№ 96
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000576 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4 изр. 2-ро от
ЗТРРЮЛНЦ.
Обжалвано е Решение № 260125 от 23.03.2021 г., постановено от Пловдивския
окръжен съд по т.д. № 134/2021 г., с което съдът е отменил отказ № 20210216115517 от
17.02.2021 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията за
вписване на промени по партидата на „Д. К.“ ООД, ЕИК ***, а именно заличаване на
съдружника Л. СТ. Д. и е присъдил разноски на жалбоподателя - заявител.
Жалбоподателят Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния
директор Г.К., чрез ст. юрисК. Т.Ф. настоява обжалваното решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и бъде постановено друго, с което отказа на длъжностното
лице по регистрация бъде потвърден. Претендира разноски.
Насрещната страна – заявителя в регистърното производство „Д. К.“ ООД,
представлявана от адв. Г. Д. е депозирала писмен отговор, с който жалбата е оспорена като
неоснователна, а искането е решението на ПОС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба срещу определение № 260880 от 13.05.2021г.,
1
постановено по т.д. № 134/2021г. по описа на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение
молба на АВ, съдържаща се в депозираната жалба за изменение на постановеното от съда
решение в частта за разноските.
Жалбоподателят Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния
директор Г.К., чрез ст. юрисК. Т.Ф. настоява обжалваното определение да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Насрещната страна „Д. К.“ ООД, ЕИК *** не е подала писмен отговор.
Съдът, след като провери основателността на оплакванията, изложени във въззивната
жалба и представените по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в
едноседмичен срок от връчване на решението.
С решение № 260125 от 23.03.2021г., постановено по т.д. № 134/2021г. по описа на ОС
Пловдив е отменен отказ № 20210216115517 от 17.02.2021 г. на длъжностното лице по
регистрацията при Агенция по вписванията за вписване на промени по партидата на „Д. К.“
ООД, ЕИК ***, а именно заличаване на съдружника Л. СТ. Д.. Съдът е приел, че
прекратяване на членството при условията на чл. 125, ал.2 ТЗ настъпва с изтичане срока на
предизвестието, без да е необходимо изрично решение на общото събрание относно съдбата
на освободените дялове, тъй като последната не влияе по никакъв начин на напускането на
съдружника. Затова и като е счел, че включването на нови факти, с проявлението на които
да се счита изпълнен фактическия състав на чл. 125, ал.2 ТЗ е нормативно неопрадвано,
съдът е отменил постановения отказ.
Със заявление вх. № 20210216115517 от адв. Г. П. Д., в качеството му на
пълномощник на „Д. К.“ ООД е поискал вписване на промени по партидата на дружеството
заявител, а именно заличаване на съдружника Л. СТ. Д., поради прекратяване на участието
му на основание чл. 125, ал.2 ТЗ. Към заявлението са приложени декларация по чл. 13, ал.4
ЗТР; уведомление от Л. СТ. Д. до управителя на дружеството М.Г., което е получено на
14.10.2020г.; платена държавна такса и пълномощно.
По депозираното заявление вх. № 20210216115517 е постановен отказ с мотивите, че
вписването на исканите промени – прекратяване членственото правоотношение на
съдружник налага вземане на решение от ОСС, с което да бъде уреден статута на
дружеството, в който смисъл и да бъде изменен дружествения договор. Длъжностното лице
по регистрацията счита, че отсъствието на решения на ОС, с които да е уреден статута на
дружеството препятства завършването на фактическия състав по прекратяване на
членството и допълва, че при напускане на един съдружник, останалите съдружници следва
да актуализират дружествения договор, препис от който съгласно чл. 119, ал.4 ТЗ следва да
бъде представен за обявяване в търговския регистър, което не е сторено от заявителя,
2
въпреки дадените указания.
Така постановения отказ е неправилен и незаконосъобразен, в който смисъл е и
решението на ОС Пловдив.
Както вече бе посочено, по делото са представени доказателства, че на 14.10.2020 г.
дружеството, чрез управителя М.Г. е известено от Л. СТ. Д., че прекратява участието си в
дружеството, като тримесечният срок от уведомлението е изтекъл на 14.01.2021 г. и към
момента на заявлението – 16.02.2021 г. членственото й правоотношение с дружеството е
било вече прекратено, поради което са налице предпоставките за заличаването й като
съдружник от търговския регистър.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика по отношение начина на
упражняване потестативното право на всеки съдружник да прекрати членственото си
правоотношение с дружеството с едностранно предизвестие – право, изрично предвидено в
чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и относно фактическия състав на това прекратяване. Съгласно тази
практика, включително Решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. II т.о. на ВКС,
Решение № 991/29.11.2006 г. по т.д. № 556/ 2006 г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по
т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др., прекратяване участието на съдружник в ООД в хипотезата
на чл. 125, ал. 2 ТЗ е последица от свободно формираната и външно изразена воля на
съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като
отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано
упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена
форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно диапозитивната норма на чл.
125, ал.2 ТЗ. Прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза,
доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на
съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското
дружество, следва да се счита настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието.
Прекратяването на участието на съдружника, отправил предизвестие не може да се поставя
в зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона, включително и от настъпване
на юридически факти, свързани с уреждане имуществените отношения между напусналия
съдружник и дружеството, преразпределение на дяловете или пък изменение на
устройствения акт и правната форма. Всички тези въпроси са последица от прекратяването
на участието на съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на
членственото правоотношение.
Тъй като прекратяването на членственото правоотношение настъпва ex lege с
изтичане срока на предизвестието, не е необходимо решение на ОС, за да настъпи тази
правна последица на предизвестието (така решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009
г. на ІІ т. о.) Ако такова решение все пак бъде взето, то същото не поражда никакви правни
последици. Такова решение може да се приравни на недействително решение (така решение
№ 75/31.05.2010 г. по т.д. № 538/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 882 от 20.11.2013
3
г. по т. д. № 2060/2013 г., І т. о. на ВКС.). Предвид изложеното, приетата от ДЛР
необходимост от решение на ОСС за уреждане имуществените последици от напускане на
съдружника, като предпоставка за неговото заличаване, е незаконосъобразна.
В случая е налице редовно известяване до дружеството, което е видно от
приложеното уведомление, чието съдържание недвусмислено разкрива ясно заявена воля от
съдружника насочена към желание за напускане на дружеството, в което участва. По
преценка на настоящия състав на съда това писменно уведомление е успешно достигнало до
адресата му – дружеството чрез управителя му. Разбира се, ако дружеството разполага със
съображения в обратна насока, а именно, че не е получил надлежно визираното
предизвестие по смисъла на чл. 125 ТЗ, то за него съществува възможност да проведе
обратно доказване, ако намери за необходимо в нарочен процес по смисъла на чл. 29, ал. 1
ЗТР, където да установи несъществуването на вписаното обстоятелство, като опровергае
възникването на надлежно развил се фактически състав по чл. 125, ал. 2 ТЗ и по конкретно
фактът на редовното получаване на писменото уведомление от негова страна.
В заключение е нужно да се отчете, че едностранното волеизявление за прекратяване
на членството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ упражнено от съдружника е достигнало до своя
адресат и проявило правните си последици, като към момента на подаване на заявлението
пред АВ-ТР е изтекъл предвидения в закона три месечен срок от получаването му.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен съд, поради
което и оспорения негов съдебен акт като съобразен със закона следва да бъде потвърден, а
на ответника по жалбата да се присъдят разноски, направени пред настоящата инстанция в
размер на 200 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат
По частната жалба:
Съгласно чл. 25, ал.6 /Нова-ДВ, бр.50 от 2020г./ ЗТРРЮЛНЦ в производствата по
обжалване откази на длъжностните лица съдът присъжда разноски на страните по реда на
ГПК.
След като жалбата е основателна, то за жалбоподателя е възникнало правото да му
бъдат присъдени разноски – чл. 78, ал.1 ГПК. Именно това е сторил първоинстанционния
съд като в полза на жалбоподателя е присъдил разноски – платено възнаграждение за
адвокат и платена държавна такса, а с оспореното определение № 260880 от 13.05.2021г. е
оставил без уважение молбата за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, като е приел, че възнаграждението на адвоката е съобразено с минималния
размер и е платено в брой, за което свидетелства съдържанието на договора за правна
помощ.
Изцяло следва да се съобразят изложените от решаващия съд съображения.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
4
е неоснователно, доколкото платеното възнаграждение е в размер на минимума по Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретният случай
приложима е разпоредбата на чл. 11 относно частните жалби, доколкото жалбите по чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ се разглеждат по реда на частните жалби по глава 21 ГПК. Предвиденият
минимум е 200 лв. за една инстанция, което съответства на уговореното и претендирано
адвокатско възнаграждение. Същото възнаграждение е и платено в брой, видно от
съдържанието на договора за правна защита и съдействие от 17.02.2021г. – л.7, в който
случай последния следва да се приеме за разписка удостоверяваща плащането по смисъла на
чл. 77 ЗЗД.
Предвид изложено, въззивният съд счита, че оспореното определение следва да бъде
потвърдено, като съобразено с материалния и процесуален закон.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260125 от 23.03.2021г. постановено по т.д. №
134/2021г. описа на Окръжен съд Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260880 от 13.05.2021г. постановено по т.д. №
134/2021г. описа на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „Д. К.“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „А.“ № 32 сума в размер на 200 лв.,
представляваща разноски по заплащане възнаграждение за адвокат за настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5