№ 273
гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20233100900033 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава 32 от ГПК, образувано по искова молба на предявения от
Т. Р. Т. срещу „Обединена Българска банка“ АД иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за
приемане на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника вземането по
изпълнително дело № 20158070401060 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, образувано въз
основа на издаден по ч.гр.д. № 1251/2011 год. на ВРС-34 състав изпълнителен лист за
присъдени суми, от които главница в размер на 52 988 лева, представляващо дължима
главница по запис на заповед, издаден на 14.02.2008 год. от „Роди транс“ ЕООД, авалиран
от Т. Р. Т., ведно със законното лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 25.01.2011 год. до нейното окончателно заплащане, както и сумите от
1059.76 лева – разноски по делото и 1174.80 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
поради погасяване по давност на изпълняемото право.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че с изпълнителен лис , издаден въз основа
на разпореждане и заповед за изпълнение от 01.02.2011 год., постановени по ч.гр.д. №
1251/2011 год. на ВРС – 34 състав, ищецът е осъден да заплати на ответника суми, от
които главница в размер на 52 988 лева, представляващо дължима главница по запис на
заповед, издаден на 14.02.2008 год. от „Роди транс“ ЕООД, авалиран от Т. Р. Т., ведно със
законното лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
25.01.2011 год. до нейното окончателно заплащане, както и сумите от 1059.76 лева –
разноски по делото и 1174.80 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Сочи, че по
молба на „Обединена българска банка“ АД, с вх.№ 1374/14.03.2011 год. е образувано
изпълнително дело по описа за 2011 год. на ЧСИ Миглена Пашова, с район на действие
Варненски Окръжен съд, което изпълнително дело впоследствие е преобразувано под
изпълнително дело № 20158070401060 по описа на ЧСИ Надежда Денчева. Излага се, че по
така образуваното изпълнително дело последното изпълнително действие е извършено през
04.2014 год., посредством налагане на запор върху получаваното от ищеца трудово
1
възнаграждение и банкови сметки, то който в продължение на няколко години са
постъпвали суми за погасяването на лихви, такси и разноски в изпълнителното дело. Излага
си, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 08.09.2017 год., с което са
преустановени и постъпленията, като на 08.09.2019 год., изпълнителното дело е прекратено
по силата на закона в хипотезата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК. Като излагат правни доводи, моли
за уважаване на иска поради погасяване на изпълняемото право.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД
депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост предявения иск. В
условията на евентуалност, признават изцяло предявения иск предвид прекратяване на
изпълнителното дело по право на 08.09.2019 год.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието
на претенцията по чл.439 ГПК ищецът е навел твърдения и е представил писмени
доказателства, които съответстват на същите.
Ответното дружество не е оспорило тези твърдения, а признава изцяло предявения
срещу него иск.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК при признание на иска, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед резултата по делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество дължи на
ищеца сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния й
представител адв.К. Т., определено по реда на чл.38, ал.1 т.2 и ал.2 ЗА. Претендира се
възнаграждение въз основа на представен Договор за правна помощ, в който е уговорено, че
ще се предостави безплатна адвокатска помощ, поради материално затруднение на ищцата
да заплати дължимото възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на материалния
интерес по делото, минимално дължимото възнаграждение за процесуално
представителство, определено по реда на посочената разпоредба от Наредбата възлиза на
1 404 лева. Възражението на ответната страна за недължимост на разноските съдът не
споделя. Действително, в отклонение от общия принцип за репариране на разноските
съобразно изхода на спора, в нормата на чл.78, ал.2 ГПК е предвидена хипотеза на
възлагането им върху ищеца, независимо от това, че постановеното по делото решение е
благоприятно за него, при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: с
извънпроцесуалното си поведение ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да
е признал иска. Макар и да е налице признание на иска, ответникът е дал повод за
предявяване на иска, тъй като с извънпроцесуалното си поведение /поддържане във
висящност на изпълнителното производство/ е предизвикал настъпването на факта,
обуславящ възникването на правния спор. Представеното от него постановление за
прекратяване на изпълнителното производство не е аргумент за противното, с оглед
установеното от фактическа страна, че същото е издадено след образуване на
производството по делото и след получаване на исковата молба, поставила начало на
съдебния спор. Нещо повече, че поддържаното перемиране на изпълнителното производство
и прекратяването му по силата на закона, който факт може да бъде констатиран от съдебния
изпълнител, не лишава взискателя от възможността по чл.433, ал.1 т.2 ГПК – да поиска
писмено прекратяването му, което не е сторено от ответника.
2
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Т. Р. Т., ЕГН: ********** от гр.Девня
ул.Радецки № 3 в срещу „Обединена Българска банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Триадица, жк Хладилника, бул.Витоша № 89Б, че
ищецът не дължи на ответника вземането по изпълнително дело № 20158070401060 по
описа на ЧСИ Надежда Денчева, образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. № 1251/2011
год. на ВРС-34 състав изпълнителен лист за присъдени суми, от които главница в
размер на 52 988 лева, представляващо дължима главница по запис на заповед, издаден на
14.02.2008 год. от „Роди транс“ ЕООД, авалиран от Т. Р. Т., ведно със законното лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 25.01.2011 год. до
нейното окончателно заплащане, както и сумите от 1059.76 лева – разноски по делото и
1174.80 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, поради погасяване по давност на
изпълняемото право, на основание чл.439, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „Обединена Българска банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, район Триадица, жк Хладилника, бул.Витоша № 89Б ДА
ЗАПЛАТИ на адв.К. Т. от ВАК, личен № ********** по карта № VAK0860, служебен адрес
гр.Девня, ул.Радецки № 3 сумата от 1404 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено при условията на чл.38, ал.1 т.2 ЗА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3