вода.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа исковете с довода, че Правилникът за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала не намира приложение и не е необходимо съгласие на държавата за сключване на договора за цесия, а за сключване на договора е прието решение от Съвета на директорите на цедента. Поддържа се, че с договора е допустимо да се прехвърлят бъдещи вземания на цедента срещу ответника. По отношение на доп.споразумение от N 2 се сочи, че ответникът не е битов, а стопански потребител, поради което клаузата на чл.2а не е породила действие. Оспорва се да е извършено прихващане от страна на ответника, както и се оспорва промишлените отпадни води не са били замърсени. Иска се да се конституира като трето лице цедента „В.и к.Д.“ АД.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с което поддържа оспорванията на исковете.
На страната на ищеца на основание чл.372 ал.2, вр. с чл. 219 ал.1 ГПК е конституирано като трето лице помагач „В.и к.Д.“ АД, който изразява позиция в подкрепа на предявените искове.
Представени са издадени от „В.и к.Д.“ АД за предоставени на ответника от услуги по доставяне на питейна вода фактура N 0393/19.12.2019 г. за сумата от 45662,30 лв., фактура N 0394/28.01.2020 г. за сумата от 10108,32 лв., фактура N 0395/10.02.2020 г. за сумата от 24221,86 лв., фактура N 0396/28.02.2020 г. за сумата от 29581,12 лв., фактура N 0397/11.03.2020 г. за сумата от 11309,96 лв., фактура N 0398/25.03.2020 г. за сумата от 27115,60 лв., фактура N 0399/13.04.2020 г. за сумата от 42471,88 лв., фактура N 0400/27.04.2020 г. за сумата от 24772,57 лв., фактура N 0401/11.05.2020 г. за сумата от 35322,88 лв., фактура N 0402/27.05.2020 г. за сумата от 25 148,51 лв., фактура N 0403/11.06.2020 г. за сумата от 36 153,85 лв., фактура N 0404/29.06.2020 г. за сумата от 33533, 51 лв., фактура N 0405/13.07.2020 г. за сумата от 39636,31 лв., фактура N 0406/28.07.2020 г. за сумата от 76522,30 лв., фактура N 0407/11.08.2020 г. за сумата от 127 421,35 лв., фактура N 0408/25.08.2020 г. за сумата от 91204,92 лв., фактура N 0409/10.09.2020 г. за сумата от от 48905,53 лв.
Представен е договор за цесия от 01.07.2020 г., от който се установява, че „В.и к.Д.“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответника за сумата от 773 744,40 лв. по фактури, издадени въз основа на договор 16 от 24.05.2016 г.
Представено е уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което „В.и к.Д.“ АД е уведомил ответника за прехвърляне в полза на ищеца на вземания в размер на 773 744,40 лв.
Представен е договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води от 24.03.2016 г., от който се установява, че „В.и к.Д.“ АД е поел спрямо ответника задължението да доставя води с питейни качества, да отвежда и пречиства канални води, както и да контролира замърсеността на отпадъчните води, а ответникът е поел задължението да заплаща отчетеното по водомер количество изразходвана вода, както и отчетените по механични водомерни устройства отпадъчни и пречистени води. В приложение N 1 са посочени допустимите концентрации на вещества в отпадъчните води, а в приложение N 2 е уговорен начинът за формиране на цените на отпадъчните води.
Представено е споразумение N 1 от 27.07.2017 г. към договора, както и допълнително споразумение N 2 от 03.07.2018 г., в които е уговорено отчитането да се извършва по контролен водомер, паралелно с всеки търговски водомер.
Представено е допълнително споразумение от 03.07.2018 г., с което е уговорено ответникът да заплаща цени по утвърдени цени на КЕВР, а за услугите по отвеждане и пречистване на отпадъчни води по цени за битови потребители.
Представена е фактура N *********/22.01.2020 г., в която ответникът е начислил на „В.и к.Д.“ АД задължение в размер на 61 995 лв. – дължима по чл.2 ал.3 от доп.споразумение от 03.07.2018 г. и протокол от 06.11.2019 г.
Представено е уведомление от 14.05.2020 г., с което ответникът е извършил прихващане на свое вземане от 5488,48 лв. по фактура N 46515/22.01.2020 г. срещу вземане на „В.и к.Д.“ АД в този размер по фактури от 11.03.2020 г., 25.03.2020 г., 13.04.2020 г. и 27.04.2020 г.
