Р Е Ш Е Н И Е
260009/4.9.2020г.
№...................... 04.09.2020
г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и шести август
през две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД
№ 1189/2020 г. по
описа на ШРС,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
23-0000472 от 14.05.2020 г. на
и. д. Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна,
с което на С.С.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на по 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в,
ал. 17, т. 4 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл.
36 § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в
жалбата.
В
проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателя, редовно
призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. Жалбоподателя депозира писмени бележки, в които
сочи допълнителни аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като моли съда да отмени изцяло същото.
За
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява процесуален представител. В съпроводителното писмо до
съда излага аргументи за неоснователност на жалбата
и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление, като
излага подробно съображенията си за това. Претендира да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира
в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени
присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
С.С.С. работел като шофьор на автобус
към фирма „Груп плюс“ ЕООД, с ЕИК *********, която притежавала Лиценз за
обществен превоз на пътници на територията на Република България.
На 28.02.2020
г. жалбоподателя С. бил водач на автобус, марка, „Темса“ с рег. № СВ 1320 ВС от
категория М3, с 51+1 места, собственост на „Груп плюс“ ЕООД, като
видно от пътен лист серия А № 003117/28.02.2020 г. извършвал
обществен превоз на пътници по автобусна линия София – Добрич. Посоченият
по-горе превоз на пътници по маршрута София – Добрич се осъществявал съгласно
маршрутно разписание № 22601, възложено от Столична община с Договор №
СОА17-ДГ55-433/29.08.2017 г. със срок на действие до 24.10.2025 г., с начален
час на тръгване 12.30 часа от гр. Добрич. След като автобусът, управляван от
жалбоподателя, пристигнал около 14.40 часа на сектор „Пристигащи автобуси“ № 2
на автогара Шумен в гр. Шумен компетентните длъжностни лица при Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна - свидетелят А.С.К. съвместно с колегата си К.Н.К. извършили проверката, при която било констатирано, че при този превоз на
пътници, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006
г., извършван с автобус, марка, „Темса“ с рег. № СВ 1320 ВС, оборудван с дигитален тахограф марка „Continental“,
тип 1381.**********, сер. № 4294960 водачът не представил на проверяващите всеки
ръчен запис и разпечатка, тахографски лист или удостоверение за дейностите за
предходните 28 дни. От негова страна била представена единствено дигитална карта № 0000000126583003, издадена
на името на водача С.С., в
която последната информация била от 22.12.2019 г. За
констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 269679 от 28.02.2020 г., в който актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
36 § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Актът е бил
съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан с
възражения, сочейки, че ще представи бележка за годишен отпуск. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не
е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно
жалбоподателят представил обяснение, ведно с Приложение – Удостоверение
за дейности Регламент (ЕО) № 561/2006
г., удостоверяващо, че е бил в платен годишен отпуск в периода от 14.30
ч. на 30.01.2020 г. до 23.50 ч. на 27.02.2020 г. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-0000472 от 14.05.2020 г. на
и. д. Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна,
с което на С.С.С., ЕГН ********** от с. Кръшно, обл. Търговище, ул. „Хаджи
Димитър“ № 18 е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 1 500
/хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвтП/ за нарушение по чл.
36 § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А.С.К.,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелят А.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло,
доколкото е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото
посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извлича ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 23-0000472 от 14.05.2020 г. е издадено от компетентен орган - от и. д.
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, съгласно заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В хода на
административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Описанието
на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Съгласно § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П по смисъла на този закон „Обществен
превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане, а „Превоз на пътници“ е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане,
която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни
средства независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 3
от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П. А съобразно нормата на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на
ЗАвт.П „Автобусна линия“
е
постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П при извършване на
превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които
самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална
маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка,
превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО)
№ 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета и на Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. /ратифицирана със
закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г./, обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.
В разпоредбата
на чл.
36, § 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. когато водачът
управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в
състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: т. i)
своята карта на водача; т. ii) всички ръчни записи и
разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно
изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) №
561/2006 и т. iii)
тахографските листове за същия период като посочения в подточка ii), през който
той е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф. Съгласно
разпоредбата на чл.
36, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. оправомощените служители
на контролен орган могат да проверяват спазването на Регламент (ЕО) №
561/2006 чрез анализ на тахографските листове, на показваните,
разпечатаните или извлечените данни, които са регистрирани от тахографа или от
картата на водача, или ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг
съпътстващ документ, с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба,
като член
29, параграф 2 и член
37, параграф 2 от настоящия регламент.
Безспорно установено по делото е, че в деня на извършване на проверката с
управлявания от жалбоподателя автобус марка, „Темса“ с рег. № СВ 1320 ВС от
категория М3 е извършван „обществен превоз на пътници“ по автобусна линия София
– Добрич съгласно маршрутно разписание № 22601, възложено от Столична община с
Договор № СОА17-ДГ55-433/29.08.2017 г., с начален час на тръгване 12.30 часа от
гр. Добрич, обстоятелство,
което не се оспорва от жалбоподателя Стратиев. Следователно в конкретният случай, водачът на
проверяваното ППС попада сред лицата, на които е вменено посоченото в
разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП задължение да спазва така описаните международни актове, сред които и
Регламент (ЕО) № 561/2006
г. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелят А.К.. В същото време от разпита на свидетелят
А.К. се установява, че жалбоподателят, след поискване от негова страна не им е
представил ръчен запис и разпечатка, тахографски лист
или удостоверение за дейностите за предходните 28 дни, каквито се
изисква съгласно разпоредбата на чл.
36 § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
С оглед на изложеното става ясно, че на датата на нарушението, посочена в
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, жалбоподателят действително не е изпълнил стриктно изискването
на чл.
36 § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., като е представил при
поискване от оправомощен за това служител единствено дигитална карта № 0000000126583003, издадена
на името на водача С.С., в
която последната информация била от 22.12.2019 г., която е приложена и към
преписката, но не е представил на проверяващите всеки ръчен запис и разпечатка,
тахографски лист или удостоверение за дейностите за предходните 28 дни, считано
от датата на проверката. В случая е установено категорично, че при поискване от
актосъставителя жалбоподателя не е бил в състояние и не е представил поисканите
разпечатки или ръчен запис, тахографски лист или удостоверение за дейностите за
посочения период от 28 дни преди датата на проверката. Представеното
впоследствие удостоверение по никакъв начин не ползва водача, доколкото с
непредставянето му към момента на проверката вече е налице довършено нарушение
и последващо представяне е в условията на забава. Доколкото така извършеното
нарушение е формално и с непредставянето на посочените документи съставът е
завършен, като законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици,
касае се за една правнорегламентирана, рискова по същността си дейност по превоз
на пътници и следователно достатъчно е и формалното извършване на нарушението.
А че впоследствие са представени изискууемите документи, не води до отпадане на
отговорността, щом към момента на проверката същите не са били у водача. Ето защо и категорично е установено и
извършването на нарушение от негова страна на разпоредбата на чл.
36, § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Предвид
изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на
превозното средство, с което е бил извършен обществен превоз на пътници.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за
това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 93в, ал. 17 от ЗАвП,
съгласно която се наказва с „глоба” в размер 1 500 лева водач, който при проверка от контролните
органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни: 1. тахографски листа, и/или 2. карта на водача (ако притежава
такава), както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки, и/или 4.
удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.
Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
посочената разпоредба, като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер,
съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум, т. е.
предвидено е административно наказание в твърд размер и не е предоставил на
административно-наказващият орган възможност за преценка на
различните обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН при определяне на размера, поради
което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая
деянието, обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на превоз на пътници,
за който нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С
деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред
за извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания
при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се
ползва с висока степен на защита. Непредставянето на съответните изискуеми от
нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол
за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от
съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията относно
работно време и почивката на водачите би застрашило нормалното осъществяване на
значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно
здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че
въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да
бъде квалифицирано, като маловажен случай.
Също така, съдът намира за неоснователна тезата на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение при издаване на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното постановление
доколкото не е конкретизирано пълното наименование на норативния акт.
Посочването на Регламент
(ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на
Съвета, но това, че не е изписано, че става въпрос за Регламента относно
тахографите в автомобилния транспорт не води до порочност на акта. Не само
защото органите, съставили процесния акт за установяване на административно
нарушение са разяснили на водача какво е вмененото му нарушение, но видно от
поведението на същия, който в графа възражения е посочил, че ще представи
необходимите документи. Още повече, че става въпрос за правнорегламентирана
дейност, която водачът упражнява и с упражняването на която е свързано
познаването на актовете, които я касаят, било законови или подзаконови такива.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Предвид направеното
искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление, респ. електронен фиш страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - гр. Варна/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна по делото, в размер на 100 /сто/
лв., която следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по
сметка на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000472 от 14.05.2020 г.
на и. д. Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на С.С.С., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на по 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл.
36 § 2, т. ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
С.С.С., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок
от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: