Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
гр. Русе, 25.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2694 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Д.Н.И. ***, в която твърди, че с нотариален акт от 19.10.2010г. е
учредил на ответното дружество правото на строеж върху собствения си поземлен
имот с идентификатор *****по кадастралната карта на гр. Русе, срещу което
дружеството се задължило след построяване на предвидената сграда вместо цената
на правото на строеж, да предаде на ищеца в обезщетение конкретен имот, описан
в нотариалния акт. Предаването на готовите обекти, включително и дължимия на
ищеца следвало да бъде извършено в срок от 18 месеца, считано от датата на
подписване на нотариалния акт между ищеца, останалите съсобственици и ответното
дружество. Между страните бил подписан и договор за изработка и строителство. Тъй
като в уговорения срок сградата не била въведена в експлоатация и ползването на
предназначения за ищеца обект не му било предоставено, между страните било
постигнато съгласие за заплащане от дружеството на месечна неустойка за
неизпълнение в размер на 400лв., за което подписали споразумение. Ищецът
предявил последствие иск за заплащане на неустойка за изтеклия период на
неизпълнение в размер на 14400лв. и било образувано гр.д. № ****/2016г. по
описа на РС - Русе, по което исковата му
претенция била отхвърлена. Обезщетение за претърпени вреди от договорното
неизпълнение ищецът претендирал частично по гр.д.№***/2018г. по описа на РС -
Русе, по което била уважена претенция за сумата от 2000лв. частично обезщетение
за период от 29.11.2013г. до 29.12.2017г.
Ищецът твърди, че
за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2018г. продължил да не може да ползва
предназначения за него обект, тъй като сградата, в която се намирал била
въведена в експлоатация едва края на месец април 2018г. Претендира се в
настоящото производство ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
сумата от 5294лв., представляваща остатък от дължимото му обезщетение за
периода 29.11.2013г. до 29.12.2017г., за неизпълнението на договор за изработка
и строителство от 19.10.2017г. и сумата от 1008лв., представляваща обезщетение
за неизпълнение на същият договор, но за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2018г. Претендира се и заплащане на законната лихва върху сумите, считано
от предявяване на иска, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество не оспорва наличието на твърдяните в исковата молба
договорни отношения между страните. Твърди се, че за процесната сграда е
съставен „Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа“ на
12.04.2018г., на която дата и дружеството е предало отделните обекти в нея на
възложителите на строителството, сред които и ищецът, поради което след тази
дата претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи не следва да се уважава.
На следващо място ответникът счита, че с присъдената на ищеца неустойка от
4800лв. той е обезщетен за забавеното изпълнение на договора за строителство за
целия период на забавата – 07.05.2013г. до 12.04.2018г. Същевременно по гр.д.№***/2018г.
му е присъдено и обезщетение в размер на 2000лв. за периода 02.02.2015г. до
29.12.2017г. Тези присъдени суми според ответникът следва да се съобразят при
определяне на цялостното дължимо на ищеца обезщетение за забавеното изпълнение
на договора, като се оспорва да са претърпени по-големи вреди от вече
обезщетените.
В условията на
евентуалност ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за
претенцията на ищеца за обезщетение от неизпълнен договор за периода преди
13.05.2016г.
Също така в
условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане със сумата
от 4095,85лв., представляваща стойността на допълнително извършени от него
строително-монтажни работи, а именно: боядисване на стени и тавани с латекс в
имота на ищеца; поставяне на теракот в коридор, кухня и баня; поставяне на
фаянс в баня; поставяне на ламинат. Тези допълнителни строително-монтажни
работи не били уговорени в първоначалният договор, а били извършени по силата
на устна уговорка между страните в периода около въвеждане на сградата в
експлоатация.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, че на 19.10.2010г. с нотариален акт № **, том **, рег.№ **, нот. дело №
**/19.10.2010г. на помощник – нотариус по заместване на нотариус № ** с район на
действие РС - Русе, на ответното дружество е било учредено право на строеж върху
собствения на ищеца недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор *****по
кадастралната карта на гр. Русе, като „ПГС -96” ООД е поело задължението, а Д.Н.И.
и останалите съсобственици са дали съгласието си, след построяването на
предвидената сграда вместо цената на правото на строеж да получат в обезщетение
конкретни имоти – подробно описани в нотариалния акт. За ищеца е уговорено
предаването на двустаен апартамент №3 на втория етаж на сградата с площ от
57.73 кв.м., което следвало да се извърши в срок до 18 месеца, считано от 19.10.2010г.
– датата, на която между ищеца, останалите съсобственици и ответника, бил
сключен договор за изработка и строителство, неразделна част от нотариалния
акт. По делото не се спори относно факта, че ответното дружество не е изпълнило
задължението си по този договор да завърши изцяло сградата и да предаде
готовите обекти на собствениците в състояние за самостоятелното им ползване до
19.04.2018г., когато е издадено от главния архитект на Община Русе
удостоверение №53 за въвеждане в експлоатация на строежа.
На 07.05.2013г.
между ищеца и ответното дружество е постигнато споразумение, съгласно което
поради неспазване на срока по чл. 2 от раздел ІІ на договора за изработка и
строителство (за завършване на сградата в 18 месечен срок), дружеството изпълнител
се е задължило да изплати на ищеца сумата от 4800лв. на три равни вноски с
падежи 10.05.2013г., 12.06.2013г. и в деня на сключване на окончателен договор
за покупко-продажба на процесния апартамент.
Д.Н.И. на основание
горепосоченото споразумение е предявил против ответното дружество иск за
заплащане на сумата от 14 400лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение по договора за изработка и строителство от
19.10.2010г., дължима за периода 29.11.2013г. до 29.11.2016г. Предявеният иск е
изцяло отхвърлен с влязло в сила решение №****/04.08.2017г. по гр.д.№****/2016г.,
тъй като в процесния договор и споразумението от 07.05.2013г. не е уговарян
такъв вид и размер на неустойка.
С решение от
05.06.2018г. по гр.д.№***/2018г. по описа на РС – Русе, „ПГС-96“ ООД е осъдено да заплати на Д.Н.И. сумата от 2000лв.,
представляваща част от дължимо му обезщетение за неизпълнен договор за
изработка и строителство от 19.10.2010г. за периода 29.11.2013г. до 29.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 02.02.2018г. до окончателното й
изплащане.
С оглед становищата
на страните, в настоящото производство е безспорно прието, че средния пазарен
наем за процесния имот и период е в размер на 247лв. месечно. (стр. 26 от
делото). Същият размер е определен от вещо лице в предходното производство и
съобразен от съда при постановяване на решението по частичния иск.
Свидетелят Г.К.Г.
установява, че в края на месец март 2019г. му е било възложено да извърши
ремонт на партерно помещение в процесната сграда. Понеже установил наличие на
петна от теч в помещението, влязъл в контакт с ищеца Д.Н. и посетил жилището
му, намиращо се над партерното помещение. Тогава свидетелят видял, че
апартаментът на ищеца „бил направен“, в банята имало плочки.
Свидетелката Л.М.Х.
установява, че заедно със съпруга й С.А. са работили за ответното дружество, от
където им възлагали извършването на различни строително-монтажни работи. Такива
били извършили преди няколко години и в жилището на ищеца, а именно поставянето
на фаянс и теракот в банята, шпакловане на стени, боядисване, поставяне на
ламинат, монтаж на санитария и пр.Извършването на тази работа им била възложена
от управителя на ответното дружество г-н Манолов. Той и съпругът на
свидетелката ходили да пазаруват материали за ремонтните дейности, а г-н Н.
един или два пъти се „появил“. По показани на свидетелката снимки, съдържащи се
в изготвена техническа експертиза по гр.д.№***/2018г. свидетелката потвърждава,
че те са от апартамента на г-н Н., като банята и другите помещения са в
състоянието, в което те и съпругът й са ги направили.
Според заключението
на изготвената техническа експертиза, стойността на установените при огледа от
вещото лице СМР (материали и труд) и описани от свидетелката Х. възлизат на
4095,85лв., а стойността на установените при огледа като извършени и посочени в
исковата молба СМР възлизат на 2630,90лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът
е предявил иск за обезщетяване на причинените му от ответното дружество имуществени
вреди в резултат от неизпълнение на поетото с договор за изработка и
строителство от 19.10.2010г. задължение да му предаде в 18 месечен срок
завършен самостоятелен обект – апартамент, срещу отстъпено от ищеца право на
строеж върху собствен поземлен имот.
Съгласно
задължителните указания дадени с ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС, при предявен иск
по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди, произтичащи от забавено изпълнение на
задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Кредиторът-възложител
следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на
обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи
факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект
по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в
резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни
условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на
обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване
на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него.
В
конкретния случай процесният имот представлява двустаен апартамент в центъра на
гр. ***, ул. „***, в близост до ***, с оглед на което и предвид условията на
пазара на недвижими имоти през периода, следва да се приеме, че забавеното
изпълнение на процесния договор със сигурност е довело до настъпване на вреди
за ищеца, които са съизмерими със средния пазарен наем за имота съгласно
установената съдебна практика по този въпрос. Претендирано е обезщетение за
периода 29.11.2013г. до 30.04.2018г., при съобразяване на присъденото в
предходно производство между страните частично обезщетение в размер на 2000лв.,
за част от този период. Съобразявайки възражението на ответника и представените
писмени доказателства относно въвеждането на сградата в експлоатация, следва да
се приеме, че на 19.04.2018г. е настъпило изпълнение на процесния договор и
претенцията на ищеца би могла да бъде основателна само до тази дата, тъй като
след нея няма данни и твърдения по делото за него да е налице друга пречка да
ползва имота си.
При
това положение и с оглед безспорния между страните размер на средния пазарен
наем за процесния апартамент – 247лв. месечно, то за периода 29.11.2013г. до
29.12.2017г. (първия период по петитума на исковата молба и за който има
присъдено частично обезщетение по предходно дело) дължимото обезщетение на
ищеца възлиза на 12103лв. (49 месеца х 247лв.). От тази сума следва да бъде
извадена уговорената договорна неустойка за забавено изпълнение в размер на
4800лв. (каквото е и становището на ищеца), а разликата от 7294лв. представлява
размерът на претърпените от ищеца вреди над тази неустойка за процесния период,
които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 79, ал.1 вр. 82 ЗЗД.
Същевременно ответникът е направил възражение
за погасяване на част от задължението му по давност. На основание чл. 111 б.
„б“ ЗЗД, претенцията на ищеца за обезщетения от неизпълнен договор се погасява
с кратката тригодишна давност. Т.е. възражението е основателно за периода
29.11.2013г. до 13.05.2016г., но за да бъде изчислено за каква част от
претенцията на ищеца е основателно следва да се има предвид следното: предмет
на предявения иск е разликата между реално претърпените от ищеца вреди от
неизпълнението на договора и уговорената договорна неустойка, или като бе
посочено по-горе сумата от 7294лв. за периода 29.11.2013г. до 29.12.2017г. или
средно за всеки от месеците 148,94лв. (7294лв.:49м.). Поради това погасена по
давност е претенцията на ищеца за обезщетение за вреди за част от
претендираната сумата от 4391,29лв., а тази за която не е изтекла давност е в
размер на 2902,71лв. (7294-4391,29). От тази сума на ищеца са му присъдени
2000лв. по гр.д.№***/2018г. Т.е. предявеният в настоящото производство иск за
обезщетение за периода 29.11.2013г. до 29.12.2017г. се явява основателен само
за сумата от 902,71лв.
За
пълнота на изложеното следва да се отбележи, че с предявяването на частичния
иск по гр.д.№***/2018г. не е прекъсната давността за цялото претендирано от
ищеца в настоящото производство обезщетение. Също така, начинът по който е
предявена частичната му претенция, а именно като част от дължимо обезщетение за
определен период (глобално определено), не позволява друго разрешение по
направеното от ответника възражение за изтекла давност, т.е да се приеме, че
присъдената сума от 2000лв. не е дължима общо за периода, а за част от всеки
един от 49-те месеца или по 40,82лв. за всеки. Противното разбиране и с оглед
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по гр.д.№***/2018г.
би довело до необходимост от частично отхвърляне на частичната искова
претенция, т.е. до преклудиране възможността на ищеца да претендира пълния
размер в отделно съдебно производство (както в настоящото). До тази преклузия
не би се стигнало, ако е било направено уточнението, че се претендира частично
обезщетение за всеки един от месеците в размер на по 40,82лв. Тогава за част от
месеците претенцията би могла да се отхвърли като погасена по давност, а за
останалата уважена.
По
отношение на втория период от 01.01.2018г. до 30.04.2018г., по изложените
по-горе съображения следва да се приеме, че е дължимо обезщетение по 247лв. на
месец, но само до 19.04.2018г. т.е за 3 месеца и 19 дни, или сумата от 897,43лв., до който размер се явява
основателна исковата претенция за втория период по молбата.
Така
общо дължимото на ищеца окончателно обезщетение за неизпълнението на процесния
договор възлиза на 1800,14лв.
При
това положение следва да се прецени основателността на направеното от ответника
процесуално възражение за прихващане на това негово задължение с дължимото му
от ищеца плащане за уговорени и извършени СМР в процесния имот. Събраните по
делото доказателства дават основание да се приеме, че действително със знанието
и съгласието на ищеца, ответникът е извършил СМР описани в отговора на исковата
молба, чието извършване не произтича от задължение по процесния договор за изработка
и строителство, т.е ищецът дължи тяхното заплащане. За изхода на настоящото
производство е без значение дали съдът ще приеме за доказано по делото, че
стойността на извършените и претендирани по възражението СМР е в размер на 4095,85лв.
или 2630,90лв. Дори и по-малката от двете суми надвишава дължимото на ищеца
обезщетение, с оглед на което предявеният иск в частта, в която се явява
основателен следва да се отхвърли поради уваженото възражение за прихващане.
По
изложените съображения, предявеният по делото иск за заплащане на сумата от
6302лв. обезщетение за неизпълнението на процесния договор за периода от 29.11.2013г.
до 30.04.2018г. следва да се отхвърли като неоснователен и погасен по давност
за сумата от 4501,86лв., а за остатъка от 1800,14лв. да се отхвърли поради
уважено възражение за прихващане с дължимите на ответника суми за извършени СМР
в имота на ищеца.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати направените от
ответника разноски за настоящото производство в размер на 550лв. (150лв.
депозит за вещо лице и 400лв. адвокатски хонорар).
На основание чл.77 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС –
Русе допълнително възнаграждение за вещото лице в размер на 124,50лв., за което
и било задължено с протоколно определение от 27.01.2020г. и за внасянето на
която сума няма представени доказателства по делото. След постъпване на сумата
по сметка на РС – Русе, същата следва да се изплати на вещото лице изготвило
приетата по делото техническа експертиза – К.В.К..
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Н.И.
ЕГН**********, с адрес *** против ПГС-96“
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Люляк“
№13, представлявано от управителя Манол Г. Манолов иск за заплащане на сумата от 6302лв.,
представляваща обезщетение за
неизпълнение на договор за изработка и строителство от 19.10.2010г. за периода
от 29.11.2013г. до 30.04.2018г., като неоснователен и погасен по давност до
сумата от 4501,86лв., а за сумата от 1800,14лв. поради уважено възражение за прихващане с дължими от
ищеца на ответното дружество суми за извършени строително-монтажни работи.
ОСЪЖДА Д.Н.И. ЕГН**********, с адрес *** да заплати на „ПГС-96“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Люляк“ №13, представлявано от
управителя Манол Г. Манолов сумата от 550лв. разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „ПГС-96“
ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.„Люляк“ №13,
представлявано от управителя Манол Г. Манолов да заплати по сметка на РС –
Русе сумата от 124,50лв. дължими
разноски за възнаграждение на вещо лице за изготвена и приета по делото
техническа експертиза.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен
съдия: