РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Червен бряг, 08.03.2018 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 59 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.109 от ЗС

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М.И.М. с ЕГН ********** *** срещу С.И.М. и Г.Ц.М. ***, по която е образувано гр.д.№ 59 по описа за 2017 г. на съда. С нея на основание чл.109 от ЗС се иска от съда да постанови решение с което да бъдат осъдени ответниците да премахнат незаконно построени строежи в съсобствения им имот /двуетажна жилищна сграда с идентификатор 80501.803.98.6 със ЗП 41 кв.м., гараж с идентификатор 80501.803.96.7 със ЗП 20 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 80501.803.98.5 със ЗП 8 кв.м., масивно скеле от винкел и метални колове от лози и прикрепен за втория етаж усилен, многожилен захранващ ел. кабел, вкопан в стената/ и да му бъдат присъдени разноските по делото. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане № 1142 от 04.07.2016 г. на ответниците е връчено съобщение за издадения съдебен акт, като им е даден едномесечен срок за отговор. В дадения от съда срок е постъпил писмен отговор от ответника .

ИЩЕЦА – редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв. Е.Й. от САК, които от името на доверителя си поддържа изцяло предявеният иск. Позовава се на писмени, гласни доказателства и заключение на вещо лице по назначената и приета от съда СТЕ. Претендират разноски.

ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно призовани, в съдебно заседание се явяват лично и с адв. Ф. Ивановсов от ПлАК, който от името на доверителите си заявяват, че иска е неоснователен и недоказан. Позовава се на писмени, гласни доказателства и заключение на в.л. по назначената и приета от съда СТЕ. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства:

По допустимостта на иска:

Предявеният негаторен иск е процесуално допустим.

Събраните в процеса доказателства по несъмнен начин установяват активната легитимация на ищците и пасивната легитимация на ответника, като по наличието й спор между страните не възникна.

По основателността на иска:

При установените посредством събраните многобройни писмени и гласни доказателства фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

            Съгласно разпоредбата на чл.109 от Закона за собствеността собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

            Исковата защита по чл.109 ЗС може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота, но ги упражнява по начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг съсобственик или собственик. (Р 139/85 - ОСГК).

            Особеното при иска по чл. 109 от ЗС е доказването на факта на нарушението, като и начинът, по който то пречи и смущава правото на ищеца. В тежест на последния е да ангажира доказателства, че твърдяното от него неоснователно действие или състояние се е осъществило и продължава да се осъществява към момента на предявяване на исковата молба. Именно около този елемент от състава на негаторният иск се разви спора между ищците и ответника.

            Доказването на наличието на някакви неправомерни действия или бездействия на ответника и на начинът, по който те пречат и смущават правото на ищеца се провежда конкретно в зависимост от характера на нарушението. Почти винаги като доказателствени средства се използват свидетелски показания и експертизи и в този конкретен случай бяха ползвани всички възможни способи за доказване. Със свидетели е допустимо да се установява самото извършване на нарушението, което, както се твърди в исковата молба се изразява в ползване на „незаконно изградени сгради, масивно скеле от винкел и метални колове от лози и прикрепен за втория етаж усилен, многожилен захранващ ел. кабел, вкопан в стената“, както и ламаринен покрив на предверие, който „при дъжд създава шум, пречещ за ползване на двете спални от втория етаж.“.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответника копие на нотариален акт № 52, том I, дело № 52/1959 г., че на 14.02.1959 г. Х. С. Ф. продал на И. М. С. дворно място, съставляващо парцел първи от квартал 47 с площ 522 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, Х. С.Ф. и Ц. В., с неуредени регулационни сметки.

            Установява се от приложеното и неоспорено заверено копие на нотариален акт № 135, том I, дело №147/1976 г., на 01.09.1976 г. И.М. С.в, със съгласието на съпругата си Н. В. С., продал на дъщеря си С.И.М. 200 кв.м. дворно място, цялото от 522 кв.м., съставляващо парцел №2643 в кв.47 по плана на гр.Червен бряг.

