№ 1699
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512223 по описа за 2021 година
С решение № 20156161 от 13.07.2021г. по гр. д. №ц75245/ 20219г. по описа
на Софийския районен съд, 127 състав, “ЗАД А.” АД е осъдено да плати на Л. ИВ. Л.
сумата 12 883,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
“Каско”- застрахователна полица № 0307К6009799378, за имуществени вреди,
настъпили на л.а. м. “Тойота”, с рег. № ****, вследствие настъпил на 12.10.2019г.
застрахователен риск- ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба- 27.12.2019г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 405 КЗ.
Решението е обжалвано от ответника “ЗАД А.”, с основни доводи, че е
неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост на формираните правни и фактически изводи. Навежда доводи, че
вредите са настъпили вследствие на изключен застрахователен риск (съгласно т. 14.5
от Общите условия за застраховка “Каско”)- проявена груба небрежност от водача на
застрахования автомобил. Посоченото възражение е обосновано с доводи, че
несъобразяването на водача на лекия автомобил с нормативно регламентираните
правила за движение по пътищата, конкретно, преминаването през ЖП прелеза при
червен забранителен сигнал на светофарната уредба, представлява груба небрежност.
Сочи, че от събраните по делото доказателства- заключение на САТЕ и свидетелските
показания на св. Б.М., се установява, че единствената причина за настъпване на ПТП е
1
поведението на водача на лекия автомобил Н.А., която е навлязла в ЖП прелеза, но
ударът е бил предвидим, ако последната се е съобразила с конклудентните
предписания и е изчакала преминаването на влаковата композиция. Навежда доводи,
че по делото не са събрани доказателства, че водачът на лекия автомобил е била
бременна към момента на събитието, нито че след инцидента, предвид твърденията за
внезапно прилошаване, е потърсила медицинска помощ. В тази връзка излага
твърдения, че бременността на св. Н.А. е установена единствено от нейните показания,
които неправилно са кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като с оглед факта,
че свидетелката живее на фактически начала с ищеца, същата се явява заинтересована
от изхода на делото. Релевира доводи, че изключенията, посочени в Общите условия,
изискват съзнателно поведение на водача, тъй като в конкретната хипотеза на
изключен риск- неспазване на предписанията на компетентен орган, формата на вина е
без значение. Отделно от това, въззивникът счита, че застрахованият не е изпълнил
задължението си да се грижи за вещта с грижата на добър стопанин и да предприеме
всички обичайни и разумни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС
от вреди (чл. 50.3 и чл. 50.5 Общи условия), поради което е налице хипотезата на
изключен застрахователен риск, съгласно чл. 395 КЗ. Навежда доводи и, че съгласно
чл. 50.9 ОУ, застрахованият има задължение да спазва правилата за движение по
пътищата, като в конкретния случай водачът на застрахования автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 95 ЗДвП. Отправя искане за отмяна на решението на СРС и
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, в който се изразява становище за неоснователност на същата.
Сочи се, че при навлизане в ЖП прелеза, на знак “Стоп” и при зелена светлина на
светофарната уредба, Н.А. е спряла автомобила, тъй като вследствие на бременността
си е почувствала силно прилошаване, остра болка в коремната област, притъмняване и
силен порив на гадене, и е загубила контрол върху него, който е навлязъл на влаковите
релси. Навеждат се доводи, че независимо, че светофарната уредба светела със син
светлинен сигнал, св. А. спряла, за да се огледа. Свидетелката била бременна във
втория месец. Изведнъж на последната прилошало и следващото нещо, което помни,
е удара между влака и автомобила. Сочи, че два дни след инцидента свидетелката
загубила бебето. Навежда доводи, че съгласно показанията на машиниста и помощник-
машиниста, ПТП е станало на ЖП прелез, който не е обезопасен с бариера. Двамата
свидетели нямат видимост към устройството, което подава светлинна сигнализация за
водачите на МПС. Сочи, че техните показания кореспондират с тези на св. А., и от тях
се установява, че управляваният от св. А. автомобил бил спрял и впоследствие се
преместил леко напред. Релевира доводи, че в случая не е налице виновно и съзнателно
поведение на водача на увредения автомобил.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата относно атакувания съдебен акт и
2
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по
същество, съдът намира че следва да остави без уважение същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира постановеното решение за валидно и
допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Производството е образувано по предявен от Л. ИВ. Л. срещу ЗАД "А."
АД, иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата
12883,50 лева, предявен като частичен от общо заявено вземане в размер 30000 лева,
съгласно допуснато изменение на иска с определение от 16.03.2021г., представляващи
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" за вреди на
лек автомобил “Тойота”, с рег. № ****,, настъпили вследствие на настъпил на
12.10.2019г. застрахователен риск- ПТП.
В исковата са изложени фактически доводи, че ищецът е сключил с
ответника договор за имуществена застраховка "Каско" за лекия автомобил марка
“Тойота", в срока на действие на който, на 12.10.2019г., е настъпило ПТП- покрит от
застрахователя риск, при който лекия автомобил е бил увреден. Поддържа се, че
застрахователят- ответник отказал да обезщети, позовавайки се на проявена "груба
небрежност" като изключен риск по смисъла на чл. 14.2 от ОУ, какъвто счита, че не е
налице. При тези твърдения отправя претенция ответникът да бъде осъден да заплати
сумата сумата 12883,50 лева, предявен като частичен от общо заявено вземане в размер
30000 лева, съгласно допуснато изменение на иска с определение от 16.03.2021г.
Ответникът оспорва иска по основание с доводи, че процесното ПТП
представлява изключен риск по смисъла на т. 14.11 и т. 14.5 от ОУ, тъй като водачът
на лекия автомобил е управлявал автомобила при неспазване на предписанията на
компетентни органи и при груба небрежност, тъй като е преминал през ЖП прелез на
забранителен сигнал на светофарната уредба. Оспорва твърдението на ищеца, че
водачът на застрахования автомобил е преминал през ЖП прелеза поради внезапно
прилошаване, настъпило поради бременността на А.. Заявява възражение, че в случая е
налице и изключен риск по смисъла на чл. 50, т. 3, т. 5 от ОУ, което е основание да
откаже плащане на обезщетение. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, между
3
него и ищеца. При тези твърдения отправя искане за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни и присъждане на направените по делото разноски.
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, размера на претърпените
вреди.
Не е спорно по делото, а и се установява от събраните пред първата
инстанция доказателства- застрахователна полица № 0307К6009799378, че между
ищеца, като пълномощник на собственика на автомобила, и ответника е сключен
договор за имуществена застраховка “Каско”.
Oт събраните по делото доказателства се установява, че на 31.01.2019г.
между ищеца и “Сожелис България” ЕООД е сключен договор за лизинг, с предмет
процесния лек автомобил. Страните са договорили застраховане на вещта по
имуществена застраховка и застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното
погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора, е за
лизингополучателя-чл. 343 ТЗ. Като държи сметка за това, разпоредбата на чл. 384
КЗ предвижда специални правила за застраховка, сключена по повод на лизингово
имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 2 КЗ, по повод изплащането на
обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован,
като: 1. При частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен
ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се
заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2. При кражба или тотална щета на
лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като
застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на
плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. В
случая ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за частични вреди по вещта,
което обосновава наличието на активна процесуална легитимация за ищеца да предяви
настоящия иск.
Видно от писмо от лизингодателя “ОТП лизинг” ЕООД към 25.02.2021г.
ищецът е погасил главница по договора за лизинг в размер на 6906,31 евро без ДДС
(вкл. 25- та вноска с падеж 25.02.2021г.).
В производството страните не спорят и се установява от събраните пред
първата инстанция доказателства- застрахователна полица № 0307К6009799378, че
4
между ищеца, като пълномощник на собственика на автомобила, и ответника е
сключен договор за имуществена застраховка “Каско”, с предмет лек автомобил марка
“Тойота”. Съгласно т. IV, 14.5 Общите условия, не се покрива пълна загуба или
частична щета, причинена при, от или вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, трето ползващо
лице, водача, превозваните лица, чийто действия са предизвикали застрахователното
събитие. Като изключен застрахователен риск е посочен и грубо нарушаване на
технологичните и техническите правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление
на технически неизправно МПС и/ или неспазване предписания на компетентни
органи.
Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени и гласни
доказателствени средства и заключението на САТЕ.
От представения Протокол за ПТП се установява, че в срока на действие на
договора за имуществена застраховка, на 12.10.2019г., на път № 3402, при км. 40+ 900,
с посока на движение към път 301, е настъпило ПТП, при което застрахованият
автомобил навлязъл в ЖП прелеза и е бил увреден от преминаващия влак. От
съставения протокол се установява, че в съшия са вписани следните обстоятелства, при
които е настъпило ПТП: водачът на л.а. м. “Тойота” преминал на червен сигнал на
светофарната уредба през ЖП прелез и бил ударен от преминаващия влак. Протоколът
е подписан от водача Н.А.. Механизмът на ПТП е установен посредством Протокола за
ПТП. Протоколът за Пътно- транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице
в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена
сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от
длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените
в него обстоятелства- местоположение на участниците, настъпилите увреждания, за
които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено в протокола.
Конкретиката на случая сочи, че протоколът е подписан от водача на лекия автомобил
Н.А.. Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с
материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е
удостоверено с подписа на страните. В т.см. са решения № 85/ 28.05.2009г. на ВКС по
т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 29/ 07.05.2008г. на ВКС по т.д. № 535/ 2008г.,
II т.о., ТК, решение № 24/ 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК,
решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I т.о., ТК, решение № 71
от 16.08.2017г. на ВКС по гр. д. № 60343/ 2016г., II г.о., ГК. В настоящия случай
протоколът за ПТП е подписан от водача на лекия автомобил (съгласно изявлението на
св. Н.А. в съдебно заседание на 17.11.2020г.) без възражение, поради което се ползва с
материална доказателствена сила относно отразените обстоятелства, при които е
5
настъпило процесното ПТП, и обстоятелството, че сигнализиращото устройство е
светело с червена светлина при преминаването на автомобила през прелеза.
От показанията на св. Н.А. се установява, че същата управлявала л.а. м.
“Тойота” от с. Дойренци в посока гр. Ловеч. Когато стигнала до ЖП прелеза, спряла
автомобила, независимо от синята разрешителна светлина на сигнализиращото
устройство, тъй като нямало видимост. След това внезапно прилошало и се завило
свят, вследствие бременността . Предполага, че тогава е изпуснала спирачката на
автомобила и същият се изместил леко напред. В автомобила пътували ищеца и негов
родственик.
От показанията на св. Г.Г. се установява, че същият е машинист на
пътнически влак по маршрута от гр. Левски до гр. Троян. При потеглянето от с.
Дойренци, приближил прелеза с продължително изсвирване. Лекият автомобил бил
спрял на прелеза. След това автомобилът се придвижил леко напред, защото на прелеза
имало наклон, и спрял. Автомобилът бил автоматик. Свидетелят уточнява, че когато
видял за пръв път автомобила, той бил спрял. Според него, за да превключи на задна
скорост, автомобилът потеглил леко напред и нарушила габаритите на автомобила.
Последвал удар между предната дясна част на локомотива и автомобила. Свидетелят
подал звуков сигнал. Автоматичното светлинно устройство се било задействало със
звуков сигнал. Прелезът бил сигнализиран. Ако не се задейства прелезът, не може да се
отвори изходния семафор. На гарата имало сигнализация, тъй като отстоянието е по-
малко от спирачното разстояние към прелеза. Затова прелезът е обвързан с
инсталацията и блокировката на гарата. Прелезът се намирал на около 500 метра от
гарата и е свързан с нея. Дежурният ръководител “Движение” задействал прелеза, за да
може влакът да потегли. Свидетелят сочи, че не виждал каква светлина свети за
автомобилите.
От показанията на св. Б.М. се установява, че същият е помощник-
машинист на пътнически влак по маршрута от гр. Левски до гр. Троян. При навлизане
в ЖП прелеза чул звуков сигнал и последвал удар с автомобил. Свидетелят не видял
удара, тъй като се намирал от лявата страна и нямал видимост отдясно. След удара
слязъл от влака и видял, че сигнализиращото устройство свети с червена светлина.
Твърди, че за да потегли влака от гарата, трябва да семафорът да свети зелено.
От заключението на САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е
следния: на 12.10.2019г. л.а. м. “Тойота” се движи по републикански път III- 3402, с
посока към републикански път III- 301. В района на км. 40+ 900, водачът навлиза на
ЖП прелез без бариери, вследствие на което е ударен от преминаващия автомобил. От
техническа гледна точка причината за ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил, който е налязъл в района на ЖП прелеза. Последният е можел да
предотврати настъпването на ПТП, ако беше изчакал преминаването на влака и не е
6
навлязъл в района на ЖП прелеза. Според вещото лице е възможно ПТП да настъпи
при описания механизъм: навлизане в района на ЖП прелез с ниска скорост. Скоростта
на лекия автомобил не е била намалена към момента на навлизане в района на ЖП
прелеза, но е била ниска- 5- 7 км/ч.
Отговорността на ответникът се твърди да е изключена при
противопоставени две възражения: първото, основано на изключен риск, а второто, на
основание освобождаване от отговорност, съгласно чл. 395 КЗ. Сочените възражения
следва да се разгледат в поредност първо дали соченото за застрахователно събитие, с
оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на
застрахователния договор, риск и само ако не се установи такъв следва да се пристъпи
към разглеждане на основанието за освобождаване от отговорност на застрахователя за
заплащане на обезщетение, съгласно чл. 395 КЗ.
При така установеното съдът намира следното от правна страна:
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното
правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика,
застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на
определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да
настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя
размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на
договора. С оглед свободата на договаряне- чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат
съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия( така Решение №
224 от 20.07.2015г. по т.д. № 4554/ 2013г., на ВКС, І т.о.)
От друга страна в Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при
които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед
на интереса на застрахователя.
В съответствие с общото правилото на чл. 395, ал. 1 ЗДвП, застрахованият
е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки. При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора (ал. 4). В
7
случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в
договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно
на тежестта на неизпълнението.
При имущественото застраховане, в съответствие с нормата на чл. 408, ал.
1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
При едновременно противопоставени възражения, основани на "изключен
риск " и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност,
възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от
застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен,
по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове
наличието на такъв- налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично,
съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ ( в т.см. решение № 17 от 02.06.2020г. по
т.д. № 656/2019г., на ВКС, І т.о.).
С оглед установеното в производството, настоящия състав намира, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение, породено от договор за
имуществена застраховка "Каско" на лекия автомобил м. “Тойота”. Последният е бил
подписан при действието на общи условия, като представените Общи условия са
неразделна част от процесния договор. В тях ясно са посочени кои рискове са покрити
и кои изключени и при какви условия се изплащат застрахователни обезщетения, какви
са правата и задълженията на страните по договора.
Съдът намира, че извън императивните законови разпоредби страните са
свободни да договорят условията, при които застрахователят поема задължение да
изплати застрахователно обезщетение, включително и кои събития представляват
покрити рискове и кога са налице изключения от покритието. Според клаузата на чл.
14, т. 5 от Общите условия за договора Каско на МПС, застрахователят не дължи
обезщетение, когато застрахователното събитие е настъпило вследствие умишлени или
с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПС лице, водача на застрахованото МПС или
превозваните с МПС лица. В клаузата на чл. 14.11 от Общите условия, като изключен
застрахователен риск е посочено и неспазването на предписанията на компетентните
органи (движение в забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение
без вериги, движение с ремаркета и други).
8
Следователно приложимата към спора договорна клауза предвижда
релевантност на всички действия на посочените лица довели до увреждащия резултат,
т.е. включително и тяхното съвкупно проявление.
