Р Е Ш Е Н И Е № 261111
гр.
Пловдив, 08.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 22.03.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9589 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕOOД срещу П.Г.П. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 1758.19 лева, представляваща стойността на доставените на
ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода
06.04.2014 г. до 13.02.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и
сумата в размер на 227.13 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 31.12.2014 г. до 31.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.03.2019
г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3499/2019 г. по
описа на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди,
че ответникът е собственик на посочения по-горе имот по наследство от Г. П. П.,
поради което се явява потребител на доставяните от ищеца услуги, Твърди се, че
за периода 06.04.2014 г. до 12.06.2017 г. е извършван реален отчет по показанията
на водомера. За периода юли, август и септември по реда на чл.26, ал.2 ОУ, като
на 12.06.2017 г. е връчено известие за нередовен водомер. От 10.10.2017 г. до
13.02.2019 г. е начислявано служебно количество вода за трима човека по 5
куб.м., като е прилагано и завишение на тримесечие с 1 куб.м.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва качеството потребител на ответника, както и начисленото количество вода, както и че е спазена процедурата за служебно отчитане. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 3499/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.45, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот, находящ се в *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, наличието на предпоставките за служебно начисляване на вода, в това число връчване на уведомление за неизправен водомер.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..
Видно от *** /л.7/ ответникът П.Г.П. е придобил собствеността на ½ ид. части от недвижим имот – жилище, находящо се *** от своя д. П. С. П..
Не се спори, че П. С. П. е починал, както и че същият има с. Г. П., който също е починал, като негов наследник по закон е ответника,като негов син и е придобил останалите идеални части от имота.
Наред с това от изготвена служебна справка за регистриран настоящ и постоянен адрес на ответника /л.75/ се установява, че последният е декларирал като свой настоящ и постоянен адрес ***, считано от 2010 г. до настоящия момент.
В процедура по връчване на книжа по делото се установява, че ответникът живее на процесния адрес, обитаван и от неговата съжителка, но се укрива /л.69/.
Безспорно е че
процесния имот е водоснабден и е присъединен към водопроводната система на
„ВиК“, което прави ответника, като собственик на същия, потребител
на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредбата № 4/2004/ и пар.1,
ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
В исковата молба се излагат твърдения, че за част от процесния период от 06.04.2014 г. до 12.06.2017 г. за процесния имот отчитането е извършвано въз основа на едно измервателно устройство с номер ***, като през целият този период отчетът е бил реален.
Видно от карнетите, водени за този водомер /л.38-39/ за посочения период начисляването е било по показанията на водомера, който безспорно е водомер в процесния имот. В карнетите са налице подписи на представител на потребителя, по смисъла на чл.21, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество, Г. П., както и подписи на П.П., до които е записано – с. П.. Макар и да липсват подписи за някои от периодите, достатъчно за съда е, че е налице подпис на карнета от датата 12.06.2017 г. /крайната дата за обсъждания период/, положен от ответника П.П., което не е опровергано от ответника и което от своя страна съдът приема, като признание на потребителя, че именно отразените в карнета са стойностите отчетени от водомера за целия този период. В тази връзка съдът не споделя възражението на ответника, че не са отчетени правилно стойностите на водомерите през процесния имот, доколкото представителя на ответника и самият ответник, се е съгласил с отразеното в карнетите, което представлява признание на неизгоден за потребителя факт.
От представените карнети се установява, че 10.03.2017 г. е констатиран теч от казанчето в имота на ответника, което е удостоверено с подпис на потребителя, поради което показанията на водомера на тази дата са били 364 куб.м. – отчето е голямо количество потребление.
Също така от карнетите /л.39/ се установява, че на 12.06.2017 г. на ответника П.П. е връчено уведомление за нередовен водомер, за което последният се е подписал в карнета. Това се установява и от разпитания по делото свидетел К. И. Р. /протокол от о.с.з. от 27.02.2020 г. л.96/ - *** за процесния период в процесния имот.
Съгласно чл. 34а от Наредба № 4/2004 индивидуалните водомерни устройства подлежат на
периодичен метрологичен контрол на 10 г., като съгласно ал.2 на посочената
разпоредба проверките се извършват по искане и за сметка на потребителите.
Съгласно ал.5 на чл.34а от Наредба № 4/2004 г. когато длъжностното лице на оператора установи, че водомера не е преминал метрологична проверка на 10 г. срокът за извършване на проверката е 3 месеца, ако след изтичане на този срок водомерът не е преминал метрологична проверка, количеството изразходвана вода се начислява съгласно чл.39, ал.6 от Наредбата, във вр. с ал.5, а именно по 6 куб.м за топлофицирано жилище и 5 куб.м.за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като количествата вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Видно от карнетите след
датата на известието 12.06.2017 г. за срок от 90 дни – или 3 месеца за периода 12.07.2017 г. до 12.09.2017 г. за водомера е начислявано количество
вода като е записано „съразмерно“.
В такава хипотеза в закона
и в Общите условия на оператора не е предвидено, в периода на предписание, как
се начислява количеството изразходвана вода. В чл.26, ал.2 от Общите условия
/одобрени от 2014 г./ е предвидено, че при неизправен водомер, за срока на
предписанието, количеството вода се определя според средномесечния разход за съответния
период от предходната година, а ако няма данни от реален отчет от предходния
период се начислява по реда на чл.25, ал.8.
По делото има
данни какви количества вода реално са преминавали през измервателните уреди
през предходната година, което е съобразено.
Видно от карнетите за периода 10.10.2017 г. до 13.02.2019 г., е начислявана вода на по 15, 16,
17, 18, 19 и 20, което е в рамките на предвидено в закона по 5 куб.м на всеки
обитател или по 15 куб.м за трима обитатели, макар по делото да се установи, от
разпитания свидетел, че в имота живеят четирима обитатели - ответникът,
съпругата му и двете им деца. Прилагано е и завишаване с 1 куб.м на всяко
тримесечие, съгласно чл.23, ал.7 от ОУ на ищцовото дружество. Карнетът за този
период е подписан от страна на ответника, като с полагането му същият е
признал, че именно четирима души е имало в имота, и се е съгласил с начина на
начисление, поради което съдът приема, че и за този период правилно е начислено
количеството вода. Подписите не са оспорени и не е опровергано, че са положени
от ответника.
С оглед изложеното съдът
намира, че исковата претенция за главница е доказана по основание.
Наред с горното от
свидетелските показания се установи, че е имало случаи, в които ответникът П. е
отказвал да осигурява достъп до водомерното устройство за отчитане, както и е
заявил, че няма да заплаща потребеното количество вода, като съдът държи да
посочи, че ползването на вода в жилищата на потребителите е едно от основните
техни блага, което същите следва да заплащат, съобразно потреблението им. Когато
пред тях са поставени и други условия, а именно да поддържат измервателните
устройства в изправност и да ги предоставят за метрологична проверка, когато
това им е указано, следва да ги изпълняват, в противен случай следват
неблагоприятни последици за тях, залегнали в нормативен акт и в договора с
ищеца, обективиран в общоизвестните им Общи условия, а именно заплащат по
тарифа. Видно от карнетите, в които ответникът е положил подпис, а и се
установява и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел,
ответникът е бил наясно колко количество вода му е начислено за процесния
период, защо му е начислено и по какъв начин, като съдът приема, съобразно
изложеното по-горе, че са спазени законовите изисквания и на ответника правилно
за процесния период му е начислено претендираното количество вода.
Относно размера на претенция е изслушана и приета ССчЕ /л.141/, която съдът кредитира, като вещото лице по нея е дало заключение, че за процесния период 06.04.2014 г. до 13.02.2019 г. стойността на начисленото количество вода е в размер на 1758.19 лева, като липсват плащания по фактурите от страна на ответника.
Предвид обстоятелството, че съдът приема иска за главница за основателен следва да разгледа своевременно заявеното от ответника в срока по ч.131 ГПК възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.
В чл.31, ал.1 /чл.32, ал. 1 и ал.2/ от Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Видно от приложените по делото фактури за всяко едно от вземанията по тях е настъпила изискуемостта.
За периода от 01.03.2019 г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до три години преди датата на подаване на заявлението в съда, от когато исковата молба се счита предявена, а давностният срок прекъснат, задълженията за заплащане на главницата са погасени по давност, а именно това са вземанията с настъпил падеж за периода 06.04.2016 г. до 29.02.2016 г. По делото липсват доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването на същата за този период.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ неоспорено от страните, вземанията за главница, необхванати от погасителната давност са в размер на 1496.29 лева, формиращи вземанията за периода 12.03.2016 г. до 13.02.2019 г., до която сума искът ще се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 1758.19 лева за периода 06.04.2014 г. до 11.03.2016 г. искът ще се отхвърли, поради погасяване по давност на вземането.
Основателно е и искането за установяване на дължимостта
на главницата, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.03.2019 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 31.12.2014 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. октомври 2014 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно изслушаната и приета ССчЕ задължение за мораторна лихва за периода 31.12.2014 г. до 31.01.2019 г. възлиза в размер на 227.13 лева, което съответства на търсената сума.
И за това вземане следва да се разгледа възражението на ответника, заявено в срока по чл.131 ГПК за погасителна давност. Съгласно заключението на ССчЕ вземането за обезщетение за забава, необхванато от погасителната давност – три години назад от подаване на заявлението е в размер на 71.82 лева за периода 12.03.2016 г. до 31.01.2019 г., като за тази сума и период искът ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв и за периода 31.12.2014 г. до 11.03.2016 г., искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
По отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 39.71 лева – държавна такса за заповедното производство, 300 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 80.62 лева – държавна такса за исковото производство, 368.97 лева – депозит за особен представител, 120 лева –депозит за ССчЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски направени от ищеца в заповедното са в размер на 339.71 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от претенцията ще се присъдят 268.32 лева. Общият размер на разноските в исковото производство са 669.59 лева, от които съразмерно с уважената част от претенцията ще се присъдят 528.88 лева.
Ответникът е участвал в производството чрез особен представител и не е доказал направата на разноски.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. сумата в размер на 1496.29 лева,
представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода 12.03.2016 г.
до 13.02.2019 г. за
водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 71.82 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 12.03.2016 г. до
31.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 01.03.2019 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3499/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените
положителни установителни искове за главница за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 1758.19 лева за периода 06.04.2014 г. до 11.03.2016 г. и за обезщетение за забава за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 227.13 лева за периода 31.12.2014 г. до
11.03.2016 г., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. Н., сумата в размер на 528.88 лева – разноски в исковото производство и 268.32 лева – разноски по ч.гр.д. № 3499/2019 г. по описа
на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