Р Е Ш
Е Н И Е
№ 253/09.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова разгледа
Адм.дело
№190/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и
сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Б.П.И. ***
против Решение №Ц2153-11-3/09.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с
което жалба на оспорващият срещу Разпореждане №5104-11-4/20.02.2019г. на
длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО е приета за неоснователна. В жалбата се
поддържа, че административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ Монтана
е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание,
оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Арсенов, поддържа жалбата си и моли
да бъде отменен оспорения административен акт при доводи изложени в нея,.
Ответникът по оспорването Директора на
ТП на НОИ Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Каменова, оспорва
жалбата, като развива доводи, че оспорения административен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден, като моли за присъждане на разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Д.Б.Г. оспорва жалбата, а по
същество взема становище, че е основателна.
Заинтересованите
страни, М.М.Л. и М.М.Л., действащи чрез законния им представител М.В.Л.,
оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена.
Останалите
заинтересовани страни не вземат становище по делото.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168 ал.1 от АПК намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №Ц2153-11-3/09.04.2020г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане
№5104-11-4/20.02.2019г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО е приета за
неоснователна. В мотивите на оспореният административен акт е посочено, че с
постановление от 29.11.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана е
одобрено съществуването на трудово правоотношение между оспорващия и лицето Б.П.И..
Посочено е, че на основание чл.62, ал.3 от КСО, оспорващия е подал уведомление
в ТД на НАП за сключен на 29.11.2019г. трудов договор с лицето Б.П.И. на
длъжност по Националната класификация по професиите и длъжностите код 9212001 –
пастир, като е прието, че при извършеното разследване се установява, че на
29.11.2019г., към 11,00 часа, лицето Б.П.И. е претърпяло трудова злополука по
смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
По делото не се спори между
страните, че оспорващият е регистриран като земеделски производител. По делото
не е спорно, че с влязло в сила Постановление за обявяване на съществуването на
трудово правоотношение от 29.11.2019г. (л.20,21 по делото), на основание
чл.405а, ал.1 от КТ е одобрено съществуването на трудово правоотношение между
лицето Б*** С.Б. и работодателя Б.П.И.. Видно от извлечение от регистър на
трудовите договори (л.47,48 по делото), между оспорващия и лицето Б.П.И. е
регистриран трудов договор сключен на 29.11.2019г. От приетото на л.19 по
делото Съобщение за смърт №71/30.11.2019г. се установява, че Б*** С.Б. е
починал на 29.11.2019г.
С Декларация за трудова злополука
вх.№5101-11-1/06.01.2020г. (л.17 по делото), която е подадена от М.Б.С., който
е наследник на лицето Б.П.И.,*** е декларирано настъпването на трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО, която е довела до смъртта на лицето Б.П.И..
След извършена проверка е съставен Протокол №5103-11-2/11.02.2020г. (л.13-16 по
делото), в който са описани констатираните нарушения. С Разпореждане №5104-11-4/20.02.2019г. (л.11 по
делото), което е издадено от П*** И*** – старши инспектор по осигуряване, която
видно от Заповед №1015-11-92/11.06.2019г. на Директора на ТП на НОИ Монтана
(л.12 по делото) е определена за длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, е
прието, че декларираната злополука е трудова.
С жалба
вх.№Ц1012-11-1/09.03.2020г. (л.9 по делото), оспорващия е обжалвал Разпореждане
№5104-11-4/20.02.2019г. пред Директора на ТП на НОИ Монтана, който с
обжалваното в настоящето производство Решение №Ц2153-11-3/09.04.2020г. е приел
жалбата за неоснователна. Видно от известие за доставяне на л.8 по делото,
административния акт е надлежно връчен на оспорващия на 13.04.2020г., тоест
жалбата с вх.№Ц2103-11-2/23.04.2020г., с която е сезирана настоящата съдебна
инстанция, е подадена в законоустановения срок по чл.118, ал.1 от КСО.
Доказателствата по делото са
писмени, като настоящата съдебна инстанция въз основа на събраните
доказателства, като взе предвид становищата на страните, формира следните
правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.3 КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася
по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. В случая, видно от Заповед №6737/03.04.2020г. (приета
на л.58), Директора на ТП на НОИ Монтана е ползвал законоустановен отпуск в
периода 09-10.04.2020г., като административния акт е издаден от длъжностно
лице, което на основание чл.37, ал.5, т.1 от КСО е овластено със Заповед
№1016-40-645/30.05.2016г. (л.7 по делото) да упражнява правомощията на
Директора на ТП на НОИ Монтана при негово отсъствие, тоест оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, който се е
произнесъл по жалба срещу административен акт, които попада в описаните в
чл.117, ал.1 б.”г” КСО.
Оспорения административен акт е
издаден в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания,
които са мотивирали издаването му. Не се установява да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на
съществените, които да са нарушили правото на защита на оспорващия и да водят
до съществен порок, който да налага отмяна на оспорения административен акт.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Това е така,
тъй като с влязло в законова сила Постановление за обявяване на съществуването
на трудово правоотношение от 29.11.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Монтана (л.20,21 по делото), на основание чл.405а, ал.1 от КТ е одобрено
съществуването на трудово правоотношение между лицето Б*** С.Б. и работодателя Б.П.И.,
като трудовия договор е регистриран в НАП, което е видно от приетото извлечение
от регистър на трудовите договори (л.47,48 по делото). Следва да се отбележи,
че оспорващия е имал възможност да оспори Постановление за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение от 29.11.2019г. на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Монтана, но след като не е сторил това и този административен акт е
влязъл в законова е налице безспорно установяване по делото, че между
оспорващия и лицето Б*** С.Б. е налице трудово правоотношение. С оглед пълнота
следва да се отбележи изложеното от оспорващия в писмени обяснения
вх.№5101-11-1/07.02.2020г. (л.42 по делото), както и в писмени обяснения на М***
Ц*** И*** (л.40,41 по делото), която е съпруга на оспорващия, също подкрепят
извода, че на 29.11.2020г. лицето Б*** С.Б. е извършвало дейност, която има
характер на трудова по своята същност.
След като по
безспорен начин се установява, че лицето Б*** С.Б. е бил в трудово
правоотношение с оспорващия, следва да се приеме, че с оглед доказателствата по
делото в съответствие с приложимия материален закон, административния орган е
приел, че наличието на трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Това
е така, тъй като в трайната съдебна практика е прието, че злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от
външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма).
Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено
и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на вътрешно
или външно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата
злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване
на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово
правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители)
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на
здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид
изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова
злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя
не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието.
Обстоятелството, дали са били спазени нормативно и ненормативно установените
безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определяне на
злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при
работата, извършена в интерес на предприятието. Това обстоятелство е релевантно
в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или
възложителя на работата. Трудовата злополука като внезапно увреждане на
здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т.
е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка
по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. По делото е безспорно установено, че именно
оспорващия е възложил на лицето Б*** С.Б. да упражни на 29.11.2019г. трудова
дейност (в тази насока са обясненията на оспорващия и съпругата му), тоест
лицето Б*** С.Б. е починало по време на работа при извършване на трудова
дейност в следствие на настъпилата трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1
от КСО.
С оглед пълнота
следва да се отбележи, че образуваното и неприключило досъдебно производство е
ирелевантно за настоящия спор, тъй като с него се цели установяване на факти и
обстоятелства, които не са относими към обстоятелството дали в случая е налице
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. В тази връзка следва да се
посочи, че в мотивите си административни орган изрично е посочил, че при
установяване, че с действията си лицето Б***
С.Б. е причинило настъпването на злополуката ще се самосезира и преразгледа
случая, но по разбиране на настоящият съдебен състав, което е основано на събраните
доказателства, които установяват безспорни факти, следва да се приеме, че към
настоящия момент е законосъобразен извода на административния орган, че настъпилата
злополука с лицето Б*** С.Б. е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
При проверка законосъобразността на
оспореният административен акт на основанията по чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При този изход на
делото и направеното
искане от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по
водене на съдебното производство, и съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредба наредба за правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ във вр с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с 143, ал.4 от АПК, оспорващият, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ТП на НОИ Монтана, разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, който предвид характера на спора следва да бъдат
определени в размер на 100 (сто) лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №Ц2153-11-3/09.04.2020г.
на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу
Разпореждане №5104-11-4/20.02.2019г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО е
приета за неоснователна, е
законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, предвид
което на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.П.И. *** против Решение №Ц2153-11-3/09.04.2020г. на Директора на
ТП на НОИ Монтана.
ОСЪЖДА Б.П.И. ***, ЕГН * да
заплати на ТП на НОИ Монтана разноски по воденото съдебно производство в размер
на 100 (сто) лева.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: