№ 59
гр. Разград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора И. Р. Р.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243300600218 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №23 от 26.03.2024г. по нохд №610/2023г. на РС-Разград, съдът е признал
всеки от подсъдимите Д. Т. М., Т. М.Т. и В. Д. В. за невиновни в това, че на 07.04.2022г. в гр.
Разград, в съучастие като съизвършители помежду си, потвърдили неистина в писмена
декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ във вр. с чл. 188 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта-Началника на сектор
„Пътна полиция"-ОДМВР-Разград, чрез служителя Д. Б. - полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР-Разград, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства за това, че на 28.03.2022г. около 16.56 часа в гр. Разград по ул. „Търговищко
шосе“ лице различно от собственика-В. Д. В. от гр. Разград на лекия автомобил, марка
„Пежо“, модел „406“ с per. № ***, а именно Т. М. Т. от с.гр. е управлявало същия автомобил
и е извършило нарушение по ЗДвП, установено с мобилна система за видеоконтрол TFR 1-
М, с фабричен № 635, клип № 11065- престъпление по чл. 313, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.
1 от НК, като са оправдани по така повдигнатото обвинение.
Депозиран е протест от прокурор в РП-Разград. Счита присъдата за неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, като сочи, че от събраните доказателства безспорно е
установено, че подсъдимите са извършили в съучастие престъплението.
В допълнително изложение прокурорът излага съображения, че е изложена
1
фактическа обстановка, която не се основава на събрания доказателствен материал. Така в
началото съдът е посочил, че подс. Т. Т. на 28.03.2022г. отишъл на работа с л.а. Пежо с рег.
№***, като не става ясно от кои доказателства е прието това обстоятелство, след като и
самите подсъдими в нито един момент не са дали обяснения в тази насока. В същото време
доказателствата установяват, че въпросният автомобил бил управляван приоритетно от сина
му – подс. Д. М.. Сочи също така за безспорно, че няма свидетели-очевидци, които да
посочат, че подс.Д. М. е управлявал на 28.03.2022г. автомобила с превишена скорост, което
не се установява и от извършената видеотехническа експертиза. Счита, че по делото има
косвени доказателства, от които може да се стигне до извода, че подс. Д. М. е управлявал
автомобила. Поради което изразява несъгласие с аналитичната дейност на решаващия съд,
който отказал да прави анализ на всички косвени доказателства и вместо това заключил, че
щом е възможно да има изключения за дадени обстоятелства, то именно те са се случили, без
да преценява доколко са правдиви, отговарят на житейската логика и дали има данни за
такИ. изводи. Счита, че съдът е направил грешни фактически и правни изводи.
Искането е съдът да отмени присъдата и постанови нова, с която признае
подсъдимите за виновни по повдигнатото им от РП-Разград обвинение за престъпление по
чл.313 ал.1 във вр. с ч.20 ал.1 НК, съответно да бъде приложен института на чл.78а НК и им
бъде наложена административно наказание на всеки един глоба към минималния размер.
Препис от протеста е връчен на подсъдимите и техния защитник, като не са подадени
възражения по чл. 322 НПК.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград
поддържа протеста по изложените в него съображения. Според прокурора приетите
фактически положения не съответстват на събрания доказателствен материал. Намира, че е
безспорно установено, че подс. Т. Т. не е управлявал процесния ден автомобила, тъй като са
налице доказателства, че на същата дата и по същото време е бил на работното си място, за
което е попълнил съответните документи. Излага съображения за това, че в проведеното
административно-наказателно производство самият Т. Т. сочен за извършител на
административното нарушение многократно заявявал, че той не може да управлява
автомобила с толкова висока скорост. Поради което на инкриминираната дата в посочения
час не е управлявал процесното МПС, поради което счита, че е изпълнен състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимите. Предлага
първоинстанционната присъда да бъде отменена, като подсъдимите Д. М., Т. Т. и В. В. бъдат
признати за виновни, за престъплението, за което им е повдигнато обвинение, с
конкретизация на формата на съучастие на всеки един от подсъдимите в престъплението,
съответно при наличието на предпоставките на чл.78а НК същите да бъдат освободени от
наказателна отговорност, с налагане на адчминистративно наказание глоба в минимално
предвидения в закна размер.
Защитникът на подсъдимите адв. Б. моли депозирания протест да бъде оставен без
уважение, като пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
Не приема изложените съображения на държавното обвинение по отношение заявеното от
2
подс. Т. Т. по административното производство, тъй като същият никога не е твърдял, че не
е управлявал автомобила, а е възразил по отношение на скоростта. Изразява становище, че
предаването на дежурството в 18,30 часа е само на книга, предвид и показанията на
разпитаните свидетели, че много често пазачите включително подс.Т. Т., са напускали
работното си място преди края на работното време. Както, че към настоящия момент има
влязъл в сила съдебен акт, който приема, че на процесната дата процесното МПС е било
управлявано от подс. Т. Т..
Подсъдимите Д. М., Т. Т., В. В. се присъединяват към становището на защитника си.
В последната си дума тримата подсъдими молят присъдата на първоинстанционния
съд, да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Въззивния протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим,
разгледан по същество се явява неоснователен.
Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в протеста
недостатъци, както по отношение попълването на делото с доказателства, така и при тяхната
оценка. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав намира, че по делото е
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. Т. М. е роден на ***. в гр. Исперих, обл. Разград, живее в гр.
Разград. Същият е с висше образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Т. М. Т. е роден на ***. в с Волно, общ.Исперих, живее в гр. Разград.
Същият е със средно образование, женен, неосъждан.
Подсъдимата В. Д. В. – Т.а е родена на ***. в гр. Разград, живее в гр. Разград.
Същата е омъжена, с висше образование, неосъждан.
Подс. Д. М. бил син на подсъдимите Т. Т. и В. В. – Т.а, като тримата живеели в гр.
Разград, ул. ***. Подс. Д. М. бил правоспособен водач на МПС - притежавал СУМПС с №
***, издадено на 11.09.2014г. от ОДМВР- Разград, валидно до 11.09.2024г., което му давало
право да управлява МПС от категориите „В“ и „АМ“. Санкциониран по ЗДвП за превишение
на скорост. Подс. Т. Т. също бил правоспособен водач на МПС и също е санкциониран за
превишаване на разрешната скорост/видно от справка за нарушител/. Към момента на
деянието работел като охрана на обект „Пилко“ ЕООД-Разград. Подс. В. В. - Т.а не
притежавала СУМПС, но на нейно име бил регистриран лек автомобил, марка „Пежо“,
модел „406“ с peг. № ***. Последният се управлявал предимно от подс. Д. М., но и от подс.
Т. Т..
На 28.02.2022г. в 16.56ч., гореспоменатият автомобил се движел в гр. Разград по ул.
„Търговищко шосе“ в посока към гр. Търговище. В близост до „Енергомонтаж“ бил заснет с
мобилна система за видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен № 635, клип № 11065, като се
3
установило, че автомобилът се движел със скорост 133 км/ч. при ограничение на скоростта
50 км/ч. за населено място, т.е. превишил разрешената скорост с 83 км/ч. С оглед изясняване
на автора на нарушението полицейските служители - свидетелите Д. Б. и К. К. инспектори в
сектор „Пътна полиция“, след установяване собствеността на автомобила, посетили на
07.04.2022г. дома на тримата подсъдими в гр. Разград, ул. ****. Същите били там, като
подс.Т. Т. заявил, че той управлявал автомобила. След това в присъствието на полицейските
служители подс.Т. Т. и подс.В. В. попълнили декларации по чл.188 от ЗДвП, в която първият
посочил, че той е управлявал автомобила в процесния случай, същото потвърдила и
съпругата му в своята декларация, в качеството си на собственик на автомобила. С оглед
декларираните обстоятелства свидетелката Д. Б. издала АУАН серия „АД“ с бл. №
054055/07.04.2022г. срещу Т. М. Т. - че на 28.03.2022г. в 16.56 ч. в гр. Разград по ул.
„Търговищко шосе“ до „Енергомонтаж“ по посока гр. 2 Търговище управлявал лек
автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с per. № РР ***, собственост на В. Д. В., като при
ограничение на скоростта 50км/ч. за населено място се движел със 133км/ч., превишавайки
разрешената скорост с 83 км/ч. Подс. Т. Т. се запознал със съставения му акт и възразил, че
не е управлявал с такава скорост, след което подписал акта. Въз основа на акта било
издадено Наказателно постановление №22-1075-000293/04.05.2022г. от Началника на сектор
„ПП“-ОДМВР-Разград за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с което му било наложено
наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Подс. Т. Т. обжалвал наказателното
постановление с доводи, че не е управлявал автомобила с посочената скорост, отчетена от
техническото средство. Наказателното постановление било потвърдено от Районен съд-
Разград, видно от Решение №154 от 04.082022г. по анд №292/22г. и Административен съд-
Разград и е влязло в сила.
В хода на разследването било констатирано, че подс. Т. Т. на 28.03.2022г. в 16.56ч. би
трябвало да е на работа, а именно на смяна в „Пилко“ ЕООД-Разград, която смяна по график
приключвала в 18.30ч. В отчетната форма за явяване на работа в „Пилко“-ЕООД Разград в
„Дневник за приемане и предаване на дежурството“ /л. 46 от ДП/ подс. Т. Т. записал
собственоръчно „Днес 28.03.2022г. в 18.30ч. долуподписаният охранител Т. Т. сдадох
дежурството по охрана на пост № 2; ц-р № 4 по опис. Всички документи и оборудването са
налице и изправни. По време на дежурството не бяха констатирани нарушения“. После се
подписал в графа „Сдал“, а неговия колега Р. Н. се подписал на следващия ден на „приел“.
На досъдебното производство била извършена графологическа експертиза /л. 130-137
от ДП/, която заключила, че саморъчните подписи и ръкописният текст за „Сдал“ в „Дневник
за приемане и предаване на дежурството“ от 28.03.2022г. и в извадка от „Книга за ежедневен
инструктаж на служителите на четвърти развъден център“ са изпълнени от Т. Т.. Освен това
вещото лице заключило, че саморъчните подписи за декларатор в две декларации по чл. 188
от ЗДвП от 07.04.2022г. са изпълнени съответно от В. В. и Т. Т.. Ръкописният текст в двете
декларации не бил изпълнен от тях.
На досъдебното производство била изготвена и видеотехническа експертиза /л. 130-
4
132 от ДП/, която изследвала видеозаписа от гореспоменатата мобилна система за
видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен № 635, клип № 11065. Вещото лице дало заключение, че
на видеозаписа присъствал лек автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с peг. № РР***.
Нямало други превозни средства. От позицията на видеокамерата, която е заснела
видеозаписа и качеството на записа не е възможно да се определи лицето, което е
управлявало автомобила, както и дали има пътници в него.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания доказателствен
материал – показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства – Дневник за
приемане и предаване на дежурството“ от 28.03.2022г., процесните декларации по чл.188
ЗДвП, приложената административно-наказателна преписка, решение №154 от 04.08.2022г.
по анд № 292/2022 г. на РС-Разград, експертните заключения. Приетото от първия съд по
фактите, че процесния ден подс. Т. Т. е отишъл на работа с л.а. марка „Пежо“, модел „406“ с
per. № РР ***, не намират опора в събрания доказателствен материал. Липсват доказателства
в тази насока, а са налице предположения за това с какъв транспорт същият е отишъл и си е
тръгнал от мястото, където е бил на работа. Безспорното в случая е, че в 16.56 ч. часа на
28.03.2022г. процесния автомобил е бил заснет от мобилна система за видеоконтрол TFR 1-
М, с фабричен № 635, клип № 11065 в 16.56 ч. в гр. Разград по ул. „Търговищко шосе“ до
„Енергомонтаж“ по посока гр. Търговище. В депозираните декларации и пред свидетелите
Д. Б. и К. К., подс. Т. Т. е посочил, че той е управлявал автомобила, същото е отразила и
подс. В. В..
Обосновано по съставомерните обстоятелства РС-Разград е приел, че от събраните по
делото доказателства, не се установява, че автомобилът е бил управляван от подс. Д. Т.
поцесния ден. Анализирал е подробно доказателствата, като е приел, че липсват конкретни
такИ., които да сочат, че не възрастния подсъдим Т. Т., а неговия син подс. Д. Т. е управлявал
автомобила. Обстоятелството, че подс. Т. Т. е бил на работа и е положил подпис в „Дневник
за приемане и предаване на дежурството“ от 28.03.2022г. не е достатъчно да се приеме
обратното. Показанията на св. Пл.З. - пряк началник на подс.Т. Т., не променят приетата
фактическа обстановка. Същият съобщава, че имало случаи, когато охранителите си
тръгвали по-рано от работа, а освен със служебен идвали и с личен транспорт. Като всички
знаели, че той след 16,10 часа прави инкасо и слиза в града, т.е. не е на обекта и няма как да
контролира присъствието на охранителите до края на смяната. Конкретни данни за
поведението на подс. Т. Т. за процесния ден този свидетел не изнася. От своя страна св. Р. Н.
- колега на подс. Т. Т. приел смяната от него съобщава, че който завърши смяната си тръгва
сам, не се виждат, като охранителите си тръгвали повечето случаи по-рано. При това
положение съдът не може да приеме за безспорно доказано, че подс. Т. Т. си е тръгнал от
работа на 28.03.2022г. в 18,30 часа, както е отразено в дневника за приемане и предаване на
дежурство. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите Пл. С. – полицейски инспектор,
извършила проверка по случая и която сочи, че на база снимков материал от система БДС и
експертната справка, не може да се установи кой е управлявал автомобила, а пред нея
подс.Т. Т. заявил, че той е управлявал. Св. Д. Б. инспектор в сектор ПП ОД МВР Разград
5
също така сочи, че от снимковия материал не може да се конкретизира кой е нарушителя.
Пред нея подс. Т. Т., както и подс. В. Т.а заявила, че първият е управлявал автомобила
процесния ден. В този смисъл са и показанията на св. К. К.. Видеотехническата експертиза
от своя страна не може да идентифицира кой е управлявал и дали е имало други лица в
МПС-то, когато е извършено нарушението. В подкрепа на изложеното на последно място
намира, че следва да се посочи и това, че с влязло в сила наказателно постановление на
подс.Т. Т. е наложено административно наказание именно за процесното нарушение.
За да се постанови осъдителна присъда, следва да се докажат по несъмнен начин
всички обективни и субективни признаци на престъплението, съобразно изискванията на чл.
303 от НПК.
Въз основа на изяснената фактическа обстановка съдът е извел единствено
възможния и правилен извод, че по делото не е безспорно установено, че подсъдимите Д. Т.
М., Т. Т. М. и В. Д. В. са осъществили състава на престъплението по чл.313 ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2 НК - на 07.04.2022г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършители помежду си, да
са потвърдили неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП във вр. с чл. 188 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта-Началника на сектор
„Пътна полиция"- ОДМВР-Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
за това, че на 28.03.2022г. около 16.56 часа в гр. Разград по ул. „Търговищко шосе“ лице
различно от собственика-В. Д. В. от гр. Разград на лекия автомобил, марка „Пежо“, модел
„406“ с per. № ***, а именно Т. М. Т. от с.гр. е управлявало същия автомобил и е извършило
нарушение по ЗДвП, установено с мобилна система за видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен
№ 635, клип № 11065, поради което вски един от тях е оправдан по така повдигнатото
обвинение.
Нормата на чл. 313, ал. 1 от НК е бланкетна, а престъплението е на формално
извършване. От обективна страна следва невярното деклариране /потвърждаване на
неистина или затаяване на истина/ да се осъществи в писмена декларация, която се изисква
по силата на нормативен акт - закон, указ или постановление на Министерския съвет и да се
дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В
конкретния случай такова изискване законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
съгласно които разпоредби собственик на МПС може да декларира, че той или друго лице на
което е предоставил управлението на автомобила е осъществило нарушението на правилата
за движение.
За съществяване състава на чл.313 ал.1 НК съдебната практика приема, че лъжливо
документиране има, когато документът е съставен от лицето, което го е подписало, но в него
са удостоверени неверни обстоятелства. Т.е. документът с невярно съдържание е истински
по отношения на автора, но невярно отразява обстятелствата, които е предназначен да
удостовери. В конкретния случай следва да бъде установено, че удостоверените
обстоятелства са неверни - не подс. Т. Т., а друго лице е управлявало автомобила, но такИ.
доказателства по делото не са събрани. По отношение несъставомерността на обвинението
спрямо подс. Д. М. следва да се отбележи и още едно обстоятелство, а именно това, че
6
същият явно е изписал текста, но не е положил подпис в процесната декларацията, поради
което не може да се счита за неин автор, съответно и на съдържащото се в нея изявление.
Неоснователни са възраженията в протеста, че съдът не е подложил на внимателен
анализ всички доказателства. Както вече бе посочено съдът е подложил на анализ събраните
доказателства - както обвинителни така и оправдателни, за да стигне до крайния си извод,
без някои от тях да са били подценени, или игнорирани за сметка на други. В мотивите на
постановената присъда, първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Сочените доводи от прокурора – че
при наличните доказателства, се установява, че подс. Д. М. е управлявал автомобила, са
неоснователни, тъй като няма нито едно събрано по реда на НПК доказателство в тази
насока. Обстоятелството, че предимно подс. Д. М. управлявал автомобила това, че подс. Т.
Т. по - често ползвал служебен транспорт, че в нито един момент последния не е заявил, че е
бил на работа процесния ден с автомобил, по никакъв начин не водят до извод, че подс. Д.
М. е управлявал автомобила при заснемането от мобилната система за видеоконтрол. Дали
подс. Т. Т. е бил на работа или не с автомобила на инкриминираната дата, по изложените
вече съображения също не води до извод, че друго лице е извършило процесния ден и час
нарушението. Както е посочил и първият съд в случая са налице единствено
предположения, че подс. Д. М. е управлявал автомобила.
Неоснователно е и възражението в протеста - по делото въпреки че няма преки
доказателства, има достатъчно косвени такИ., от които би могло да се стигне до обективната
истина, а именно, че подс. Д. М. на 28.03.2022г. в процесния час е управлявал автомобила.
Съдебната практика допуска възможността за постановяване на осъдителна присъда, която
да се основава единствено на косвени доказателства, но при положение, че веригата от тези
косвени доказателства е непрекъсната и по категоричен начин изключва всички останали
възможни версии за случилото се, като без съмнение водят до единствено възможния извод
за авторство, време, място и начин на извършване на престъплението. В настоящия случай
няма такИ. доказателства, а една осъдителна присъда би почИ.ла преимуществено на
предположения, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 НПК по аргумент от противното,
единственото законосъобразно решение, до което достига настоящият състав, е изводът за
невиновност на подсъдимите в извършване на престъплението, за което е повдигнато
обвинение.
С оглед на изложените съображения въззивният съд приема, че обвинението срещу
тримата подсъдими не е доказано от обективна и субективна страна, поради което изводите
на Районен съд - Разград са законосъобразни и правилни.
При извършената цялостна проверка, въззивният съд не установи основания за
отмяна или изменение на проверяваната присъда, поради което следва да бъде потвърдена.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 23 от 26.03.2024г. по нохд №610/2023г. на РС-Разград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8