№ 112
гр. София, 10.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20251800900082 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон.
Постъпила е молба от „Б.-Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.С., Софийска област, ул.“С.“ № 4, ет.3, ап.4, представлявано от управителя
Б.Т.Т., чрез адв. А. Г. от САК, за откриване на производство по несъстоятелност на
дружеството.
С молбата се твърди, че търговското дружество има изискуеми парични задължения,
породени от търговски сделки, както и публично правни задължения към Държавата,
свързани с търговската му дейност, които не е в състояние да изпълни.
С молбата по чл.625 от ТЗ длъжникът е приложил препис от последния си годишен
финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, опис и оценка на активите и
пасивите към датата на подаване на молбата и списък на кредиторите с посочване на
адресите, вида и размера на вземанията им.
Длъжникът твърди неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ –
невъзможността му да изпълни изискуеми парични задължения и публичноправни
задължения към държавата, свързани със стопанската му дейност. Излага, че в това
състояние дружеството е от 15.03.2025г., когато изтекъл срока за погасяване на негови
публично правни задължения към НАП. Сочи, че неговите затруднения не са временни.
Длъжникът претендира неплатежоспособност /чл.608, ал.1 от ТЗ/– невъзможността
му да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки и публичноправни
задължения към държавата, свързани със стопанската му дейност. Претендира още
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, допускане на
1
обезпечителни мерки за имуществото на дружеството, прекратяване на дейността му,
обявяването му в несъстоятелност и спиране на производството по делото.
Длъжникът, редовно призован, се представлява от адв.Г. в съдебно заседание, който
поддържа молбата по чл.625 от ТЗ.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Съдът с разпореждането си от 24.04.2025г. за насрочване на делото за разглеждане в
с.з. е назначил съдебно-икономическа експертиза с оглед установяване на твърдените от
длъжника обстоятелства по чл.608, ал.1 от ТЗ, респ. установяване на липсата на тези по
чл.631 от ТЗ. Експертизата, след запознаване с материалите по делото и счетоводните
документи на длъжника е установила следното:
Общият размер на вземанията на кредиторите „Б.-Б.“ ЕООД, с ЕИК *********
/задълженията на длъжника/ към 30.04.2025г. е в размер на 674 254,71 лева. Задълженията
били формирани от търговската дейност на дружеството и били предимно задължения към
Национална агенция за приходите, към финансови институции, по договор за заем и към
едноличния собственик на капитала на дружеството. Вещото лице сочи, че „Б.-Б.“ ЕООД
към 15.04.2025г. общата стойност на имуществото на длъжника е в размер на 654 000 лева, в
т.ч. ДМА с балансова стойност 23 000 лева, дългосрочни инвестиции в капитала на друго
дружество в размер на 59 000 лева и парични средства в размер на 572 000 лева.
Видно е още от заключението по допуснатата експертиза, че съобразно направения
анализ на коефициентите на ликвидност към 31.12.2024г., към 14.04.2025г. и към 15.04.2025
г. дружеството не разполага с достатъчно краткотрайни активи за изплащане на
краткосрочните си задължения. Към 15.04.2025г. коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност имат стойност - 0.9226.
Към 15.04.2025г., към 14.04.2025г. и към 31.12.2024г., коефициентът на финансова
автономност е под норматива от 0.33.
Установява се още от заключението на експертизата, че с оглед изчислените
коефициенти на ликвидност по алтернативен вариант, с включени неосчетоводени
задължения към НАП, констатирани с Ревизионен акт № Р- 32003224006189-091-
001/25.06.2025г. в общ размер 745 хил.лв., всички коефициенти на ликвидност: обща, бърза,
незабавна и абсолютна имали стойност - 0.4190.
Вещото лице сочи, че затрудненията на длъжника не са временни. Към настоящия
момент дружеството не извършвало дейност.
Към 15.04.2025г. “Боил-БТ” ЕООД отчитало в баланса си наличие на парични
средства в общ размер на 571 721.53 лв., от които 360.88 лева на каса и 571 360.65 лева в
банкова сметка. Вещото лице уточнява в проведеното на 15.07.2025г. съдебно заседание по
делото, че парите по банковата сметка на длъжника за запорирани от НАП и не могат да се
използват за издръжката на производство по несъстоятелност, тъй като щели да бъдат
2
изтеглени от НАП за покриване на задължението на дружеството към НАП.
Заключението на приетата по делото СИЕ сочи още, че към 31.12.2024г., към
14.04.2025г., както и към 15.04.2025г. краткотрайните активи на дружеството – молител не са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, като последното плащане на
дружеството към НАП било наредено на 13.02.2025г., а по търговска сделка на 07.04.2025г.
Установява се от представеното по делото Постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 07.05.2025г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП – Следни
данъкоплатци и осигурители, че на длъжника по делото е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Изпълнени са условията за разглеждане на молбата и образуване на дело по
несъстоятелност, съгласно изискванията на чл.628, ал.3 от ТЗ, като са представени
доказателства по чл.78, ал.2 от ДОПК за уведомяване на Националната агенция за приходите
за внасяне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
За да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност, съдът
следва да установи наличието на твърдените материално-правни предпоставки по чл.608,
ал.1 от ТЗ или 742, ал.1 от ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност
следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си
– длъжникът в случая следва да установи наличието на материално-правните предпоставки
по чл.608, ал.1 ТЗ – че той не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
породено от търговска сделка, както и публичноправно задължение към държавата, свързано
с търговската му дейност, че затрудненията му не са временни или че той не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му към кредиторите. В хода на
производството по делото горната презумпция не бе опровергана, а обстоятелството, че
длъжникът не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки
бе установено от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза;
експертизата установява и обстоятелството, че коефициентите за ликвидност на
предприятието на длъжника не са в границите на препоръчителните величини през
последните две календарни години. Не се установи по делото затрудненията на длъжника да
са временни, нито че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи наличието на
твърдените с молбата да откриване на производство по несъстоятелност изискуеми
публичноправни задължения на длъжника към държавата, свързани с търговската му
дейност, както и парични задължения към финансова институция, кредитор по договор за
заем, както и към едноличния собственик на капитала на дружеството.
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични задължения
3
тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане. В
подобно икономическо състояние той се намира или ако разполага с налични парични
средства или ако разполага с такива непарични активи, които могат в кратък срок да се
преобразуват в парични средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения.
Следователно, само по себе си притежанието на имуществени активи от всякакъв характер,
дори на стойност надхвърляща размера на изискуемите парични задължения, не е
достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на длъжника. Релевантно е единствено
притежанието на парични средства или на реално ликвидни от икономическа гледна точка
активи – такива, които могат да се преобразуват за кратък период от време в парични
средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. По правило тези ликвидни
активи следва да са такива, че тяхното преобразуване /осребряване/ да не води до
нарушаване на статута на длъжника като действащо предприятие, т. е. до преустановяване
на търговската му дейност, което пък би нарушило интересите на кредиторите с още
неизискуеми вземания. Поради това е прието, че по принцип релевантни за
платежоспособността на длъжника са само активите, които счетоводно се класифицират като
краткотрайни /текущи/. Те от своя страна се подразделят на четири групи – материални
запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция,
предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни
инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т. е.
за препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи
на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период /1 година/, участват еднократно в стопанския процес, при което за длъжника
са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие. По тази
причина при преценката за платежоспособността на длъжника са ирелевантни
дълготрайните активи и същите не могат да се вземат предвид. Те биха били релевантни при
преценката за свръхзадълженост, която обаче е извън обхвата на настоящото производство,
предвид липсата на въведено такова основание от молителя.
В практически аспект изследването на платежоспособността предполага следната
поредност на проверка: 1) дали към днешна дата длъжникът разполага с реално ликвидни
активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения, и 2)
при отрицателен отговор – дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ.
При втория етап на изследване подлежи трайния характер на състоянието на длъжника,
което по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически
анализ на дейността на длъжника в достатъчно продължителен период назад. Този анализ
следва да се извърши въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и на заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, установяваща основните финансови показатели за
дейността на длъжника, и по-специално – коефициентите за ликвидност и финансова
автономност.
Настоящата молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от
4
длъжник. От събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът е отразил в
своето счетоводство следните краткотрайни активи и краткосрочни задължения, които
единствено са релеватни при преценка на неговата платежоспособност: 1) към 14.04.2025 г.
– активи за 653хил. лв. и задължения за 591 хил. лв., 2) към 15.04.2025 г. – активи за 572 хил.
лв. и задължения за 620 хил. лв.; 3/към 31.12.2024г. активи за 174 хил. лева и задължения за
150 хил. лева. Не е спорно по делото, че всички осчетоводени краткосрочни задължения са
били изискуеми към посочените дати. Според тези счетоводни данни към 04.2025г.
кооперацията е била неплатежоспособна – наличните й краткотрайни и реално ликвидни
активи са били недостатъчни за покриване на всички осчетоводени изискуеми парични
задължения.
С оглед на изложеното и тъй като не се установи длъжникът да е платил
установените по делото задължения, е приложима презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ
/длъжникът е спрял плащанията на изискуемите парични и публичноправни задължения/ и
неплатежоспособността му се предполага. Тъй като горната презумпция не бе опровергана,
съдът на осн. чл.607а от ТЗ следва да обяви неплатежоспособността на длъжника „Б.-Б.“
ЕООД, с ЕИК ********* и да открие производство по несъстоятелност на същото.
Общата картина на финансовото състояние на длъжника недвусмислено сочи, че към
15.04.2025г. той е бил в състояние на неплатежоспособност, която дата следва да бъде
определена за начална дата на това състояние. Началната дата е най-ранната, установена по
делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено
парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки
на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника – трайната
невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение чрез наличните
краткотрайни и реално ликвидни активи.
Що се отнася до въпроса по кой ред следва да се открие производството /по чл. 630,
ал. 1 или чл. 632, ал. 1 ТЗ/, настоящият съд намира следното:
Съдът открива производството по несъстоятелност по реда на специалната хипотеза
на чл. 632, ал. 1 ТЗ "когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните
разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ". Съобразно чл. 629б ТЗ
тези начални разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на
временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Следователно, тези
разноски следва да покриват минимум текущото възнаграждение на синдика, което се
изплаща ежемесечно – чл. 661, ал. 2 ТЗ. Според актуалната съдебна практика най-ниският
размер на това месечно възнаграждение при първоначалното му определяне от съда варира
около 900 – 1300 лв. Същевременно, за да започне синдикът да осребрява имущество на
длъжника, следва да е проведено събрание на кредиторите, което да приеме решение по чл.
677, ал. 1, т. 8 ТЗ – за определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника,
метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на
възнаграждението им. Подобно събрание обаче не може да бъде проведено преди да
5
приключи процедурата по одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 692 ТЗ – чл.
674, ал. 2 ТЗ. Практиката показва, че тази процедура приключва не по-рано от 6 месеца след
нейното начало, което начало при открито по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ производство е
вписване на решението в ТР /така чл. 685, ал. 1 ТЗ/, а при открито по реда на чл. 632, ал. 1
ТЗ е вписване на решението за възобновяване на производството по ал. 2 на чл. 632 /така чл.
632, ал. 3/. Следователно, за да се открие производството по общия ред на чл. 630, ал. 1 ТЗ
или да се възобнови по чл. 632, ал. 2 ТЗ е необходимо в масата на несъстоятелността да има
реално налични парични средства, достатъчни за покриване поне на 6-месечното
възнаграждение на синдика. Това означава, че при едно възнаграждение в близък до
минималния размер според сегашната практика от 1300 лв. е необходимо наличието на
парична сума от 7800 лв., т. е. около 8 000 лв. От приетото заключение на СИЕ се
установява, че понастоящем в имуществото на молителя такава парична наличност липсва –
към 15.04.2025г. Касова наличност не е установена, а банковата е запорирана. Наличието на
ДМА е без значение, тъй като същите до осребряването им не могат да се превърнат в пари,
а за да се случи то е необходимо да има действащ синдик, но такъв не може да има, ако няма
средства за неговото месечно възнаграждение, тъй като дейността му не е безвъзмездна.
С протоколно определение на съда от 15.07.2025г. и на основание чл.629б, ал.1 от ТЗ
е определена сумата в размер на 8 000 лева, която да бъде предплатена от всяко
заинтересовано лице в десетдневен срок от обявяване на определението в ТРРЮЛНЦ.
Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 23.07.2025г. В предоставения срок /до 04.08.2025
год. включително/, не е предплатена сума по набирателната сметка на съда, за да бъде
открито производство по несъстоятелност, съставляваща началните разноски – текущото
възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността за
първоначален период от шест месеца. Съдът е указал на заинтересованите лица, че при
неизпълнение на горното в срок ще приложи разпоредбата на чл.632, ал.1 от ТЗ.
Поради изложеното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ съдът следва да обяви
длъжникът в неплатежоспособност, да открие производство по несъстоятелност на „Б.-Б.“
ЕООД, с ЕИК *********, да допусне обезпечение, чрез налагане на общ запор и възбрана на
имуществото на дружеството, да постанови прекратяване на дейността на длъжника, да
обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по делото, като не следва да се
постановява заличаване от ТР на дружеството.
Воден от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл.608, ал.1, т.1 и 2 от ТЗ неплатежоспособността на
„Б.-Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., Софийска
област, ул.“С.“ № 4, ет.3, ап.4, с начална дата 15.04.2025 год.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Б.-Б.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.С., Софийска област, ул.“С.“ № 4, ет.3, ап.4.
6
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото
имущество на „Б.-Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С.,
Софийска област, ул.“С.“ № 4, ет.3, ап.4.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на „Б.-Б.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.С., Софийска област, ул.“С.“ № 4, ет.3, ап.4.
ОБЯВЯВА „Б.-Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.С., Софийска област, ул.“С.“ № 4, ет.3, ап.4 в несъстоятелност.
ДОПЪЛВА фирмата на дружеството с добавката „в несъстоятелност”, а именно –
„Б.-Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., Софийска
област, ул.“С.“ № 4, ет.3, ап.4.
СПИРА производството по т.д.н. № 82/2025 год. на Софийски окръжен съд.
Решението, на основание чл.624 от ТЗ, незабавно да се изпрати за вписване в
Търговския регистър.
Решението, на основание чл.613а, ал.1 от ТЗ, подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Решението да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски
окръжен съд.
Препис от решението, на основание чл.634в, ал.2 от ТЗ, да се връчи на длъжника.
Делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението
в търговския регистър.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7