При така направеното възражение в тежест на ответника- застраховател е
било да докаже фактите, въз основа на които може да се изгради извод за проявена
груба небрежност от водача на МПС като причина за настъпване на ПТП. Съгласно
дефиницията за небрежност и груба небрежност, възприети и в съдебната практика,
наличието на груба небрежност представлява правен извод, който се дава въз основа на
установените факти във всеки конкретен случай. Практиката приема, че груба
небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, такава каквато би положил
добрият стопанин, но квалифицирането на небрежността като груба се дължи на
неполагането на грижата, която и най- небрежният човек, занимаващ се със
съответната дейност, би положил. Грубата небрежност следователно е налице при
неполагане на значително по- занижена степен на загриженост към извършваната
дейност (Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.)
Формираната съдебна практика приема, че не всяко нарушение на
технологични правила или правила на безопасност е квалифицируемо като груба
небрежност, но поведение съставляващо пренебрегване на основни такива за
съответната дейност съставлява груба небрежност. Неспазването на правилата за
безопасност е нарушение, което в зависимост от вида на нарушените правила може да
обоснове груба небрежност (така в решенията по гр.д. № 387/ 2010г., гр.д. № 4075/
2013г., гр.д. № 951/ 2011г., гр.д. № 2798/ 2014г., гр.д. № 4417/ 2015г., гр.д. № 1577/
2010г. – всички на ІV г.о. на ВКС и др.).
Според настоящия състав неспазването на поредица (комплекс) от правила
регулиращи правилата за движение по пътищата и несъобразяване поведението на
водача на лекия автомобил с конкретната пътна обстановка обективира неполагането
на грижа, която и най- невнимателният, най- небрежният, зает с такава дейност човек
би положил за безопасността и сигурността си (собствената, на пътуващите в
автомобила и останалите участници в движението). Касае се за неполагане на
елементарна грижа за избягването на многократно завишен риск за живота и здравето
на управляващия МПС и на останалите участници в движението. Неспазването на
основни правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като
"груба небрежност".
Гражданското право познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но
за разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за
поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и
несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на
вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е
9
противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на
противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се
свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на
поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата
на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде
направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване на
забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба
предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се изключва или
ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
В застрахователното право в Република България формата на вина е
релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на
застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал
умишлено или небрежно. Законодателят не е дал легално определение на термините
небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е
налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената
небрежност по степен и представлява по- засилена форма на небрежност, изразяваща
се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел- грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-
елементарна степен на загриженост (в т.см. решение № 184/24.02.2016 г. по т. дело №
3092 по описа за 2014 г., II ТО).
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден
правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен
случай, като груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на
правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно
да увреди застрахованото имущество ( Определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. №
882/2010 г., ІІ т. о. и др. ).
Спорът между страните е концентриран в това действал ли е при груба
небрежност водача на лекия автомобил и допуснал ли е същият неспазване на
предписанията на компетентните органи.
Правилата за преминаване през железопътен прелез са регламентирани в
глава 12 на Закона за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗДвП,
всеки участник в движението трябва да проявява особено внимание при приближаване
към железопътен прелез и преминаване през него. Спирането на пътните превозни
средства е задължително пред железопътен прелез, който няма бариери. Ако няма
други указания, дадени с пътни знаци или с пътна маркировка, пред железопътния
10
прелез пътните превозни средства спират на разстояние не по-малко от 2 метра преди
първата релса, а когато има бариери - на 1 метър от тях. Разпоредбата на чл. 53 ЗДвП
регламентира задължение за участниците в движението преди да премине през
железопътния прелез, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на
звуковата сигнализация, да се убедят, че към прелеза не се приближава релсово
превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно.
От събраните по делото гласни доказателствени средства еднозначно се
установява, че лекият автомобил е бил спрял на ЖП прелеза, след което потеглил леко
напред и спрял на релсите. По този начин с поведението си водачът на лекия
автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 51 ЗДвП, вменяваща задължение на всеки
участник в движението да проявява особено внимание при приближаване към
железопътен прелез и преминаване през него, както и да спре МПС пред железопътния
прелез на разстояние не по- малко от 2 метра преди първата релса, при липса на
бариери и други указания, дадени с пътни знаци или с пътна маркировка. Водачът на
лекия автомобил е нарушил и разпоредбата на чл. 53 ЗДвП, която регламентира
задължение за участниците в движението преди да премине през железопътния прелез,
независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация,
да се убедят, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че
преминаването през прелеза е безопасно.
Ищецът въвежда твърдение, че причината за потегляне на автомобила е
внезапно прилошаване на водача на лекия автомобил- св. А., поради бременността на
същата. За установяване на посоченото обстоятелство ищецът е посочил гласни
доказателствени средства- показанията на св. А.. От същите се установява, че
свидетелката управлявала увредения лек автомобил. При приближаване на ЖП
прелеза, същата спряла автомобила. След това прилошало и същата отпуснала педала
на спирачката, поради което автомобилът потеглил напред. Като причина за
прилошаването свидетелката сочи бременността си.
Противно на приетото от първоинстанционния съд настоящият състав приема,
че по делото не се установява обстоятелството, че св. А. е изгубила съзнание,
вследствие на което е изпуснала контрола върху автомобила и е навлязъл в района на
ЖП прелеза, нито причината за това. Евентуалната бременност на св. А. се установява
единствено от нейните показания. Предвид обстоятелството, че свидетелката е съпруга
на ищеца, съдът счита, че нейните показания следва да се ценят при съобразяване
разпоредбата на чл. 172 ГПК- с оглед на всички събрани доказателства по делото и
предвид евентуалната заинтересованост. В настоящия случай по делото не са
представени никакви обективни доказателства, вкл. писмени такива, удостоверяващи
бременността на св. А., нито извършването на медицински преглед след инцидента или
при загубата на плода. Противоречи на житейската логика бременна жена да не посети
лекар след изживяването на стрес, какъвто неминуемо би причинил ударът на
11
автомобила от влак, нито след спонтанния аборт. С оглед изложеното, преценявайки
показанията на св. А., в частта, в която същата твърди, че е изгубила съзнание, поради
бременност и затова е изгубила контрол върху автомобила, с оглед всички събрани
доказателства по делото и съобразявайки нейната заинтересованост, съдът счита, че на
същите не следва да бъде дадена вяра.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че с поведението си водачът на
увредения автомобил е нарушил поредица от правила за движение по пътищата, като е
преминала през ЖП прелеза при червена забранителна светлина на светофарната
уредба и не е спряла на разстояние най- малко 2 метра пред прелеза. Съдът намира, че
в настоящия случай действията на водача на застрахования лек автомобил довели до
ПТП – неспиране на разстояние най- малко 2 метра преди прелеза и преминаване на
червена светлина на светофарната уредба, съставляват груба небрежност. Водачът е
съзнавал извършваното нарушение на правилата за движение, възможността за
настъпване на ПТП, като не е положил грижата, която би положил и най-небрежният
човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на
загриженост.
Изложеното обуславя извод, че водачът на увреденото МПС е действал при
груба небрежност, което обуславя наличието на изключен застрахователен риск и
неоснователност на предявения иск.
При така изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
отменено, като бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този резултат право на разноски има въззивникът, на когото следва да се
присъдят направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 520
лева (от които разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300
лева, разноски за депозит за възнаграждение на свидетели в размер на 120 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева) и направените разноски в
настоящото производство в размер на 357 лева (от които разноски за държавна такса в
размер на 257,67 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева).
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20156161 от 13.07.2021г., постановено по гр.
дело № 75245 по описа за 2019г. на Софийския районен съд, 127 състав , като вместо
това постановява
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. ИВ. Л., с ЕГН ********** против “ЗАД А.”
АД, с ЕИК **** иск за сумата от 12 883, 50 лева, предявен като частичен иск от общо
заявено вземане в размер на 30 000 лв., представляващи дължимо застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“- полица №
0307К6009799378, за вреди, настъпили върху л.а. „Тойота Корола“, с рег. № ****,
вследствие реализиран на 12.10.2019 г. застрахователен риск по договора – ПТП, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Л. ИВ. Л., с ЕГН ********** да плати на “ЗАД А.” АД, с ЕИК
**** сумата 520 лева , представляваща направени в производството по гр. дело №
75245 по описа за 2019г. на Софийския районен съд разноски сумата 357,67 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13