РЕШЕНИЕ
№ 10235
гр. С., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110103924 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК ********* против И. В. Т. и наследниците на К. Р. К. - Л. Р. Г. и Р. Р. С., с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.
от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и И. В. Т. и наследодателя на ответниците Л. Р. Г. и Р.
Р. С. – К. Р. К. в качеството им на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153
ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в /адрес/, с аб. №
211844. Твърди още, че след смъртта на К. К. наследниците й по закон не изпълнили
задължението си по чл. 63, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, а
именно в 30- дневен срок от смъртта на купувача да уведомят писмено продавача за
промяна на партидата. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят сума в размер на 2
470,06 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. , сума в размер на 435,53 лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.01.2022 г. , сума в
размер на 19,03 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от
м.12.2018 г. до м.04.2020 г. , както и сума в размер на 4,20 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.01.2022 г. Претенцията е заявена в условията на разделна
отговорност при квоти, както следва:
И. В. Т. – 2/4 част от горепосочените суми, а именно: 1235,03 лв. –главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 217,76 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.01.2022 г. , сума в размер на 9,51 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до
м.04.2020 г., както и сума в размер на 2,10 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
1
Л. Р. Г. – 1/4 част от горепосочените суми, а именно: 735,20 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 108,88 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.01.2022 г. , сума в размер на 4,75 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до
м.04.2020 г., както и сума в размер на 1,05 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Р. Р. С. - 1/4 част от горепосочените суми, а именно: 735,20 лв. –главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 108,88 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.01.2022 г. , сума в размер на 4,75 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до
м.04.2020 г., както и сума в размер на 1,05 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника И. В. Т. чрез
назначения му особен представител. Със същия оспорва наличието на договорно отношение
с ищеца. Заявява, че не са представени доказателства относно това, че е собственик или
ползвател на процесния имот. Прави възражение за изтекла давност. Оспорва претенцията
за лихва.
В указания срок не са постъпили отговори от ответниците Л. Р. Г. и Р. Р. С.. Същите
са депозирали писмени молби от 08.04.2022 г., с които уведомят съда, че са завели отказ от
наследство от тяхна страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 22.03.1996 г., съставен от нотариус при Нотариална служба към
Софийски районен съд, от който се установява, че К. Р. К. и И. В. Т. са придобили
собствеността върху следния недвижим имот – апартамент № 24, находящ се в /адрес/.
Представено е съобщение, с изх. № 00326/06.02.2008 г., издадено по изп. дело №
20078580400031 по описа на ЧСИ С. Х.-Д., от което се установява, че по отношение на ½
ид.ч. от апартамент № 24, находящ се в /адрес/ е наложена възбрана за обезпечение на
вземания на /ФИРМА/ към И. В. Т..
От служебно извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се
установява, че К. Р. С.а (предишна фамилия К.) е починала на 07.07.2021 г., за което е
съставен смъртен акт № 1013/07.07.2021 г. от СО, район ********, като е оставила
наследници по закон сестра си Л. Р. Г. и брат си Р. Р. С..
От приетото по делото Решение № 3272/11.04.2022 г. по гр.д. № 19097/2022 г. по
описа на СРС, 92 състав се установява, че е допуснат отказ от наследството, оставено от К.
Р. С.а, извършено от наследника Л. Р. Г..
От приетото по делото Решение № 3256/11.04.2022 г. по гр.д. № 19092/2022 г. по
описа на СРС, 83 състав се установява, че е допуснат отказ от наследството, оставено от К.
Р. С.а, извършено от наследника Р. Р. С..
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в гр. С., ж.к. ********, ********** от който е видно, че е взето решение
за сключване на договор с /ФИРМА/, като е представен и списък на етажните собственици,
живущи в процесната жилищна сграда.
От Договор № 2196/01.10.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. ********, бл. ***, **** и Б, е възложено на
/ФИРМА/ да монтира индивидуални разпределители и термостатни вентили, както и да
извършва проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната
станция, както и да извършва услугата „топлинно счетоводство“, състояща се в обработка
по апартаменти на потребената топлинна енергия, отчитане на разпределителите и
водомерите за топла вода и изготвяне на изравнителни сметки.
Видно от представения договор № 312/08.07.2011 г., ищецът е възложил на /ФИРМА/
2
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от
/ФИРМА/ на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.
По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба. От заключението на
съдебно-техническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за
абонатната станция, находяща се на адрес гр. С., ж.к. ********, бл. ***, *** се измерва и
отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на /ФИРМА/ в
началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат
показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за
топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка
на ищеца технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното
разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две
години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и
представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със заключение
за съответствие на одобрения тип.
В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела, съответно не са
монтирани топлоразпределители. В имота има щранг-лира за отопление в банята, но
липсват монтирани водомери за топла вода. За процесния период са съставени документи за
главен отчет, като за периода 2018/2019 г. документът е подписан от потребител, а за
периода 2019/2020 г. не е осигурен достъп до имота. Съгласно заключението на вещото лице
процесният имот има отопляем обем по проект 107 куб.м., на базата на който се разпределя
енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването.
Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е
разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния
имот са изготвени две изравнителни сметки за претендирания отоплителен период от
/ФИРМА/. Съобразно заключението се установява, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г. и по отношение на процесния имот, е доставена топлинна енергия в размер на 2414,70 лв.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за
процесния период към 14.03.2023 г. липсват данни за извършвани от ответника плащания,
които да погасяват процесните суми. От съдебно-счетоводната експертиза се установява
още, че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия възлиза на 2433,71
лв., от които 2414,68 лв. за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и
19,03 лв. за услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., както
и лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.01.2022 г. в общ размер на 441,36 лв., от които
436,94 лв. начислени върху вземането за топлинна енергия и 4,42 лв. начислени върху
вземането за дялово разпределение. Лихвата за забава е изчислявана на основание чл. 86 ЗЗД
и ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочените
парични задължения.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума. С оглед заявената претенция за дължима мораторна лихва, следва
да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата
изискуемост и изпадането на ответниците в забава за изпълнение.
Ответниците следва да ангажират доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответниците е да докажат
3
погасяване на дълга на падежа.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комиС.та общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
/ФИРМА/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30
дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
4
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че К. Р. К. и И. В. Т. са придобили собствеността
върху процесния топлоснабден имот – апартамент № 24, находящ се в /адрес/, като
доколкото в приетия по делото нотариален акт липсват посочени квоти, то приложение
намира презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, а именно частите на съсобствениците се считат
равни до доказване на противното, т.е. всеки от тях е собственик на ½ ид.ч. от имота.
Установи се от приетите доказателства, че К. Р. К. е починала, като е оставила за наследници
по закон сестра си Л. Р. Г. и брат си Р. Р. С.. Видно от приетите писмени доказателства
ответниците Л. Р. Г. и Р. Р. С. са извършили отказ от наследството, оставено от К. Р. К., като
данни за наследници от друг ред не са ангажирани от ищцовото дружество. Ето защо съдът
приема, че ответниците Л. Р. Г. и Р. Р. С. не дължат претендираните с исковата молба суми и
спрямо тях искът се явява неоснователен и недоказан. С отказа от наследство наследникът
се лишава от включените в наследството права и не приема посочените в него задължения.
Той не само престава да бъде наследник на починалия наследодател, но се счита, че не е бил
такъв, поради това, че отказът от наследство произвежда действие от откриване на
наследството, в който смисъл, са разрешенията, посочени по т. 1 на ТР № 148/1986г. на
ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се отказало от наследството на починалия
наследодател се изключва от кръга на наследниците, загубва качеството на наследник и се
счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с
наследството. При така изложеното съдът приема, че ответниците Л. Р. Г. и Р. Р. С. нямат
качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота.
Както се посочи и по-горе, ответникът И. В. Т. се явява собственик на ½ ид.ч. от
процесния имот, поради което има и качеството потребител на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с
доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо, съдът приема,
че между ищеца и ответника И. В. Т. са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., предвид което е
пасивно материално легитимиран да отговаря до размера от ½ по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, в
случая /ФИРМА/, като с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период,
което се установява и от приетите експертни заключения, в издаваните изравнителни сметки
взаимоотношенията между страните са уреждани при спазване на приложимата нормативна
уредба, поради което подлежи на заплащане от потребителя реално изразходваната от него
енергия за целия отчетен период съобразно реалното му потребление, което в процесния
случай съответства на начислената сградна инсталация.
За установяване на количеството доставена в имота, ползвана от ответника, топлинна
енергия през исковия период и нейната стойност по делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-техническа експертиза. Съобразно заключението се установява, че за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и по отношение на процесния имот, е доставена
топлинна енергия в размер на 2414,70 лв., от който за отопление 354,60 лв. и за топла вода
2060,10 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза не
следва да бъде кредитирано, в частта, касаеща изчисленията за топла вода, тъй като липсват
доказателства за броя обитатели в процесния имот, от които да се обоснова извод за
начисляваната топлинна енергия на база два броя потребители. Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването изразходваното количество за гореща вода се
изчислява при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие в случаите когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане. Както сочи вещото лице през исковия период не е имало
монтиран индивидуален водомер за топла вода, което налага приложимостта на посочената
методика в наредбата. С оглед на това следва да се приеме, че са налице основания за
начисляване на потребена топлинна енергия по този ред, но не се установява основание за
начисляване на база повече от един потребител. Ето защо, съдът намира, че дължимата от
ответника сума за доставена топлинна енергия за топла вода в периода м.05.2018 г. до
5
м.04.2020 г., изчислена съобразно посочената нормативна уредба и съобразно наличните по
делото доказателства следва да се равнява на 1/2 част от изчислената от вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза сума, но не повече от претендираното от ищеца,
или общо 1030,05 лв. за топла вода. В останалата част, съдът кредитира експертизата, респ.
възприема посочената от експерта сума в размер на 354,60 лв. за доставена топлинна
енергия за отопление. Следователно, общото количество на доставената през процесния
период топлинна енергия възлиза на 1384,65 лв., като ответникът И. В. Т. предвид квотата
му в съсобствеността отговаря за ½ от задължението, или за 692,33 лв.
Ответникът И. В. Т. своевременно е навел възражение за погасяването по давност на
част от вземането на ищеца. Приложима в случая е кратката тригодишна давност. Съгласно
задължителните разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват „периодични плащания“ по
смисъл на чл. чл.111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми. Това трябва да стане в 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за
заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди
изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата
изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не
са изискуеми не тече. В конкретния случай исковият период обхваща времето от м.05.2018
г. до м.04.2020 г. С оглед на горното и на основание чл. 116 б. „б“ ЗЗД с подаването на
исковата молба давността е прекъсната на 27.01.2022 г. Отделно от това, следва да се
съобрази и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./, съгласно която спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като
отпадат „и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно
„други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла.
Предвид изложеното и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече,
следва да се приеме, че вземането на ищеца за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г.
до м.09.2018 г. вкл. е погасено по давност. Следователно непогасеното по давност вземане за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. спрямо ответника И. В. Т. и съобразявайки
заключенията на допуснатите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, съдът намира, че възлиза в размер на 606,37 лв.
Предвид изложеното искът за осъждане на ответника И. В. Т. да заплати главница за
топлинна енергия е основателен за сумата до 606,37 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 1235,03 лв. следва да бъде отхвърлен. По отношение на ответниците Л.
Р. Г. и Р. Р. С. исковете за заплащане на главница за топлинна енергия следва да бъдат
изцяло отхвърлени, с оглед направения отказ от наследство.
Според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – /ФИРМА/, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за процесния период, съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата стойност на услугата за
дялово разпределение възлиза в размер на 19,03 лв. за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г.
Направеното от ответника И. В. Т. възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно, доколкото не са изтекли повече от три години от дата на падежа до датата на
подаване на исковата молба, като съдът съобразява и периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020
г. /общо 70 дни/, през който давност спрямо процесните вземания не е текла.
6
Предвид изложеното искът за заплащане на главница за дялово разпределение е
основателен спрямо ответника И. В. Т. за пълния предявен размер от 9,51 лв. (съобразно
неговата квота в съсобствеността върху имота), а по отношение на ответниците Л. Р. Г. и Р.
Р. С. следва да се отхвърли, с оглед направения отказ от наследство.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 435,53 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 12.01.2022 г., както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,20 лв. за периода
от 30.01.2019 г. до 12.01.2022 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая
е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му.
Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Предвид извода на съда за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираната главница за топлинна енергия спрямо ответника И. В. Т., претенцията с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се изчисли върху установената в
производството главница за топлинна енергия (606,37 лв.), с оглед акцесорния характер на
вземането за лихва. Съдът като съобрази извършените от експерта по приетата съдебно-
счетоводна експертиза изчисления и на основание чл.162 ГПК намира, че мораторната лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия възлиза в размер на 105,77 лв.
Предвид изложеното искът за заплащане на мораторна лихва върху претендираната
главница спрямо ответника И. В. Т. следва да бъде уважен до размера от 105,77 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 217,76 лв. следва да бъде отхвърлен, а по
отношение на ответниците Л. Р. Г. и Р. Р. С. следва да се отхвърли изцяло.
Предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и на
основание изчисленията по приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира, че спрямо ответника И. В. Т. следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
2,10 лв., а по отношение на ответниците Л. Р. Г. и Р. Р. С. следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за производството съразмерно на
уважената част от исковете в размер общо на 308,59 лв. за държавна такса, депозити за вещи
лица, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя на 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат и ответниците съразмерно на
отхвърлената част от исковете. В случая обаче ответниците не са заявили искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Т., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, ап. 24 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на /фирма/ ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор следните суми: 606,37 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 105,77 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 12.01.2022 г., сума в
размер на 9,51 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от
м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 2,10
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
30.01.2019 г. – 12.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 1235,03 лв., иска за мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 217,76
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********, представлявано от А.А. -
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, срещу Л. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: /АДРЕС/ и Р. Р. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплати всеки от тях сумата от 617,51 лв. – главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 108,88 лв. – мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 12.01.2022 г., сума в
размер на 4,75 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от
м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 27.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 1,05
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
30.01.2019 г. – 12.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. Т., ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
ап. 24 ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, сумата в размер на 308,59 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8