Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 106 28.07.2022 год. Град Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в
публично заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 65 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от „ЕФЕ 15” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Лозница, област Разград, ул. „Стара планина” № 8, чрез адв. А. М. от АК –
Търговище, срещу Уведомително писмо изх. № 02-170-2600/968 от 10.03.2022 год.
на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, в частта с която по отношение на заявените схеми/мерки,
базирани на площи по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН
17/270520/13859 за кампания 2020 г. от
заявените за плащане суми е направено намаление в размер както следва: на
1353.50 лв. по СЕПП; на 960.60 лв. по СПП; 676.75 лв. по Схема за млади
земеделски производители /МЗС/, както и относно начислената санкция , подлежаща
на прихващане от бъдещи плащания в размер на 234.79 лв. по СЕПП и 166.63 лв. по
СПП.
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – не били
посочени конкретни фактически и правни основания за издаването
му. Не става ясно кои са конкретните заявени парцели/БЗС, за които са наложени
намаления. Какви са недопустимите площи за всеки един заявен парцел/БЗС. На
какво правно и фактическо основание се дължи намалението за всеки един парцел -
дали се касае за двойно заявени площи (застъпвания); дали се касае за площи,
които той не е обработил и поддържал в състояние годно за земеделско ползване и
отговарящи на критериите на Наредба № 2 от 26 март 2018 г. и как това е установено; дали се касае за
площи, които не попадат в допустимия за подпомагане слой; дали се касае за
намаления в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция
на заявлението, съгласно приложимата наредба; дали се касае за намаления в
случаите на наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”), определена
съгласно Регламент № 1306/2013 на Комисията, Регламент № 1307/2013 на Комисията
и Регламент № 2020/1801 на Комисията. На следващо място се сочи, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като
административният орган не е разгледал подадена до него жалба от
оспорващия във връзка с заявяване на
същите площи от друго лице и дори не е обсъдил
тази жалба като възражение при издаване на оспореното решение –
нарушение на чл. 35 и чл. 7 от АПК. Твърди се също, че оспорения акт е постановен в нарушение на материалния
закон, като се излагат доводи, че другото лице заявило процесните площи – „ЕНКА
и КО” ООД с. Плъстина, не е представило
годно правно основание за ползване на площите, което не било взето
предвид от административния орган. На горните основания оспорващият иска съдът
да отмени решението в оспорената му част, да върне преписката в тази и част на
административния орган за ново произнасяне и да присъди сторените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на
оспорващия.
Ответната страна - заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, гр. София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт А., в съдебно заседание оспорва
жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски
по делото.
Със Заявление за подпомагане 2020,
форма за ЕТ/юридически лица УИН 17270520/13859 от 15.05.2020 год. (л. 49), оспорващото
дружество е заявил подпомагане по
следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП), Схема за млади земеделски стопани /МЗС/;
Схема за обвързано подпомагане за плодове/основна група/ -СП /основна/; Схема за предходна национална помощ за земеделска земя
на хектар /ПНДП/ , Агроекология и климат / Мярка 10/ В таблица /л. 51/ са посочени и заявените от оспорващия използвани парцели за 2020 г., а
в "Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2020" /гърба на л. 51/
е посочена общата декларирана площ,
поотделно за всички подпомагани схеми и мерки.
На 29.05.2020 г. оспорващия е подал
ново Заявление за подпомагане 2020
/гърба на л. 60, л. 61 и сл. ; л. 67-75/
с което е коригирал вида култура в БЗС 78450-400-11 парцел 78450-400-11-1 от
111011 - мека пшеница зимна на 111050- царевица за зърно.
Във връзка с подадените заявления е
била извършена автоматична проверка на въведените данни по реда на чл. 10а от
Наредба № 5, в която било установено, че в БЗС 12156-420-1 част от заявената
площ под 0.05 ха попада извън полигона с площи, допустими за подпомагане, а в парцел 12156-420-1-1 под 0.1 ха от
земеделския парцел попада във ФБл, различен от основния, поради което не
подлежат на теренна проверка Също така в
парцел 12156-420-1-1 на площ от 0,02 ха няма съответствие на заявения вид
култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада
културата /виж гърба на л. 55 и л. 56;
виж гърба на л. 74 и л. 75/.
Със заповед № РД 09-1023 от
15.12.2020 год. на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 год.
за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на ИСАК / ДВ бр. 82/2006г./ Министърът на
земеделието и горите е одобрил проект на
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 год., като
част от системата за идентификация на земеделските парцели, обновен за 2020 г.
/л.41/, публикувана на 17.12.2020 год.
на интернетстраницата на Министерство на земеделието https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/12/17/zapoved_rd_09-1023_proekt_na_sloy_pdp_2020-vuzrajeniq_za_publikuvane_SNTacVn.pdf В същата заповед е указан редът и срокът за възражения на земеделските
стопани. От писмо № 11-289 от 09.06.2022 год. на Министерство на земеделието ,
Дирекция „Идентификация на земеделските парцели” /л. 128 абзц 6/ е видно, че оспорващото дружество не е подало
възражения срещу обхвата на
специализирания слой „Площи, допустими
за подпомагане”.
От приети по делото писмени
доказателства /л.12-17/, представени от оспорващия е видно, че същият е
депозирал жалба до ДФ „Земеделие” – РА София, в която е посочил че с оглед на неизплащане
на средства по СЕПП през м. декември 2020 год. е направил справка в ДФ
„Земеделие” София на какво се дължи липсата на оторизирани средства. Било му обяснено, че е налице застъпване на заявени площи за подпомагане между оспорващото дружество и „ЕНКА И КО” ООД с.
Плъстина. Оспорващият е изложил доводи,
че второто дружество неправомерно е заявило площите за подпомагане и е поискало
административният орган да приеме, че са налице основанията по чл. 17, ал. 4 от
Наредба № 5, изречение първо и да му
бъдат изплатени заявените средства за кампания 2020 г. От развилата се
кореспонденция е видно, че жалбата е била заведена в ДФ „Земеделие” – РА София
с вх. № 02-2600/450 от 20.01.2021 год. /виж писмо на л. 15./ Ответникът по делото е изпратил жалбата на
директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация” в Министерството на земеделието с писмо изх. № 02-2600/430 от 26.01.2021 год.
/л.15/
С писмо № 10-120 от 16.03.2021 год.
оспорващият е получил отговор по жалбата си от директора на Дирекция Поземлени
отношения и комасация” в Министерството
на земеделието /л. 17-18/.
Междувременно със заповед № РД
09-155 от 23.02.2021 год. /л. 43/, публикувана в ДВ бр. 20 от 09.03.2021 год.
министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателни
специализирани слоеве „Физически блокове” и „Площи, допустими за подпомагане”
за кампания 2020 г. Оспорващият не е оспорил заповедта /виж отговор на МЗ лист
128 абзац 10/, а и не твърди такова
обстоятелство.
С уведомително писмо изх. №
02-170-2600/968 от 10.03.2022 год. /л. 28/ Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е
уведомил оспорващия за извършената оторизация и изплатеното финансово
подпомагане по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2020 г. В писмото е посочено, че
оторизираната сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни
проверки и/или проверки на място на данните в подаденото от оспорващия
заявление за подпомагане, като данните са сравнени със съответната налична
информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание
чл. 30 от ЗПЗП. В таблица № 1 на писмото
са посочени съответната схема, искана сума, намаленията, редукции и оторизирана
сума. Така по СЕПП изчислената поискана от оспорващия сума е в
размер на 1353,5 лв., извършеното намаление е в размер на 1353.5 лв.,
оторизирана сума 0 лв.; СПП – поискана сума 960.6 лв., намаления – 960.6 лв.,
оторизирана сума – 0 лв.; СП /основна/ - искана сума 2703.56 лв., намаления –
45.06 лв., оторизирана сума 2658.5 лв.; ЗДП – искана сума 852.43 лв., намаления
400.12 лв., оторизирана сума 452.31 лв. и
Схема за млади земеделски стопани /МЗС/ - искана сума 676,75, намаления 676.75
лв., оторизирана сума – 0 лв. Съдържанието на всяка колона от таблицата е
изложено в легенда под нея. В таблица 2 са посочени извършените плащания, както
следва СП/основна схема/ - оторизирана сума 2658.5 лв., изплатена сума 2658.5 лв. ЗДП оторизирана сума 452.31 лв.,
изплатена сума 452.31 лв.В писмото са посочени и начислените санкции,
подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, както следва СЕПП – 234.79 лв. и СПП - 166.63 лв.