            Не се спори и се установява от заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на имот на низходящ срещу издръжка и гледане № 6 том I дело №9/1993 г., И. М. С. и Н. В. С. продали на М.И.М. 201 кв.м. дворно място, цялото от 522 кв.м., съставляващо парцел №1181, включен в парцел в кв.47 по плана на гр.Червен бряг, при съседи: от две страни улици, наследници на Х. С. Ф. и А. И., които ще се ползват реално от северната половина на това място, заедно с втория етаж на двуетажна жилищна сграда.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65 том №7, рег.№ 4834 дело №1063 /2007 г., на 27.12.2007 г. И.М. С. и Н. В. С. продали на М.И.М. 61/523 идеални части от имот с кадастрален номер 80501.803.98, целият с площ 523 кв.м. 

Спори се процесните сгради – двуетажна жилищна сграда с идентификатор 80501.803.98.6 със ЗП 41 кв.м., гараж с идентификатор 80501.803.96.7 със ЗП 20 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 80501.803.98.5 със ЗП 8 кв.м., незаконни ли са такива по смисъла на ЗУТ, кои лица ги ползват и пречат ли те на ищеца да упражнява своето субективното право на съсобственик да ползва веща/ите.

С оглед наведените фактически твърдения в исковата молба и отправените искания съдът приема, че е сезиран с негаторния иск по чл.109, ал.1 от Закона за собствеността. По правило искът по чл. 109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му от неговия собственик. В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, материалните предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Тъй като искът по чл. 109 ЗС има за своя последица преустановяването на неоснователните действия, респ. възстановяването на състоянието преди започване на неоснователните действия, ищецът следва да установи в съдебното производство по несъмнен, безспорен начин, че неоснователните действия, от които е произтекъл доказаният противоправен резултат, смущават упражняването на неговото право на собственост.

            За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства.

            Видно от заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 93 том 4 рег.№ 2620 дело № 344 от 27.08.2009 г., на 27.08.2009 г. И.М. С. и Н. В. С., от една страна в качеството на продавачи, продали на М.И.М., от друга страна в качеството на купувач, 61/523 идеални части от УПИ по кадастрален план съставляващ имот № 80501.803.98, с административен адрес: гр. ххх, ул.”ххх” № х , като си запазват правото на реално ползване в южната част на имота заедно с ½ идеална част – 19 кв.м. от находящата се в имота едноетажна фамилна сграда. Със същия нотариален акт е констатирано в т. III, че М.М. заедно със закупените с нотариален акт идеални части става изключителен собственик на 122/523 идеални части от УПИ  по кадастрална карта с № 80501.803.98.

            По делото са назначени 2 бр. съдебно-техническа експертизи, изготвени от в.л. Г.К. и в.л. М.Ч., които съдът кредитира с доверие.  

От заключението и на двете се установява, че първия от процесните недвижими имоти, представлява съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Червен бряг, ул. ххх № х, имот с идентификатор 80501.803.98.6, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-2/20.01.2005г. на ИД на АГКК с ЗП 41 кв.м. с предназначение жилищна сграда и сграда с идентификатор 80501.803.96.7 със ЗП 20 кв.м. с предназначение хангар, депо, гараж. От проверката в Техническа служба на Община Червен бряг се установи, че законно изградените постройки в имота са: два етажа от жилищна сграда с идентификатор 80501.803.98.1, гараж с идентификатор 80501.803.98.7, сайвант с идентификатор 80501.903.98.2 и стопанска сграда с идентификатор 80501.803.98.4.

Отделно от това от извършената проверка от органите на РО „Национален строителен контрол“ Плевен се установява, че строителството на всички обекти е приключило през 1987 г. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ. Сградите попадат в обстоятелствата на §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, не са „незаконно строителство“ и не подлежат на премахване.

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С оглед характера на иска при събиране на гласните доказателства с цел изясняване на твърдението за извършените от ответниците действия смущаващи правото на собственост, при разпита на свидетелите бяха зададени конкретни въпроси относно техните лични впечатления за осъществяване на нарушението. Съдът до голяма степен успя да се убеди, че, както свидетелите, заявени от ищеца, така и тези, заявени от ответника са лично запознати с дългогодишните отношения между страните, които отношения далеч не покриват общественото разбиране за “добросъседски” такива. За наличието на нетърпимост между съседите недвусмислено говорят и десетките сигнали и жалби, отправяни взаимно от страните, многократните проверки на различни държавни и общински институции, включително и на органите на полицията, множеството отговори, писма и заключения на последните институции по повод на събития и случки, настъпили все по повод на тази междусъседска нетърпимост. За да може съдът да приеме наличието на някакво неоснователно посегателство върху собствеността на ищците или наличието на осъществени пречки за нормалното упражняване на правото на собственост на М. И. М. следва да са налице доказателства за това, че вредното въздействие върху вещта, произтича пряко от поведението или от бездействието на ответниците С.И.М. и Г.Ц.М..

От разпита на свидетеля Х. П. Г., заявен и доведен за разпит в съдебно заседание от ищеци се установи, че има лични възприятия, за влошените отношения между страните. Същите свидетелстват за обстоятелството, че още през 80-те години на миналия век с апостроените процесните сгради, както и че по време на дъжд, върху ламаринения покрив на предверието се чува шум.

Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която същия свидетелства за лични възприети от него факти и обстоятелства, като правдиви.

    Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитира неоспорените от страните писмени доказателства и заключението на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност не се съмнява. На показанията на разпитания свидетел бе дадена вяра, тъй като са безпротиворечиви и допълващи се.

Посредством многобройната документация се установи, че страните водят от години почти непрекъсната кореспонденция с компетентни институции с оплаквания, подобни на тези, отразени в исковата молба. Въз основа на жалбите и сигналите им са правени множество проверки от служители на Община Червен бряг, РДНСК и РУП на МВР Червен бряг, довели до премахването на ограда в дворното място, нажежило още повече отношенията между страните. Съдът ще си спести подробният писмен анализ на всяко едно от представените писмени доказателства, макар и такъв да е направил аналитично при запознаването с тях и посредством този анализ е достигнал до следният обобщен извод:

Безспорно между страните е, а и се установява от заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на имот на низходящ срещу издръжка и гледане № 6 том I дело №9/1993 г., И. М. С. и Н. В. С. продали на М.И.М. 201 кв.м. дворно място, цялото от 522 кв.м., съставляващо парцел №1181, включен в парцел в кв.47 по плана на гр.Червен бряг, при съседи: от две страни улици, наследници на Х. С. Ф. и А. И., които ще се ползват реално от северната половина на това място, заедно с втория етаж на двуетажна жилищна сграда. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65 том №7, рег.№ 4834 дело №1063 /2007 г., на 27.12.2007 г. И.М. С. и Н. В. С. продали на М.И.М. 61/523 идеални части от имот с кадастрален номер 80501.803.98, целият с площ 523 кв.м. 

Спори се процесните сгради – двуетажна жилищна сграда с идентификатор 80501.803.98.6 със ЗП 41 кв.м., гараж с идентификатор 80501.803.96.7 със ЗП 20 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 80501.803.98.5 със ЗП 8 кв.м., незаконни ли са такива по смисъла на ЗУТ, кои лица ги ползват и пречат ли те на ищеца да упражнява своето субективното право на съсобственик да ползва веща/ите.

Видно от установената по делото фактическа обстановка е, че строителството на всички процесни обекти /двуетажна жилищна сграда с идентификатор 80501.803.98.6 със ЗП 41 кв.м., гараж с идентификатор 80501.803.96.7 със ЗП 20 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 80501.803.98.5 със ЗП 8 кв.м., масивно скеле от винкел и метални колове от лози и прикрепен за втория етаж усилен, многожилен захранващ ел. кабел, вкопан в стената/ е приключило през 1987 г. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ. Сградите попадат в обстоятелствата на §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, не са „незаконно строителство“ и не подлежат на премахване, последното обуславя отхвърляне на предявения иск.

            Предвид изложените правни аргументи съдът приема предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

            И двете страни са направили искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора право на такива имат ищците на основание чл. 78, ал.1 ГПК. При този изход на делото обаче, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски от ответниците в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.М. с ЕГН ********** *** против С.И.М. и Г.Ц.М. *** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на незаконно построени строежи в съсобствения им имот /двуетажна жилищна сграда с идентификатор 80501.803.98.6 със ЗП 41 кв.м., гараж с идентификатор 80501.803.96.7 със ЗП 20 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 80501.803.98.5 със ЗП 8 кв.м., масивно скеле от винкел и метални колове от лози и прикрепен за втория етаж усилен, многожилен захранващ ел. кабел, вкопан в стената/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.И.М. с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.М. и Г.Ц.М. *** сумата от 300 /триста/ лева, направени от тях разноски по делото.

 

       Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: