№ 571
гр. София, 27.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600638 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СГП срещу определение от 10.05.2022 г. на
СГС по НОХД № 891/22 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и
същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания
съдебен акт. Прокурорът изразява несъгласие с възприетата от съда липса на пълно
описание в обстоятелствената част и диспозитива на внесения от СГП обвинителен акт на
фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемата в него.
Според прокурора, достатъчно конкретно е определен предмета на доказване чрез посочване
на правната квалификация на деянието, като законов и фактически състав. В този смисъл
намира, че няма неяснота по въпроса относно естеството на облагаемия доход, както и
досежно мястото на подаване на ГДД, доколкото в обстоятелствената част изрично било
посочено, че дохода е личен, а относно мястото на подаване на данъчната декларация, то
същото било нормативно определено в чл. 54, ал.1 от ЗДДФЛ, или по-конкретно по
постоянен адрес на физическото лице. Предвид това настоява за отмяна на постановеното
определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Апелативният съд, като се запозна с материалите по делото и прецени изложените в частния
протест доводи, намира за установено следното:
Частният протест е неоснователен.
За да обоснове извода си за наличието на основания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения, СГС е приел, че във внесения обвинителен акт е налице непълнота
в описанието на съставомерните признаци на престъпния състав, касаещи естеството на
1
облагаемия доход, произтичащо от липсата на данни за собствеността върху процесния
имот, предпоставящи и конкретния дължим размер. На свой ред, съдът е констатирал, че в
обвинителния акт липсва изложение на факти относно местоизвършването на
престъплението, доколкото никъде не било посочено къде точно е била длъжна подсъдимата
С. да подаде съответната данъчна декларация.
Правилно и законосъобразно е прието от решаващия съд, че обвинителния акт, въз основа на
който е образувано съдебното производство, не отговаря на минималните стандарти по
чл.246, ал.2 и ал.3 НПК, тъй като не съдържа необходимата информация за признаците
касаещи обективната страна на престъплението. Сред едни от обстоятелствата, подлежащи
на задължително отразяване в обвинителния акт са фактическите данни относно
изпълнителното деяние на конкретното престъпление, за което подсъдимото лице е
привлечено да отговаря и в тази връзка начинът и механизма на осъществяване на
престъпното поведение. Съгласно ТР № 2 от 2002 г.на ОСНК на ВКС, което е задължително
за приложение от съдилищата, „главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита“,
като в обвинителния акт, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото
осъществяване. Липсата на посочване на факти от тази категория, съгласно ТР № 2 от 2002
г.на ОСНК на ВКС, което е задължително за приложение от съдилищата, съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до
ограничаване на правата на страните в съдебното производство. Следователно, винаги,
когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да
се подхожда в светлината на въпроса дали установените липси или непълноти се отнасят до
съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него.
Констатираният пропуск в съдържанието на внесения обвинителен акт относно естеството
на облагаемия доход не е нов, той вече е бил обект на произнасяне от СГС по НОХД
№2591/2021г., като всъщност първостепенният съд е извършил проверка – дали са
отстранени в пълнота всички нарушения - и обосновано е заключил, че обвинителният акт
все така не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. Съдът е посочил конкретните
слабости в поредния акт на обвинението, очертавайки неяснотите и противоречията в него,
касаещи фактите относно конкретния размер на дохода, който е следвало да бъде
деклариран, както и неговия характер /а именно – какъв е бил режима на съпружеска
общност на придобитото имущество, предвид семейния статус на обвиняемата към
инкриминирания период/, а също и относно противоречивото посочване в прокурорския акт
на данните относно местонахождението на имота, мястото на подаване на данъчна
декларация и съотнасянето им към посочения адрес на местопребиваване на данъчно
задълженото лице. Изводите му се споделят, а повторното възпроизвеждане на изложените
аргументи не се налага.
2
Ето защо протеста се явява неоснователен и атакуваното определение следва да се потвърди,
като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.05.2022 г. на СГС, НО, 21-ви състав, постановено по
НОХД № 891/22 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3