№ 875
гр. Варна, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:И.ка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от И.ка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500479 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5288/23.01.2023г. от Ц. И. И., ЕГН
********** от с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, срещу решение № 4007 от
16.12.2022г., постановено по гр. д. № 5302/2022г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, с което са
отхвърлени предявените искове от въззивника срещу И. К. И., ЕГН ********** от с.
Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна за заплащане на сумата от 3500 лв. /три хиляди и
петстотин лева/ по договор за паричен заем от 04.07.2018г., както и сумата от 2500 лв. /две
хиляди и петстотин лева/ по договор за паричен заем от 19.07.2018г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 240 ЗЗД; евентуално за осъждане на И. К. И., ЕГН ********** от
с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна да заплати сумата от 3500 лева и сумата от 2500
лева, като получени без основание, на осн. чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.
Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилтно и незаконосъобразно.
Съдът е постановил същото единствено на дадените показания от свидетеля Ивайло Д.
Александров, като не позволил събиране на доказателства, които да изяснят отношенията
между този свидетел и ищеща. Сочи, че жалбоподателят и свидетелят са били съдружници,
което съдружие е приключило със сериозни противоречия и обявяване на дружеството им в
несъстоятелност. Това обстоятелство поставяло под съмнение достоверността и
обективността на показанията му. Освен това, свидетелят бил задължен на ответника по
делото, тъй като последния му помогнал да намери имот в селото. Показанията на този
свидетел намира за противоречиви и правно и житейски нелогични. Същевременно съдът
игнорирал показанията на свидетелите, водени от ищеца.Отправеното искане е да се отмени
1
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
Моли и за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции. Моли за допускане до
разпит на двама свидетели за установяване разрива в отношенията между Ц. И. и Ивайло
Александров.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно. Противопоставя се на доказателственото искане на
въззивника, като намира за ирелеватни към предмета на делото бившите отношения между
въззивника и свидетеля. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред
въззивната инстанция.
Съобразно разпоредбата на чл. 266 от ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от тази
забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая,
доказателственото искане на въззивника се явява несвоевременно направени и
преклудирани, доколкото страната е имала възможност да поиска събирането на същото от
първоинстанционния съд, след проведения разпит на св. Александров ,и предвид липсата на
твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния иск при събиране
на доказателствата по делото. По изложените съображения направените от въззивната
страна доказателствено искане следва да бъдат оставени без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 5288/23.01.2023г. от Ц. И.
И., ЕГН ********** от с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна, срещу решение № 4007 от
16.12.2022г., постановено по гр. д. № 5302/2022г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, с което са
отхвърлени предявените искове от въззивника срещу И. К. И., ЕГН ********** от с.
Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна за заплащане на сумата от 3500 лв. /три хиляди и
петстотин лева/ по договор за паричен заем от 04.07.2018г., както и сумата от 2500 лв. /две
хиляди и петстотин лева/ по договор за паричен заем от 19.07.2018г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 240 ЗЗД; евентуално за осъждане на И. К. И., ЕГН ********** от
с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна да заплати сумата от 3500 лева и сумата от 2500
лева, като получени без основание, на осн. чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 479/2023г. на ВОС за 14.03.2023г.
от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им
представители по телефон, както и да им се изпрати препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3