№ 432
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Силвия Тачева
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601450 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. 21 НПК.
Образувано е по частна жалба от АТ. ИВ. СП. срещу разпореждане от 03.02.2022
година на СРС, НО, 93 с-в, по НЧХД № 334/22 година, с което на основание чл. 132 от
Конституцията на Република България /КРБ/, чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е
прекратено наказателното производство по делото, образувано по тъжба на АТ. ИВ. СП.
срещу К. С. К..
В жалбата се излагат оплаквания, че лицето, срещу което е подадена тъжбата
използва своето служебно положение, а и положението на частния тъжител за явни
демонстрации на неуважително и унизително отношение към частния тъжител, което
поведение се проявявало по-отчетливо след сигнализиране на Специализирана прокуратура,
ИВСС и Етична комисия към ВСС относно поведението на лицето, срещу което е подадена
тъжбата. Твърди се, че лицето, срещу което е насочена тъжбата, със своите действия и
бездействия е увредила личността на тъжителя както физически, така и психически.
В жалбата се излагат съображения относно съдържанието на Конституцията на
Република България, разпоредбата на чл. 5, ал. 2 и чл. 5, ал. 4 от същата и твърдения за
допуснати процесуални нарушения в хода на съдебния процес.
Отправя се искане за отмяна на разпореждането и да бъде даден ход на дело от
частен характер.
С жалбата не се претендира провеждане на въззивно съдебно следствие, като
1
съдебният състав служебно не установил необходимост от извършване на
съдопроизводствени действия по събиране на доказателства в хода на въззивното съдебно
производство.
В съдебно заседание частният тъжител поддържа искането си за отмяна на
разпореждането на първоинстанционния съд и да бъде даден ход на делото по тъжбната му
срещу К.. По съществото на делото поддържа, че първоинстанционният съд няма
правомощия да прекрати наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а при
създаването на нормата на чл.132 от Конситуцията на Република България законодателят не
е имал предвид това, съдия да обижда и клевети публично подсъдим в съдебна зала, както и
да разрешава на други хора, участващи в съдебния процес да го клеветят и обиждат, а също
така с действията и бездействията си да уронва неговия престиж и авторитет и да нарушава
презумпцията за невиновност. Тълкуването на конституционната разпоредба по посочения
начин би означавало разрешаване на съдия да извърши престъпление от частен характер.
В пледоарията си частният тъжител развива и подробни съображения относно
действия и бездействия от страна на лицето, срещу което е подадена тъжбата в хода на
наказателното производство по НОХД № 1000/2019 година на СГС, в качеството на съдия
и председател на съдебния състав, които според него се явяват съставомерни като
престъпление от частен характер и които са го обидили, унизили и накърнили
достойнството му, допуснати съществени процесуални нарушения от страна на
председателя на съдебния състав К. и сочещи нейната предубеденост, а и негативно
личностно отношение към частния тъжител.
Повереникът в съдебно заседание моли да бъде дадена възможност за провеждане
на съдебен процес от първоинстанционния съд по подадената тъжба, за да бъдат доказани
всички факти, сочени от тъжителя и да бъдат представени съответни доказателства за това.
Акцентира на обстоятелството, че лицето, срещу което е подадена тъжбата не се е явило в
съдебна зала като неглижирало процеса, може би защото знаела какво би било решението,
или смятала, че не е достойно или е унизително да се яви пред съдебния състав. Обръща се
внимание, че всички са равни пред закона, а било позорно да бъдеш съден от лице, което не
спазва закона.
Лицето, срещу което е подадена тъжбата не се явява в съдебно заседание-редовно
призована.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на частния тъжител и
повереника и след цялостна служебна проверка на правилността на обжалваното
разпореждане намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по
делото, имаща правен интерес да го обжалва, и в преклузивния за това срок. Същата
отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 320 НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
По същество жалбата е неоснователна.
2
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба от АТ. ИВ.
СП. срещу К. С. К., с която са повдигнати обвинения срещу лицето за това, че на 04.08.2021
година, в открито съдебно заседание, в качество на съдия и председател на съдебен състав
по НОХД № 1000/2019 година по описа на Софийски градски съд, с конкретно посочени
изрази е обидила и наклеветила частния тъжител, като съдържанието на казаното е станало
достояние на челновете на съдебния състав и на присъстващите в съдебната зала-
престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4,
вр чл. 147, ал. 1 НК.
С разпореждане от 03.02.2022 година съдията-докладчик е констатирал, че са
налице абсолютни пречки за разглеждане на тъжбата, а производството следва да бъде
прекратено, тъй като се твърди, че деянието е извършено от съдия, действаща в служебно
качество, при произнасяне по реда на НПК, в производство по образувано наказателно дело
от общ характер, в което частният тъжител е имал качеството на подсъдимо лице. В този
смисъл според съдията-докладчик председателят на съдебния състав, срещу когото е
насочена тъжбата е осъществил действия, включващи се във функционалния имунитет по
смисъла на чл. 132 от Конституцията на Република България, която има непосредствено
действие. С оглед на тези съображения съдията-докладчик при СРС е приел, че не са налице
правни предпоставки за ангажиране наказателната отговорност на лицето, срещу което е
подадена тъжбата, същата се явява недопустима и на осн. чл. 132 от Конституцията на
Република България, чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното
производство по НЧХД № 334/2022 година на СРС, НО, 93-ти състав.
При така изяснената фактология първоинстанционният съд е формирал правилни
правни изводи, които се споделят от настоящата въззивна инстанция и е постановил
обоснован и съответен на закона съдебен акт.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че с тъжбата са повдигнати
обвинения за обида и клевета срещу лице, в качеството му на съдия и председател на
съдебния състав по НОХД № 1000/2019 година на СГС, осъществени в съдебно заседание,
при произнасяне по реда на НПК, тоест при осъществяване на съдебната власт, като
законосъобразно е преценено, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 132 от
Конституцията на Република България, съгласно която при осъществяване на съдебната
власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност
за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер.
Противно на доводите, застъпени във въззивната жалба, както и тези изложени
лично от частния тъжител в съдебно заседание, настоящият състав намира, че
процесуалният ред, при който е постановено разпореждането на съдията-докладчик при
СРС, е в съответствие с правомощията му при наличие на абсолютна процесуална пречка за
образуване и водене на наказателното производство. Действително, цитираната пречка не
фигурира сред изброените в нормата на чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 НПК, но произтича от
разпоредбата на основния закон, като по силата на чл. 5, ал. 2, вр. ал. 1 от същия,
3
Конституцията се ползва с непосредствено, директно действие. В този смисъл, обвинение от
частен характер срещу съдия, във връзка с правораздаването се явява недопустимо.
Тук е моментът да бъде посочено и че в съдебната практика на СГС се приема, че
независимо от отмяната на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК (със ЗИДНПК, обн., ДВ, бр. 63 от
04.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), правомощието на съдията - докладчик още в първия
стадий на съдебната фаза да извършва проверка дали в тъжбата се твърди престъпление,
което се преследва именно по този ред, продължава да съществува. Това е така, тъй като
съгласно чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК съдията - докладчик има правомощието да прекрати
наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, в случаите по чл. 24, ал.
5 НПК. От естеството и границите на предметния му обхват – съдържание на процесуалната
власт и правни последици, е видно, че правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5,
т. 2 НПК включва и преценката за това, дали в тъжбата се твърди престъпление,
респективно дали твърдяното престъпление се преследва именно по този процесуален ред –
по инициатива на пострадалия, без участие на прокурора. Поради това, отмяната на
правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, което дублира част от вече съществуващото
правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, по същество не представлява
правна промяна (така решение № 671 от 24.07.2019 г. по ч. н. д. № 865/2019 г. на СГС,
решение № 260126 от 25.02.2021 г. по ч. н. д. № 3552/2020 г. на СГС , решение № 260348 от
31.05.2021 г. на СГС по в. ч. н. д. № 3136/2020 година).
Противно на тълкуването на разпоредбата на основния закон, дадено от частния
тъжител, нормата не дава право на съдия да осъществява престъпление от частен характер
при правораздавателната дейност. Целта на визираната разпоредба е въвеждането на
функционален имунитет в правораздавателната дейност на съдията, предназначен да създаде
благоприятна среда на свободно от натиск и въздействие решаване на делата. С това си
съдържание и с този си предметен обсег неотговорността е предназначена да гарантира на
посочените лица тяхната независимост, когато осъществяват функциите си- да се произнасят
свободно, съобразно вътрешното си убеждение, основано на доказателства, без угрозата
произнасянето им да доведе до наказателно преследване за престъпление от частен
характер.
Настоящият съдебен състав е на становището, че прекратяването на наказателното
производство на основание чл. 132 от Конституцията на Република България, не е в
противоречие и с разпоредбите на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита
правата на човека. Според практиката на съда лицата, които осъществяват държавна власт
могат да се ползват от имунитет при упражняване на служебните си правомощия и това
обстоятелство не е нарушение на чл. 6 ЕКПЧ. Защитата на функционалния имунитет по
смисъла на чл. 132 от Конституцията на Република България, с която се ползват съдиите,
прокурорите и следователите, представлява конституционна гаранция за съблюдаването на
основополагащи принципи, на които е основано функционирането на съдебната власт, а
именно магистратите да упражняват правомощията си в условията на независимост,
подчинявайки се само на закона, да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано
4
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Следователно, недопустимостта магистратът да носи наказателна отговорност за
престъпление от частен характер за служебните си действия и актовете, които постановява,
гарантира не само личната му независимост, но и независимостта на съдебната власт, като
елемент от държавния апарат. В този смисъл разпоредбата на чл. 132 на Конституцията на
Република България не установява привилегия и не е самоцелна, а напротив насочена е да
гарантира именно правото на справедлив и безпристрастен съд чрез обезпечаване
независимостта на съдиите и съдебните заседатели. Ето защо имунитетът може да се
обоснове като пропорционално ограничение на правото на достъп до съд, за да се постигнат
легитимни цели, още повече, когато същият обхваща само служебните функции на
магистратите.
В останалата част подробно развитите доводи от страна на частния тъжител,
касателно твърдения за действията на лицето, срещу което е подадена тъжбата не са
предмет на разглеждане в настоящото въззивно съдебно производство. Предмет на проверка
от въззивната инстанция е дали разпореждането на първоинстанционния съд, с което е
прекратено наказателното производство в стадия предаване на съд и подготвителни
действия за разглеждане на делото в съдебно заседание е мотивирано и съответно дали е
приложен правилно законът от процесуална гледна точка, тоест налице ли е законова пречка
за разглеждане на тъжбата съобразно процесуалните изисквания, без да се навлиза и
обсъжда по същество обвинението, което е предявено срещу лицето. Тези доводи могат да
бъдат обсъждани от съдебната инстанция, която разглежда делото по същество, какъвто не е
настоящият случай, тъй като, както бе посочено, проверката от страна на въззивния състав е
по допустимостта на тъжбата. След като се констатира недопустимост на същата от
процесуална гледна точка не са налице основания за обсъждането на съображения по
същество на обвинението, развити от частния тъжител.
В заключение, при извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира
неправилно приложение на закона, необоснованост или допуснати съществени процесуални
нарушения от първоинстанционния съд, поради което обжалваното разпореждане на СРС, с
което на осн. чл. 132 от КРБ е прекратено наказателното производство по делото следва да
бъде потвърдено, а жалбата следва да се остави без уважение.
Воден от горното СГС, НО, IX-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1491/03.02.2022 година на СРС, НО, 93-ти
състав, постановено по НЧХД № 334/2022 година по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6