Писмото е
връчено на 15.03.2022 год., по електронен път, съгласно известие за доставяне
/л. 52/, а жалбата срещу него в оспорената част, е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на
25.03.2022 год., съгласно пощенското клеймо на плика./л. 27/.
В
хода на съдебното производство е изслушана и съдебнотехническа експертиза.
Вещото лице е дало заключение , че оспорващият
„ЕФЕ 15” ЕООД е заявил общо 7 броя парцела, подробно описани в Таблица
на заявени парцели за Кампания 2020 от „ЕФЕ 15” ЕООД, УРН 684598 - Приложение №
1, колони от 2 до 10. Няма заявени площи без правно основание от оспорващия. Всички
заявени парцели с изключение на парцел 12156-420-1-1, с цялата си
площ попадат в окончателния слой „Площи допустими за подпомагане” определен със
Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи допустими за
подпомагане” за Кампания 2020 . Площ в размер на 0.02 ха от парцел 12156-420-1-1 не попада в окончателния слой „Площи допустими за
подпомагане”, определен с посочената заповед, като вещото лице счита, че няма обоснована причина тази площ да бъде
изключена от слой „Площи допустими за подпомагане”. В тази територия не са
налични недопустими елементи посочени в текстовете на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 2 от 26 март 2018 г. и вещото лице счита, че парцела с цялата си площ
отговаря на условията за допустимост за трайни насаждения описани в чл. 9 от
същата. Вещото лице дава
заключение, че е констатирано застъпване в парцели 78450-400-11-1;
78450-401-8-3 и 78450-400-8-1, всички на територията на землище с. Церовище. Установеното
застъпване, подробно представено в констативно-съобразителната част на
експертизата, е със заявени парцели от
ЗС „ЕНКА и Ко” ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в предвидения в чл.
149, ал. 1във вр. с ал. 3 от АПК 14 -
дневен срок.
Оспореното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.
11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема
решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и
заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска
политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и
мерки на Общата политика по рибарство. Съответно, съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4
от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на
Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация.
Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото.
Съгласно
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
представлява същата. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда
възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
В случая е представена Заповед №
03-РД/772 от 08.03.2022 г. (л. 36) на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”
– РА, с която на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" –
П. Д. С. са делегирани правомощия (т. 1) да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане във връзка с подадени заявления за
подпомагане.
Уведомителното писмо е издадено в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си, но при
издаването му не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липсват
фактически и правни основания за издаването му, т.е. липсват мотиви. Мотивите
на административния акт представляват единство от фактически и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат
съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
Съгласно разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта
да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване,
респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него
административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на
съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения
административен акт.
В случая в оспорения административен
акт само в две изречения, в които е посочено, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки
и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане,
както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК.
Никъде в акта обаче не е посочено кои от установените от административния орган
при извършените задължителни административни проверки факти и обстоятелства, са
обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите,
и как е определено то.
Действително в легендата под таблица
№ 1 за колона 3 административният орган
е посочил, че се отчитат:
- намаления на субсидията след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното
заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на
място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от
СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени
сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина),
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013
и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) №
1307/2013 на Комисията;
- линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) №
1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. "е", т. i от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.
- линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. "в" от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. "е", т. iii
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.
Така посочените пояснения обаче съдът намира, че не могат да
бъдат приети като мотиви, тъй като на първо място те представляват цитиране на
правни основания, въз основа на които могат да бъдат намалени заявените от
земеделския стопанин суми за под помагане и на следващо място, че
административният орган не е посочил, кое точно от тях е приложил.
Нито в оспореното писмо, нито в друг документ, изхождащ от
административния орган или друг помощен нему орган, съставен преди издаване на
оспореното писмо, са посочени конкретни фактически основания, които
налагат намаление на заявените суми за
подпомагане, по отношение на кои парцели
са налице тези обстоятелства, как и въз основа на кои правни норми са направени
съответните изчисления, за да се стигне до посочените в таблицата размери по
всяка една от схемите и мерките за подпомагане.
Едва в представено в хода на делото Становище изх. № 02-170-2600/968#4 от 31.03.2022 г. (л. 38-40
от делото) административният орган е направил разяснение въз основа на какви
фактически основания е извършил намалението на исканите от оспорващия суми по
съответните мерки и какъв е размерът на допустимите за подпомагане площи. И в
това становище обаче не е посочено
конкретно някое от правните основания, посочени в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП за
отказът или намалението на поисканото подпомагане, начинът или формулата, по
който е изчислен размерът на намаленията на претендираните суми, размерът на
оторизираните за изплащане суми, както и размерът на санкциите по чл. 19а от делегиран Регламент
/ЕС/ 649/2014 на комисията за кампания 2020 г.
Съдът счита , че не може волята на
административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на
административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт
пред съда. Това становище не е документ,
към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното
производство, и е приложен към преписката, а е изготвен едва след оспорване на същия пред
съд.
Действително според Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка мотивите да бъдат
изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига обаче
да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за
мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на
такива. Според изложеното в тълкувателното решение такива са например случаите,
когато мотивите са изложени в съобщението по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), с
което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден
исканият административен акт. Също така би следвало да се приеме за възможно
мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата на
страната и административното производство се изпращат на по-горния
административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. от ЗАП (отм.). Но,
както е прието и в тълкувателното решение, в описаните случаи допълнителното
излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу
него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е
обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на
проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се
счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява
неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран, следва
допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган,
който го е издал.
В случая обаче цитираното становище
е документ, който не би могъл да се приеме за част от административната
преписка и за такъв, който допълва мотивите на оспорения акт, тъй като не
отговаря на условията, посочени в цитираното тълкувателно решение. Макар становището
да изхожда от издателя на оспорения акт и да е представено в хода на съдебното
производство, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда
жалба, с която е оспорено издаденото УП. Адресатът на акта не е бил запознат с изложените в това
становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с
подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него.
Даденото в тълкувателното решение разрешение на този въпрос е свързан с
възможността административният орган-издател на акта да допълни мотивите си със
съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща на
по-горестоящия административен орган, т. е. при оспорване на акта по
административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал
възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с
допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред. Настоящия
случай не е такъв. Липсва оспорване по
административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с допълнително
изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни правото си на
оспорване на акта по съдебен ред.
Наред с това следва да се посочи, че
дори в това становище не са посочени материално –правните разпоредби въз основа
на които е извършено съответното намаление на
заявените суми, нито начинът
/формулата/, по който това намаление е изчислено по всяка заявена за подпомагане мярка. Несъстоятелно е твърдението, изложено в това
писмено становище, че уведомителното писмо съдържало детайлно правните
основания и начина на изчисляване на намаленията и оторизираните суми.
Допуснатото в настоящото
административно производство нарушение на изискването за спазване на
законоустановената форма на акта е съществено, тъй като препятства както възможността на
оспорващия да изгради адекватно защитата си така и възможността на съда да
прецени съответствието му с материалния
закон, което обосновава незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.
146, т. 2 от АПК в оспорената му част.
На следващо място съдът намира, че
при издаване на оспорения административен акт е допуснато и съществено нарушение на
административно-производствените правила.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба №
5 от 27.02.2009 г. когато при извършване на кръстосани проверки ДФЗ – РА
установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на
земеделски стопанства, публикува данните за констатираните застъпвания в
Системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет
страницата на Държавен фонд "Земеделие".
Според чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП
Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по
схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или
повече заявления и застъпването на площи не е отстранено.
От анализа на тези разпоредби следва
изводът, че когато РА установи застъпване на два или повече БЗС, публикува
данните за констатираните застъпвания, и ако застъпването не се отстрани, то
намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни
плащания и налага санкции.
В случая доколкото в съдебно
заседание се твърди, че извършените от административния орган откази за плащане
се дължат на застъпване на декларирани от оспорващия площи по съответните схеми
и мерки, то съдът намира, че органът не доказа, че е изпълнил задължението си
по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП по
отношение на оспорващия. С протоколно
определение от 19.05.2022 год.
съдът е указал на ответника по оспорването, че не сочи доказателства за извършена процедура по чл. 17, ал. 1 от Наредба
№ 5.
Ответникът представи разпечатка на съобщение
на интернет страницата на ДФ „Земеделие” https://www.dfz.bg/bg/prescentar/novini/prikliuchiha_krastosanite_proverki/
/л.
113/, в което е посочено, че резултатите
от кръстосаните проверки и констатираното двойно деклариране на площи са публикувани
в раздел „Справки”, секция „Двойно декларирани площи”, в индивидуалния
профил на всеки земеделски стопанин в Системата за електронни услуги на ДФ
Земеделие, както и че информира бенефициентите, че в срок до 01.12.2020 г. е възможно подаване на искания за оттегляне на
подадените през кампания 2020 г. заявления при спазване на реда и условията на
Наредба № 5.
Съдът намира обаче, че така
представеното обявления не доказва, че административният орган е спазил
процедурата по отношение на оспорващото дружество, тъй като въпреки указанията
на съда не е представил доказателства, че твърдяното от него застъпване на декларирани от оспорващия площи за
подпомагане е било публикувано в
Системата за електронни услуги, което би дало възможност на оспорващия да
разбере за това обстоятелство и да предприеме съответните действия за защита на
правата и интересите си.
На следващо място административният
орган въобще не се е произнесъл и не е обсъдил депозираната пред него жалба с
вх. № 02-2600/450 от 20.01.2021 год. /виж на л.12-17 /. По
този начин е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно който
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
Съдът счита че тези нарушения са
съществени, тъй като са нарушени основни принципи на административното
производство - принципите на законност- чл. 5, ал. 2 от АПК- административните
актове се издават на основанията и по реда, установени от закона, истинност –
чл. 7, ал. 2 от АПК – на преценка подлежат всички факти и доводи от значене за
случая и равенство чл. 8, ал. 1 – всички лица, които са заинтересовани от
изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да
участват в тях за защита на своите права и законни интереси.
По отношение съответствието на оспореното писмо с материалния закон съдът
намира следното:
Преценката за законосъобразност и
съответствие с целите на закона на един административен акт се извършва от съда в рамките на изложение в него
фактически и правни основания за издаването на същия. Правното основание
показва целта, с която органът е упражнил властта си, защото иска да постигне
именно визираните в правната норма
правни последици, а фактическото, че са налице предпоставките за упражняване на
тази власт. Тъй като в конкретния случай
съдът приема, че в оспорения административен акт не са изложени фактически и
правни основания за неговото издаване, то той не може да извърши и преценка за
законосъобразност на същия. Не е допустимо във
фазата на съдебното оспорване да се попълват фактическите и правните
основания за издаване на акта и неговата законосъобразност да се преценява въз основа на тях.
По
изложените съображения административният акт, в оспорената му част, следва да
бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне, при което от
административния орган следва да посочи конкретни фактически и правни основания
за постановяване на съответния
административен акт.
С оглед изхода от делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, а
именно - сумата от 550 лв., от които 50 лева за държавна такса /л. 26/ и 500.
00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение по представен договор за правна
защита и съдействие (л. 87 от делото), които са дължими от ответника.
Мотивиран така и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо изх. № 02-170-2600/968 от 10.03.2022 год. на зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, в частта с която по подадено от „ЕФЕ 15” ЕООД с ЕИК ********* заявление за подпомагане с УИН
17/270520/13859 за кампания 2020 г. от
заявените за плащане суми е направено намаление в размер на 1353.50 лв. по СЕПП; на 960.60 лв. по СПП и 676.75 лв. по Схема за млади земеделски
производители /МЗС/ и на основание чл. 19а от Делегиран Регламент /ЕС/ №
640/2014 на Комисията за кампания 2020 е начислена
санкция , подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 234.79 лв. по
СЕПП и 166.63 лв. по СПП.
ВРЪЩА
административната преписка на административния орган за ново произнасяне по
същество в тази и част, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция София да заплати на „ЕФЕ 15”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Лозница, област Разград, ул. „Стара планина” № 8 ,
разноски по делото в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/