Представено е уведомление от 31.05.2020 г., с което ответникът е извършил прихващане на свое вземане от 1487,12 лв. по фактура N 46515/22.01.2020 г. срещу вземане на „В.и к.Д.“ АД в този размер по фактури от 11.05.2020 г. и 27.05.2020 г.
Представено е уведомление от 30.06.2020 г., с което ответникът е извършил прихващане на свое вземане от 23 741,08 лв. по фактура N 46515/22.01.2020 г. срещу вземане на „В.и к.Д.“ АД в този размер по фактури от 11.06.2020 г. и 29.06.2020 г.
Представено е уведомление от 14.08.2020 г., с което ответникът е извършил прихващане на свое вземане от 32005,46 лв. по фактура N 46515/22.01.2020 г. и N 46592/12.02.2020 г. срещу вземане на „В.и к.Д.“ АД в размер на 54 742,94 лв. по фактури от 13.07.2020 г. и 28.07.2020 г.
Представени са оспорвания от 23.12.2019 г., 05.02.2020 г., 18.02.2020 г., 05.03.2020 г., 25.03.2020 г., 04.05.2020 г., 22.04.2020 г.,19.05.2020 г., 08.06.2020 г., 22.06.2020 г., 06.07.2020 г., 21.07.2020 г., 31.07.2020 г., 17.08.2020 г., 28.08.2020 г.,15.09.2020 г., с които ответникът е уведомил „В.и к.Д.“ АД, че оспорва начислените му задължения по процесните фактури, защото сумите не отговарят на уговорката за цена на битов потребител. Оспорено отпадъчната вода да е с посочени във фактурите степен на замърсеност. Освен това сумите са начислени по разходомер, а не по водомер.
Представени са протокол за изпитване N ОВ 374/31.08.2020 г., N ОВ 373/31.08.2020 г., N ОВ 372/31.08.2020 г., N ОВ 378/17.08.2020 г., N ОВ 350/17.08.2020 г., N ОВ 349/17.08.2020 г., N ОВ 329/28.07.2020 г., N ОВ 331/28.07.2020 г., N ОВ 302/14.07.2020 г., N ОВ 301/14.07.2020 г., N ОВ 300/14.07.2020 г., N ОВ 284/06.07.2020 г., N ОВ 286/06.07.2020 г., N ОВ 285/06.07.2020 г., N ОВ 267/22.06.2020 г., N ОВ 268/22.06.2020 г., N ОВ 266/22.06.2020 г., N ОВ 211/18.05.2020 г., N ОВ 210/18.05.2020 г., N ОВ 209/18.05.2020 г., N ОВ 166/21.04.2020 г., N ОВ 165/21.04.2020 г., N ОВ 164/21.04.2020 г., N ОВ 125/18.03.2020 г., N ОВ 124/18.03.2020 г., N ОВ 123/18.03.2020 г., N ОВ 69/18.02.2020 г., N ОВ 68/18.02.2020 г., N ОВ 67/18.02.2020 г., ., N ОВ 16/15.01.2020 г., N ОВ 17/15.01.2020 г., N ОВ 18/15.01.2020 г., N ОВ 576/16.12.2019 г., N ОВ 575/16.12.2019 г., N ОВ 574/16.12.2019 г., N ОВ 549/03.12.2019 г., N ОВ 550/03.12.2019 г., N ОВ 551/03.12.2019 г., в които се сочи, че са взети и изследвани проби от обекти в к.к.“Албена“.
Представен е констативен протокол за извършена проверка от 10.09.2020 г., 25.08.2020 г., 10.08.2020 г., 27.07.2020 г., 10.07.2020 г., 25.06.2020 г., 11.06.2020 г., 26.05.2020 г., 11.05.2020 г., 24.04.2020 г., 10.04.2020 г., 25.03.2020 г., 10.03.2020 г., 25.02.2020 г., 10.02.2020 г., 27.01.2020 г., 10.12.2019 г.
Представено е решение N Ц -32 от 29.07.2016 г. на КЕВР, с което са определени горните граници за цените на ВиК услугите за ВС Албена.
Представени са справки за измерените водни количества по водоизточници за 2018 г.; справка за 2019 г., справка за показанията на разходомерите по водоизточници за 2018 г., справка за 2019 г.,
Установява се от договор за предоставяне на концесия за минерални води от малмоваланжския хоризонт на територия та на курортен комплекс, от който се установява, че на ответника е предоставено правото на ползване върху минерална вода чрез добив от сондажите Р-12х, Р-13х и Р149х на територията на к.к.“Албена“.
Изслушано е заключение на СТЕ, изготвено от в.лице Н.Т..
Установява се от заключението на СТЕ, изготвено от в.лице Л.П., че ответникът се снабдява с вода за стопански питейно-битови нужди и за обществени нужди по водоснабдителна система, включваща три сондажа Р-12х, Р-13х и Р149х, а за водоснабдяване за питейни нужди се ползва воден ресурс на сондаж Р-13х; за стопански нужди се ползва воден ресурс на Р-12х и Р149х. Според в.лице канализационната система на ответника е изградена зонирано и се състои от сградни канализационни отклонения, канализационна мрежа и три броя канализационни помпени станции, а формираните отпадъчни води от КПС 1 и КПС 2 се отвеждат помпено до черпателя на КПС 2, където постъпват и отпадъчни води от външни потребители. Формираният общ поток отпадъчни води се отвежда помпено за пречистване до ПСОВ „Албена“. През процесния период потреблението на питейна вода от ответника е определено от показанията на монтирани пет измервателни уреди, разположени на трите отклонения след напорен резервоар 1000 куб.м. Водните количества за услугите „отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ е на основание на показания на водомерно устройство, монтирано при КПС 2. От доставчика на „ВиК“ услуги са фактурирани на ответника 64 979 куб.м. питейна вода, 751 179 куб.м. за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. През периода 10.12.2019 г. – 10.09.2020 г. са констатирани от доставчика параметри на замърсеност от 1-ва и 2-ра степен и са прилагани цени съобразно тези степени. Вещото лице е констатирало, че стойността на ВиК услугите по цени за битови потребители възлиза на 262 828,01 лв., а съобразно степен на замърсеност на 278 146,91 лв.
Установява се от допълнителното заключение на СТЕ, че добиваната от ответника вода от собствени сондажи не се ползва за питейни нужди. Общото количество добита вода от сондажите възлиза на 367 464 куб.м. Общият поток отпадъчни води, който постъпва в черпателя на КПС 2 се формира от отпадъчни води от потребители в к.к.“Албена“, промишлени отпадъчни води, дренажни отпадъчни води, битови отпадъчни води от канализационен клон с.Оброчище и от в.з.“Фиш Фиш“ и от частично постъпили повърхностни атмосферни води. Делът на дренажните и инфилтрирани води възлиза на 81,4 % от общия поток отпадъчни води, постъпващи към ПСОВ „Албена“. Според в.лице водомерите и разходомерите за измерване на количеството питейна вода са средство за търговско измерване, а разходомерът на КПС 2 измерва общ поток от множество потребители.
Установява се от повторната СТЕ, изготвена от в.лице Н.Н., че доставеното количество питейна вода за 2020 г. и за 2021 г. са няколко пъти по-ниски от предходните години. Вещото лице е констатирало, че канализационната система на с.Оброчище и на вилна зона „Фиш Фиш“ е свързана с площадковата канализационна система на к.к.“Албена“. Посочено е в заключението количеството отпадни води. Според в.лице количеството на доставяните на ответника води е отчитано с устройство за измерване – водомери.
Установява се от заключението на ССЕ, че за процесните фактури на стойност 829 092,77 лв. са направени записвания в търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит по тях. По фактурите не са извършени плащания. В търговските книги на „В.и к.Д.“ АД не са направени записвания на издадени от ответника фактури за насрещни вземания, както и за погасяване чрез прихващане. В търговските книги на ответника е направено записване за погасяване на задължение в размер на 86 793 лв. чрез прихващане, за направено оспорване от 565 020,75 лв., както и за неплатен дълг от 151 081,81 лв.
Установява се от доп.заключение на ССЕ, че ответникът е извършил сторниране по процесните фактури, по които признатите суми възлизат на 264 072,03 лв., оспорените суми на 565 020,74 лв. Извършените погасявания чрез плащане и прихващане възлизат на 112 990,21 лв., а неплатеният остатък на 151 081,81 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.99 ал.1, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът е предявил исковете в качеството на цесионер /частен правоприемник/, който извежда правата си въз основа на сключен с третото лице „В.и к.Д.“ АД договор за цесия от 01.07.2020 г. Следователно на първо място следва да се прецени дали този договор е действителен, а след това на проверка подлежи дали в полза на цедента са съществували вземанията, предмет на цесията. От страна на ответника са наведени възражения за нищожност на договора за цесия, основани на фактическите твърдения, че договорът е сключен без разрешение на Държавата, която е принципал на цедента, както и че в предмета на цесията са включени бъдещи вземания. Според съда тези възражения са частично основателни.
От представените по делото доказателства и от вписванията в ТР по партидата на „В.и к.Д.“ АД не може да се установи, че към сключване на процесния договор за цесия цедентът е имал качеството на публично предприятие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗПП, поради което правилата на чл.28, чл.29 и чл.30 Правилник за прилагане на ЗПП не намират приложение. Няма данни за това кои точно са акционерите към 01.07.2020 г. и каква част от акциите е притежавал всеки акционер към този момент. Следва да се спомене, че нормите на чл.29 и на чл.30 от Правилника се прилагат по отношение на разпоредителна сделка, която има за предмет недвижими имоти и движими вещи, активи, функционално свързани с тях, както и с дълготрайни активи, но в случая предмет на цесията са вземания, които са извън обхвата на Правилника.
По аргумент от правилото на чл.236 ал.4 ТЗ съдът намира, че нарушението на ограничения за разпореждания с активи, предвидени в Устава на акционерното дружество цедент, не може да е основание за недействителност на сделката. За наличието на съгласие за сключване на договора за цесия е достатъчно представителят по закон на цедента да е изразил воля, а разрешението, респ. одобрението, на неговия принципал няма качеството на предпоставка за действителност на разпоредителната сделка.
Процесният договор за цесия е сключен на 01.07.2020 г., поради което е в състояние да породи прехвърлително действие само по отношение на вземания, които са възникнали и съществували към момента на неговото сключване. В този смисъл е и изричната уговорка в клаузата на чл.3.1 от договора, че цедентът прехвърля „настоящи“ вземания по фактури. Тази уговорка по несъмнен и категоричен начин сочи, че постигнатото между страните съгласие е да се прехвърлят вземания, които са съществували към сключването договора и за които към този момент са издадени фактури от цедента.
Договорът
за цесия не може да породи прехвърлително действие по
отношение на вземания, които не са възникнали към неговото сключване, т.е
договорът не поражда прехвърлително действие по
отношение на бъдещи вземания /решение № 32 от 09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 196 от 22.11.2018 г. по гр.д. № 3871/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Доколкото
в договора е изразена изричната воля за прехвърляне от цедента
и за придобиване от цесионера на „настоящи“
вземания по издадени вече фактури, които вземания следва да послужат като „даване
вместо изпълнение“, т.е с тях се погасява задължението на цедента
към цесионера, съдът приема, че по отношение на вземанията,
които произтичат от издадени след 01.07.2020 г. фактури не е допустимо
договорът за цесия да се „конвентира“ в договор за „факторинг“ по чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ. При договора за „факторинг“ факторът
/приобретател на вземанията/ финансира търговската дейност на доставчика /прехвърлителя/ и поема
риска, което характеризира факторинга като форма на финансово-кредитна
дейност,
каквато принципно не е присъща на договора за цесия; такава функция не е
присъща и на процесния договор за цесия, който има за
цел съществувалите към сключването му вземания на цедента
да послужат за погасяване на задълженията му към цесионера.
Поради тези съображения съдът намира, че процесният договор за цесия не е породил действие по
отношение на вземанията по фактури, които са издадени след 01.07.2020 г. Не е
породено прехвърлително действие по отношение на вземанията
по фактури, които са издадени на 13.07, 28.07, 11.08, 25.08 и на 10.09.2020 г.,
т.е за сумата от общо 331 801,77 лв., като се отчете частичното
прехвърляне по фактура от 28.07 и по фактура от 10.09.2020 г. Както се спомена
по-горе, волята на страните по договора за цесия от 01.07.2020 г. е да се прехвърлят
„настоящи“ вземания по вече издадени към сключване на договора фактури. Само на
това основание следва да се приеме, че в полза на цесионера
не съществува вземане в размер на 331 801,77
лв. като част от вземане в размер на 773 744,40 лв. Договорът за цесия е в
състояние да породи прехвърлително действие по
отношение на вземания по издадени до 01.07.2020 г. фактури, които са предявен
частично в размер на 49 871 лв.
Обстоятелството дали в полза на цедента е съществувало вземане в размер на 49 871 лв.,
произтичащо от издадени от 19.12.2019 г. до 29.06.2020 г. фактури, не е
предпоставка за действителността на договора за цесия – чл.100 ал.1 ЗЗД, но има
значение за легитимацията на ищеца като кредитор. Това е така, защото цесионерът в качеството на частен правоприемник не може да
бъде в по-изгодно правно положение от своя праводател
/цедент/.
Установи се от договор за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води от 24.03.2016 г., че третото
лице „В.и к.Д.“ АД е поел спрямо ответника задължението да доставя води с
питейни качества, да отвежда и пречиства канални води, а ответникът е поел
задължението да заплаща отчетеното по водомер количество изразходвана вода,
както и отчетените по механични водомерни устройства отпадъчни и пречистени
води. Към договора е сключено споразумение N 1 от 27.07.2017 г., в което е уговорено
отчитането да се извършва по контролен водомер, паралелно с всеки търговски
водомер, както и допълнително споразумение N 2 от 03.07.2018 г., с което е уговорено
ответникът да заплаща цени по утвърдени цени на КЕВР, а за услугите по
отвеждане и пречистване на отпадъчни води да плаща по цени за битови
потребители. Съдът въз основа на договора от 24.03.2016 г. и сключените към
него допълнителни споразумения приема за установено съществуването на валидно
облигационно правоотношение между третото лице „В.и к.Д.“ АД и ответника, по
което вземането на третото лице цедент се формира по
размер съобразно стойността на предоставените „ВиК“
услуги за периода от 10.12.2019 г. до 01.07.2020 г.
В
подкрепа на повдигнатото фактическо твърдение, че в полза на третото лице цедент са съществували вземания срещу ответника, са
представени фактура N 0393/19.12.2019 г. за сумата от 45662,30 лв., фактура N 0394/28.01.2020 г.
за сумата от 10108,32 лв., фактура N 0395/10.02.2020 г.
за сумата от 24221,86 лв., фактура N 0396/28.02.2020
г. за сумата от 29581,12 лв.,
фактура N 0397/11.03.2020 г. за сумата от 11309,96 лв., фактура N 0398/25.03.2020 г.
за сумата от 27115,60 лв., фактура N 0399/13.04.2020
г. за сумата от 42471,88 лв.,
фактура N 0400/27.04.2020 г. за сумата от 24772,57 лв., фактура N 0401/11.05.2020 г.
за сумата от 35322,88 лв., фактура N 0402/27.05.2020
г. за сумата от 25 148,51
лв., фактура N 0403/11.06.2020 г. за сумата от 36 153,85 лв., фактура N 0404/29.06.2020 г.
за сумата от 33533, 51 лв. Останалите представени от ищеца фактури са издадени
след 01.07.2020 г., поради което не следва да се обсъждат, защото за вземанията
по тях договорът за цесия не е породил прехвърлително
действие.
Издадените
от 19.12.2019 г. до 29.06.2020 г. фактури не носят подписа на ответника, поради
което не могат да служат за доказване на факта, че третото лице е предоставило
на ответника посочените във фактурите услуги.
От
заключението на ССЕ се установи, че за издадените от 19.12.2019 г. до
29.06.2020 г. фактури са направени записвания в търговските книги на ответника,
който обаче е сторнирал част от задълженията си, а сторнираните суми съответстват на представените по делото
оспорвания от 23.12.2019 г., 05.02.2020 г., 18.02.2020 г., 05.03.2020 г.,
25.03.2020 г., 22.04.2020 г., 04.05.2020 г., 19.05.2020 г., 08.06.2020 г.,
22.06.2020 г. и от 06.07.2020 г. С тези оспорвания ответникът е оспорил
частично начислените от ответника задължения
по издадените от 19.12.2019 г. до 29.06.2020 г. фактури - за отвеждане на
отпадъчни води с възражението, че сумите не отговарят на уговорката за цена на
битов потребител; оспорено е отпадъчната вода да е с посочена във фактурите
степен на замърсеност и е направено възражение, че количествата вода са
отчетени по разходомер, а не по водомер. В този
случай съдът намира, че вписванията в търговските книги на ответника не могат
да служат за доказване на факта, че предоставените от третото лице „Вик“ услуги
възлизат на пълната стойност, посочена в издадените от 19.12.2019 г. до
29.06.2020 г. фактури. Това е така, защото вписванията в търговските книги на
ответника по никакъв начин не сочат на направено от него извънсъдебно признание
на факта на получени услуги на стойност, посочена във фактурите. Напротив – извънпроцесуалното поведение на ответника сочи на направено
от него ясно и категорично оспорване по отношение на пълния размер, начислен
във всяка една от фактурите. Извършеното от ответника „сторниране“
чрез изготвяне на кредитни известия представлява допустима от закона счетоводна операция, свързана с намаление
на данъчната основа
/цената на доставената услуга/ - чл.31 Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г.
От страна на ответника обаче е направено и частично
признание, доколкото оспорванията и сторнирането касаят само част от начислените от третото
лице суми по фактурите. От доп.заключение на ССЕ и от справката към него се
установява, че по отношение на издадените от 19.12.2019 г. до 29.06.2020 г.
фактури е направено от ответника признание на задължения в размер на 58 247,28
лв. – за питейна вода. Извънсъдебното признание на този размер се
установява и от представените на лист 147 –лист 167 оспорвания, в които се
съдържа и частичното признание на ответника за сумата от общо 58 247,28
лв. – по фактури от 19.12.2019 г. до 29.06.2020 г. Съдът приема за установено
въз основа на признанието на ответника, че в полза на цедента
са съществували вземания до размера от 58 247,28 лв. – за питейна вода.
От
заключението на ССЕ се установи, че в търговските книги на ответника е
направено записване, че същестуват задължения в
размер на 151 081,81 лв., но това са задължения по фактури от 11.08, от
25.08 и от 11.09.2020 г., а по отношение на вземанията по тях договорът за
цесия не е породил прехвърлително действие.
От
заключението на ССЕ се установява, че преди завеждане на делото ответникът е
платил сумата от 3 459,73 лв., но при сключване на договора за цесията е
взето предвид това плащане, поради което не следва да се зачита в процеса като
погасителен факт. Извършеното от ответника плащане на сумата от 22 734,48
лв. е за задължение по издадена след 01.07.2020 г. фактура, което не е
прехвърлено на цесията, поради което и то не следва да се зачита.
Искът
е предявен частично за сумата от 49 871 лв. – за фактурите,
издадени от 19.12.2019 г. до 01.07.2020 г., а искът за тази заявена сума се
доказва от направеното признание от ответника, което е за сумата от 58 247,28
лв. – за питейна вода.
От страна на ответника е наведен довод, че по силата на извънсъдебно прихващане задълженията му са погасени. Съдът намира, че възражението за погасяване чрез материалноправно прихващане /компенсация/ е неоснователно. Това е така, защото от събраните по делото доказателства не се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.103 ал.1 ЗЗД. Вземанията на ответника, с които е извършил прихващане не са били ликвидни, т.е не са безспорни, доколкото от заключението на ССЕ се установи, че след получаване от третото лице на изявленията за компенсация в неговите търговски книги не е направено записване за погасяване.
В мотивите на т.1 от ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г., ОСГТК на ВКС е прието, че „когато ответникът се позовава на
погасителния ефект на изявление за
прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че
способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане.
Съдът зачита правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то
се е осъществило извън процеса“.
Доколкото ответникът не се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той може да прихване задължението си към ищеца цесионер със свое вземане към предишния кредитор цедент /третото лице/ - чл.103 ал.3 ЗЗД. Ответникът е упражнил извънсъдебно правото да прихващане с уведомления от 14.05.2020 г., 20.05.2020 г., 31.05.2020 г. и от 30.06.2020 г., с които е прихванал свои вземания в размер на общо 54 787,54 лв. с вземания на третото лице по фактури, издадени до 01.07.2020 г. Според съда възражението за прихващане е основателно, защото вземанията на ищеца по фактура *********/22.01.2020 г. и по фактура N *********/12.02.2020 г. са възникнали на основание т.1, нов чл.2а ал.3 от допълнително споразумение от 03.07.2018 г., с което е уговорено, че с разходите на ответника по експлоатация на неговите сондажи следва да се извършва приспадане, т.е.прихващане, от вземанията на оператора. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът по силата на договор за концесия от 22.07.1998 г. добива вода от собствени водоизточници – сондажи Р-13х, Р 12х и Р-149х., както и че изплаща на МОСВ суми за добитата по концесията вода. Добиваната по концесията от ответника вода се ползва чрез услугите на третото лице /оператор/, но тази вода не е на оператора. Сключеното на 03.07.2018 г. споразумение отчита тази особеност - че ответникът ползва вода, която е добита от негов собствен водоизточник, както и че заплаща за тази вода суми на МОСВ, поради което няма основание да дължи още един път нейната стойност и да я заплаща на третото лице /оператор/. Съгласието по т.1, чл.2а ал.3 от споразумението от 03.07.2018 г., че разходите на ответника за добитите по концесията от негови водоизточници води следва да се приспадат от задълженията му към третото лице /оператор/, цели да не се допусне неоснователно обогатяване на третото лице, което може да получи цена за вода, която не е негова, а е на ответника, защото е добита от негови водоизточници. От представените от ответника платежни нареждания се установява, че ответникът е платил на МОСВ суми под формата на концесионно възнаграждение за добитите от него води по концесията от собствените сондажни кладенци, които кореспондират с размерите по фактурите, с които е извършил прихващане. Възражението за прихващане с вземания на ответника по фактура N *********/22.01.2020 г. и фактура N *********/22.01.2020 г. е основателно и води до погасяване на дълга на ответника в размер на 54 787,54 лв.
В този случай съдът намира, че предявеният частичен иск за сумата от 49 871 лв. е погасен чрез прихващането на ответника с негови вземания към цедента от 54 787,54 лв.
При тези факти съдът намира, че искът за главница е неоснователен, както е неоснователен и акцесорният икс чл.86 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят. На ответника следва да се присъдят съдебни разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, а възражението по чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно, защото делото от фактическа страна е сложно.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.-И.и М.“ ЕООД срещу „А.“ АД частични искове с правно основание чл.99 ал.1, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 49 871 лв. – цена на предоставени от „В.и к.Д.“ АД услуги за периода 10.12.2019 г. – 01.07.2020 г. по фактури с N-ра: 0393/19.12.2019 г., 0394/28.01.2020 г. 0395/10.02.2020 г., 0396/28.02.2020 г., 0397/11.03.2020 г., 0398/25.03.2020 г. 0399/13.04.2020 г., 0400/27.04.2020 г. 0401/11.05.2020 г., 0402/27.05.2020 г., 0403/11.06.2020 г. и 0404/29.06.2020 г., като погасени поради прихващане с насрещни вземания до размера от общо 49 871 лв. на „А.“ АД срещу „В.и к.Д.“ АД, произтичащи от фактура N *********/22.01.2020 г. и фактура N *********/22.01.2020 лв., и като неоснователни частичните искове за разликата от 49 871 лв. до предявените размери от 221 389 лв. за периода 01.07.2020 г. – 10.09.2020 г. по фактури с N-ра: 0405/13.07.2020 г., 0406/28.07.2020 г. 0407/11.08.2020 г., 0408/25.08.2020 г. и 0409/10.09.2020 г., частично от 773 744, 40 лв. за целия период 10.12.2019 г. – 10.09.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.-И.и М.“ ЕООД срещу „А.“ АД искове с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 2 220,07 лв. – за периода 20.10.2020 г. – 24.11.2020 г., предявени частично от 7 738,06 лв.
ОСЪЖДА „В.-И.и М.“ ЕООД, ЕИК *****, гр.София, ул.“*****, да заплати на „А.“ АД, ЕИК *****, к.к.“Албена“ –административна сграда, съдебни разноски от 21 600 лв.
Решението е постановено при участие на третото лице „В.и к.Д.“ АД, конституирано на страната на „В.-И.и М.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: