№ 4786
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110110436 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
17.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на пети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 10436/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подаден е искова молба от „СВ“ АД срещу ЕВ. В. Ч., в която се твърди, че страните
се намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на договор при общи
условия, като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а именно за доставена
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа, че ответникът има
качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и Наредба № 4 за обект
– недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. ....................... Навежда доводи, че
ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за период от 28.08.2019
г. до 27.06.2021 г. задължението на ответника било в размер на 1291,48 лева. Твърди. че тъй
като ответника не бил изпълнил задължението си в срока, бил изпаднал в забава, като се
дължала и мораторна лихва за периода 28.09.2019 г. до 27.06.2021 г. в размер на 24,21 лева.
Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
1
410 ГПК, но длъжникът бил подал възражение, от което извежда правния си интерес да
предяви исковете Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните
суми, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който исковете се
оспорват. Твърди, че претендираните вземания не били дължими, тъй като били погасени по
давност, като обоснова, че в случая било приложимо правилото на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Поддържа, че няма качеството на потребител, тъй като за имота не било доказано, че има
вещни права върху последния, поради което не било възникнало и валидно облигационно
отношение. Навежда доводи, че с оглед твърденията на ищеца, претенцията била
недоказана, което обосновава подробно. Излага съображения, че липсвали и доказателства
какви количества вода са доставени до имота, съответно дали и как същите са били
надлежно отчетени. Обосновава наличието на неравноправни клаузи в общите условия на
ищеца. Развива съображения от правна страна, като прави извод, че претенцията за
главницата е неоснователна, а с оглед направеното възражение за давност на основание чл.
119 ГПК такава се явявала и претенцията за мораторна лихва. Сочи, че липсвали
доказателства, че е изпаднала в забава, поради което не се дължала и претендираната
мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с с първаначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.
продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на
отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.
Представена е справка № 642298/07.06.2021 г. от Агенция по вписванията по партида
на ответника, като се установява, че в същата от отбелязан договор за дарение от 20.12.2001
г. по отношение на ответницата за недвижим имот, находящ се в гр. София, ................
С Определение от 28.03.2022 г., съдът на основание чл. 190, ал. 1 ГПК е задължил
ответника да представи по делото Нотариален акт № 107/2001 г. за дарение на недвижим
имот от 20.12.2001 г., акт том 148, като на същия на основание чл. 190, ал. 2 ГПК, във вр. чл.
161 ГПК му е указана последицата от неизпълнение на процесуалното задължение.
Според нормата на чл. 161 ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
В случая въпреки, че съдът е предоставил указания на ответника за представяне на
писмени доказателства, същият не е заявил никакво становище по така уваженото
доказателствено искане, нито е предоставил документа за който е имал процесуално
задължение по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК. Следователно, трябва да се направи извод, че са
2
налице предпоставките за приложението на нормата на чл. 190, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 161
ГПК, като съдът приема, че по силата на Нотариален акт № 107/2001 г. за дарение на
недвижим имот от 20.12.2001 г., акт том 148 ответницата е станала собственик и е била
такава за процесния недвижим имот и през процесния период.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
От приетото и неоспорено заключение на комплексна СТЕ и ССчЕ се установява, че
измереното количество доставена и потребена вода е на базата на реален отчет, като за
периода е потребена общо 486,27 куб. м. вода. Изяснено е, че стойността на потребените
ВиК услуги за процесния период е в размер на 1291,48 лева, а размерът на мораторната
лихва е за сумата от 105,19 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ,
съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК намира, че следва да я кредитира, тъй като е
извършена обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили
изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са
заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
С оглед на горното, съдът счита, че всички материални предпоставки за уважаване на
претенцията за главницата са налице, поради което искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
От представените и неоспорени общи условия се установява, че потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактурирането – арг.
чл. 33, ал. 2 от ОУ. А съгласно ал. 1 ВиК операторът издава ежемесечни фактури при
наличието на консумация и/или служебно начисляване на количества.
Според правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
В случая, като се извърши граматическо, систематично и телеологическо тълкуване
на ОУ, съдът достига до извод, че сумите за потребените ВиК услуги се дължат
ежемесечено, като падежът настъпва след всеки период на ползване. С оглед на това и
предвид заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ (в счетоводната част), съдът намира, че
претенцията за мораторна лихва е основателна в пълния предявен размер – при спазване на
3
основния принцип в българският граждански процес (за диспозитивното начало) – арг. чл. 6,
ал. 2 ГПК. Следва да се отбележи, че в случая нормата на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по времена на извънредното положение, принипно е приложима за част от
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. (в действащата редакция към този момент), но в
случая е без значение, доколкото ищецът претендира много по-малък размер от
действителния, поради което частта за вземането за която не в текла мораторна лихва не
може при приложение на чл. 162 ГПК (с оглед аритметическо пресмятане) да доведе до
извод, че част от иска следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. В случая претенцията
е предявена при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което предвид датата на
заявлението – 05.11.2021 г., процесният период не е погасен с кратката тригодишна давност
по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Отделно от това липсват каквито и да било доказателства, че
фактурата от 28.08.2019 г. е била завишена, т.е. че в същата фигурират вземания от
предходен период, каквото по същество е възражението на отвентика. В случая от
заключението на кредитираната комплексната експертиза се установява, че фактурата не е в
завишен размер, поради което спекулативният довод на ответника в тази насока е
неоснователен. Още повече, трябва да се отбележи, че по делото нито са сочени, нито са
събрани доказателства, че давността е била спирана или прекъсвана, поради което съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото нито са събрани, нито са посочени доказателства, че вземанията по
настоящото производство реално са погасени чрез плащане, поради което и настоящият
съдъбен състав приема това обстоятелство за недоказано и несъществуващо в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ирелевантни са доводите на ответник за наличието на неравноправни клаузи. От една
страна същите са бланкетни и се основават на отменен закон, който не е действал за
процесния период, а от друга страна нито е ясно в какво се изразява
неравнопоравноправността, нито как същата води до неравновесие в правата на страните.
Напротив житейски и правно логично е след като се потреби определена комунална услуга,
то същата да бъде заплатена, независимо от възможността на потребителя или желанието
му. Възраженията срещу тази услуга се релевират или извънсъдебно или по друг
процесуален ред, освен тези които пряко касаят дължимостта на сумата, която е предмет на
делото – напр. некачествено предоставена услуга, липса на предоставяне на услуга и пр.
Възраженията на ответника свързани с приложението на КРБ и наличието на
привилигировано положение са ирелевантни за спора и не касаят същият, а имат характер на
неправилна и изопачена правна теза, която не следва да бъде обсъждана.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8
ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от
651,66 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕВ. В. Ч., ЕГН: **********, с
адрес: гр. .............., че дължи на „СВ“ АД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „................ III“ № .............., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1291,48 лева, представляващи стойността на ВиК
услуги за доставка и отвеждане на питейна вода по договор при общи условия за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж. к. ...................... за периода от 28.08.2019 г. до 27.06.2021 г.,
ведно със законната лихва 05.11.2021 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 24,21 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 28.09.2019 г. до 27.06.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.11.2021 г. по
ч. гр. д. № 63512/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЕВ. В. Ч., ЕГН: ********** да заплати на „СВ“ АД, ЕИК:
..................., сумата от 651,66 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5