РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                                  №1133/10.6.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На четвърти юни                                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2255 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на   „Т.8." ЕООД      ЕИК *********, с адрес на управление ***, представлявано от Р.С.А., против Наказателно постановление  № 432621-F475563/30.04.2019г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" Варна    в    Централно    управление на Национална агенция за приходите, с което на горепосоченото дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 185, ал.1  от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал.1, вр. с чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите вр. чл. 118 от ЗДДС.

      

     В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно постановено в противоречие със закона. Сочи се, че на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Сочи се, че санкционната норма е неправилно определена в хипотезата на ал.2 във вр. с ал.1 на чл.185 от ЗДДС, тъй като не кореспондира с описаното в АУАН и НП нарушение. Изтъква се, че неправилната правна квалификация на нарушението, е съществено процесуално нарушение.

     В обжалваното наказателно постановление било посочено, че :„.... е констатирано, че Т.8." ЕООД в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е допуснало. Доколкото допустителството представлявало непопречване на извършване на нарушение от друго лице, то юридическото лице не можело да носи отговорност за допустителство, още по силен аргумент в тази насока бил, че административно наказателната разпоредба за описаното в наказателното постановление нарушение не предвижда налагане на санкция за допустителство. Алтернативно се пледира за приложение на чл. 28 от ЗАНН като приемете, че извършеното нарушение покрива признаците на маловажен случай.

      В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя управител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено

      Въззиваемата страна, чрез нейния процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

       На 04.03.2019г., в 12:40 часа, служители на НАП-Варна- св.Д.К. и св.Н.С., извършили проверка на търговски обект представляващ магазин за дрехи, намиращ се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик" бл. 25 стопанисван от „Т.8." ЕООД с ЕИК ********* . В хода на проверката св.К. извършила контролна покупка на дамска тениска на стойност 6,90 лв. По това време в магазина работел управителя на дружеството Р.А.. Стоката била заплатена на място в брой в 12:35 часа с една банкнота от 20лв. , като било върнато е ресто от 13.10 лв. с една банкнота от 10 лв. и монети 3,10 лв. Плащането било прието от представляващия Р.С.А.. За приетото плащане не бил издаден Фискален бон от регистрирания в обекта ЕКАФП ЕЛТРЕЙД с ИН на ФУ ED235656 ИН на ФП 44263652, нито от кочан с ръчни касови бележки.

  Извлечен бил дневен финансов отчет от ФУ до момента на обявяване на проверката, от който било установено, че няма издаден нито един фискален бон.  В касата на обекта била установена сумата от 50 лв.

      Поради горното св.К. преценил, че за сумата от 6,90 лв., представляваща стойността на извършената контролна покупка в горепосочения обект за 04.03.2019г., търговецът не е изпълнил задължението си да издаде ФКБ.

       Резултатите от проверката  били отразени  съставен на място Протокол в присъствието на представляващия и управляващ дружеството, стопанисващо обекта и на един свидетел. Протоколът бил подписан от присъствалите  на проверката без възражения.

       Въз основа на констатираното, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F475563/07.03.2019г., предявен и връчен на същата дата на управителя, а по-късно въз основа на него е издадено и обжалваното НП, с което търговецът е санкциониран за нарушение на чл. 25, ал.1  във вр. с чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите вр.чл.118 от ЗДДС.

       На 30.04.2019г. Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП издал атакуваното пред съда НП,  от съдържанието на което е видно, че наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Приемайки, че е извършено административно нарушение по чл. 25, ал.1,  вр. с чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите вр. чл. 118 от ЗДДС, той е дал идентична правна квалификация с посочената в АУАН. НП било връчено на 10.05.2019г., срещу разписка.

 

      Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, Протокол за извършена проверка № 0281250/04.03.2019 г., дневен финансов отчет; отчет от ФП, опис на парични средства, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

 

     Като непротиворечиви, конкретни , логични и взаимнодопълващи се, съдът кредитира показанията на св.Д.К. и св.Н.С., депозирани в с.з..

 

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

   Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 14.05.2019г. /, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

      Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ачалник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в НАП –гр.Варна.

      Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       В хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП. Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

      АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това нарушение също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита. Той е съставен в присъствието на представител на нарушителя, предявен и връчен, като срещу него нарушителят се е защитил чрез своя представител.

       Съдът намира, че възраженията в жалбата , че въззивникът бил санкциониран на основание чл.185, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС са абсолйтно носнователни, тъй като видно от НП отговорността е ангажирана на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Категорично не могат да бъдат споделени и възраженията, че дружеството е санкционирано за допустителство, а то било наказуемо само в предвидените от закона случаи. Принципно последното твърдение в жалбата е вярно, но в случая пределно ясно от фактическото обвинение както в АУАН, така и в НП е, че отговорността е ангажирана за неиздаване на фискален бон при реализирано и прието плащане.

       Въззивното дружество е санкционирано по реда на 25, ал.1, във вр. с вр.чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите, съгласно която разпоредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата  по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от показанията на св. К. такава продажба е била извършена от управителя на дружеството в посочения обект на 04.03.2019г.,  като до легитимация от проверяващите, той не регистрирал продажбата и не издал ФКБ.

     За вмененото нарушение ЮЛ жалбоподател е санкционирано по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, а именно не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

     Съгласно чл.83 от ЗАНН,  в предвидените от закона случаи на ЮЛ и ЕТ се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност, поради което и като е съобразил нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, административно-наказващият орган правилно е ангажирал  административно-наказателната отговорност на  ЕООД, представлявано от Р.А..  Законодателят предвижда налагането на този вид наказание по отношение на  юридическите лица и ЕТ, поради което жалбоподателят се явява субект на  вменената му отговорност. Санкцията е наложена в минималния предвиден в закона размер -500 лева и е съответна на извършеното нарушение.

        Съдът намира, че настоящия случай не попада под нормата на чл.28 от ЗАНН и в тази връзка преценката на наказващият орган е била правилна. При осъществяването на нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици. Стойността на продажбата не е определяща малозначителността на едно деяние, тъй като с факта на неиздаване на ФКБ се нарушава отчетността, което обосновава и високата обществена опасност на самото нарушение. Нещо повече, съдът намира, че в материалите по АНП се съдържат данни, а бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите по делото, че дружеството не е регистрирало и други продажби.  По гореизложените съображения, съдът намира, че не е оправдано спрямо конкретното нарушение да намери приложение на чл.28 от ЗАНН.

               

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

      

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 432621-F475563/30.04.2019г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" Варна    в    Централно    управление на Национална агенция за приходите, с което на „Т.8." ЕООД      ЕИК *********, с адрес на управление ***, представлявано от Р.С.А., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 185, ал.1  от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал.1, вр. с чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите вр. чл. 118 от ЗДДС.

          

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: