РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на осемнайсети юни през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
240/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от „О.Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., р-н „О.“, бул. „К.А. Д.“ № 19, ет. 2, чрез
юрисконсулт Г. К., със съдебен адрес:***, срещу И.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
за заплащане на: сумата от 37 041.12 лева, посочена от ищеца
поотделно: сума в размер на 17 390.01 лева представляваща изискуема
главница, включена в месечните анюитетни вноски съгласно погасителен план за
периода 04.09.2014 г. - 04.09.2019 г., а сумата в размер на 19 651.11 лева
представлява предсрочно изискуема главница за периода 04.09.2019 г. –
05.06.2023 г., ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. до окончателното
плащане на главницата, 7 410.19
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, включена в месечните
анюитетни вноски съгласно погасителен план за период 02.07.2016 г. – 02.07.2019
г. и 7 448.99 лева,
представляваща наказателна лихва по т. 19.1 от ОУ към договора за периода
02.07.2016 г. – 02.07.2019 г., всички дължими съгласно договор за кредит за
текущо потребление от 05.06.2013 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор и
ответника, като кредитополучател, респ. придобити по силата на договор за цесия
от 22.06.2017 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД, като цедент и „О.Ф.
Б.“ ЕАД, като цесионер, на основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД. Претендира
разноски.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения, описани в исковата и уточнителна
молба вх. № 910/27.01.2020 г.:
На 05.06.2013 г. е сключен договор за кредит за текущо
потребление, съгласно който „Б.Д.“ ЕАД предоставя на ответника И.И.Н. кредит в размер на 40 000 лева срещу заплащане на лихва
в размер на 14.55 %. Срокът за връщане на кредита е 120 месеца – 05.06.2023 г.,
при падеж за заплащане на месечните вноски – 20-то число на месеца. Съгласно т.
19.1 от ОУ към договора за кредит, при неплащане на месечна вноска, считано от
деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка за забавата в размер на 10
процентни пункта. Съгласно т. 19.2 от ОУ към договора, при допусната забава в
плащането на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забавата в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – със законната
лихва по чл. 86 ЗЗД. Твърди се, че предвид допуснато неизпълнение на договора –
неплащане на месечни вноски, „Б.Д.“ ЕАД е обявила кредита за предсрочно
изискуем чрез връчване на препис от исковата молба на
длъжника на 04.09.2019 г. Излага се, че
банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като
впоследствие издадената заповед от 04.11.2016 г. и изпълнителен лист били
обезсилени на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК (ред. 2017 г.). На 22.06.2017 г. между „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.
Б.“ ЕАД бил сключен договор за
покупко-продажба на вземане (цесия), по силата на който ищецът по делото е придобил вземането
срещу ответника по договора за кредит, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, че
цесионерът-ищец е уведомил длъжника за прехвърленото вземане, съгласно изрично дадено пълномощно от цедента;
най-малкото длъжникът е уведомен с връчване на препис от настоящата искова
молба. Претендира се вземане за изискуема главница в размер на
17 390.01 лева, включена в анюитетни вноски по погасителен план, за
периода от 04.09.2014 г. - 04.09.2019 г. (пет години преди подаване на исковата
молба); за предсрочно изискуема главница в размер на 19 651.11 лева, за
период 04.09.2019 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) – 05.06.2023
г. (крайният срок по договора), ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата; за договорна възнаградителна лихва в
размер на 7 410.19 лева, включена в анюитетни вноски по погасителен план,
за периода от 02.07.2016 г. – 02.07.2019 г. (три години преди подаване на
исковата молба) и за наказателна лихва в размер на 7 448.99 лева, за
периода 02.07.2016 г. – 02.07.2019 г. (три години преди подаване на исковата
молба). Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът И.И.Н., чрез адв. С.А.
*** е подал отговор на исковата молба. Оспорват се исковете. Твърди се, че
твърдяната първоначално обявена на длъжника предсрочна изискуемост с писмо от
29.09.2016 г. не е настъпила, поради което ответникът продължава да дължи
заплащане на сумите съгласно дати и размер на вноска по погасителен план.
Излагат се аргументи за настъпила предсрочна изискуемост евентуално с връчване
на исковата молба на 28.08.2019 г. на ответника. Навежда се възражение за
погасяване по давност на иска за вземанията на ищеца до 28.08.2016 г. – три
години преди обявяване на предсрочната изискуемост поради това, че се касае до
периодични плащания. Твърди се, че с договора за цесия от 22.07.2017 г. са
прехвърлени несъществуващи задължения, тъй като в предметния му обхват попадат
погасени по давност задължения – тези до 28.08.2016 г. Оттук се прави извод за
нищожност на договора за цесия. Заявява се и обратното – несъществуването на прехвърленото
вземане не прави договора за цесия нищожен – цитира се съдебна практика. Като
извод се сочи, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви иска.
Отделно от изложеното се счита, че т. 19.2 от ОУ към договора за кредит е
неравноправна и оттук нищожна поради противоречие на добрите нрави и закона –
чл. 143, т. 13 от ЗЗП. Тази клауза (по т. 19.2) дава правото на кредитора
недобросъвестно да разширява периода от настъпване на предсрочната изискуемост
до предявяване на иска, като по този начин калкулира по-висок лихвен процент
под формата на наказателна лихва. Излагат се съображения за недопустимостта
цесионерът да уведомява длъжника за извършената цесия, както и изобщо да
предявява иск, след като няма изрично нот. заверено пълномощно от цедента. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В указания от
съда срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която отговаря на възраженията на ответника. Оспорва периодичността на
задълженията по договор за кредит досежно главницата. Оспорва и че договорът за
цесия е нищожен. Изрично се сочи, че банката не е увеличавала в срока на
договора лихвения процент и месечната вноска, няма едностранна промяна по
погасителен план или друго условие, поради което не е налице фактическият
състав на чл. 143 от ЗЗП.
Няма депозиран допълнителен
отговор по допълнителната искова молба, както и във връзка с уточнителната
молба вх. № 910/27.01.2020 г. на ищеца.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран
е
родовокомпетентният съд – чл.
104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
От
приложеното ч. гр. д. № 3808/2016 г. по описа на РС –
Пазарджик по образуваното заповедно производство се установява, че заповедта
за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист срещу ответника са
обезсилени на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК (ред. 2017 г.), сега чл. 415, ал. 5 от ГПК.
Производството е допустимо.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С договор за кредит за текущо потребление от 05.06.2013 г. „Б.Д.“
ЕАД предоставя на ответника И.И.Н. кредит в размер на 40 000
лева за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояването му, като
погасяването се извършва с анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва,
съгласно погасителен план. Уговорената възнаграждителна лихва е в размер на 9.5
% годишно при изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно
банкиране на Б.Д. ЕАД“ и приложенията към него, като при нарушаване на тези
условия кредитополучателят губи преференциите изцяло и приложимият лихвен
процент се увеличава съгласно Договор за ползване на пакети Частно банкиране на
Б.Д. ЕАД и може да достигне максимален размер от 14.55 % годишно. Годишният
процент на разходите по кредита е определен на 11.48 % и същият може да бъде
променян съобразно предпоставките, предвидени в Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на „Б.Д.“ ЕАД (ОУ). Падежната дата на погасителните вноски е
определена на 20-то число на месеца. Посочена е конкретната разплащателна
сметка, по която следва да се погасява кредитът (IBAN № *****). С
подписване на договора кредитополучателят дава съгласие „Б.Д.“ ЕАД да събира
суми от неговите сметки в лева и чуждестранна валута за удовлетворяване на
банката при неизпълнение на договорните му задължения.
По делото са приети ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление на „Б.Д.“ ЕАД. Видно от т. 19.1 от ОУ към договора за кредит, при неплащане на
месечна вноска, считано от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка
за забавата в размер на 10 процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката не се прилага. Съгласно т.
19.2 от ОУ към договора, при допусната забава в плащането на главница и/или
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като до
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забавата в размер на 10
процентни пункта, а след тази дата – със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
По делото е
прието уведомление изх. № 09-20-05241 от 28.09.2016 г. до ответника от „Б.Д.“
ЕАД за обявяване на кредита от 05.06.2013 г. за предсрочно изискуем поради
забава в погасяване на задълженията, отчитани по сметка № *** (която е различна
от сметката, описана в договора № ****). В уводемлението не са описани
дължимите суми, период на забавата и основанието за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. На уведомлението с ръкописен текст е изписано, че същото е
получено на 29.09.2016 г. от Е. И. Г. - пълномощник № *** с ангажимент да бъде
предадено, но данни за пълномощното липсват.
С договор за продажба на вземания (цесия) от 22.06.2017 г. „Б.Д.“ ЕАД, като
цедент, прехвърля на ищеца „О.Ф. Б.“ ЕАД, като цесионер,
вземания, посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупна цена, като
видно от § 1, т. 1 под „вземания“ страните разбират дължимите на цедента суми
по предоставени кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, които са
просрочени, не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и
другите им принадлежности, вкл. изтекли лихви. Видно от протокола, едно от
продадените вземания е именно вземането по процесния договор за кредит от 05.06.2013 г. с индивидуализиращите го белези - страни, кредитирана сума
от 40 000 лева, срок за връщане 120 месеца, посочени главница, лихви и т.
н. Между страните не се спори относно предмета на цесията /прехвърленото
вземане/. Навеждат се правни доводи само относно съществуването или не на част
от вземането с оглед въведеното в процеса възражение за погасителна давност.
По делото е прието като писмено доказателство пълномощно от
цедента по договора за цесия от 22.06.2017 г. за цесионера, с което
упълномощителят овластява пълномощника да уведоми всички длъжници по
вземанията, които банката е цедирала, вкл. като подписва и писмените съобщения
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Цедентът „Б.Д.“ ЕАД е потвърдил писмено станалото прехвърляне
на цесионера съгласно чл. 99, ал. 3 in
fine от ЗЗД.
От изслушаното по делото заключение на в. л. А. по
допуснатата съдебносчетоводна експертиза, прието от съда за пълно, обосновано и
компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че отпуснатият от
„Б.Д.“ ЕАД на ответника по делото кредит в размер на 40 000 лева е усвоен
на датата на сключването на договора - 05.06.2013 г. По договор
кредитополучателят дължи на банката главница от 40 000 лева,
21 706.62 лева - договорна възнаградителна лихва и 3 200 лева - такса).
Всяка анюитетна месечна погасителна вноска включва главница, договорна възнаградителна
лихва и такса. От сключването на договора до 23.08.2016 г. (последното плащане)
кредитополучателят - ответник е погасил 8 705.03 лева - главница,
12 658.54 лева - договорна лихва, 6.02 лева - санкционираща лихва и 800
лева - такса. Последното плащане от ответника съгласно погасителния план е
извършено с плащането на 39-та погасителна вноска от 23.08.2016 г. Експертът установява,
че на 02.09.2016 г. банката без документална обоснованост е направила две
сторнировъчни операции, като е сторнирала (поправила основанието) на платени от
ответника 3 253.61 лева вместо за „погасяване на главница“ за „възстановяване
на учреден залог“. След така извършеното сторниране, дължимите задължения по
договора за кредит съгласно погасителен план (погасени до 24-та вноска) се
увеличават и са в размер на: 34 548.58 лева - главница, 14 751.85
лева - договорна възнаградителна лихва и 2 400 лева - такса. Вещото лице
излага и следното:
По този начин дължимата главница, включена в анюитетните
вноски с настъпил падеж по
погасителен план до датата на изготвяне на заключението - 07.04.2021 г.,
изчислена от 24-та погасителна вноска (последно платена, ако се вземе предвид
сторнирането) е в размер на 15 502.16 лева.
Размерът на дължимата главница, включена в анюитетните вноски
с настъпил падеж до датата на
изготвяне на заключението - 02.04.2021 г., изчислен от 40-та погасителна вноска
(последно платена 39-та вноска, без да се взема предвид сторнирането) е 11 401.45
лева.
Размерът на дължимата главница изобщо (с падежирали и
непадежирали вноски) до датата на изготвяне на заключението - 02.04.2021 г.,
изчислена от 24-та погасителна вноска (последно платена, ако се вземе предвид
сторнирането) е 34 548.58 лева.
Размерът на дължимата главница изобщо (с падежирали и
непадежирали вноски) до датата на изготвяне на заключението - 02.04.2021 г.,
изчислена от 40-та погасителна вноска (последно платена 39-та вноска, без да се
взема предвид сторнирането) е 31 294.97 лева.
Размерът на договорната възнаградителна лихва, включена в
анюитетните вноски, за периода от 02.07.2016 г. - 02.07.2019 г. е 7 410.19
лева.
Размерът на наказателната лихва по т. 19.1 от ОУ върху
дължимата главница за периода на забавата от 02.07.2016 г. - 02.07.2019 г. е 7 319.67
лева.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл. 430 от ТЗ вр. чл.
99 от ЗЗД.
Повдигнатият
правен спор възлага в тежест на ищеца доказването
на
следните предпоставки на нормата на
чл. 430 от ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД: валиден договор за кредит; предоставяне на сумите от кредитодателя на
кредитополучателя и настъпила, съобразно уговореното, изискуемост на отделните
вземания; валиден договор за цесия и уведомяване на длъжника за
нея.
По делото не е спорно, че договорът за кредит от 05.06.2013 г. между „Б.Д.“ ЕАД и ответника И.Н.
е действителен, както и че кредитът от 40 000 лева е усвоен от ответника
на датата на сключването на договора.
Възражението, че
т. 19.2 от ОУ към договора е неравноправна клауза, тъй като дава право на
кредитора недобросъвестно да разширява периода от настъпване на предсрочната
изискуемост до предявяване на иска, за да калкулира по-висок лихвен процент под
формата на наказателна лихва, е неоснователно, поради
следното:
Ответникът по иска е физическо лице, на което по силата на сключения през
2013 г. договор е
предоставен банков кредит по чл. 430 от ТЗ, за който няма данни, а и твърдения да е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, ответникът може да се
позове на
установената в глава VІ от ЗЗП защита срещу неравноправни каузи в сключения от тях договор, в която са
транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Отнемането на
преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на
кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра
на това право, от което следва, че изискването за недобросъвестност и
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, не е налице, поради което клаузата не е неравноправна.
Отделно от изложеното, възражението от ответника е насочено
към втората част на т. 19.2 от ОУ, касаеща отговорността на длъжника при
обявена предсрочна изискуемост на кредита, каквато в случая не се търси.
Претенцията на ищеца за наказателна лихва се основава на т. 19.1 от ОУ, а не на
обявена предсрочна изискуемост.
Съдът приема, че
и договорът за цесия от 22.06.2017 г. също валидно обвързва
страните по него - „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.
Б.“ ЕАД.
Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се
осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в
нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител
на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като
каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане,
което следва да съществува, към момента на сключване на договора, и да е
прехвърлимо /каквито по принцип са
имуществените права/. От тези общи правила се извежда и действието на цесията
спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на
договора, т. е.
с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия
момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с
цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионерът с постигане на съгласието придобива вземането в състоянието,
в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг.
чл. 99, ал. 2 от ЗЗД,
така както нормата легално определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право. Следователно, за да
премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие
между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото
прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му.
По отношение на длъжника обаче, цесионният договор няма действие, докато
цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4
от ЗЗД.
Следва да се
посочи, че евентуалното прехвърляне на вземания, за които
погасителната давност е изтекла, не влияе върху действителността на договора,
доколкото и при изтекла погасителна давност вземането продължава да съществува - по
арг. от чл. 118 и чл. 120 от ЗЗД.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е
необходимо: 1/ да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства
за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да
заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това
волеизявление да достигне до кредитополучателя.
Съдебната практика
приема, че съдът не е обвързан от твърденията
на ищеца за момента на настъпила предсрочна изискуемост и може да приеме
различна от посочената от него дата на нейното настъпване, с оглед въведените
от ищеца твърдения и ангажираните по спора доказателства (Решение № 64 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
3187/2013 г., I т. о.).
Видно от заключението по ССчЕ, ответникът е в просрочие,
считано от 20.09.2016 г., предвид че на 23.08.2016 г.
последно е платил 39-та погасителна вноска, след което е спрял да плаща до
настоящия момент, т. е. много повече от предвидените в т. 19.2 от ОУ към
договора 90 дни. Следователно, може да се направи извод, че обективните
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са налице. Освен обективните предпоставки е необходимо съществуването и
на субективната предпоставка за
настъпване на предсрочната изискуемост, а именно отправено от банката
волеизявление до кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
От приетото по делото заповедно производство по ч. гр. д.
№ 3808/2016 г. на РС - Пазарджик не се установява фактът на
обявяването на кредита за предсрочно изискуем с достигането на волеизявлението
до длъжника, тъй като връчената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
не съдържа изявления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От представеното
уведомление изх. № 09-20-05241 от 28.09.2016 г. също не може да се направи
извод, че ответникът е уведомен за решението на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. Получаването му от лице, различно от кредитополучателя,
при неустановено упълномощаване, не може да промени този извод. Известието за
доставяне съдържа информация само за подател и получател, но не и
за съдържанието на пратката. В този си вид, то по никакъв
начин не установява, че с него ответникът
по иска е получил изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем (така и в Решение № 48 от 03.04.2017 г. на ВКС по т. д. 61279/2016 г.
на 3 ГО.).
По идентичен
начин и по същите съображения не се установява и цедираното вземане да е
надлежно съобщено на длъжника с изпращането на писмо, получено от упълномощено
лице/съпруга - липсват данни за съдържанието на пратката.
Независимо от изложеното,
съдът съобразява, че ответникът е получил лично
на 04.09.2019 г. препис от исковата молба и приложенията към нея, част от които
са именно коментираното уведомление до ответника от
цесионера, като пълномощник на цедента, за уведомяване на основание чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, което поражда действие спрямо длъжника, съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
(вж.
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.).
Съдебната
практика приема, че цесионерът
придобива вземането с всичките му принадлежности по чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, т. е.
с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл.
правото да обяви неговата предсрочна изискуемост (Решение № 204 от 25.01.2018
г. на ВКС по т. д. № 2230/2016 г., І т. о.).
При
това условие, следва да се съобрази, че доколкото в исковата молба, с която е
предявен иска по чл. 430 ТЗ се съдържа волеизявление на цесионера, че упражнява
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и предявява осъдителен иск за
цялата дължима по него сума, то моментът на предсрочната изискуемост настъпва с
получаването на преписа от ответника по иска (по арг. от
Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о. и цитираните в
него Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I
т. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.).
В настоящия случай
съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчването
на преписа от исковата молба лично на ответника на 04.09.2019
г.,
когато същият е уведомен и за промяната на кредитора вследствие станалото
прехвърляне на вземането.
Когато в производството бъде доказано, че
претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то всъщност се променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит (ТР № 8/2017 г. ОСГТК).
Размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите
на договора преди изменението му (т. 2 от ТР №
03/2017 г. на ОСГТК).
Извършените от банката сторно операции не следва да
бъдат зачетени, тъй като не са документално обосновани (друг е въпросът, че
липсва логика длъжникът да внася суми, вместо за погасяване на кредит, за
учредяване на залог, които впоследствие да му се възстановяват).
С оглед гореизложеното и съобразно изслушаното заключение по ССчЕ, искът за заплащане на дължимата главница, обхващаща
както падежиралите, така и непадежиралите вноски, изискуеми поради
предявената предсрочна изискуемост, е основателен до сумата от 31 294.97
лева, като за разликата до претендираните 37 041.12 лева
подлежи на отхвърляне.
Вземанията
на кредитора (за главница) по договора за банков кредит не са за
периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД (виж решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011
г., III г. о.), поради
което, при установено последно плащане на 23.08.2016
г. и изискуемост, считано от 20.09.2016 г., искът,
предявен на 03.07.2019 г., не е погасен по давност.
Искът за заплащане на договорната възнаградителна лихва,
включена в анюитетните вноски, за периода от 02.07.2016 г. - 02.07.2019 г.,
предвид, че касае период преди датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 04.09.2019 г., е изцяло основателен за сумата от 7 410.19
лева.
Възражението за погасени по давност вземания за възнаградителни
лихви, включени в погасителните вноски, също е неоснователно.
Приложим е тригодишният давностен срок по чл. 111 б. „в“ от
ЗЗД, поради което искът за вземанията за периода три години преди подаване
на исковата молба от 02.07.2016 г. –
02.07.2019 г. не е погасен по давност.
Искът за заплащане на наказателната
лихва по т. 19.1 от ОУ върху дължимата главница за периода от 02.07.2016 г. - 02.07.2019 г. също е основателен за сумата от 7 319.67
лева, като за разликата до претендираните 7 448.99
лева следва да се отхвърли.
Възражението за погасени по давност вземания за наказателни
лихви също е неоснователно. Приложим е тригодишният
давностен срок по чл. 111 б. „б“ от ЗЗД, поради което искът за
вземанията за периода три години преди подаване на исковата молба от 02.07.2016 г. – 02.07.2019 г.
не е погасен по давност.
По
разноските:
Ищецът претендира на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК направените в производството съдебно-деловодни разноски, които
са: 2 094.92 лева - държавна такса и 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на уважената част от иска, в
тежест на ответника следва да се възложи сумата от 1 990.78 лева
Ответникът от своя страна също
претендира разноски, но не представя доказателства за реално извършени разходи.
Ето защо в негова полза съдът не следва да присъжда такива.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „О.Ф. Б.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „О.“, бул. „К.А.
Д.“ № **, ет***, сумата от 31 294.97 лева (трийсет и една хиляди двеста деветдесет и четири лева и 97 стотинки), представляваща
изискуема главница по договор за кредит за текущо потребление от 05.06.2013 г.,
сключен между „Б.Д.“ ЕАД и ответника, придобита по силата на договор за цесия
от 22.06.2017 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф. Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва от ***** г. до
окончателното плащане на главницата, на основание чл. 430 от ТЗ вр. чл.
99 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 31 294.97 лева до претендираните 37 041.12 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „О.Ф. Б.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „О.“, бул. „К.А.
Д.“ № ***, ет. ***, сумата от 7 410.19 лева (седем
хиляди четиристотин и десет лева и 19 стотинки), представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 02.07.2016 г. – 02.07.2019 г., съгласно
договор за кредит за текущо потребление от 05.06.2013 г., сключен между „Б.Д.“
ЕАД и ответника, придобита по силата на договор за цесия от 22.06.2017 г.,
сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф. Б.“ ЕАД, на основание
чл. 430 от ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „О.Ф. Б.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „О.“, бул. „К.А.
Д.“ № ***, ет. *** сумата от 7 319.67
лева (седем хиляди триста и
деветнайсет лева и 67 стотинки), представляваща наказателна лихва за периода 02.07.2016
г. – 02.07.2019 г., съгласно т. 19.1 от
ОУ към договор за кредит за текущо потребление от 05.06.2013 г., сключен между
„Б.Д.“ ЕАД и ответника, придобита по силата на договор за цесия от 22.06.2017
г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф. Б.“ ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7 319.67
лева до претендираните 7 448.99 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „О.Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „О.“, бул. „К.А. Д.“ № ***, ет. **, сумата от 1 990.78 лева (хиляда деветстотин
и деветдесет лева и 78 стотинки), представляващи съдебно-деловодни разноски за
първа инстанция: държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: