Определение по дело №1089/2018 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 630
Дата: 12 ноември 2018 г. (в сила от 10 януари 2019 г.)
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20181410101089
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

гр. Бяла Слатина, 12.11.2018

 

РАЙОНЕН СЪД БЯЛА СЛАТИНА, II граждански състав, в закрито заседание в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1089/2018 г., намира следното:

Предявен са от М.И.А., чрез адв. А.С. от ВрАК, срещу ЧСИ Иванка Цонкова и „ А1” ЕАД субективно съединени отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от 1210,63лв., представляваща задължения по изпълнително дело №20188990400846. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на ищеца била инсталирана сателитна чиния от служители на „А1“ ЕАД, въпреки неговото несъгласие. Поддържа се, че по време на престой на ищеца в болница поради прекаран мозъчен инсулт, неговата съпруга Благовеста Атанасова е получила заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №30/2018г. по описа на РС- Бяла Слатина. Твърди, че съпругата му, посъветвана от лекарите да не го тревожи, не го е уведомила. Поддържа, че съпругата му отишла при адвокат, за да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение, но не разполагала с пълномощно за това.

Исковата молба е оставена без движение с указания да се посочи претендираната сума от всеки един от ответниците, както и да се посочи какъв е размерът на главница, мораторна лихва, както и период. Ищецът прави разбивка на сумата от 1210,63лв., с което частично изпълнява указанията на съда.

С разпореждане от 17.09.2018г. исковата молба отново е оставена без движение с указания да се посочи: 1) какъв е правният интерес от насочване на претенцията срещу ЧСИ, тъй като не се твърди последният да е кредитор; 2) дали се твърди ненадлежно уведомяване за заповедта за изпълнение и възможността за възражение срещу нея, което предполага производство по чл. 423 ГПК, или се предявява отрицателен установителен иск за недължимост на сума, което предполага надлежно връчване и влизане в сила на заповедта за изпълнение. Посочено е, че при неизпълнение ИМ ще бъде върната.

С молба от 25.09.2018г. ищецът не изпълнява в цялост указанията, като уточнява, че не е ползвал услугата на „А1“ ЕАД, че не е възразил срещу заповедта, тъй като е бил в болница, че съпругата му е получила съобщението и не го е уведомила с оглед състоянието му, както и че адвокат ѝ е отказал да попълни възражението поради липса на пълномощно.

С разпореждане от 02.10.2018г. съдът е дал последна възможност за изпълнение на указанията в разпореждането от 17.09.2018г., като при неизпълнение ИМ ще бъде върната.

С молба от 10.10.2018г. ищецът посочва, че е бил в болница по време на заповедното производство, че съпругата му е получила заповедта за изпълнение и не го е уведомила за това поради забрана на лекарите, че адвокат ѝ е отказал да внесе възражението поради липса на пълномощно. Посочва също така, че през лятото на 2018г. е научил за образуваното изпълнително дело, както и че е изпуснал срока по чл. 423 ГПК поради здравословното си състояние. Заявява, че оттегля иска си срещу ЧСИ Иванка Цонкова. Насочва претенцията си единствено срещу „А1“ ЕАД за сумата от 1210,63лв. и я квалифицира по чл. 424 ГПК, като посочва, че „нововъзникналото“ обстоятелство е Запорното съобщение до „Банка ДСК“.

С разпореждане от 17.10.2018г. съдът за пореден път оставя без движение исковата молба с указания да се посочи: 1) кога е узнал за нововъзникналото обстоятелство- запорното съобщение от банката, като представи доказателства за това; 2) да уточни претендираната сума от ответника „А1“ ЕАД, която следва да е идентична с тази по заповедното производство; 3) да довнесе държавна такса в размер на 1,57лв. и да представи документ за това. При неизпълнение е посочено, че ИМ ще бъде върната.

С молба от 30.10.2018г. ищецът уточнява, че е узнал за твърдяното нововъзникнало обстоятелство на 23.08.2018г.. по справка от банката, че не може да уточни дължимите суми поради липса на ток в съда, че е довнесъл държавна такса от 1,57лв..

С оглед твърденията на ищеца и предвид предявените  претенции, съдът намира следното:

На първо място с оглед заявеното от длъжника, че оттегля иска срещу ЧСИ Иванка Цонкова производството следва да бъде прекратено в тази част.

Според чл.423, ал.1 ГПК в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някои от предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради нарушение на правилата за връчване; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, поради това, че в деня на връчването на трето лице, не е имал местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. Искът се подава в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение.

Според константната практика на ВКС по чл. 439, ал. 1 от ГПК, обективирана и в решение № 781/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., III г.о. "Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК.

В конкретния случай с молба от 10.10.2018г. при изпълнение на указания на съда във връзка с разграничаване на хипотези на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК самият ищец заявява, че е изпуснал срока по чл. 423 ГПК и квалифицира молбата си по чл. 424 ГПК, като посочва нововъзникнало обстоятелство- Запорното съобщение до „Банка ДСК“, за което узнал на 23.08.2018г.. С оглед на това не може да се приеме, че длъжникът се позовава на чл. 423 ГПК.

Ако длъжникът е пропуснал възможността за защита чрез производството по чл. 423, ал.1 ГПК той разполага с т.нар. иск за оспорване на вземането по чл.424 ГПК.

Искът по чл.424 ГПК може да се основава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства (а не новонастъпили факти) от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая ищецът с уточнителна молба от 10.10.2018г. посочва нововъзникнало обстоятелство- Запорното съобщение до „Банка ДСК“, изх. №7189/22.06.2018г.. Заповедта за изпълнение е връчена на 11.01.2018г. и е влязла в законна сила на 26.01.2018г.. Запорното съобщение изобщо не е съществувало до изтичане на срока за подаване на възражението. Освен това същото не е от съществено значение за делото, а съгласно т. 16 от Тълкувателно решение №4/2013г. по тълк. д. №4/2013г. преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Следователно искът се явява недопустим.

Тъй като съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация следва да се обсъди и възможността правното основание на иска да е чл. 439 ГПК. В случая ищецът с молба от 10.10.2018г. посочва нововъзникнало обстоятелство- Запорното съобщение до „Банка ДСК“. Не може да се приеме, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 439 ГПК, доколкото соченият от ищеца нов факт не е от значение за спорното право, за ликвидността и изискуемостта на същото. Новонастъпилият факт по смисъла на чл. 439 ГПК трябва да е свързан с вземането, а не със самата процедура по събирането му. В случая твърденият новонастъпил факт не е свързан с вземането и с изпълнителното основание. Противното би означавало, че всяко действие на ЧСИ по изпълнително дело представлява новонастъпил факт по чл. 439 ГПК, а не това е вложеният в разпоредбата смисъл.

Предвид изложените съображения искът се явява недопустим, поради което исковата молба следва да се върне, а производството по делото да се прекрати.

Така мотивиран и на основание, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр. д. №1089/2018 г. по описа на РС- Бяла Слатина по отношение на ответника ЧСИ Иванка Цонкова, рег. №899, район на действие ОС- Враца, поради оттегляне на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС- Враца в едноседмичен срок от уведомяването.

ВРЪЩА искова молба вх.№ 5804/16.08.2018г. на М.И.А., ЕГН **********, чрез адв. А.С. от ВрАК, срещу „ А1” ЕАД, ЕИК *********, поради недопустимост на предявения иск .

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №1089/2018 г. по описа на РС- Бяла Слатина.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС- Враца в едноседмичен срок от уведомяването.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: